Определение по дело №1089/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 260118
Дата: 1 юни 2021 г.
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20193130101089
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр. Провадия, 01.06.2021 г.

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,ІІI състав, в закрито съдебно заседание на 01.06.2021 г., в състав:

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

 

като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1089/2019 г.по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 5879/10.10. 2019 г. от „Лизинг Финанс” ЕАД срещу Ю.Г.Й., ЕГН **********,*** и Г.Й.Г., ЕГН **********,***, с която е предявен конститутивен иск, с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД.

      В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.

      Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищецa:

В исковата молба се твърди, че между „Лизинг Финанс” ЕАД /с предишно фирмено наименование „Пиреос Лизинг България“ АД/, в качеството му на лизингодател и „Строй Транс“ ООД, представлявано управителя Ю.Г.Й., в качеството му на лизингополучател били сключени два договора за финансов лизинг № 03796-001/2008 и № 04236-001/2008. Физическото лице Ю.Г.Й., ответник по настоящото дело, поел задължение солидарно да отговаря за изпълнение на паричните задължения на лизингополучателя по посочените договори за финансов лизинг. По повод наличието на изискуеми и неплатени парични задължения към лизингодателя по Договори за финансов лизинг № 03796-001/2008 и № 04236-001/2008 на 26.04.2011 г. било сключено Споразумение към Договори за финансов лизинг № 03796-001/2008 и № 04236-001/2008 между Лизинг Финанс ЕАД /с предишно фирмено наименование „Пиреос Лизинг България“ АД/, в качеството му на лизингодател, от една страна, „Строй Транс“ АД, представлявано от управителя Ю.Г.Й., в качеството му на лизингополучател, от друга страна и Ю.Г.Й., в качеството му на солидарен длъжник от трета страна, което споразумение определяло реда и сроковете за плащане на паричните задължения.

Във връзка с неизпълнение на паричните задължения от солидарно отговорните лица, съобразно условията и в сроковете посочени в Споразумение към Договори за финансов лизинг № 03796-001/2008 и № 04236-001/2008, Лизинг Финанс ЕАД /с предишно фирмено наименование „Пиреос Лизинг България“ АД/, в качеството му на кредитор е инициирал завеждането на ч. г. д. № 4332/2015 г. на РС - Варна, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист от 13.05.2015 г. „Строй Транс“ ООД и Ю.Г.Й. били осъдени солидарно да заплатят на кредитора – сега ищец, следните суми: сума в размер на 10 580.45 евро, представляваща сбор от падежирали месечни вноски за периода от 01.10.2012 г. до 30.04.2013 г., сума в размер на 396.66 евро, представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2012 г. - 30.04.2013 г., сума в размер на 5208.83 евро, представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2013 г. до 31.03.2015 г. и сума в размер на 633.14 лева разноски по частното гражданско дело.

Във връзка с подадени от страна на длъжниците възражения по чл. 414 от ГПК, кредиторът инициирал завеждане на гражданско дело № 9450/2015 г. на РС -Варна на основание чл. 422 от ГПК. Първоинстанционното съдебно производство приключило с постановяването на съдебно решение от 24.02.2017 г., с което било прието, че „Строй Транс“ ООД и Ю.Й. дължат солидарно на „Лизинг Финанс“ ЕАД горепосочените суми.

По повод на подадени от ответниците въззивни жалби било образувано в.т.д. № 676/2017 г. по описа на ОС - Варна. По същото дело било постановено решение от 26.10.2017 г., с което било потвърдено първоинстанционното решение. Срещу решението на въззивната инстанция била подадена касационна жалба, като с определение по чл. 288 от ГПК от 26.06.2018 г. по т. д. № 693/2018 г. по описа на ВКС съдебното решение не било допуснато до касационно разглеждане и на основание чл. 296 от ГПК първоинстанционното съдебно решение влязло в законна сила на дата 26.06.2018 г. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Строй Транс“ ООД и Ю.Г.Й. били осъдени да заплатят следните суми: сума в размер на 123.12 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция и сума в размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС, по силата на изпълнителен лист № 6421/08.08.2018 г., издаден по гр. д. № 9450/2015 г., по описа на PC - Варна.

Твърди, че по време на вторинстанционната фаза на съдебния спор ответникът Ю.Г.Й. прехвърлил правото на собственост върху притежаваните от него 1/3 идеални части от поземлен имот с площ 670 кв.м., находящ в с. Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, ведно с 1/3-та идеална част от жилищна сграда на един етаж с площ 65 кв.м, лятна кухня с площ от 20 кв.м., селскостопански обект с площ 40 кв.м. и още един селскостопански обект с площ 40 кв.м., на другия ответник - баща си Г.Г.Й., чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот от 02.03.2017 г., вписан под № 101, том I, рег. № 506, дело № 92 от 2017 г., на нотариус Зоя Аврамова, с peг. № 333 НК, с район на действие РС - Провадия, вписан в Служба по вписванията – гр.Провадия, с вх. № 621 от 06.03.2017г., Акт № 22, том II, дело 212/2017 г. По отношение на имотите, предмет на сделката, ищецът посочва, че същите са придобити от ответника Ю.Й. по наследство, поради което не са СИО.

Твърди, че се легитимира като кредитор на първия ответник Ю.Г.Й., като вземането му е установено с издадения по ч. г. д. № 4332/2015 г. на РС - Варна, изпълнителен лист от 13.05.2015 г. и издадения по гр. д. № 9450/2015 г., по описа на PC - Варна изпълнителен лист от 08.08.2018 г., което вземане към датата на завеждане на настоящата искова претенция не било погасено чрез плащане.

Налице било увреждащо кредитора действие, предприето от първия ответник Ю.Г.Й.. Увреждащото действие в конкретния случай представлявало разпореждането с имущество - идеални частни от недвижим имот, без да е погасено паричното задължение към кредитора. Навежда, че съобразно установената съдебна практика, увреждащо кредитора действие бил всеки правен и фактически акт, с който се засягат права и които действия биха осуетили и затруднили реализиране правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане било налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора.

В конкретния случай било налице знание на длъжника за увреждане на кредитора, като съобразно приложимата съдебна практика длъжникът знаел за увреждането винаги, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на задължението. В настоящия случай следвало да се има предвид и активното процесуално поведение на ответника, изразяващо се упълномощаването на процесуален представител, както и личното му участие в съдебния процес, образуван относно установяване на вземането на ищеца към първия ответник.

С оглед на това, че прехвърлителната сделка била с безвъзмезден характер, а именно дарение, обективирано в гореописания нотариален акт, знанието на третото лице за увреждането на кредитора, чрез намаляване на имуществото не било необходимо да бъде доказвано от ищеца (арг. от решение № 93 от 28.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 8/2016 г., ТК, II т.о.). В случая разпореждането на длъжника било в полза на възходящ – родител, поради което знанието за увреждане на кредитора от страна на приобретателя се предполагало, съгласно чл. 135, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД.

По изложените съображения и наличието на всички обективни и субективни предпоставки за предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД, в полза на дружество се пораждал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли съда да постанови решение, с което да се уважи предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД и да обяви за недействителен по отношение на „Лизинг Финанс“ ЕАД договор за дарение, сключен  с нотариален акт 101 том I, per. 506, дело № 92/2017 г. на нотариус Зоя Арамова peг. № 333 на НК, с район на действие PC - Провадия, вписан в Служба по вписванията - Провадия, с вх. № 621 от 06.03.2017 г., Акт № 22, том II, дело № 212/2017 г., с който Ю.Г.Й. е дарил на баща си Г.Й.Г. собствената си 1/З ид.ч. от следния движим имот, а именно: поземлен имот с площ 670 кв.м., находящ се в с. Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, включено в УПИ VIII – 303 в кв. 35 по плана на селото, при граници: поземлени имоти: VII-302, ХХII-303 и IХ-303,  ведно с 1/3 идеална част от жилищна сграда на един етаж с площ 65 кв.м, гараж с площ 15 кв.м., лятна кухня с площ от 20 кв.м., селскостопански обект с площ 40 кв.м. и още един селскостопански обект с площ 40 кв.м. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците

  Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответниците:

  Ответниците изразяват становище за недопустимост на предявените от „Лизинг Финанс" ЕАД субективно съединени искове, а в условията на евентуалност считат, че същите са неоснователни. Съображенията им за това са следните:

  Ответниците, срещу които ищецът е предявил исковете си не били процесуално и материално легитимирани да отговарят по тях. Видно от приложения към настоящия отговор нот. акт № 58, том I, peг. № 764 по дело № 49/2019 г. на нотариус Мария Якимова собствеността върху процесния недвижим имот била прехвърлена на Николай Стоянов Николов, който бил актуалният негов собственик. Само на това основание производството следвало да бъде прекратено като недопустимо поради липса на положителна процесуална предпоставка, а именно-легитимация на ответника.

По неоснователността на исковете:

Навежда, че възникването на правото по чл. 135 от ЗЗД се обуславяло от съществуването на три кумулативно предвидени нормативни предпоставки. Първата била наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска. Вторият елемент от фактическия състав бил извършването на действие, което уврежда кредитора. Третата предпоставка имала субективен характер. Елементите на тази предпоставка се различавали в зависимост от това дали действието е било възмездно или безвъзмездно. Когато то е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябвало също да е знаело за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката.

В настоящия случай не била налице нито една от нормативно предвидените предпоставки. Твърденията на ищеца, че е кредитор на Ю.Й. били неверни и не отговаряли на действителното положение. Всички вземания, които ищцовото дружество претендирало, че има и е имало срещу първия ответник в качеството му на поръчител по договор за финансов лизинг между „Лизинг Финанс„ /с предишно наименование Пиреос Лизинг/ били предмет на искове за връщане като заплатени на отпаднало и неосъществено основание, в евентуалност на репариране като вреди по неизпълнен от лизингодателя договор по висящо дело т.д. 56/2018 г. по описа на СГС, с общ размер на исковите претенции от 171 108.55 лева. Предвид гореизложеното твърди, че ищецът не е кредитор на първия ответник и че е задължен спрямо него и представляваното от последния дружество да възстанови всички суми, които е получил по договора за финансов лизинг между тях. Ищецът не бил кредитор на ответника, а негов длъжник, което представлявало самостоятелно основание за отхвърляне на иска.

По посоченото търговско дело се водели международни производства по част седма от ГПК, като резултатът им установявал абсолютната неоснователност на изложеното в исковата молба относно дълга и вещта, която то уж създава. Тъй като в момента не били в състояние да представят резултата им, който се разглеждал по особената процедура, молят да представят в първото по делото съдебно заседание документи, които ги касаят.

Ответниците твърдят, че Ю.Й. и Г.Г. не са собственици на имота, съответно всички твърдения в исковата молба по отношение на тях били правно ирелевантни. Същият бил продаден от Г.Г. на трето за производството лице, поради което всички съждения за увреждане от мним длъжник, безвъзмездно прехвърляне, знание и увреждане от страна на ищеца освен неотносими към действителното правно положение били и неоснователни. В допълнение излагат, че по силата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД при описаната фактическа установеност собственикът на процесния имот бил добросъвестен, а на него и на ответниците не можели да се противопоставят недоказаните твърдения на ищеца, които те оспорват в цялост.

Предвид изложеното молят за прекратяване на производството по делото като предявено срещу нелегитимирани ответници.

В условията на евентуалност, молят делото да се изпрати по компетентност на Районен съд - Варна.

Правят искане за спиране на производството до приключване с влязло в сила решение на т.д. 56/2018 г. по описа на СГС, тъй като от изхода на спора щяло се установи дали ищецът има изискуеми вземания към първия ответник или всички получени суми на претендираното основание - договор за финансов лизинг, следвало да бъдат възстановени, съответно дали ищцовото дружество е кредитор или длъжник по облигационната връзка.

В случай, че производството по настоящото дело не бъде прекратено, молят да бъдат отхвърлени предявените субективно съединени искове като неоснователни. Претендират разноски.

По искането за изпращане на делото на РС – Варна:

Макар и направен при условията на евентуалност, съдът намира, че отводът за местна подсъдност, каквото по същество е искането за изпращане на делото на РС – Варна, е с преюдициален характер, поради което следва да се произнесе по него преди да се произнесе по искането за прекратяване, евентуално – за спиране, на производството по делото.

