Присъда по дело №11220/2021 на Софийски районен съд

Мотиви по НОХД № 11220 по описа на СРС, НО, 116 с-в за 2021г.
Софийска районна прокуратура (СРП) e повдигнала обвинение против
В. КР. Л., ЕГН ********** за това, че на 09.02.2021 г. около 00:30 часа в град
София, по бул. „Сливница“, с посока на движение от ул. „Филиповско шосе“
към бул. „Панчо Владигеров“, срещу метростанция „Сливница“ управлявала
моторно превозно средство – лек автомобил, марка и модел „Фиат Браво” с
регистрационен № СА **** КН, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно - 2,40 на хиляда, установено по надлежния ред – с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инвентарен № ARNA 0133,
проба № 0948 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и счита, че от събраните по делото
доказателства се доказва, че подсъдимата е извършила престъплението, в
което е обвинена. Предлага да се наложи наказание „лишаване от свобода“,
чието изпълнение на основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен
срок.
Защитникът на подсъдимата пледира, че обвинението не се доказва по
безспорен начин. Счита, че не може от събраните доказателства да се приеме,
че именно подсъдимата е управлявала автомобила. Позовава се на
показанията на свидетеля З., дадени в съдебна фаза. Сочи, че не следва да се
кредитират показанията на свидетеля К., който е видял автомобила след
настъпилото пътнотранспортно произшествие, а видимостта на мястото,
където се е намирал катастрофиралият автомобил, намира за недобра. Сочи,
показанията, касаещи обективните признаци на пияното състояние на
подсъдимата се опровергават от протокола от УМБАЛ „Св. Анна“. Счита, че
на свидетеля е било забранено да напуска обекта, в който работи. Излага
доводи, че сигналът в ОПП СДВР е постъпил в 1:22 часа на 09.02.2021г.,
съответно не както се твърди в показанията на свидетелите-служители на
ОПП СДВР – в 00:10 часа, като посочва, че пробата от дрегера, с който е
изпробвана подсъдимата, е от 01:23 часа, а в протокола за проверка е
записано, че тя започва в 01:10 часа. Поради това намира, че не е възможно
пробата от дрегера да е именно на подсъдимата. Моли подсъдимата да бъде
оправдана.
Подсъдимата Л. не дава обяснения. На основание чл.279 от НПК бяха
приобщени дадените от нея обяснения в присъствието на защитник от
досъдебната фаза. Подсъдимата се придържа към заявеното от нейния
защитник. В последната си дума моли съда да бъде оправдана.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата В. КР. Л. е с ЕГН **********, родена е на 24.03.1995 г. в
гр. София, българка е, с българско гражданство, средно-специално
образование, неомъжена, неосъждана, постоянен адрес - гр. София, ул.
„**************
В. КР. Л. не притежавала свидетелство за управление на МПС, никога
не било издавано такова и не е полагала изпит за придобиване на
правоспособност за водач на МПС. На 08.02.2021г. подсъдимата Л. закупила
1

лек автомобил марка „Фиат Браво” с рег. № СА **** КН. Вечерта тя се
видяла с интимния си приятел – свидетеля З., който искал да види
автомобила. Отбили се при техен общ приятел, в ж.к. Люлин в гр. София
около 22:00 часа. В.Л. консумирала алкохол – бира в кенче от 500 милилитра,
като изпила неустановен по делото брой от тях. Свидетелят З. пил водка.
Малко след полунощ двамата си тръгнали, като подсъдимата Л. се качила в
автомобила на мястото на водача, а свидетелят З. седнал до нея на предна
дясна седалка. Л. привела автомобила в движение и потеглила. На 09.02.2021
г. около 00:30 часа в град София, подс. В. КР. Л. управлявала лекия
автомобил марка „Фиат Браво” с рег. № СА **** КН, като се движела по бул.
„Сливница“, с посока на движение от ул. „Филиповско шосе“ към бул.
„Панчо Владигеров“, след като употребила алкохол. В района на
метростанция „Сливница“ подс. Л. изгубила контрола над автомобила и
самокатастрофирала в бетонна стена до сервиз за гуми, непосредствено до
изхода на метростанция „Сливница“ и строителна борса „Ангро“.
В същия момент, в близост до мястото на възникналото ПТП бил св.
ХР. В. К., който работел в търговски обект – павилион за храни, цигари и
алкохол. Чул звука от удара на автомобила и веднага излязъл навън, за да
види какво се е случило. Видял до предната дясна отворена врата на
автомобила млад мъж, който бил висок – св. З., който стоял прав до
автомобила. Позвънил и подал сигнал за инцидента на телефон 112. К. видял,
че до магазина има клиент и се върнал в магазина и го обслужил.
Непосредствено след това на гишето в магазина се появил свидетелят З.,
който имал нараняване по лицето. Поискал минерална вода и казал на К.
„Мани, мани, да не ходиш с пияни жени“, като след като го обслужил, К.
излязъл от магазина и видял, че на мястото на водача в катастрофиралия
автомобил седи млада жена, подсъдимата Л., която стискала волана, гледала
напред, без да мърда. К. се прибрал в магазина да обслужва клиенти и след
известно време подсъдимата и свидетелят З. дошли до магазина, като К.
установил, че Л. е видимо пияна, доколкото имала неадекватно поведение,
залитала, трудно пазела равновесение, говорела бавно и забавено. Л. казала на
свидетеля З. „Аз не съм виновна. Виж какъв е пътят. Дай да си вземем две
бири“. След като направили покупки в магазина от свидетеля К., З. и
подсъдимата останали до в близост до обекта, където продавал свидетелят К.,
съответно в близост и до подлеза на метростанцията.
В този момент полицейските служители на 09 РУ-СДВР - свидетелите
Г.К., М.Б. и Б.Б. били на работа като АП-900/1, като изпълнявали
задълженията си по охрана на обществения ред. Във връзка с подадения
сигнал били изпратени от ОДЧ при 09 РУ-СДВР на мястото на ПТП.
Пристигайки на място и след извършен един кратък обход, около 3-4 минути
след подаването на сигнала видели самокатастрофиралия автомобил, като
установили и втори автомобил с щети от удар в задна дясна врата, като
същият бил паркиран на това място. Също така забелязали подс. Л. и св. Б.З.
да се оттеглят от мястото на произшествието в посока подлеза на
метростанцията. Спрели ги и извършили полицейска проверка. В хода на
проверката полицейските служители усетили, че подс. Л. и св. З. лъхали на
алкохол. Забелязали, че св. З. имал наранявания по главата, но същият
категорично отказал повикване на медицински екип. В проведения разговор
2

Л. заявила, че тя е управлявала автомобила, а З. бил пътник, като той
потвърдил това. Това наложило изпробването на Л. с техническо средство.
Бил уведомен дежурният и на място бил изпратен екип на ОПП-СДВР около
01:07 часа, който пристигнал за около 5 минути на мястото на инцидента.
Пристигналите на място полицейски служители от ОПП-СДВР – св. В.Д. и св.
В.С. изпробвали Л. с техническо средство алкотест „Дрегер 7510” с инв. №
0133. При направената проба № 0948 уредът отчел 2.40 промила алкохол в
издишания от Л. въздух. На Л. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA, бланков № 334693 и бил издаден
талон за медицинско изследване, след което била съпроводена до болничното
заведение, където отказала да даде кръвна проба. След това била отведена в
полицейското управление за продължаване на работата по случая и била
задържана за 24 часа.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните доказателствени средства и доказателства: показанията
на свидетелите: З., дадени в хода на съдебното следствие (частично) и
приобщените на основание чл.281, ал.4, вр, ал.1, т.1 и т.2 от НПК; св. К.,
дадени в хода на съдебното следствие и приобщените частично на основание
чл.281, ал.4 вр, ал.1, т.2 от НПК; свидетелите К., Б. и Б., дадени в хода на
съдебното следствие и приобщените по реда на 281, ал.4 вр, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК, показанията на свидетелите Д. и С., дадени пред настоящия съд и
приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, обясненията на подсъдимата от
ДП, акт за установяване на административно нарушение, протокол за ПТП,
скица на ПТП, талон за изследване, лист за преглед на пациент, декларация за
отказ от изследване, талон за регистрация на МПС, част 1 и част 2, договор за
покупко-продажба на МПС, резултат от изследване с дрегер, проба №948,
справка за водач от ОПП СДВР, справка за МПС, протокол за проверка на
дрегер, справки от система 112, аудио-техническа експертиза, и другите
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на
свидетеля К., който е незаинтересован случаен свидетел на инцидента и от
показанията му се установяват съществени факти, свързани с предмета на
доказване. Показанията на този свидетел съдът намира за логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно депозирани.
Съдът кредитира и показанията на този свидетел, дадени в хода на
досъдебното производство, доколкото между тези от съдебна и досъдебна
фаза не се съдържат съществени противоречия, а липсата на спомен у
свидетеля за конкретни второстепенни обстоятелства се дължи на изминалото
време от датата на инцидента до разпита му пред настоящия състав.
Показанията на този свидетел служат и за проверка на достоверността на
показанията на свидетеля З. и на обясненията на подсъдимата. От съобщеното
от св. К. се установява, че същият е чул шум от удар, докато е бил на
работното си място и веднага е излязъл навън, за да види какво се случва и
дали не е гръмнало нещо от съоръженията в автомивката или
гумаджийницата на неговия работодател. Видно от съобщеното,
непосредствено до автомобила, който е катастрофирал, този свидетел е
възприел висок мъж, по-късно установен като свидетеля З., който бил излязъл
3

от автомобила и седял до неговата дясна врата. Така съобщеното от свидетеля
е един от аргументите на съда да не даде вяра на показанията на свидетеля З.,
депозирани в съдебна фаза в частта, в която последният твърди, че е
управлявал автомобила. Свидетелят К. го е възприел непосредствено след
инцидента до пасажерската врата на автомобила, което кореспондира с
показанията на З. от досъдебна фаза, а не на тези от съдебната, в които твърди
да е управлявал автомобила. Противно на изложеното от защитата,
свидетелят К. изрично заявява, че гумаджийницата е осветена и мястото на
удара на автомобила, където и впоследствие го е възприел този свидетел, е
добре осветено и не е имало проблем да го забележи и огледа, съответно ясно
и с категоричност да възприеме действията на лицата от автомобила. Това му
твърдение се подкрепя и от показанията на полицейските служители К., Б. и
Б., които не съобщават до гумаджийницата да е било тъмно, напротив, от
техните показания се установява, че е било осветено мястото и от самото
кръстовище. Обстоятелството,че първоначално служителите на МВР не са
възприели ударилия се автомобил не се дължи, както твърди защитата, на
ниска или липса на осветеност, а на обстоятелството, че самият автомобил е
бил по-настрани от платното за движение.
Независимо, че свидетелят К. е възприел подсъдимата Л. на мястото на
водача, застинала с ръце на волана и гледаща втренчено в една точка напред,
няколко минути по-късно, за съда не съществува никакво съмнение, че
именно и към момента на удара Л. е управлявала процесното МПС. Житейски
нелогично е да се приеме, че същата е седяла на задната седалка, както
твърди самата тя в обясненията си пред разследващия орган, съответно
свидетелят З. - в разпита си пред настоящия съд, а впоследствие се е
преместила на предната лява седалка без видима цел и причина и да застане в
това състояние на шок и ступор, без да извършва никакви други действия.
Свидетелят З. в своите показания не съобщава, че подсъдимата се е местила
от задната седалка на предната лява, напротив, същият твърди, че тя е
останала повече от минута и дори две в шок на задната седалка, което не
кореспондира със заявеното от свидетеля К., че в това състояние подсъдимата
се е намирала на предната лява седалка с ръце върху волана. Логично и
обосновано е да се приеме от така съобщеното от този свидетел, че именно Л.
е управлявала лекия автомобил и е останала на мястото на водача до
възприемането от свидетеля К. няколко минути по-късно и е била там преди
настъпването на ПТП и е управлявала автомобила преди ПТП.
Обстоятелството, че свидетелят З. е забелязан незабавно след удара от
свидетеля К. прав до пасажерската дясна врата навежда на категоричния
извод, че той се е возил именно там, както самият той твърди в разпита си
пред разследващ орган.
В подкрепа на извода на съда, че именно Л. е управлявала процесния
автомобил са и възприетите пряко от свидетеля К. реплики на самия свидетел
З., с които той го е заговорил, когато първоначално е отишъл да си купи вода,
а именно „Мани, мани, да не излизаш с пияни жени!“. Единственият логичен
и смислен повод за съобщаването на тази фраза е обстоятелството, че именно
Л., употребила преди това алкохол, управлявайки собствения си, закупен от
нея същия ден автомобил, е причинила произшествието, което е и
основанието З. да сподели този „съвет“ с К.. Няма житейска и друга логика в
4

заявеното от З. на К. в случай, че той е управлявал автомобила, в който
случай той би бил виновен за настъпването на ПТП и алкохолното опиване на
Л. би било без никакво значение за настъпването на произшествието. Още по-
силен аргумент да се приеме, че именно Л. е управлявала автомобила
непосредствено преди настъпване на произшествието е заявеното от самата
нея на свидетеля З., което К. непосредствено е възприел, когато двамата
отишли при последния, за да пазаруват, а именно „Аз не съм виновна. Виж
какъв е пътят. Дай да си вземем две бири“. Заявеното от Л. навежда на
единствения възможен извод, че същата се оправдава за причиненото от нея
ПТП при управлението на автомобила, като изтъква като причина за
инцидента пътните условия. Отново нелогично и крайно неподходящо, с
оглед ситуацията, биха звучали тези реплики ако действително З. беше
управлявал автомобила. Тогава не би съществувала никаква причина
подсъдимата, в качеството си на пасажер, да заявява, че не е виновна и да се
оправдава със състоянието на пътната настилка. Макар и производни, тези
доказателства подкрепят възприетата от съда фактическа обстановка относно
авторството на престъплението, че именно подсъдимата е управлявала
автомобила.
Неоснователни са възраженията на защитата, че свидетелят К. не е имал
право да напуска обекта. Дори и това да е така, то при създалите се
извънредни обстоятелства той самият съобщава, че го е напуснал, като
подробно заяви кога е станало това и колко пъти. Няма причина съдът да не
се довери на неговите показания и в тази им част, доколкото чутият силен
шум и предположението, че може да е пострадало имущество на неговия
работодател е основателна причина да излезе и да види какво се случва,
съответно незабавно да забележи разположението на свидетеля З. и
впоследствие това на подсъдимата на мястото на водача в автомобила.
Неоснователно е възражението, че подсъдимата не е имала неадекватно
поведение при приближаването си към магазина, където работи свидетелят
К.. Следва да се отчете обстоятелството, че самият З. съобщава, че
приятелката му е консумирала алкохол, съответно самите полицаи от 09 РУ
СДВР са забелязали неадекватното поведение, когато са пристигнали на
място. Следва да се има предвид, че тези свидетели са видели и възприели
подсъдимата около 0:30 часа, а протоколът от лечебното заведение, в който
не са описани неадекватни действия на подсъдимата, е от 03:10 часа – близо 2
часа и половина по-късно, когато действието на алкохола вече е започнало да
отминава. Констатациите на свидетелите са с по-кратка давност и отразяват
състоянието на подсъдимата към момента на възприемането . Въпреки това
в протокола е посочено, че се наблюдава мирис на алкохол, което всъщност
подкрепя свидетелските показания в тази им част.
Съдът подходи критично към показанията на свидетеля З., депозирани в
хода на съдебната фаза, доколкото същите са в пълно противоречие със
заявеното от него в хода на досъдебното производство, като отчете и
обстоятелството, че същият е интимен приятел на подсъдимата и към датата
на деянието, и към момента на разпита му. Очевидно свидетелят има
склонност да дава неверни показания, както и самият той признава, че е
сторил, като съдът следва да установи в кой от двата си разпита свидетелят
казва истината. След анализ на показанията на З., съпоставени с тези на
5

свидетеля К., на полицейските служители и служителите на ОПП СДВР,
съответно дори и с обясненията на подсъдимата, съдът намира, че заявеното в
съдебна фаза не е достоверно досежно обстоятелството кой е управлявал
автомобила преди инцидента. Противоречията с показанията на свидетеля К.
бяха обсъдени по-горе и същите аргументи мотивират съда да не даде вяра на
заявеното от свидетеля З. в съдебна фаза. Свидетелят З., осъзнал, че неговата
интимна приятелка е привлечена към отговорност за престъпление от общ
характер, наказуемо с лишаване от свобода, и съответно е предадена на съд, е
взел решение да не говори истината и да даде неверни показания пред
настоящия съдебен състав, които са в коренно противоречие със заявеното на
досъдебна фаза. Не се споделят от съда мотивите на свидетеля, изложени
пред настоящия състав, че е излъгал в хода на разпита си пред разследващ
полицай заради опасността да не може да продължи курсовете си за
придобиване на правоспособност да управлява МПС. Към датата на
инцидента същият не е посещавал курсове, а ги е бил прекъснал две години
преди това, както той съобщава. Към датата на разпита си също не е
продължил курсовете си, съответно евентуалното му управление на МПС
като неправоспособен водач не е било пречка да ги завърши, като към датата
на деянието нито е имал намерение за това, нито активно ги е посещавал. Не
без значение е и обстоятелството, че същият не знае към коя фирма е записан
за обучение, съответно противно на всички правила за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, той не е бил записан на теория и не е
посещавал теоретични занятия, които предшестват кормуването и практиката.
Очевидно е за съда, че в изложените от него мотиви да излъже на
досъдебната фаза свидетелят не дава достоверни оправдания за поведението
си. Нелогично звучи, че чак сега съобщава какво действително се е случило,
тъй като си е мислел преди разпита, че няма да има последствия за
приятелката му. Съдът приема, че именно вече изяснените последици по
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата мотивират З., като
неин интимен приятел, да даде неверни показания в хода на разпита си пред
съда. Заявеното от този свидетел, че е казал на Виктория да каже, че тя е
шофирала автомобила, не се подкрепя от дадените от самата нея обяснения на
досъдебната фаза, където същата заявява не само, че не е имало такъв
разговор между тях двамата и такива уговорки, а че без нейно знание и
съгласие З. я е посочил за водач. Очевидно двамата партньори не са успели да
напаснат версиите си за дадените впоследствие обяснения от подсъдимата на
ДП и за съобщеното от свидетеля пред съда. В този смисъл съдът намира
показанията на свидетеля, дадени пред съда, за изолирани и неподкрепени от
доказателствата по делото, съответно за категорично оборени от тях. Не се
подкрепя и заявеното от свидетеля З., че той е карал, доколкото Виктория не е
можела. В хода на разпита си пред разследващ орган, З. е заявил, че В.Л.
може да управлява МПС. Поради това съдът намира, че добросъвестно
свидетелят е съобщил кой е управлявал автомобила в разпита си пред
разследващ орган, няколко часа след инцидента, когато не е имало
възможност двамата с подсъдимата да се уговорят З. да поеме отговорността
чрез даване на неверни показания. На показанията на този свидетел,
депозирани в хода на ДП, съдът даде вяра, доколкото именно тези негови
изявления кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал. Показанията пред разследващ полицай са логични и за разлика от
6

тези от съдебната фаза, вътрешно непротиворечиви. От тях се установява по
несъмнен начин авторството на деянието. Като свидетел-очевидец З. е
възприел обстоятелството, че именно подсъдимата е управлявала процесния
автомобил преди инцидента. Непротиворечиви в двата разпита на З. са и
съобщените от него факти, че по време на престоя им при приятел в ж.к.
Люлин подсъдимата е пила алкохол, бира, като е изпила поне две кенчета от
по 500 милилитра. Това обстоятелство се подкрепя от показанията на
свидетелите К., Б. и Б., включително и от съобщеното от тях на досъдебна
фаза, а именно че Л. е миришела на алкохол, съответно от констатациите на
свидетеля К., че подсъдимата при идването си към магазина, в който той
продава, е била неадекватна и с посочените по-горе обективни прояви на това
поведение. Следва да се отбележи, че е нелогично Л. да е предоставила
автомобила на свидетеля З. да го управлява при положение, че и той е
неправоспособен водач като нея, съответно и с оглед обстоятелството, че при
срещата си с приятел в ж.к. Люлин З. е консумирал високоалкохолна спиртна
напитка – водка, което също е пречка да управлява автомобил.
Критично съдът подходи и към обясненията на подсъдимата Л.,
приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК, като отчете
двойствената им природа на доказателствено средство и средство за защита.
В случая съдът намира, че обясненията са опит на подсъдимата да облекчи
процесуалното си положение, съответно са изградена нейна защитна версия.
Същите не се подкрепят от доказателствата по делото, освен частично от
показанията на свидетеля З., които обаче съдът не кредитира в тези части по
изложените съображения. Напротив, между обясненията на подсъдимата и
показанията на З. от съдебна фаза се констатират противоречия, които
мотивират съда да приеме, че и обясненията на подсъдимата, както и
показанията на З., дадени пред съда, всъщност представляват недобре
изградена защитна версия, която не би могла да премине проверката за
достоверност. Свидетелят З. съобщава, че с подсъдимата са постигнали
съгласие тя да каже, че е управлявала и именно към този план са се
придържали при идването на органите на МВР. В обясненията си обаче
подсъдимата посочва, че Б.З. едва няколко дни след инцидента заявил, че тя
е управлявала колата, но тя не си спомняла такова нещо. Липсва по делото
СППЕ, доколкото в писмена декларация подсъдимата категорично отказва да
се подложи на такова изследване. Липсата на спомен и обстоятелството, че
не е съобщавала да е управлявала автомобила на никого се опровергават от
самия З., който както в съдебна ,така и в досъдебна фаза твърди обратното, а
също не кореспондира и с показанията на служителите на 09 РУ СДВР, на
които подсъдимата е признала да е управлявала. Обясненията не
съответстват включително и на показанията на свидетеля К., който я е чул да
се оправдава пред З. защо се е случил инцидента и че това се дължи на
състоянието на пътя. На служителите на 09 РУ СДВР подсъдимата лично е
заявила и е признала, че е управлявала автомобила, което е пълна колизия с
депозираните от нея обяснения. В обясненията на подсъдимата не се съдържа
никакво твърдение и в подкрепа на показанията на З., че подсъдимата е
посочена за водач, за да не загуби той правото да се яви на изпит за
придобиване на СУМПС. В този смисъл версиите на З. от съдебната фаза и
обясненията на подсъдимата от досъдебното производство съдът намира за
взаимоизключващи се и компрометиращи се една друга до степен, в която
7

вяра не може да им бъде дадена. Макар и в двете основно да се твърди, че
автомобилът е управляван от З., останалите твърдения, съпътстващи и
конкретизиращи това, а именно защо, по какви мотиви и как се е стигнало до
това управление, кой на кого е предложил да бъде казано на органите на
МВР, че именно Л. е управлявала автомобила, са изключително
противоречиви и взаимоизключващи се. Отделно от това обясненията на
подсъдимата не се подкрепят от кредитираните показания на свидетеля З. от
досъдебна фаза.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К., Б. и Б., които се
подкрепят от събрания останал доказателствен материал, на който съдът дава
вяра. Показанията им в съдебно заседание бяха допълнени от приобщените
по реда на чл.281, ал.4 от НПК показания от досъдебната фаза, които логично
са по-подробни с оглед факта, че към датата на разпита пред разследващ
орган обстоятелствата са били по-пресни. С оглед естеството на работа на
служителите на 09 РУ СДВР, логично да не могат да си спомнят в детайли
възприетите от тях факти. От показанията на свидетелите се установява
същественото обстоятелство, че на мястото на инцидента установените лица
не са консумирали алкохол, за което свидетелят Б. възстанови ясен спомен в
съдебна фаза. Отделно и тримата свидетели съобщават, че именно момичето,
подсъдимата Л., е съобщила, че тя е управлявала автомобила. В тази връзка
съдът следва да посочи, че се опровергават обясненията на последната, че З. е
заявил, че тя е управлявала, без тя да е разбрала това. От показанията на тези
свидетели се установява, кога са пристигнали на мястото на инцидента, а
именно около 3-4 минути след подаване на сигнала и именно тогава са
установили лицата – по данни на свидетеля К. от съдебна фаза, съответно
проведените разговори с пътувалите в автомобила лица, както и със свидетеля
К., часа на пристигането на служителите на ОПП СДВР. От показанията на
К., Б. и Б. се установява обстоятелството, че и двете лица са лъхали на
алкохол, което се подкрепя от съобщеното и от свидетеля К.. От показанията
на тези свидетели от ДП, надлежно приобщени, се установява и че именно Л.
е тествана за употреба на алкохол, номерът на пробата, номерът на
техническото средство, както и полученият резултат, които кореспондират
напълно с приетото от съда във фактическата обстановка и с писмените
материали по делото. В тази насока са и показанията на служителите на ОПП
СДВР - Д. и С., които съобщават това обстоятелство. И петимата свидетели са
присъствали на тестването на Л., съответно са възприели данните за
техническото средство, пробата, нейният номер и резултата. Несъстоятелни
са в тази връзка твърденията на защитата, че не е доказано пробата от
техническото средство да е именно на подсъдимата Л.. От показанията на
служителите на 09 РУ СДВР се установява, че противно на посоченото от
защитата, мястото на инцидента е достатъчно осветено и има видимост,
поради което твърденията на защитата за липса на възможност К. да
възприеме автомобила непосредствено след ПТП и лицата в него и около
него не намират доказателствена опора.
Показанията на свидетелите Д. и С. съдът също кредитира, като не
намери основание да не им даде вяра. Съдът кредитира и показанията им от
досъдебната фаза, които логично са по-подробни и съдържат повече
обстоятелства. Липсата на спомен е логична с оглед изминалото време и
8

естеството на работа на служителите от ОПП СДВР, които рутинно
извършват проверки за употреба на алкохол и констатират настъпили ПТП.
От показанията им се установява кои лица са заварили на мястото на
инцидента, съответно, че Л. е миришела на алкохол, изследването с
техническо средство, както и резултатът от пробата. Независимо, че и
двамата свидетели посочват, че около 00:10 часа на 09.02.2021г. са били
изпратени на сигнал за настъпилото ПТП, от приобщените показания на
свидетеля С., на лист 15 от делото, се установява, че часът е 01:10, който
потвърждава това обстоятелство след като се е запознал със справката от
национална система 112, налична по делото, като посочва и че часът на
АУАН също е сбъркан, което се дължало на техническа грешка. Съдът
намира, че действително часът на изпращане на служителите на ОПП СДВР
на мястото на инцидента е около 01:10 часа, което е видно от разпечатката от
телефонен номер 112, като първоначалният сигнал е подаден около 0:35 часа.
От разпечатката на лист 53 и следващите е видно, че сигнал за инцидента към
ОПП СДВР е подаван към 0 часа и 52 минути и впоследствие към 1 часа и 07
минути на 09.02.2021г. Вярно е, че в справка от ОПП СДВР на лист 59 от ДП
е посочено, че сигналът е вписан в дневника за регистрация и отчет на ПТП в
1:22 часа, но видно от останалите материали по делото, включително и от
цитираната справка от национален телефон 112 и талон за изследване се
установява, че към 1:10 часа проверката е била започнала, което
кореспондира и с показанията на свидетеля С. в разпита му на лист 15 от
делото. В този смисъл действително има известно разминаване в рамките на
няколко минути и не може да се установи с точност кога е подаден сигналът
до ОПП СДВР с оглед различните данни в двете справки, но следва да се
посочи, че справката на лист 59 от ДП касае дневника за регистриране и отчет
на ПТП и регистрирането на инцидента, което действие е различно от самото
уведомяване на ОПП СДВР и изпращане на екип. От изготвената и приета
САТЕ се установява, че служителите на ОПП СДВР са били уведомени още
преди в ОДЧ да получат сигнала, което се установява от реплика на дежурния
на лист 83 от ДП, съответно на лист 4 от експертизата, където на уточнение
от страна на изпратения патрул, че трябва да се изпрати екип на КАТ,
дежурният отговаря, че КАТ са уведомени още преди те да са получили
сигнала. Независимо от това, съдът следва да посочи, че разминаване от
няколко минути в часа на подаване на сигнала до ОПП СДВР, съответно
пристигането на екипа и тестването, не е съществено и не представлява само
по себе си обстоятелство, което да компрометира и да постави под съмнение
извършената проверка, извършеният тест на подсъдимата и фактът, че именно
Л. е дала положителната проба за алкохол. Показанията на петимата
служители на МВР са категорични, както и приобщените писмени
доказателства, от които е видно, че именно Л. е тествана е резултатът от 2,40
промила с проба №948 от 1:23 часа и неин. Този извод на съда се подкрепя и
от изготвения талон за изследване, видно от който тези именно данни
фигурират, Л. се е подписала на талона, получила е екземпляр от него и не е
възразила, че не е правена такава проба. Дори самият свидетел З. съобщава,
че приятелката му е била тествана и уредът е отчел положителен резултат,
който е показал над два промила алкохол. Ето защо възраженията в обратния
смисъл, изложени от защитата, съдът намира за неоснователни.
Съдът кредитира изготвената аудио-техническа експертиза, тъй като
9

заключението е мотивирано и отговаря на поставените задачи. От него се
установяват разговорите между служителите на тел. 112, пратеният патрул и
дежурния, както и разговорите с ОПП СДВР.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които допълват
фактическата обстановка.
Видно от лист 39, проба 948 е направена в 1 часа и 23 минути и е
отчетен положителен резултат от 2,40 промила, дрегерът е преминал
метрологична проверка на 17.08.2020г. и за период от 6 месеца от тази дата е
годен да изпълнява предназначението си.
От справка за водача на лист 41 от делото се установява, че В.Л. не
притежава свидетелство за управление на МПС.
От приложените документи от УМБАЛ „Св. Анна“ се установява, че Л.
е съпроводена от служителите на ОПП СДВР, за да даде кръвна проба, като в
декларация, подписана от Л., същата е заявила, че отказва да даде кръв за
изследване. Това обстоятелство е отразено в лист за преглед на пациент и в
протокол за медицинско изследване.
Предвид така обсъдените по-горе гласни и писмени доказателствени
материали, съдът прие, че се установява по несъмнен начин, че подсъдимата е
управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а
именно 2,40 промила, което е установено по надлежния ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от
обективна и субективна страна подсъдимата В.Л. е осъществила състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.

От обективна страна на 09.02.2021 г. около 00:30 часа в град София, по
бул. „Сливница“, с посока на движение от ул. „Филиповско шосе“ към бул.
„Панчо Владигеров“, срещу метростанция „Сливница“ управлявала моторно
превозно средство – лек автомобил, марка и модел „Фиат Браво” с
регистрационен № СА **** КН, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно - 2,40 на хиляда, установено по надлежния ред – с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инвентарен № ARNA 0133,
проба № 0948 и е отказала да даде кръв за изследване.
При установяване концентрацията на алкохол в кръвта е спазен
надлежният ред, установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата
концентрацията на алкохол в кръвта се установява посредством използване на
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания. Подсъдимата е тествана с техническо средство
"Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № 0133. В изпълнение на чл. 3 от
Наредбата след установяване на концентрацията на алкохол в кръвта 2. 40 на
хиляда е съставен Талон за изследване № 080878, който подсъдимата е
подписала без възражения. При последващото медицинско изследване
подсъдимата е отказала предоставяне на кръвна проба за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта, поради което на основание чл. 6, ал. 9 от
10

Наредбата следва да се приемат показанията на техническото средство.
Техническото средство е било изправно към датата, на която е
установена употребата на алкохол. Видно от протокола за извършена
проверка и срока на валидност на същата.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл –
подсъдимата съзнавала, че управлява МПС под въздействието на алкохол и
пряко е целяла това. В случая Л. е предприела управление на МПС след като е
съзнавала, че преди това е употребила алкохол. Следователно същата е била
наясно, че сама се е поставила в състояние на употреба на алкохол и че е
повлияна от него и въпреки това предприема управление на МПС и пряко е
целяла това.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 343б, ал.1 НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от една до три години и глоба от 200 до 1000 лева.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимата, призната за
виновна, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото
ѝ съдебно минало.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът взе
предвид обстоятелството, че същата е неправоспособен водач, не притежава
каквото и да е СУМПС, дори и такова за различна категория превозно
средство, настъпилото вследствие на управлението на МПС
пътнотранспортно произшествие, както и изключително високите стойности
на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата, а именно 2,40 промила,
което двукратно надхвърля минимума от над 1,2 на хиляда, за да е
съставомерно деянието. Поради тези съображения настоящият съд прие, че
деянието се характеризира с висока обществена опасност, тъй като
обществените отношения, свързани с правилното функциониране на
транспорта, не само са били застрашени, но и са били увредени вследствие на
настъпилото ПТП по вина на неправоспособен и употребил значително
количество алкохол водач. Поради това съдът намира, че следва да бъде
наложено наказание над минимума на предвиденото в закона наказание.
Съдът, като прецени обществената опасност на извършеното деяние и
на дееца и като взе предвид разпоредбата на чл. 54 от НК, наложи наказание
една година и четири месеца лишаване от свобода и кумулативно
предвиденото наказание глоба, което определи в размер на 600 лева.
По отношение на наказанието по чл. 343г от НК - лишаване от право на
управление на МПС, съдът намира, че същото не следва да се налага, тъй като
видно от материалите по делото, отразени в справка на ОПП СДВР,
безспорно се установява, че подсъдимата не е правоспособен водач, няма
издадено СУМПС, с оглед на което, предвид липсата на права, на същата не
може да бъде наложено наказание, което да я лиши от такива.
Изпълнението на така наложеното от съда наказание „лишаване от
свобода“ следва да се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като
са налице кумулативно предпоставките по чл. 66, ал.1 от НК за това -
подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ
11

характер, спрямо нея досега не е прилаган този институт, като съдът намира,
че и чрез условното осъждане биха се постигнали целите на специалната и
генералната превенция, визирани в нормата на чл. 36 от НК.
Така наложеното наказание и начинът на изпълнението му, съдът
намира, че ще имат поправителен и превъзпитателен ефект върху Л..

ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 подсъдимата беше осъдена да заплати
разноските, направени по ДП, в размер на 179,25 лева по сметка на СДВР и
разноски в съдебната фаза по сметка на ВСС в размер на 50 лева.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Павел Панов/

12

Номер на акта:	76
Дата:	13 април 2022 г. (в сила от 2 август 2022 г.)
Съдия:	Павел Георгиев Панов

Дело:	20211110211220
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 август 2021 г.

Присъда по дело №11220/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите