№ 10
гр. П. , 02.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на втори юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско
дело № 20215230100277 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Ищец СТ. Й. СТ. не се явява. За него се явява адв. П.А.-А., с
представено в днешното съдебно заседание пълномощно.
Ответницата Д. ЯНК. К., редовно призована, явява се лично и с адв.
Радко К., с представено в днешното съдебно заседание пълномощно.
За Дирекция „Социално подпомагане“ – П., редовно призовани, не се
явява представител. Депозирали са социален доклад вх. № 633/02.07.2021 г.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
АДВ. А.: Макар от получаване на определението, с което е насрочено
делото за разглеждане в днешното съдебно заседание, предвид предявената с
отговора насрещна ИМ, не възразяваме да се даде ход на делото в днешното
съдебно заседание, въпреки че не е изтекъл срока по чл. 131 от ГПК, тъй като
се касае за упражняване на родителски права на малолетно дете.
АДВ. К.: Считам, че няма процесуална пречка и моля да се даде ход на
делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, макар срокът за отговор на исковата молба да не е изтекъл, предвид
че в производството по чл. 127 от СК съдът следи служебно за интересите на
ненавършили пълнолетие деца и не настъпва процесуална преклузия за
страните да изтъкват факти и обстоятелства. С оглед гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА делото.
Същото е образувано по предявен от СТ. Й. СТ. иск с правно основание
чл.127, ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на ненавършилото пълнолетие дете Й. СТ. СТ., родено от
съжителството му с Д. ЯНК. К. на бащата, определяне на режим на лични
1
контакти с ответницата, издръжка на детето и издръжка за минало време.
В исковата молба ищецът изтъква факти за липсата на родителски
капацитет на ответницата и невъзможност да се справя с отглеждането,
грижите и с възпитанието на детето.
С отговора на ИМ ответницата Д. ЯНК. К. възразява срещу твърденията
на ищеца. Предявява насрещен иск за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето, определяне на режим на лични
отношения с другия родител и определяне на издръжката за детето. Счита, че
е по-пригодният родител за полагане на грижите за отглеждане и възпитание
на детето.
АДВ. А.: Нямаме възражения по доклада. Оспорваме подадения отговор
относно фактите изложени в него и относно направеното искане за
предоставяне на родителските права на ответницата.
С оглед това, какви контакти би могла да осъществява ответната страна,
не възразявам да бъде определен режим както те искат. Има наложена
практика, поне два пъти в месеца първа и трета или трета и четвърта събота и
неделя на месеца, както за режима през лятото и евентуално за уточняване по
отношение на традиционните празници. Първа и трета седмица събота и
неделя с преспиване при майката, един месец през лятото, несъвпадащ с
платения годишен отпуск на бащата, на четната година през Коледните и
новогодишните празници - три дни и за Великден и съответно на нечетните
на бащата. Личните празници на детето, с оглед на това, че детето расте то
само ще прецени как да празнува рождения си ден.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада на делото. Считам, че за
определен период от време детето не може само да решава как да планува
личните си празници, затова бих искал, ако уважите насрещния иск, то наред
с първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване, при бащата.
Личният празник на конкретния ден да бъде празнуван с майката. Предходния
или последващия ден – да празнува с бащата, ако той изяви желание.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА за окончателен проекто-доклада по делото.
Съдът указва на всяка от страните, че следва да докаже, че притежава
необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на
детето, възможностите да предоставя издръжка на детето, възможностите на
другия родител да дава такава издръжка, както и нуждите на детето от
издръжка.
По доказателствата,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба доказателства и отговора на
ИМ.
2
ДОКЛАДВА постъпилия от ДСП – П. на 02.07.2021 г. социален доклад.
На страните се предостави възможност да се запознаят със социалния
доклад.
АДВ. А.: Да се приеме социалния доклад.
АДВ. К.: Да се приеме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото социален доклад № ПР/Д-РА-ПН/28-
002/02.07.2021 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – П..
АДВ. А.: Водим двама свидетели, но моля да разпитаме бабата К. А..
АДВ. К.: Водим двама свидетели, които са за различни обстоятелства.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 159, ал.2 от ГПК ДОПУСКА един свидетел на ищеца
при режим на довеждане К.С.А..
ДОПУСКА на ответницата и ищца по насрещния иск двама свидетели,
при режим на довеждане.
В залата влиза св. К. А..
Сне самоличността на свидетелката:
К.С.А. на 38 г., българка, българска гражданка живуща в с. П., община
П., ул. С. № 24, неомъжена, неосъждана, с начално образование.
Свидетелката: Майка съм на ищеца. Желая да бъда свидетел.
Съдът напомни на свидетелката наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
Свидетелката обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелката К.С.А.:
Три години и седем-осем месеца синът ми и Д. живяха заедно. През м.
февруари 2021 г. тя се изнесе. Повод да се изнесе беше детето. Синът ми
работеше в София от понеделник, до петък. В събота и неделя си беше в
къщи. Той като видя, че тя удря жестоко детето, започнаха да се карат. В
събота и неделя се скараха много. В неделя вечерта пак се скараха много
отидох в тяхната стая. Аз съм виждала Д. много пъти да бие детето. Тя
казваше: „Не мога да го понасям. Писна ми от това дете. Защо не умра, да
се отърва от това дете“. Тя бие детето почти всеки ден. Когато тя отиваше
на магазина да си купи закуски, ядене, деца ме срещат и ми казват „Току-що
снахати утрепа детето от бой“. Много пъти й казвах да не го бие. В отдел
„Закрила на детето“ съм подавала сигнал. Тя запали бузата на детето със
запалка. Има белег детето. Аз я питах, без да й се карам, защо е направила
това нещо. Аз не съм се месила в отношенията на сина ми и Д.. Опитвала съм
да се налагам при отглеждане на детето. Тя дойде у нас на 14 годишна
3
възраст. Беше мъничка, забременя. Нея я беше страх да кърми детето. Беше с
операция. Аз я къпех, решех, обличах, хранех и нея, и бебето. Държах бебето
тя да го кърми. Помагах й. През тези три години и 7-8 месеца те живяха
много добре. Тя започна да тормози детето откакто беше детето на 2 години,
защото аз тогава го оставих в ръцете й. Докато беше по-малко детето аз се
грижех за детето, защото тя беше малка и неопитна. Страхувахме се.
Точно последните два дни, събота и неделя когато се скараха, синът ми
влезе вътре, защото тя нещо хвърлила закуските и те паднали под леглото.
Синът ми се ядосал. Не я е удрял. Поводът беше само детето, за да се изнесе
Д..
След като Д. се изнесе от нашия дом и си отиде у тях беше зимно време.
Десет дни не е потърсила изобщо детето. Един ден, аз видях леля й, попитах
я: „Каква майка е Д., не идва да търси детето“. През м. февруари детето
спеше у нас, синът ми водеше детето и при Д.. В началото на м.април аз,
синът ми и съпругът ми искахме да идем в Англия на работа. Синът ми каза
да заведа детето при майката. Заведох детето и тя ми каза „О, виж какво ще
ти кажа, майко, аз не мога да го гледам. Не съм длъжна да го гледам. Има
си баща, който да го гледа. Аз заминавам с майка си във Франция. Ако ми го
оставиш на мен да го гледам, аз после може да се оженя и няма да го давам
детето.“ От тогава бащата не е водил детето при майката. След като тя
отказа да го вземе. Дойдоха нейните родители и викат „Откъде-накъде
моята дъщеря да гледа внука ти. Аз моите деца ги отгледах, не съм длъжен
да гледам чужди внуци и деца“. Това го казва баща й на Д.. Майка й пък ми
вика: „Какво искаш. Д. да не е дошла у вас с дете. Сега искаш ние да го
гледаме“.
Какво са казали майката и бащата на Д., това стана. Тя не се
противопостави, не им каза, че това й е дете и няма да се откаже от него.
Попитах Д. защо не търси детето, три пъти го водихме, ама втория път
жестоко го изгони и баща й ги е изгонил. От тогава нито ние сме водили
детето, нито тя го е търсила.
Д. сега е женена в П.. Тя не е идвала да търси детето. Д. от две седмици,
наскоро – от 14-ти юни се ожени в П.. От тогава не е идвала да търси детето.
Сега аз заедно с бащата гледаме детето. Бащата на детето отиде в чужбина.
Ще се прибере сега в неделя. Той е на работа в чужбина за 20 дни. Ще се
прибере на 4-ти юли. Той отиде да работи в чужбина за да спечели пари, да
могат да си направят къщата. Бащата нон-стоп говори със сина си по фейсбук.
170 паунда изпраща на детето всяка седмица.
За грижите на детето, то е на 3 години, но още се храни с биберон.
Всеки месец детето боледува. Много често боледува. Само лекарствата са му
по 150 лв., отделно памперси, мляко, закуските. Около 400 лв. харчим на
месец за детето. Дрехите са отделно. Общо 500 лв. за дрехи, храна, лекарства,
играчки. Много играчки му купуваме. Много ни е мъчно, че майката не си
гледа детето.
4
Детето не търси майка си. Среща я на пътя и все едно не я е видяло.
Откакто са разделени от м. февруари майката не е давала пари за
издръжка на детето.
Снаха ми – жена на брат ми, те са големи приятелки с Д. и си споделят.
Отиде у тях и удари детето с една зимна обувка – кубинка в лицето. Това е
било преди да ни напусне. Аз веднага подадох сигнал в ОДЗ, по този повод и
затова дето със запалката го изгори по бузата.
Не сме извадили медицинско свидетелство. Тя иска да водим детето на
лекар, но аз й казах, че ще се разбере, че е от нея. Вечерта потече една тъмна
кръв от носа на детето, тя не ми беше казала какво е станало. Тогава се
обадих на моята майка и тя ми каза, какво се е случило у тях, че го е ударила
с кубинката.
Няма случай, аз да съм обяснявала на детето, че майка му е починала.
Как ще го направя при жива майка. Детето не псува. Никой не го учи така.
Бащата много строго държи детето за такова нещо.
Синът ми когато има поводи, като се събере с компания, пийва. По
времето докато живяха заедно, синът ми след употреба на алкохол, не е
посягал на Д.. Те се караха за детето само. Тя много ревнуваше сина ми.
Затова много се караха, но да се бият – не са се били. Синът ми не оставя без
пари детето, когато си е у дома спи при детето.
Аз гледах детето до две години. След като Д. напусна дома ни, синът ми
когато си е в къщи спи с детето. Аз спрях сина ми да не работи в София,
защото караше много нощни смени. Аз му казах да остави тази работа
започна да работи в Горското. Работи през деня, прибира се вечерта и си е у
дома. От горското получава около 400-500 лв. Сега като се върне от чужбина
синът ми ще отиде пак в Горското. Сега синът ми работи в чужбина. Бере
ягоди. На седмица праща около 150 паунда, значи около 600 паунда праща на
детето за издръжка.
Д. не е работила докато беше при нас. Дори не си е получила детските
за детето, защото нямаше навършени години. Никой не е получавал детските
добавки.
Когато тя биеше детето на улицата, минаваха покрай моя прозорец.
АДВ. А.-АРБАЛИЕВА: Моля да ни допуснете още един свидетел, който
е виждал упражняваното насилие върху детето от майката.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението си, с което на основание чл. 159, ал.2 от ГПК е
допуснал един свидетел на ищеца.
ДОПУСКА като свидетел на ищеца А.С.А., при режим на довеждане.
В залата влиза св. Анка А..
Сне самоличността на свидетелката:
5
А.С.А.: на 22 г., бълг., бълг.гр., живуща в гр. П., ул. С. № 22,
неомъжена, с основно образование, неосъждана
Свидетелката: леля съм на ищеца.
Съдът напомни на свидетелката наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
Свидетелката обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелката А.С.А.:
С Д. се познаваме. Тя ми е най-добрата приятелка още преди да заживее
със С.. В началото отношенията им бяха добри. После започнаха да се карат
много. Тя го ревнуваше. Той отиде на работа във фирма „Готмар“. Тя
постоянно го ревнуваше.
Д. биеше детето. Аз съм виждала това. У нас няколко пъти го е удряла.
Тя като се ядосаше нещо, започваше да бие детето си. Четири-пет пъти у нас
се случи да бие детето пред мен. При майка си също го е била. Аз казвам у нас
какво ставаше. Тя у нас биеше детето. Д. ми казваше, че й е писнало от това
дете. Каза ми, че не може да издържа вече мъжа си и че иска да го напусне.
Няколко пъти се оплака от свекърва си. Не ми е казвала, че свекърва й се меси
в отношенията им с мъжа й. Казваше ми, че я командва. Свекърва й и свекър
й на Д. много се грижеха за детето. Д. напусна мъжа си. Детето остана при
свекърва й. Д. не ходеше да вижда детето. Бащата не знам, не съм видяла дали
е водил детето, но свекървата водеше детето при Д.. Даже искаше да остави
детето там. Не ми е казвала защо Д. не ходи да вижда детето си.
Д. ми каза, че няма да гледа детето, защото иска да се ожени. После,
откакто се прибра Д. у майка си, аз не съм контактувала с нея.
Знам, че Д. не е търсила детето, защото тя живее близо до нас. Знам, че
не е търсила детето, защото аз контактувам у дома в къщи със зълвата. От тях
знам.
Д. ми писа по фейсбук, сега като има и мъж, поддържаме връзка, тя ми
казва някои неща сега, откакто не живее при С.. Говорили сме си, но не сме
си ходили на гости. Не сме толкова близки откакто тя напусна бащата на
детето си.
Била съм в дома им. Присъствала съм на скандал. Тя постоянно
ревнуваше мъжа си. Тя го ревнуваше от работата, от жени. Той имаше
телефон и си пишеше по телефона с шефката. Тя ми казваше, че той имал
връзка с тази жена. Тя е на 50 години. С. понякога при поводи е употребявал
алкохол. С нас е пийвал. Когато е идвал у нас е бил сам. Д. все беше у майка
си.
Не съм чула свекърва й на Д. да казва на детето, че майка му е починала.
Чувала съм детето да псува когато беше при нея (сочи ответницата Д.).
Детето показваше и среден пръст. Детето беше много нервно, докато беше
при майката. Всичко разхвърляше, чупеше. Беше палаво дете. Сега баба му
по-добре го гледа. Детето е по-спокойно. Казва му кое е добро и кое е лошо.
6
Не съм виждала бабата да удря детето. Бащата се грижи много добре за
детето, купува му всичко, възпитава го, гледа го добре. Аз съм преспивала в
тяхната къща. Първите дни, докато детето беше неспокойно, оставах там.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите на ответницата
Сне самоличността на свидетеля Я.Е.К. на 44 г., българин, български
гражданин, живущ в с. П., общ. П., ул. С. № 53, с начално образование,
неженен, неосъждан.
Свидетелят: Баща съм на ответницата. Желая да бъда свидетел.
Съдът напомни на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля Я.Е.К.:
Д. си тръгна от мъжа й, защото не се разбираха. Присъствах на скандал,
но не разбрах каква беше причината. Беше преди шест месеца. Той си дойде
от работа и започна да бие дъщеря ми. Не знам защо я би. Отидох там, карах
се с него, с дъщеря ми, да не се бият. Да си гледат детето. Ние се прибрахме и
минаха два месеца и Д. си дойде у дома. Разбрах, че детето, моето внуче
остана при мъжа й. Тя си дойде без детето, защото не й го даваха.
Д. ходи два-три пъти да търси детето. И с нас и сама е ходила да го
търси. Те не дават да се гледа детето. Свекървата не дава детето. Мъжът на Д.
е по чужбина. Откакто Д. напусна техния дом не е виждала детето. Дори на
рождения ден свекървата не пусна детето. Д. купи подаръци на детето и отиде
да го види, но свекървата не даде. Свекървата не е водила детето у нас.
Ние бяхме семейни приятели. Ходехме у тях. Не съм виждал Д. да бие
детето. Не съм виждал и детето да е било бито. Ако е направил пакост, може
да са го ударили по дупето, по ръцете да не пипа, да не прави пакост. Детето е
палаво. Говори цинизми и показва. Това детето го правеше докато беше при
двамата родители. Знам, че в тяхното семейство някой го е учил, но кой и
какво го е учил – не знам.
Докато Д. живееше у тях идваше у нас на гости. Идваше с детето. Тя се
грижи за детето много добре. Даже ние си го гледаме детето. Когато детето е
идвало у нас и аз съм го гледал дори. Всички го гледаме.
