Решение по дело №277/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 182
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20195210200277
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

     2019  год.,  гр.Велинград

                               

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

         РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, на единадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

Секретар: Павлина Матушева

като разгледа, докладвано от съдия  Пенчева а.н.д.  дело    277 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

 

Образувано е по жалба на Т.А.Г. против Наказателно Постановление №18-0367-002017/30.11.2018 г. на Началник РУП към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лв./ и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание  чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1  от ЗДвП.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на  наказателното постановление и се иска неговата отмяна. Твърди се, че нарушението, в което жалбоподателят е обвинен е несъставомерно от субективна страна. Сочат се допуснати процесуални нарушения, обосновани с  непосочване на законовата разпоредба, въз основа на която регистрацията е прекратена, което нарушава правото на жалбоподателя да разбере в какво се обвинява.

  Административнонаказващият орган в писмено становище   оспорва жалбата и моли да  се потвърди наказателното постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 08.07.2019 г., а жалбата е подадена на същия ден/, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.09.2018 г., около 9,43 часа, на бул. „Съединение“, пред таверна „Омар“, служителите на РУ Велинград-мл.автоконтрольор К.П.С. и свидетелят М.А.Б. видели да спира в насрещното платно за движение товарен автомобил „Рено Канго 2“, с рег. № РА0653КК. Предприели проверка на водача и установили, че това е жалбоподателят Т.Г.. След проверка в информационната система на КАТ към ОДМВР Пазарджик, посредством мобилно устройство /таблет/ и справка в ОДЧ на РУ Велинград, се установило, че  управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация, поради липсваща валидна  задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Установило се, че автомобилът е собственост на ЕТ „Илия Харизанов-69“ БУЛСТАТ *********, при когото Г. работел и му бил предоставен за ползване от него. Към датата на проверката превозното средство имало поставени регистрационни табели.

На водача бил съставен АУАН № 943802 от 15.09.2018г. за това, че на 15.09.2018г., в гр. Велинград, бул. „Съединение“ управлява МПС, което е с прекратена регистрация, поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП. При съставяне на акта не са направени възражения. Такива не са постъпвали и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения акт, е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено наказание, на осн. чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП.

Обстоятелствата в акта и в наказателното постановление са описани по идентичен начин. По идентичен начини е посочена и нарушената разпоредба.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита от правна страна следното:

Акт за установяване на административно нарушение № 943802 от 15.09.2018г. и Наказателно постановление № 18-0367-002017 от 30.11.2018г. са съставени от компетентни органи, съгл. Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, във чл. чл. 189, ал. 1 и ал. 12 ЗДвП, в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове. При съставянето им не се допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Посочени са точно и конкретно фактическите обстоятелства от състава на нарушението-време и място на извършването, обстоятелствата, при които е извършено-като водач на товарен автомобил, т. е. при управлението му. Посочено е в какво се изразява нарушението-управление на МПС с прекратена регистрация, поради липса на сключена задължителната за автомобилистите  застраховка. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано и на лицето е гарантирано правото да разбере в какво се обвинява. Непосочването на цифровото изражение на разпоредбата, която предвижда прекратяване на регистрацията на това основание в закона и в подзаконовия акт по прилагането му, не опорочава наказателното постановление, доколкото  преценката дали нарушение е извършено се основава на осъществилите се в действителността факти, включени в неговия състава, а не от цифровото им отразяване. В случая чл. 143, ал. 10 ЗДвП предвижда последиците, които настъпват при неизпълнение на задължение за сключване на застрахователен договор, но предписание на правило за поведение към водача се съдържа в чл. 140, ал. 1 ЗДвП и доколкото същата е посочена, правото на защита на лицето е гарантирано.

Ето защо съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя в тази насока.

Съгласно новелата на  чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Анализът на цитираната разпоредба налага извод за прекратяване на регистрацията на МПС ex lege   при достигане на информация до компетентния орган, че застраховката ГО не е сключена. Уведомяването на собственика на превозното средство за прекратяването на регистрацията на МПС не е поставено като условие за завършването на фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС, но е предпоставка за наличието на субективния елемент от състава на нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На водачите се забранява да управляват по пътищата за обществено ползване преводни средства, които не са регистрирани по надлежния ред и за да съобразят поведението си с това предписание, същите следва да са формирали представа, че управляваното от тях превозно средство е с прекратена регистрация. За това обстоятелство, в случаите на прекратяване на регистрацията на осн. чл. 143, ал. 10 ЗДвП водачът няма как да разбере, предвид че законът не предвижда едновременно с прекратяване на регистрацията и отнемане на регистрационните табели  или част втора на свидетелството за регистрация.

Вината, като елемент на административното нарушение, не може да се предполага, а тежестта по установяването й е на наказващия орган. В конкретния казус се установява, че сключената застраховка гражданска отговорност за превозното средство е прекратена на 30.04.2018г. и  собственика е било изпратено уведомление по реда на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането, на 27.07.2018г. за което обаче не са представени данни дали и кога е получено. Изпълнението на това задължение от страна на Информационния център и надлежното уведомяване на собственика е от особено значение – текстът на следваща алинея изрично сочи последиците от непредставянето на изисканите доказателства в рамките на дадения срок, а именно прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР.

Процедурата по служебното прекратяване е предвидена в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.       

Анализът на подзаконовата уредба, в частност на чл. 18б, ал. 1, т. 8, и на  чл. 143, ал. 10 от ЗДвП води до извод, че последващите действия по служебното прекратяване прекратяването на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР също следва да бъдат сведени до знанието на собственика му. В този смисъл е изричното правило на чл. 18б, ал. 2 от цитираната наредба. Регистрацията на процесното превозно средство е прекратена на 30.08.2018г., на осн. чл. 143, ал. 10 ЗДвП . АНО не е установил изпълнението и на това изискване, доколкото не се твърди, а и не се представят надлежни доказателства за уведомяването на собственика на управляваното от санкционираното лице превозно средство – напротив, видно от писмо рег. № 10060019335 от 17.10.2019г., собственикът на лекия автомобил не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията. В контекста на изложеното, не би могло да се приеме и становището, че водачът, който в конкретния случай  не е собственик на управляваното превозно средство, е могъл да формира съответното субективно отношение към поведението си. Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, административнонакзващият орган е формирал неправилни правни изводи за осъществен състав на нарушение.  По делото липсват доказателства, които анализирани в тяхната съвкупност, по несъмнен начин да водят до извода, че жалбоподателят е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е с прекратена регистрация, поради което не се установява субективната страна на нарушението.   По тези съображения, се налага  извод, че в конкретния случай не е доказана вина за  нарушението, описано в наказателното постановление, изразяващо се в управление на чуждо превозно средство с прекратена регистрация.  

 С оглед гореизложеното настоящият състав на Районен съд Велинград, счита,  че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени обжалваното наказателно постановление.

 

По изложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0367-002017/30.11.2018 г. на Началник РУП към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на Т.А.Г., ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лв./ и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание  чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на съобщение до страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

Иванка Пенчева