Съдът е сезиран с иск по чл. 135 от ЗЗД, предявен от „Лизинг Финанс” ЕАД за признаване за недействителен по отношение на ищеца договор за дарение, с който длъжникът Ю.Г.Й. е дарил на баща си Г.Й.Г. собствената си 1/3 ид. част от процесния недвижим имот, находящ се в с. Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, подробно описан в исковата молба и уточнението към нея. Така предявеният облигационен иск попада в приложното поле на чл. 109, изр. 2 от ГПК, който се явява специален по отношение на чл. 105 от ГПК, уреждащ общата местна подсъдност. Съгласно разпоредбата на чл. 109, изр. 2 от ГПК по местонахождението на имота се предявяват исковете за сключване на окончателен договор, за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот. Правото по чл. 135 от ЗЗД има вторичен характер, доколкото възниква и се упражнява само при наличието на друго правоотношение. То е насочено срещу длъжника и лицето, с което то е договаряло. Когато предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД е обявяването на относителната недействителност на договор за вещни права върху недвижим имот, както в настоящия случай, това обуславя приложението на разпоредбата на чл. 109, изр. 2 от ГПК. Обстоятелството, че с решението по чл. 135 от ЗЗД не се създават вещни права в полза на ищеца и недействителността има действия само спрямо него /кредитора/, не означава, че договорът за разпореждане с недвижим имот, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, не е договор за вещни права върху недвижим имот /в този смисъл определение № 893/16.12.2011 г. по ч. т. д. № 726/2011 г. на ВКС, I т. о./. Доколкото РС – Провадия е съдът по местонахождението на имота, предмет на разпоредителната сделка, то той е и местнокомпетентен да го разгледа.

Ето защо искането за изпращане на делото по компетентност на РС – Варна е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По искането за прекратяване на делото:

С определение № 443/06.06.208 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса за качеството надлежни страни ответници по отменителния иск и изискването за задължителната им съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса, във връзка с което е постановено решение № 232/11.02.2019 г. по г.д. №4951/2017 г. на ВКС, III г.о. Прието е, че в практиката на ВКС /решение № 151/27.07.2011 г. по г.д. № 785/2010 г. на ВКС, III г.о. , решение №150/13.11.2017 г. по г.д. № 1340/2017 г. на ВКС, III г.о./ безпротиворечиво се приема, че в производството по иск по чл. 135 от ЗЗД страните по атакуваната сделка са задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК и участието им в това производство е условие за допустимостта на иска и на процеса. За процесуалната им легитимация и съвместно конституиране съдът следи служебно във всеки етап на производството до приключване на делото. Ето защо, ответниците, спрямо които се иска да бъде обявена недействителността на действието на солидарния длъжник, са самият солидарен длъжник и лицето, с което същият е договарял. Възражението за недопустимост на производството поради липса на положителна процесуална предпоставка, а именно-легитимация на ответника е неоснователно по следните съображения:

Безспорно процесуалната легитимация е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на предявения иск, но тя следва не от фактите по делото, а от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Твърдението на ищеца, че е носител на субективното материално право, което е нарушено от страна на ответника, обуславя и процесуалната им легитимация и им придава качеството на надлежни страни по заявения за разрешаване правен спор. Доколко това твърдение отговаря на действителното правно положение, т.е. страни ли са в материалното правоотношение, е въпрос по същество, въпрос, свързан с основателността на предявения иск, по който съдът следва да се произнесе с решение по съществото на спора. Видно от исковата молба ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник като солидарен длъжник, което твърдение ги прави надлежни страни в процеса. Следва да се има предвид, че процесуалноправната легитимация е различна от материалноправната такава, като последната винаги е свързана с основателността, респ. неоснователността на иска.

На следващо място, възражението за недопустимост на производството е изведено от твърдяното обстоятелството, че собствеността върху процесния недвижим имот била прехвърлена на трето за спора лице, което било актуалният негов собственик, но в мотивите към т. 3 на ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в случаи, в които едва след предявяване на иск по чл. 135 от ЗЗД кредиторът узнае за сключена преди вписване на исковата молба, респ. преди предявяване на иска последваща разпоредителна сделка от съконтрахента на длъжника, не може да бъде отречен неговият интерес да предяви в отделно производство иск по чл. 135 от ЗЗД и по отношение на извършената последваща сделка, за да постигне целената защита. В това производство кредиторът ще следва да установи както предпоставките за обявяване на относителна недействителност на сделката между длъжника и неговия съконтрахент /тъй като последният приобретател не е страна в производството по иска с предмет тази сделка/, така и предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, отчитайки съществуващите връзки между отделните сделки. С оглед този предмет на доказване, когато производствата по предявените искове по чл. 135 ЗЗД са висящи пред един и същи съд, следва съгласно чл. 213 ГПК да бъдат съединени за разглеждане в едно общо производство, за да бъде съобразена връзката между отделните сделки.

Ето защо искането за прекратяване на производството като недопустимо е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По искането за спиране на настоящото производство:

Ответниците са направили искане за спиране на производството до приключване с влязло в сила решение на т.д. 56/2018 г. по описа на СГС, тъй като от изхода на спора щяло се установи дали ищецът има изискуеми вземания към първия ответник или всички получени суми на претендираното основание - договор за финансов лизинг, следвало да бъдат възстановени, съответно дали ищцовото дружество е кредитор или длъжник по облигационната връзка.

В т. 2 от ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК между производството по предявен иск за признаване или отричане на вземането на кредитора и предявен иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, като признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 от ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск, а в т. 1 от ТР № 1/2017 от 9.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС – че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е недопустимо.

В случая с влязло в сила решение от 24.02.2017 г., постановено по г.д. № 9450/2015 г., препис от което е представен с исковата молба, е прието за установено, че „Строй транс” ЕООД и Ю.Г.Й. дължат солидарно на „Лизинг Финанс” ЕАД сумите по издадената заповед № 2219/22.04.2015 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК – споразумение от 26.04.2011 г. към договор за финансов лизинг № 3796-001/16.05.2008 г. и договор за финансов лизинг № 4236-001/11.07.2008 г. с нотариална заверка на подписите, по ч.г.д. № 4332/2015 г. на РС – Варна, поправена с определение № 6370/25.05.2015 г. и допълнена с определена № 6742/01.06.2015 г., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените разноски в заповедното и исковото производство, а с представените решение по в.т.д. № 676/2017 г. на ОС – Варна и определение по т.д. № 693/2018 г. на ВКС, I т. о., образувани съответно по въззивна жалба и касационна жалба, подадени от ответниците, последните са осъдени да заплатят на ищеца направените разноски пред въззивната и касационната инстанция.

Интересът на кредитора от упражняване на право на защита срещу разпоредителни сделки, които го увреждат се определя по твърденията му. В случая обаче, легитимацията на кредитора е била предмет на съдебна проверка, в резултат на която съществуването на дълга е установено със СПН. В мотивите към т. 2 на ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предмет на делото по чл. 135 от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда и че съдът по Павловия иск може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.  Дори да се приеме, че предявяването от страна на солидарните длъжници против кредитора на значителен брой обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове, по които е образувано т.д. № 56/2018 г. по описа на Софийски градски съд, може да доведе до уважаване на някой от тях, то това не може да се отрази върху допустимостта на иска по чл. 135 от ЗЗД. Това е така, тъй като от служебно изисканата от СГС информация за страните, предмета и движението на т.д. № 56/2018 г., предвид неизпълнението на няколкократните указанията на съда, дадени на ответниците да представят удостоверение в тази насока с оглед преценката на съда по направеното искане за спиране, е видно, че същото е образувано по искова молба, подадена от „Строй транс” ЕООД и Ю.Г.Й. против „Лизинг Финанс” ЕАД, с която са предявени горепосочените искове. В исковата молба ищците са се позовали на поредица от факти, сред които обаче са само и единствено договор за финансов лизинг № 3796-001/16.05.2008 г. и  споразумение от 26.04.2011 г. в частта, с която страните са предоговорили условията на този договор, но не и на договор за финансов лизинг № 4236-001/11.07.2008 г., вземането по който също е установен по основание и размер със СПН.  Следователно в настоящия случай ищецът, поискал отмяна по чл. 135 от ЗЗД, не само твърди, но и с влязло в сила решение е установил качеството си на кредитор, като материална предпоставка, поради което искането за спиране на настоящото производство е неоснователно и ще се остави без уважение.

 

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че: по ч. г. д. № 4332/2015 г. на РС - Варна в полза на „Лизинг Финанс” ЕАД /с предишно фирмено наименование „Пиреос Лизинг България“ АД/ е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ – Споразумение от 26.04.2011 г. към Договори за финансов лизинг № 03796-001/2008 и № 04236-001/2008 с нотариална заверка на подписите и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници „Строй Транс“ ООД и Ю.Г.Й. за следните суми: сума в размер на 10 580.45 евро, представляваща сбор от падежирали месечни вноски за периода от 01.10.2012 г. до 30.04.2013 г., сума в размер на 396.66 евро, представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2012 г. - 30.04.2013 г., сума в размер на 5208.83 евро, представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2013 г. до 31.03.2015 г. и сума в размер на 633.14 лева разноски по частното гражданско дело; че с влязло в сила решение по г.д. № 9450/2015 г. на РС -Варна на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че „Строй Транс“ ООД и Ю.Й. дължат солидарно на „Лизинг Финанс“ ЕАД горепосочените суми; че по  образуваните по въззивна и касационна жалба в.т.д. № 676/2017 г. по описа на ОС – Варна и т.д. № 693/2018 г. по описа на ВКС в полза на „Лизинг Финанс“ ЕАД са били присъдени разноски в размер на 123.12 лева и 300 лева; че по време на вторинстанционната фаза на съдебния спор ответникът Ю.Г.Й. прехвърлил правото на собственост върху притежаваните от него по наследство 1/3 идеални части от поземлен имот с площ 670 кв.м., находящ в с. Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, ведно с 1/3-та идеална част от жилищна сграда на един етаж с площ 65 кв.м, лятна кухня с площ от 20 кв.м., селскостопански обект с площ 40 кв.м. и още един селскостопански обект с площ 40 кв.м., на другия ответник - баща си Г.Г.Й., чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот от 02.03.2017 г., вписан под № 101, том I, рег. № 506, дело № 92 от 2017 г., на нотариус Зоя Аврамова, с peг. № 333 НК, с район на действие РС - Провадия, вписан в Служба по вписванията – гр.Провадия, с вх. № 621 от 06.03.2017г., Акт № 22, том II, дело 212/2017 г. 

 

            Не са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

         При разпределение на доказателствената тежест:

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

        Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, указва на ищеца, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: че има качеството на кредитор спрямо ответника - което означава да разполага с неудовлетворено вземане срещу него; след възникване на вземането на ищеца, длъжникът да е извършил действие, увреждащо кредитора; при извършване на увреждащото действие, длъжникът да е знаел за увреждането;

В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване и да установят възраженията си в отговора, вкл. възражението за извършена от втория ответник продажба на процесния недвижим имот на трето за спора лице.

      Съдът, на основание чл. 140 от ГПК, следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

      По доказателствените искания на ищеца:

             Представените с исковата молба, са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е допустимо.

 По доказателствените искания на ответниците:

             Представеното с отговора на исковата молба заверено копие от нотариален акт от 01.11.2019 г. е нечетливо и непълно, поради което не може бъде извършена преценка за неговата относимост към предмета на доказване. Ето защо искането за неговото приемане като писмено доказателство по делото ще се остави без уважение.

             Искането да бъде изискана служебно справка от имотния регистър за извършената сделка с нотариален акт от 01.11.2019 г. е относимо и ще бъде уважено.

           Искането да бъде изискана от Софийска градска прокуратура справка относно фактите: регистриран ли е в Република България багер Caterpilar 318С с идентификациите, описани от ищеца, дали същият е напускал ФР Германия, как и на чие име са водени регистрациите на собствеността му и къде е обслужван технически и от кого, както и води ли прокуратурата разследване по линия на международното сътрудничество, съдът намира за неотносимо към предмета на доказване, поради което ще бъде оставено без уважение. Като неотносими към предмета на доказване се преценяват представените от ответниците с допълнителна молба от 06.10.2020 г. незаверени копия от изпратената по т.д. № 56/2018 г. на СГС съдебна поръчка и документи на немски език с превод на български език, представени по същото дело и касаещи багер Caterpilar 318С, поради което не следва да бъдат приемани като писмени доказателства. Изпратеното на имейла на съда копие на искова молба, въз основа на която се твърди, че е образувано т.д. № 56/2018 г. на СГС, не е заверено, поради което и предвид служебно изисканите и получени в съда документи за страните, предмета и движението на посоченото дело, не следва да бъде приемано като писмено доказателство.   

          Други доказателствени искания към този момент не са направени.

               На страните следва да се разяснят и последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 140, ал. 3  ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.    

            Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

  

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за изпращане на делото на РС – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за пракратяване на производство на настоящото дело поради неговата недопустимост.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т.  4 от ГПК до приключване на производството по т.д. № 56/2018 г. на СГС с влязъл в сила съдебен акт.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, както следва:

   Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 5879/10.10. 2019 г. от „Лизинг Финанс” ЕАД срещу Ю.Г.Й., ЕГН **********,*** и Г.Й.Г., ЕГН **********,***, с която е предявен конститутивен иск, с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД.

  На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че: по ч. г. д. № 4332/2015 г. на РС - Варна в полза на „Лизинг Финанс” ЕАД /с предишно фирмено наименование „Пиреос Лизинг България“ АД/ е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ – Споразумение от 26.04.2011 г. към Договори за финансов лизинг № 03796-001/2008 и № 04236-001/2008 с нотариална заверка на подписите и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници „Строй Транс“ ООД и Ю.Г.Й. за следните суми: сума в размер на 10 580.45 евро, представляваща сбор от падежирали месечни вноски за периода от 01.10.2012 г. до 30.04.2013 г., сума в размер на 396.66 евро, представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2012 г. - 30.04.2013 г., сума в размер на 5208.83 евро, представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2013 г. до 31.03.2015 г. и сума в размер на 633.14 лева разноски по частното гражданско дело; че с влязло в сила решение по г.д. № 9450/2015 г. на РС -Варна на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че „Строй Транс“ ООД и Ю.Й. дължат солидарно на „Лизинг Финанс“ ЕАД горепосочените суми; че по  образуваните по въззивна и касационна жалба в.т.д. № 676/2017 г. по описа на ОС – Варна и т.д. № 693/2018 г. по описа на ВКС в полза на „Лизинг Финанс“ ЕАД са били присъдени разноски в размер на 123.12 лева и 300 лева; че по време на вторинстанционната фаза на съдебния спор ответникът Ю.Г.Й. прехвърлил правото на собственост върху притежаваните от него по наследство 1/3 идеални части от поземлен имот с площ 670 кв.м., находящ в с. Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, ведно с 1/3-та идеална част от жилищна сграда на един етаж с площ 65 кв.м, лятна кухня с площ от 20 кв.м., селскостопански обект с площ 40 кв.м. и още един селскостопански обект с площ 40 кв.м., на другия ответник - баща си Г.Г.Й., чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот от 02.03.2017 г., вписан под № 101, том I, рег. № 506, дело № 92 от 2017 г., на нотариус Зоя Аврамова, с peг. № 333 НК, с район на действие РС - Провадия, вписан в Служба по вписванията – гр.Провадия, с вх. № 621 от 06.03.2017г., Акт № 22, том II, дело 212/2017 г. 

 

            Не са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

         При разпределение на доказателствената тежест:

УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

        УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, на ищеца, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: че има качеството на кредитор спрямо ответника - което означава да разполага с неудовлетворено вземане срещу него; след възникване на вземането на ищеца, длъжникът да е извършил действие, увреждащо кредитора; при извършване на увреждащото действие, длъжникът да е знаел за увреждането;

В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване и да установят възраженията си в отговора, вкл. възражението за извършена от втория ответник продажба на процесния недвижим имот на трето за спора лице.

      По доказателствата:

      По доказателствените искания на ищеца:

             ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства по делото представените с исковата молба писмени документи.

 По доказателствените искания на ответниците:

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да бъде прието като писмено доказателство по делото представеното с отговора на исковата молба заверено копие от нотариален акт от 01.11.2019 г.

           ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от имотния регистър за извършена сделка с нотариален акт № 58, т. 1, рег. № 764, по дело № 49/2019 от 01.11.2019 г. на нотариус Мария Якимова, със страни Г.Й.Г. и Николай Стоянов Николов.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да бъдат приети като писмени доказателства по делото представените от ответниците с допълнителна молба от 06.10.2020 г. незаверени копия от изпратената по т.д. № 56/2018 г. на СГС съдебна поръчка и документи на немски език с превод на български език по същото дело, касаещи багер Caterpilar 318С, както и изпратеното на имейла на съда копие на искова молба, въз основа на която се твърди, че е образувано т.д. № 56/2018 г. на СГС.   

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да бъде изискана от Софийска градска прокуратура справка относно фактите: регистриран ли е в Република България багер Caterpilar 318С с идентификациите, описани от ищеца, дали същият е напускал ФР Германия, както и на чие име са водени регистрациите на собствеността му и къде е обслужван технически и от кого, както и води ли прокуратурата разследване по линия на международното сътрудничество.

          Други доказателствени искания към този момент не са направени.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

  НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.

  ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

  НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните  към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.

  УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

  УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

  УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска; ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,като в този случай, ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

  УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

 НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.07.2021 г. от 13:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

 Определението не подлежи на обжалване.

 Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца – и от отговора с приложението към него, като им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

     

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: