№ 112
гр. Варна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20213100900659 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.XXXII от ГПК /Търговски спорове/.
Производството е образувано по искова молба на ЕВРО СТУДИО ООД, ЕИК
*********, Варна, чрез адв.С.Б. срещу АМБИЕНСДИЗАЙН БГ ЕООД, ЕИК *********,
София, представлявано от М.Д., в качеството на управител, с искане за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата 87 375.47 лева, представляващи дължимо
възнаграждение по неформален договор за СМР от м.юни 2021г., както следва: сумата от 63
461.15 лева - главница по фактура №201/09.07.2021г., ведно с обезщетение за забавено
изпълнение за периода от 08.07.21г. до 17.09.21г., в размер на 1269.32 лева както и
законната лихва върху главницата от предявяване на иска на 20.09.21г. до изплащане на
дълга; сумата от 13 600 лева – главница по фактура №202/15.07.2021г., ведно с обезщетение
за забавено изпълнение от 16.07.21г. до 17.09.21г., в размер на 241.80 лева както и законна
лихва от предявяване на иска до изплащане на задължението; сумата от 8 699.28 лева -
главница по фактура №206/05.08.2021г., ведно с мораторна лихва от 06.08.21г. до 17.09.21г.
в размер на 103.92 лева както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
изплащане на задължението. Претендират се и сторените разноски за производството.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен неформален, устен
договор за извършване СМР, посочени конкретно в уточняваща молба /на л.36 по делото/, в
сгради Вероника и Мираж, находящи се в к.к.Слънчев ден, Варна. Ищецът следвало да
изпълни възложените от ответното дружество строителни работи без уговорен срок за това.
Твърди се, че съдържанието на договорните отношения е обективирано в приложение 1, 2 и
1
протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР,
изготвени на 07.07.21г. и на 05.08.2021г., а така също и във фактурите, с които работата е
била осчетоводена. Ищецът твърди, че е извършил в уговореното качество и обем
възложената работа, за което са съставени 6 бр. протоколи от 07.07.2021г., на обща стойност
от 52 884.29 лева без ДДС както и 5 бр. протоколи от 05.08.2021г., на обща стойност от
60 249.40 лева без ДДС. Цените по тези протоколи били договорени в приложение №1, 2,
подписано от двете страни.
Твърди се приемане и одобрение на извършените работи от страна на ответното
дружество – възложител, тъй като протоколите били подписани без забележки от него чрез
представляващия. Твърди се изплатен на 04.08.21г. частично аванс по договора към
протокол от 05.08.2021г., в размер на сумата от 50 000 лева /от дължими 53 000 лева/, за
което била издадена фактура №202/15.07.21г. /за 63 600 лева с ДДС/ Поради това от тази
фактура се дължи частично сумата от 13 600 лева с ДДС. Твърди се уведомяване на
ответника за задълженията по фактурите от 07.07.21г. и от 05.08.21г., съотв. фактура №201
от 09.07.21г. и ф.№206/05.08.21г., които са му били изпратени. Приложена е справка по
чл.366 ГПК за дължимите обезщетения за забавено изпълнение върху всяка една фактура,
вкл. върху издадената за аванса. Едновременно с главницата ищецът претендира мораторни
лихви от датата на забавеното плащане до предявяване на иска ведно със законна лихва от
този момент до изплащане на дълга.
В съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си адв.Б. от ВАК, поддържа
исковете. С оглед процесуалното поведение на ответното дружество, страната прави искане
за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл.367 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество, което е било
редовно уведомено с връчване на книжата на адреса на управление съгласно чл.50, ал.2
ГПК.
В съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество и не изразява
становище по исковете.
Съобразно качеството на страните и предявените искове спорът подлежи на
разглеждане по реда глава XXXII /Търговски спорове/.
Въз основа на твърденията в исковата молба и събраните доказателства, ценени в
съвкупност и съобразно приложимите разпоредби на закона, по вътрешно убеждение, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че с оглед конкретните процесуални действия по делото не са налице
основания за постановяване на неприсъствено решение. Действително, първоначално
исковата молба е била връчена на адв.Е. като пълномощник на дружеството, но
впоследствие е установено, че последният не е пълномощник по настоящия спор – не е
представено пълномощно и нещо повече, адв.Е. е депозирал изрична молба, че не е
пълномощник на страната по т.дело №659/2021г. на ВОС. /вж.л.54/ Поради изложеното,
съдът намира,че не са налице процесуалните предпоставки по чл.239, ал.1, т.1 ГПК. На
2
страната не е връчено съобщение с указване последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание.
Въз основа на този извод, съдът намира, че следва да постанови решение въз основа
на твърденията на ищеца, събраните доказателства и фактическите констатации по спорните
факти.
От съвкупността на събраните доказателства съдът намира, че се установяват
твърденията на ищеца за съществуването на правоотношение по договор за изработка, което
е възникнало между двете страни въз основа на неформален договор.
По делото са представени с исковата молба: Протокол за установяване завършването
и заплащането на натурални видове СМР с възложител АМБИЕНСДИЗАЙН БГ ЕООД,
изготвени на 07.07.21г. – 6 бр., удостоверяващи извършените в сграда Вероника отделни
видове работи; протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални
видове СМР, изготвени на 05.08.2021г., в сграда Мираж, 5 бр., всички двустранно
подписани от двете страни. Подписи на страните липсват единствено на един от
протоколите от 07.07.21г., на л.9 по делото, на обща стойност от 3048.02 лева с ДДС.
Представени са също Фактура №201/09.07.2021г., в която са обективирани като
стойност работите по протоколи от 07.07.2021г., на обща стойност от 63 461.15 лева с ДДС;
Фактура №202/15.07.2021г. за заплащане на аванс за монтаж на гранитогрес, на стойност от
63 600 лева с ДДС; Фактура №206/05.08.2021г. на обща стойност от 8 699.28 лева,
обективираща стойността по протоколи от 05.08.2021г. – 5 бр. и приспаднат аванс по
фактура 202/15.07.21г; Приложение №1 и 2, подписано от двете страни с описание на
извършените работи.
Приложено е преводно нареждане от 04.08.2021г., с което ответното дружество е
превело на ищеца сумата от 50 000 лева, по договор, по проформа фактура.
От изслушаната по делото ССчЕ /л.88 и сл./, кредитирана от съда като
професионално и обективно дадено, се установява, че с исковата молба се претендират суми
по три фактури №№ 201, 202 и 206, на обща стойност без ДДС 113 133.69 лева, а с ДДС –
135 760.43 лева. След справка в счетоводството на ищеца вещото лице С. сочи, че по
фактура №201/2021г. ответникът е заплатил 50 000 лева като остатъкът от стойността на
фактурата възлиза на 13 461.15 лева.
По фактура №202/2021г. е отразено вземане в размер на 63 600 лева, по което няма
извършено плащане от ответника. По фактура №206/05.08.2021г. е отразено вземане в
размер на 8 699.28 лева, по което няма плащане, отразено при ищеца. Въз основа анализ на
счетоводните отразявания при ищеца вещото лице е посочило крайна дължима сума по
трите фактури, при отчитане на извършеното авансово плащане, в размер на 85 760.43 лева.
Вещото лице посочва начина на отразяване на процесните фактури при ищеца, съобразно
ЗСч. Излага, че от счетоводството на ответното дружество не са предоставени данни за
осчетоводяване на процесните фактури. В т.4 от заключението са посочени начислените
мораторни лихви в размер на законните, от издаване на фактурата до предявяване на иска,
3
общо в размер на 1857.44 лева.
По делото е представена разпечатка от ел.поща на ищеца, видно от която на
30.08.21г. на ответното дружество са изпратени прикачени трите фактури и размер на
задължението.
Въз основа на горната фактическа констатация, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са осъдителни искове за реално изпълнение задължението за заплащане
възнаграждение по неформален договор за изработка /СМР/, на основание чл.79 вр.чл.266
ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно правоотношение по
договора с предмет извършване на уточнените СМР в сгради Вероника и Мираж;
изпълнението на договора – в количествено, времево и качествено отношение; предаването
и приемането на работата, вкл. посредством фактически действия; стойността на
претендираната свършена работа по договора; изискуемостта и размера на вземанията. В
тежест на ответника е да установи плащане или погасяване на задълженията по договора за
СМР както и всички други възражения срещу изпълнението: правоунищожаващи,
правопогасяващи и правопрекратяващи възражения срещу иска.
Поради липса на отговор на исковата молба, съдът не може да приеме, че са налице
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства. Пасивното процесуално поведение
на ответника налага установяване по реда на главното и пълно доказване на релевантните
обстоятелства по исковете. Не са въведени подлежащи на доказване възражения на
ответника срещу исковете.
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради което за сключването
му не е необходима форма за действителност, а е достатъчно съвпадение на насрещните
волеизявления на страните. В случая ищецът твърди именно сключен неформален договор
за СМР с параметри, обективирани в протоколите за завършване на работата.
Въз основа на приложените писмени доказателства – двустранно подписани
протоколи за извършена работа и фактури, ведно с данни за извършено частично плащане
по една от фактурите, съдът намира, че се установява правоотношението, въз основа на
което се претендират исковите суми.
Установява се, че процесните фактури са били изпратени на ответното дружество
като прикачен файл на 30.08.2021г. Непредставянето на поискана от вещото лице С.
счетоводна документация не може да бъде ценено от съда като изгоден за страната факт, тъй
като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Непредставяйки данни за счетоводното отразяване на процесните операции ответното
дружество е отказало попълване на делото с относим доказателствен материал, въз основа
на който съдът да извърши обективна преценка и да формира съответни правни изводи по
спора. Същевременно, при ищеца е налице точно и пълно счетоводно отразяване на
процесните отношения.
Доколкото ответникът е подписал приложените двустранни протоколи за
4
установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, което обстоятелство
не е оспорено от него, следва да се приеме, че страните са се съгласили с извършените
конкретни строителни работи както и за цената на същите, обективирана в протоколите.
Съгласно същите, стойността на извършените СМР възлиза на общо 113 133.69 лева без
ДДС.
Съгласно заключението на вещото лице, отразените при ищеца счетоводно вземания
спрямо ответника възлизат на сумата от 85 760.43 лева, при отчитане извършеното частично
плащане на сумата от 50 000 лева, на 04.08.2021г. По делото е представено преводно
нареждане от тази дата, в което като основание е посочено „по договор, по проформа
фактура“. /на л.27/ Според заключението, това плащане е отнесено към фактура №201/21г.
на стойност от 52 884.29 лева, с ДДС от 10 576.86 лева, или общо 63 461.15 лева, поради
което същата като крайна стойност остава в размер на 13 461.15 лева. Вещото лице е
съобразило законната лихва върху сумата именно с това частично плащане на 50 000 лева
като за периода след 04.08.21г. е изчислило лихвата върху редуциран размер на
задължението /данъчната основа по ф.201/
Приложените протоколи съдът цени като такива за приемане на работата съгласно
чл.264, ал.2 ЗЗД, доколкото в тях са обективирани действително извършените работи по вид,
количество и цена. Тъй като протоколите са подписани от двете страни, и тези подписи не са
оспорени от ответника, съдът приема, че с тях се установява извършването и приемането на
работата без забележки. Съгласно решение по т.дело 333/2011г. на Второ т.о. на ВКС,
установяване изпълнението на работата може да се извърши с различни доказателствени
средства, вкл. писмени доказателства, вкл. приемо-предавателни протоколи и др. Едно от
основните задължения на възложителя е да приеме работата като при неприемане той трябва
първо да я прегледа и на направи под страх от преклузия всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да бъдат открити при
обикновения преглед или се открият по-късно. Двустранно подписаният протокол за
изпълнени видове работи, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност
на отделните видове СМР по своята същност представлява именно приемо - предавателен
протокол по смисъла на чл.264 ЗЗД. По правната си характеристика протоколът е частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила за
отразените в него факти и следва да бъде ценен от съда в съвкупност с останалите
доказателства по делото. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от
възложител, както е в случая, тежестта на доказване неизпълнение изцяло или частично на
възложеното, пада върху него. Поради пасивността на ответника, не са налице подлежащи
на установяване възражения и съдът приема, че обективираните в протоколите СМР са били
извършени и приети без забележки от ответника. Аргумент за приемане на работата е и
заплащане на част от уговорената цена в размер на 50 000 лева.
Приемане на работата поражда задължение за възложителя да заплати същата
съгласно чл.266 ЗЗД. По делото не са ангажирани от ответника доказателства за
установяване погасяване на задължението по договора чрез плащане или по друг начин.
5
Извършеното частично плащане на сумата от 50 000 лева, доказателства за което са
представени от ищеца, намалява задължението по първата фактура №201/21г. поради липса
на посочено от ответника точно основание в платежния документ. С тази сума плащането,
дължимо за извършените СМР, възлиза на сумата от общо 85 760.43 лева /по трите фактури/.
В идентичен размер е претенцията по исковата молба, която поради изложеното по-горе
съдът намира за основателна изцяло.
Страната претендира и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в
размер на законната лихва от издаване на всяка фактура до предявяването на иска на
17.09.2021г. Съгласно чл.309а ТЗ, между търговци се дължи лихва за забава и без изрична
уговорка. Разпоредбата на чл.266 ЗЗД предвижда, че поръчващият трябва да заплати
възнаграждение за приетата работа, а предвид липсата на писмена уговорка между страните,
изискуемостта на плащането следва приемането на изработеното от възложителя. Ако
възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемане
на работата. Такъв характер имат цитираните протоколи от 07.07.21г. и от 05.08.21г. На
същите съответстват издадените от ищеца фактури №№201 и 206. От представеното
приложение 1, 2 съдът не може да установи начина, по който страните са уговорили
заплащането на извършената работа.
Съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14 дневен срок от получаване на фактурата или на
поканата за плащане. По делото са представени изпратени на пощата на ответното
дружество покана за плащане ведно с прикачени фактури относно процесните задължения.
/на л.95/ Не са ангажирани доказателства за автентичността на пощата, но и не са налице
възражения на ответника относно получаването на поканата от 30.08.2021г. С оглед на
горното съдът намира, че най-ранната дата на изискуемост на вземането за главницата в общ
размер от 85 760.43 лева, е именно датата на 14 дни от поканата, т.е. 14.09.2021г., която
почти съвпада с подаване на исковата молба на 17.09.2021г. Ищецът не е установил
настъпване на изискуемостта, считано от издаване на протоколите/съотв.фактурите по
договора. Поради горното, съдът намира, че искът за мораторни лихви върху общо главница
в размер на 85 760.43 лева следва да бъде уважен до сумата от 95.25 лева, изчислени за
периода от 14.09.21г. до подаване на исковата молба на 17.09.21г. и отхвърлен за разликата
до 1615.04 лева.
Основателен се явява иска за присъждане на законните лихви, считано от
предявяване на иска на 17.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението предвид
правоувеличаващия ефект на исковата молба и на основание чл.303а ТЗ, цит.по-горе.
Съобразно уважената част от претенцията в полза на ищеца се следват сторените по
делото разноски в размер на общо 6 767 лева, съответен на уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът на основание чл.235 ГПК,
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА АМБИЕНСДИЗАЙН БГ ЕООД, ЕИК *********, София, представлявано от
управителя М.Д., да заплати на ЕВРО СТУДИО ООД, ЕИК *********, Варна,
представлявано от С.Г., сумата от 85 760.43 лева, представляващи общо дължимо
възнаграждение по неформален договор за изработка /СМР/ от м.юни 2021г., за извършени в
сгради Вероника и Мираж на к.к.Слънчев ден, Варна, ремонтни дейности, както следва:
сумата от 63 461.15 лева - главница по фактура №201/09.07.2021г. и протоколи за
завършване на работата от 07.07.2021г.; сумата от 13 600 лева –главница по фактура
№202/15.07.2021г. както и сумата от 8 699.28 лева- главница по фактура №206/05.08.2021г.,
ведно с обезщетение за забавено изпълнение върху общия размер на задължението от 85
760.43 лева, считано от 14.09.21г. до подаване на исковата молба на 17.09.21г., в размер на
95.29 лева, ведно със законните лихви върху главницата, считано от завеждане на иска до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79 вр. чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ЕВРО СТУДИО ООД, ЕИК *********, Варна,
представлявано от С.Г. срещу АМБИЕНСДИЗАЙН БГ ЕООД, ЕИК *********, София,
представлявано от управителя М.Д., за заплащане обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение върху претендираната главница по фактури №№201/2021г., за периода
от 08.07.21г. до 14.09.21г., по ф.№202/2021г., за периода от 16.07.21г. до 14.09.21г. и по ф.
№206/2021г., за периода от 06.08.2021г. до 14.09.2021г., за разликата над присъдените 95.29
лева до претендираните с исковата молба общо 1615.04 лева, на основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА АМБИЕНСДИЗАЙН БГ ЕООД, ЕИК *********, София, представлявано от
управителя М.Д., да заплати на ЕВРО СТУДИО ООД, ЕИК *********, Варна,
представлявано от С.Г., сумата от общо 6 767 лева, представляващи съразмерна част от
уважените искове, на сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване препис от
решението на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд –Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7