№ 259
гр. Бургас, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20212100101713 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на ИЛ. ИВ. К., ЕГН
**********, с адрес гр.Б, ул. ****№****, чрез пълномощник адвокат Б.К., със съдебен адрес
гр.Бургас, ул.“Оборище“ №82, ет.2 с която са предявени претенции срещу „ДЗИ- Общо
Застраховане“ЕАД, ЕИК121718407, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Георги Бенковски“ №3 за осъждане на ответника да заплати сумата от 155 000 лева,
представляваща обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен във формата на застрахователна полица
№BG/06/118001814952, покриваща разликата над платените от ответника по банков път
45 000 лева до действително претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на
200 000 лева, причинени от смъртта на неговия баща- И Д К. /починал на 27.11.2018г./ в
резултат от настъпило на 12.11.2018г. в гр.Каблешково, общ.Поморие пътно-транспортно
произшествие, допуснато от Д. Д. