№ 2117
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110103549 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с
която „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, е
предявило срещу Ю. Я. М., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на
пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1192,19 лв.,
представляваща главница за периода от 27.06.2018 г. до 23.07.2020 г., дължима
за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида за вода с аб. № 1534024 за
обект, находящ се в ***, както и 226,54 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 30.08.2018 г. до 12.08.2021 г., както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
17.08.2021 г. до окончателното им плащане, представляващи част от
вземанията, за които е издадена Заповед № 4493/26.08.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с Разпореждане №
23224/07.06.2024 г., постановени по ч. гр. дело № 11997/2021 г. по описа на
ВРС, 12-ти състав.
Ищецът в исковата си молба сочи, че на 17.08.2021 г. е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М., въз основа на
което е образувано ч. гр. дело № 11997/2021 г. по описа на ВРС, и на
26.08.2021 г. е издадена процесната Заповед № 4493 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Претендираните от ищеца суми за главница и
обезщетение за забава съставляват част от сумите, за които е издадена
заповедта. Начислената сума за главница представлява цена на служебно
определено количество ВиК услуги, ползвани в имот в ***, съгласно методика,
регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1, вр. с ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на
1
МРРБ – по 5 м³ месечно за един обитател в жилището, поради липса на
водомер в имота. М. не е изпълнила задължението си, уредено в чл. 11, ал. 5 от
същата наредба, да осигури за своя сметка монтажа на индивидуален водомер
в своя имот. Чрез своето бездействие М. е поставила в невъзможност ищеца да
отчита действителното количество ползвани ВиК услуги. Към настоящия
момент ответницата не е оспорила чрез възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ начисленото количество ВиК услуги,
напротив, платила е задълженията си за периода от м. януари 2017 г. до м.
февруари 2018 г., както и задълженията си за периода от м. август 2020 г. до м.
юли 2021 г. По изложените съображения моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника Ю. М., чрез
адв. Н. И., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност
на исковите претенции. Като първо материално правно основание за
отхвърляне на иска посочва нарушение на методиката за служебно отчитане и
начисляване на ползвано количество ВиК услуги от водопреносното
дружество за клиентски № 1534024 по описа на „ВиК – Варна“ на името на Ю.
Я. М. за периода 31.07.2018 г. до 28.07.2020 г., съгласно Таблица № 1 за
задълженията по партида с абонатен № 1534024. На следващо място сочи
настъпила погасителна давност в хода на заповедното производство,
продължило с настоящото исково производство, за плащането на главница за
ползвани, но неизплатени от нея ВиК услуги за периода от 27.06.2018 г. до
23.07.2020 г. с правно основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Посочва, че
поддържаната теза от ищеца, че вследствие неизпълнение на задължението си
като потребител на ВиК услуги за смяна на водомера си, ответницата е
поставила в невъзможност ищеца да отчита действителното количество
ползвани ВиК услуги (чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г.), не се потвърждава
и е в противоречие с представената като доказателство към исковата молба
Таблица № 1, установяваща задължения по партида с абонатен номер
1534024. Съгласно чл. 22 от Общите условия (ОУ), изразходваните количества
питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение
от ВиК оператора. Уреден с общите условия в раздел втори е и редът за
отчитане на количествата питейна вода, като според чл. 23, ал. 1, т. 3,
показанията на водомерите на водопроводните отклонения за сезонни обекти,
както и за водомери на сградни водопроводни отклонения на имоти с
водомерен възел, изискващ зазимяване, се отчитат за период не по-дълъг от
два пъти годишно, а в останалите случаи за потребителите на ВиК услуги за
питейно-битови нужди с консумация до 20 куб. м месечно отчитането е на
период не по-дълъг от три месеца. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 34, ал. 4 – ал. 6 от
Наредба № 4/14.09.2004 г., при невъзможност за отчитане на водомерите
поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е
2
длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане, като
при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера, длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на
свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за
отчитане на показанията на водомера, разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 м/с, за
периода до предишен отчет по ал. 1, но не по-дълъг от шест месеца. В този
смисъл са и разпоредбите в ОУ на ответното дружество – чл. 24 и чл. 49 от ОУ.
Сочи още, че към исковата молба няма представен от ищеца протокол,
съставен с цел да удостовери обстоятелството, че потребителят на ВиК услуги
не осигурява достъп до водомера повече от една година от последното
отчитане, и изобщо няма доказателства за извършена проверка. Точно
обратното, видно от приложената Таблица № 1 за задължения по партида с
абонатен номер 1534024 за периода от 30.08.2018 г. до 12.08.2021 г., е, че има
редовно отчитане на потребени и ползвани количества ВиК услуги.
Различните показания в тях означавали, че не са отчетени по твърдяната в
исковата молба методика, регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1, вр. с ал. 6 от
Наредба № 4/2004 г. Ответницата акцентира, че с подаденото възражение по
чл. 414, ал. 1 от ГПК е декларирала, че не признава дължимостта на
посочената в издадената Заповед № 4493 от 26.08.2021 г. по образуваното ч.
гр. дело № 11997/2021 г. по описа на 12-ти състав на ВРС сума в размер на
9180 лв., от които сумата в размер на 5137,33 лв. Тя е признала единствено
задълженията след 28.07.2020 г. до 27.07.2021 г., които към датата на подаване
на възражението са в общ размер на 735,49 лв., от които главница в размер на
557,22 лв. и лихви в размер на 178,27 лв. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни
искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422,
ал. 1 ГПК, установени от приобщеното ч. гр. дело № 11997/2021 г. по описа на
ВРС.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищцовото дружество е да установи, че ответницата е потребител на ВиК
услуги, с която е учредена облигационна връзка с предмет покупко-продажба
3
на ВиК услуги; изправността си по възникналото правоотношение по доставка
на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения
абонатен номер, както и изискуемите предпоставки на чл. 39, ал. 5, т. 1, вр. с
ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ за служебно начисляване на
количествата, респективно неизпълнение на ответницата по чл. 11, ал. 5 от
същата наредба; изискуемостта на вземанията за главница и размера на
претендираните суми.
Във всички случаи потребители на ВиК услуги ще бъдат ФЛ или ЮЛ,
които са собственици, ползватели съответно наематели на имота в хипотезата
на чл. 2, ал.3 от ОУ, като това им качество се удостоверява с документ за
собственост или вещно право на ползване, съответно писмена декларация за
собственика и наемателите по чл. 2, ал.3 от ОУ.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е прието за безспорно, а и от
представените извадки от справки при Агенцията по вписванията се
установява, че Ю. Я. М. е собственик на имота, находящ се на адрес ***.
Въз основа на изложеното следва изводът, че между ищеца и ответницата
е съществувало облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба
на ВиК услуги, респективно същите са били обвързани от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Експертизата
установява, че начислените служебно количества вода за периода 27.06.2018 г.
– 23.07.2020 г. по партида № 1534024 са в общ размер на 385,846 м³ на
стойност 1192,19 лв., изчислени съгласно методиката на чл. 39, ал. 5, т. 1 и ал.
6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ – по 5 м³ месечно за нетоплофицирано
жилище за един обитател, завишени тримесечно с 1 м³. Законната лихва върху
главниците за периода от 17.08.2021 г. до 08.01.2025 г. е изчислена в размер на
847,00 лв.
Въпреки правилното изчисление на сумите, не са били налице
предпоставките за приложение на визирания ред за тяхното начисляване. Това
е така, защото съгласно чл. 39, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 35, който
предвижда, че показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 м³ за
период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от
шест месеца. В чл. 39, ал. 5 от Наредбата е предвидено, че по изключение се
допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 м³ при
топлофицирано жилище и по 5 м³ при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, а според ал. 6, при етажна собственост, определените в ал. 5
количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 м³ за всеки обитател.
Общите условия на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД,
4
одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., предвиждат в чл. 49, че при
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на ВиК
оператора за отчитане на показанията на водомера, разходът на вода се
изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1 м/с, за периода до предишен реален отчет, но
не по-дълъг от 6 месеца. Чл. 51 предвижда, че по реда на чл. 49 се определя
количеството изразходвана вода в случаите на: 1) нарушаване целостта на
пломбите, освен когато не е породено от действия на потребителя; 2)
физически въздействия върху водомерите, при които потребителят причини
тяхната повреда или неточност на показанията.
При тълкуването на уговорките от Общите условия поотделно и в тяхната
съвкупност, извършено по правилата на чл. 20 от ЗЗД, следва, че за да бъдат
начислени служебно количества, следва да бъде съставен констативен
протокол, установяващ правопораждащия факт на процедурата – в случая
липсата на водомер. По делото липсва такъв протокол, а и не са ангажирани
доказателства за установяване както на осъществяване на корекционната
процедура, така и на твърдението, че е констатирано надлежно
неизпълнението на задължението на потребителя по чл. 11, ал. 5 от Наредба №
4 от 2004 г. за монтаж и поддържане на индивидуално измервателно средство.
Нещо повече, видно от материалите по заповедното производство ч. гр. дело
№ 11997/2021 г. и от извършените начисления и плащания, установен е реален
отчет в рамките на процесния период, което опровергава твърдението за липса
на водомер.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал своите
твърдения за наличие на годно правно основание за служебно начисляване на
количеството вода, поради което искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответницата следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни
разноски. Същата не е приложила списък по чл. 80 от ГПК и не е представила
доказателства за извършване на разноски в исковото производство. Видно от
материалите по заповедното производство тя е доказала извършването на
разходи за адвокатско възнаграждение по гр. дело № 11997/21 в размер на
1144.47 лева, както и на 600 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева за
държавна такса по в.ч.гр. дело № 1892/2023 г. по описа на ВОС. С оглед
своевременно извършеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
претендираното в заповедното производство възнаграждение следва да бъде
редуцирано до сумата от 100 лева, явяващата се справедлива и
пропорционална на извършената процесуална защита по подаване на
възражение. Присъждане на разноските, представляваща пропорционална
част от уваженото възражение по чл. 414а от ГПК не се дължи, тъй като
визираните в него суми не са предмет на настоящото исково производство.
Следователно в полза на ответницата следва да бъде присъдена сумата в общ
размер от 725 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
5
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, ЕИК *********, срещу Ю. Я. М., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 1192,19 лв., представляваща главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 27.06.2018 г. до 23.07.2020 г. по партида
с аб. № 1534024 за обект, находящ се в ***, както и сумата от 226,54 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.08.2018 г. до
12.08.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от 17.08.2021
г. до окончателното им плащане, за които е издадена Заповед №
4493/26.08.2021 г., поправена с Разпореждане № 23224/07.06.2024 г. по ч. гр.
дело № 11997/2021 г. по описа на ВРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
*********, да заплати на Ю. Я. М., ЕГН **********, сумата от 725 лева,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6