Аз съм отгледал четири деца. Ако майката не е до детето нищо не се
става. Дъщеря ми не работи. Не получава никакви доходи. Сега Д. има мъж.
Той работи, получава хубава заплата.
Докато Д. живееше при мъжа си, внучето ми е спало при майка си – при
дъщеря ми Д.. Не мога да кажа дали някой е пречил на Д. да си гледа детето.
Дъщеря ми като е идвала у нас на гости, е казвала на майка й и от жена
ми знам, че свекърва й на Д. е малко по-строга, че се държи с нея по-хладно.
Постоянно се е месила в живота им. Още от първия ден откакто Д. е там при
тях.
7
С. постоянно е прекалявал в мярката с алкохол. Минаха два месеца и
разбрах, че той пие постоянно. Идва си от работа и започва да пие. До
сутринта.
Виждал съм наранявания по рамото на дъщеря ми. Детето има белег от
изгаряне. Не знам как се е получил. Не съм бил при тях. Знам, че са купили
нещо мехлеми. Не знам дали са го водили на лекар.
Не са водили детето при нас да го оставят да го гледаме, защото искат
да отидат да работят в чужбина. Те дойдоха и хвърлиха детето пред вратата
ми – голо и босо. Хвърлят детето пред вратата ми и казват: „Ето ви детето,
гледайте го. Аз отивам да работя в Англия“. Аз не се съгласих. Върнах
детето.
Д. сега не живее в нашия дом. Тя ходи да търси детето при свекърва си,
но тя затваря вратата.
Ние живеем на една улица. Те минават покрай нас. Когато минават
покрай нас, ние не можем да видим дори там детето, защото те не дават. Д.
много пъти е викала детето, но детето слуша бабата. Гледа я в очите и не смее
да каже нищо.
На рождения ден на детето на 19 май, (като че беше 19 юни) Д. купи на
детето подарък, но свекърва й не даде да види детето. Взеха подаръка, но не
пуснаха майката да си види детето. Д. отиде да поиска да докарат детето у
нас, да дойде детето поне за половин час, но те не го доведоха. Дадохме
подаръка на нея (сочи свидетелката Анка А., която се намира в съдебната
зала).
След като Д. си дойде у нас минаха, два месеца детето беше ту у нас, ту
у тях.
Например този месец дъщеря ми два пъти ходи да иска детето да й го
дадат да си го гледа. Бащата и той не дава. Тя беше купила един път закуски
на детето и той искал да я бие.
Детето беше у нас, аз го взех, оставих го после у тях, като му отворих
вратата, а у тях свиреше силна музика. Те са ми казали да не влизам в тяхната
къща, затова оставих детето на вратата и се върнах. Аз виках, но имаше силна
музика и никой не излезе. Детето каза, че ще влезе. Отиде и видяло, че баба
му е вътре, дойде и ми каза, че е вътре баба му и остава. След десет минути
детето дойде пак у нас. Носеше кофичка мляко. С детето нямаше никой.
Синът на К. кара кола, без да има книжка и вози детето с колата из
махалата. Аз му казах да не го прави. Защо да се обаждам в полицията,
гледам да не се карат децата. Казах му да не го качва колата, детето стои
изправено в колата, ще удари спирачки и ще стане пакост, а той ми казва, че
карал бавно и нищо нямало да стане.
В залата влиза св. Л.И..
Сне самоличността на свидетелката Л. Кр. Ил. на 37 г., бълг., бълг. гр.,
живуща в с. П., общ. П., ул. С. № 53, неомъжена, без образование,
8
неосъждана.
Свидетелката: Майка съм на ответницата. Желая да бъда свидетел.
Съдът напомни на свидетелката наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
Свидетелката обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелката Л. Кр. Ил.:
С. биеше Д.. Той постоянно я тормозеше. Ревнуваха се. Той й е посягал.
Бях там, от вратата я хвана за косата. Той не пускаше детето при Д.. Тя плаче
и казва, че си иска детето. Тя ходеше да търси детето, но мъжът й не дава
детето. Пратих Д. да купи нещо от магазина и там на пътя детето я видя.
Детето припна при майка си и тя му взе сок и други неща, а той дойде от
някъде и взе детето от ръцете й и вика „Ще те връзвам по каруцата и ще те
влача. Повече Йоско няма да го бараш.“. Преди дъщеря ми да се върне у нас,
аз постоянно ходех у тях. Дъщеря ми идваше у нас да погостува, но малко.
Идваше с детето, идваше и без детето. Когато ходех в дома на Д. и мъжът й
С., не съм виждала Д. да си бие детето, не съм виждала Д. да удря детето. Д. е
майка, тя си го гледаше, хранеше. Другите не даваха да го гледа, да го води на
консултации в П.. Свекървата не даваше, като казваше, че Д. не разбирала.
Д. си е била грижовна майка. Добра майка е, гледа си детенцето. Както
майка гледа детето си. Хранеше го. Всичко тя правеше.
След като Д. си дойде при нас бащата не е довеждал детето при Д.. Тя
поиска от С. да доведе Йоско, той й каза, че няма да го види повече. Бая пъти
Д. искаше детенцето, но не й го дават.
Свекървата – К. не е идвала у нас. Аз бях на пътя. Случайно минаха. Тя
като ме видя на пътя, веднага отиде у сестрата. Д. беше там с детето и
свекърва й отиде там. Да кажа как са нещата. Детенцето идваше. Аз не искам
да лъжа. Детенцето идваше след като те се разделиха, но идваше по малко. Не
е идвало всеки ден. Тя –свекървата не е дошла дома да ме попита, да говори с
мен да попита дали може да гледаме Йоско, а те да отидат в чужбина да
изкарат пари. Не е дошла у дома да остави детето аз да го гледам. На пътя
каза, у сестрата отиде и вика на Д. „Аз съм го изкарала зимъска, ти ще го
изкараш лятото“. Д. каза, че ще гледа детето, но тя каза, че баща му няма да
отговаря за Д.. Само за детето ще дава пари. Не е дошло детето да живее при
нас. Остана при тях.
Д. беше съгласна да вземе детето. Не го взе, защото те не го дадоха. Те
искат ние да гледаме детето и през септември като си дойдат да си го вземат
пак. Ние не се съгласихме с това. Ние искахме да си гледаме детето, Д. да си
го гледа, да го възпитава тя. Те да не го търсят.
Аз чух от моята сестра, че свекървата на Д. е казала на детето, че майка
му е починала. Детето е плачело. Тя го знае от друга жена, която й е казала,
че свекървата на Д. така е казала на детето и ме попитаха, дали няма да ида да
я питам защо го е казала това.
9
Д. не работеше. Нямаше пари. Тя не държеше пари в ръцете си. В
магазина на вересия им даваха. Около 200 лв. е издръжката на едно дете.
Около 150-200 лв. се харчат за издръжката на детето.
Д. си искаше детето. Ходила е в дома на С.. Аз отидох един път с Д..
Поиска от свекърва й да види детето, но свекървата каза: „Няма да го види“.
Откакто се разделиха през м. февруари до сега Д. си търсеше детето.
Три-четири пъти си търсеше детето, но те не го даваха.
За рождения ден е искала да вземе детето, да го прегърне и даде
подаръка. Бабата казала: „Не, само подаръка искам“. Свекървата не е пуснала
детето при Д.. Свекървата не е водила детето при Д.. Тази свидетелка (сочи
св. А.) чрез нея е казала Д. да даде подаръка, а за нея не иска да ходи в къщата
й.
АДВ. А.: Нямаме други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. А.: Уважаема госпожо съдия, моля да постановите съдебен акт, с
който да уважите предявената ИМ по отношение упражняването на
родителските права върху детето от бащата. Следва да уважите исканията за
присъждане на издръжка и контакти на детето с майката, местоживеенето на
детето да бъде това на бащата. Считам, че посочената издръжка е в
минималния размер и към момента детето живее при бащата и се отглежда в
разширения кръг, като му помагат бабата и дядото.Моля да присъдите
разноските по делото. Подробни съображения, ще изложа в писмена защита.
АДВ. К.: Уважаема госпожо съдия, моля да отхвърлите предявения иск
и да уважите насрещно предявения. Подробните съображения ще изложа в
писмени бележки.
Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
Слага край на устните състезания.
Предоставя на осн. чл. 149, ал. 3 ГПК 10-дневен срок на страните за
представяне на писмени бележки.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законовия срок
едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12,25
часа.
10
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
11