Решение по дело №578/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 986
Дата: 3 юли 2019 г. (в сила от 3 октомври 2019 г.)
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20195530100578
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

                                           03.07.2019 г.                   гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД            ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на четвърти юни                                             две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 578 по описа  на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди в исковата си молба, че по смисъла на НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, С.И.К., като собственик /ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Петър Парчевич № 2, ет.4, ап.12, партида 047126 и абонатен № 145039, е потребител на В и К услуги.

Продажбата на тези услуги се осъществявали от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД - гр. Стара Загора при условията на публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите. Общите условия се одобрявали от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един местен и един централен ежедневник. Общите условия имали силата на договор между страните, без да е необходимо приемането им от потребителите.

Съгласно горепосочените Общи условия, Наредбата, както и в чл.327, ал.1 от ТЗ били определени редът и срокът за заплащане от страна на абонатите на дължимите суми: с изтичането на 30-дневен срок след датата на фактуриране, което е било ежемесечно при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като считано от този момент дължали неизплатената главница за съответния период. В този смисъл с изтичането на последния ден от този 30 дневен период след фактурирането ответникът е изпаднал в забава за тази сума.

Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки по партида - лихвен лист, използвал доставената от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД - гр. Стара Загора питейна и отведена канална вода през периода от 01 ноември 2016 г. до 01 декември 2017 г. Същият не е изпълнявал задължението си да заплати сумата в размер на 524,09 лв., представляваща главница като неизпълнението продължавало и до днес, за което били издадени следните квитанции:

1.      Квитанция № ********** от 01.11.2016 г. за периода 20.09.2016 г. до 13.10.2016 г. отчетено потребление 11 куб.м – 29,96 лв.

2.      Квитанция № ********** от 01.12.2016 г. за ползване на услуга за периода 13.10.2016 г. до 13.11.2016 г. отчетено потребление 12 куб.м – 32,69 лв.;

3.      Квитанция № ********** от 01.01.2017 г. за периода 13.11.2016 г. до 13.12.2016 г. отчетено потребление 12 куб.м – 32,69 лв.;

4.      Квитанция № ********** от 01.02.2017 г. за периода 13.12.2016 г. до 16.01.2017 г. отчетено потребление 12 куб.м – 36,55 лв.;

5.      Квитанция № ********** от 01.03.2017 г. за периода 16.01.2017 г. до 16.02.2017 г. отчетено потребление 13 куб.м – 35,41 лв.;

6.      Квитанция № ********** от 01.04.2017 г. за периода 16.02.2017 г. до 14.03.2017 г. отчетено потребление 13 куб.м – 35,41 лв.;

7.      Квитанция № ********** от 01.05.2017 г. за периода 14.03.2017 г. до 14.04.2017 г. отчетено потребление 13 куб.м – 35,41 лв.;

8.      Квитанция № ********** от 01.06.2017 г. за периода 14.04.2017 г. до 14.05.2017 г. отчетено потребление 14 куб.м – 38,14 лв.;

9.      Квитанция № ********** от 01.07.2017 г. за периода 18.05.2017 г. до 15.06.2017 г. отчетено потребление 14 куб.м – 38,14 лв.;

10.    Квитанция № ********** от 01.08.2017 г. за периода 15.06.2017 г. до 17.07.2017 г. отчетено потребление 14 куб.м – 38,14 лв.;

11.    Квитанция № ********** от 01.09.2017 г. за периода 17.07.2017 г. до 09.08.2017 г. отчетено потребление 15 куб.м – 40,86 лв.;

12.    Квитанция № ********** от 01.10.2017 г. за периода 09.08.2017 г. до 05.09.2017 г. отчетено потребление 15 куб.м – 48,97 лв.;

13.    Квитанция № ********** от 01.11.2017 г. за периода 05.09.2017 г. до 10.10.2017 г. отчетено потребление 15 куб.м - 40,86 лв.;

14.    Квитанция № ********** от 01.12.2017 г. за периода 10.10.2017 г. до 06.11.2017 г. отчетено потребление 15 куб.м – 40,86 лв.;

За горепосочената сума „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД - гр. Стара Загора се снабдило със заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. дело № 1832/2018 г. при Районен съд - Стара Загора. Тъй като ответникът не бил открит на известните му адреси, съобщението до него било приложено, на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд за ищеца възникнал интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането по заповедта.

Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът С.И.К., ЕГН **********, като собственик/ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Петър Парчевич” № 2, ет.4, ап.12, дължи на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД - гр. Стара Загора, ЕИК *********, сума в размер на 524,09 лв. - за ползваните на В и К услуги за периода от 01 ноември 2016 г. до 01 декември 2017 г. по партида 047126, абонатен № 145039, ведно със законната лихва в размер на 28,35 лева от 02.12.2016 г. до 09.01.2018г., както и законна лихва от дататана подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът С.И.К. не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа исковете по изложените в исковата молба доводи.

В съдебно заседание ответникът С.И.К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 1832/2018 г.  по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „ВиК“ ЕООД срещу С.И.К. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сума в размер на 524,09 лв. - за главница за ползвани ВиК услуги за периода от 01 ноември 2016 г. до 01 декември 2017 г. по партида 047126, мораторна лихва в размер на 28,35 лева от 02.12.2016 г. до 09.01.2018г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 11.04.2018г.  до окончателното й изплащане, както и за разноските по заповедното производство – 25 – ДТ и 300 лева – за адвокатско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

По делото са представени следните квитанции за начислена вода по партида 047126 за период от 20.09.2016 г. до 06.11.2017 г. на обща стойност 524,09 лева, както следва: квитанция № ********** от 01.11.2016 г. за периода 20.09.2016 г. до 13.10.2016 г. отчетено потребление 11 куб.м – 29,96 лв.; квитанция № ********** от 01.12.2016 г. за ползване на услуга за периода 13.10.2016 г. до 13.11.2016 г. отчетено потребление 12 куб.м – 32,69 лв.;квитанция № ********** от 01.01.2017 г. за периода 13.11.2016 г. до 13.12.2016 г. отчетено потребление 12 куб.м – 32,69 лв.; квитанция № ********** от 01.02.2017 г. за периода 13.12.2016 г. до 16.01.2017 г. отчетено потребление 12 куб.м – 36,55 лв.; квитанция № ********** от 01.03.2017 г. за периода 16.01.2017 г. до 16.02.2017 г. отчетено потребление 13 куб.м – 35,41 лв.; квитанция № ********** от 01.04.2017 г. за периода 16.02.2017 г. до 14.03.2017 г. отчетено потребление 13 куб.м – 35,41 лв.; квитанция № ********** от 01.05.2017 г. за периода 14.03.2017 г. до 14.04.2017 г. отчетено потребление 13 куб.м – 35,41 лв.; квитанция № ********** от 01.06.2017 г. за периода 14.04.2017 г. до 14.05.2017 г. отчетено потребление 14 куб.м – 38,14 лв.;квитанция № ********** от 01.07.2017 г. за периода 18.05.2017 г. до 15.06.2017 г. отчетено потребление 14 куб.м – 38,14 лв.; квитанция № ********** от 01.08.2017 г. за периода 15.06.2017 г. до 17.07.2017 г. отчетено потребление 14 куб.м – 38,14 лв.; квитанция № ********** от 01.09.2017 г. за периода 17.07.2017 г. до 09.08.2017 г. отчетено потребление 15 куб.м – 40,86 лв.; квитанция № ********** от 01.10.2017 г. за периода 09.08.2017 г. до 05.09.2017 г. отчетено потребление 15 куб.м – 48,97 лв.; квитанция № ********** от 01.11.2017 г. за периода 05.09.2017 г. до 10.10.2017 г. отчетено потребление 15 куб.м - 40,86 лв.; квитанция № ********** от 01.12.2017 г. за периода 10.10.2017 г. до 06.11.2017 г. отчетено потребление 15 куб.м – 40,86 лв.;

По делото е представен лихвен лист с отразяване, че начислените лихви върху сумите по горепосочените квитанции възлизат на 28.35лева до дата 09.01.2018г.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, заключението по която е неоспорено от страните и съдът кредитира като пълно и съответно на събраните писмени доказателства по делото, според което сумите по посочените в исковата молба квитанции за партида 047126 възлизат общо на сумата от 524,09 лева, като отразените в квитанциите количества вода съответстват на количествата вода по карнетата за тази партида, която вещото лице е приложило към заключението си. При извършената проверка при ищеца и от приложената карнета вещото лице е установило, че в ап. 12 в гр. Стара Загора, ул. Петър Парчевич 2, ет.4 има два водомера – един в банята и един в тоалетната. По водомера  в банята не са били начислени суми за отчетени количества вода за процесния апартамент. Отчетените количества вода  по горепосочените квитанции са по водомера в тоалетната, който за целия процесен период е бил повреден, видно от приложената карнета към заключението, поради което служебно е било начислявано количество вода и месечното количество изразходвана вода за процесния период е било определено съгласно чл. 25, ал. 8  и ал.10 от Общите условия на ищеца. Вещото лице е изчислило и размера на мораторната лихва за посочената в исковата молба главница в три варианта: лихва до 09.01.2018г. в размер на 28.35 лева, лихва до  11.04.2018г. в размер на 41.22 лева и лихва до 30.01.2019г.  в размер на 79.07 лева.

От приложеното към заключението на вещото лице извлечение от карнета (л. 58 от делото) за партида 047126 на името на ответника за имот в гр. Стара Загора, ул. Петър Парчевич 2, ет.4, ап.12, е видно, че има два водомера – един в тоалетната и един в банята. За процесния период от време по водомера в банята няма начислено количество вода, а само са отразени неговите стойности, а именно към дата 15.09.2016г. отразеното от инкасатора показание на водомера е 282, а към 11.2017г. е 284. Видно от същата карнета количества вода са били начислявани по водомера в тоалетната, който за целия исков период е отразено, че е бил повреден. В карнетата относно показанията на водомера в банята е посочено, че в жилището живее 1 човек, а в карнетата относно показанията на водомера в тоалетната на същото жилище е посочено, че обитателите са трима и е задраскано с черти числото 3.

Приложени са Общите условия на ищцовото дружество.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника, която тежест изрично е указана на ищеца с доклада по делото. Относими към спорното материално правоотношение правни норми се съдържат още в ЗРВКУ, в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.

Съгласно чл. 8 от горецитираната Наредба № 4/2014 г. потребителите сключват договори при общи условия със съответното водоснабдително дружество. Видно от представените по делото Общи условия на ищеца, същите са одобрени от ДКЕВР с решение ОУ – 09 от 11.08.2014 г. в изпълнение на чл. 6, ал.1, т. 5 ЗРВКУ. Следователно същите обвързват потребителите без да е необходимо писмено приемане. Съгласно чл. 59, ал.2  от Общите условия на ищеца ВиК операторът открива партида на потребителя с потребителски номер при подаване на заявление от същия. От представените по делото доказателства се установява, че партида 047126 за имот в гр. Стара Загора, ул. Петър Парчевич 2, ет.4, ап.12, е била открита и се води  на името на ответника С.И.К.. Следователно съдът приема за установено възникналото правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги между ищеца и ответника.

Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 22 от Общите условия. Противно на твърдяното в исковата молба, по делото по безспорен начин се установи - от заключението на СИЕ и от извлечението от карнетата, че претендираните суми не са за реално доставено и потребено количество вода и че водомерът в тоалетната (по който са начислявани количества вода по представените по делото квитанции) е бил повреден за целия исков период. От представената по делото карнета (л. 58) се установява по безспорен начин, че в случая е било начислявано количество вода в нарушение на разписаните за това правила в Общите условия на ищеца. В Общите условия (чл. 26, ал. 2 ) е предвидено, че при повреда на индивидуален водомер ВиК операторът начислява количеството вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на предписание за отстраняване на повредата, като след този срок водата се таксува по реда на чл. 25, ал.8 от Общите условия. По този ред се таксува водата и при липса на данни за средномесечен разход за съответния период от предходната година. В чл. 25, ал. 8 от Общите условия разходът на куб.м. вода е обвързан с броя на обитателите на жилището, с това дали е топлофицирано и т.н. Ищецът, чиято доказателствена тежест е ( арг.чл. 154, ал.1 ГПК), не ангажира доказателства, установяващи, че количеството вода за периода  е била определена в съответствие с чл. 26, ал. 2 от Общите условия. Не са представени доказателства за даване на предписание за отстраняване на повредата на водомера по чл. 20 от Общите условия, в който случай се демонтира пломбата на холендъра, като или се монтира оборотен водомер на мястото на повредения, който реално да отчита потребеното количество вода или пък количеството вода се начислява според средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на предписанието, а след изтичане на срока на предписанието – съгласно правилото на чл. 25, ал.8 от Общите правила. Съгласно заключението на вещото лице по СИЕ начисляването на количеството вода е било извършвано само по повредения водомер, като количеството е било определяно по правилото на чл. 25, ал.8 и ал. 10 от Общите условия. Видно от съдържанието на карнета в нея е отразено, че в жилището живее 1 лице при замерване на показанията на водомера в банята, а на този в тоалетната 3 лица (зачертано) – очевидно или едното или другото е невярно. На следващо място, не става ясно как инкасаторът си е определял помесечното количество вода при повреден водомер, при условие, че в случая, ако е начислявана вода  по чл. 25, ал.8, т.1 от Общите условия (както е посочено в заключението) е следвало да начислява 5 куб. м. вода за 1 човек, като на всяко тримесечие да завишава количеството вода с 1 куб. м. съгласно ал. 10 от същия член. В случая за процесния период инкасаторът  е начислявал между 11куб. м. и 16 куб.м. вода – всеки месец различно. Доколкото в карнетата са вписани взаимоизлючващи се данни относно обитателите на жилището, съдът е в невъзможност да преизчисли по правила на Общите условия дължимите цени за процесния период, тъй като изчислението е обвързано, от една страна със средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на предписание за отстраняване на повредата (ищецът не е представил такива доказателства), а след срока на предписанието - от броя обитателите нажилището (вписани са взаимоизключващи се данните относно броя на обитателите в карнетата). Оттук следва, че ищецът  не е спазил собствения си ред за начисляване на вода при повреден водомер, поради което и на това основание претенциите му за заплащане на цените на ВиК услугите за процесния период се явяват недоказани и неоснователни. Освен това, ищецът твърди в исковата, че ответникът е потребил посоченото количество вода, като не е изложил никакви твърдения за повреден водомер и за служебно начислено количество вода, каквото се установява в случая.

Освен констатираното по – горе неправилно начисляване на вода от съответния инкасатор, няма как да остане незабелязано за съда, че за целия процесен период изразходваната вода в банята по реални показания на работещия в банята водомер, отразени в карнетата, е само 2 куб. м. вода. За тази реално потребена вода не се претендира заплащане на цена и не е отразена в приложените квитанции, видно и от заключението на СИЕ. А за повредения водомер е начислено произволно количество вода (общо 192.397 куб.м) от инкасатора в нарушение на правилата на Общите условия на ищеца, цената на която се претендира в настоящото производство.

От гореизложеното следва недоказаността и съответно неоснователността на предявените искове за заплащане на цени на ВиК услуги. А оттук следва и  неоснователността и на акцесорните исковете за мораторни лихви върху тези цени.

Предвид гореизложеното, следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „ВиК” ЕООД против С.И.К. искове за признаване за установено по отношение на С.И.К. съществуването на вземания на „ВиК“ ЕООД за следните суми: сума в размер на 524,09 лв. - за главница, представляваща цени за ползвани ВиК услуги за периода от 01 ноември 2016 г. до 01 декември 2017 г. по партида 047126, мораторна лихва в размер на 28,35 лева от 02.12.2016 г. до 09.01.2018г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 11.04.2018г.  до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 1832/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

Ответникът не е представил доказателства за направени разноски в настоящото производство, поради което такива не му се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков против С.И.К., ЕГН **********,***, искове за признаване за установено по отношение на С.И.К. съществуването на вземания на „ВиК“ ЕООД за следните суми: сума в размер на 524,09 лв. - за главница, представляваща цени за ползвани ВиК услуги за периода от 01 ноември 2016 г. до 01 декември 2017 г. по партида 047126 за апартамент 12, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Петър Парчевич” № 2, ет.4, сума в размер на 28,35 лева - мораторна лихва за периода от 02.12.2016 г. до 09.01.2018г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 11.04.2018г.  до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 1832/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: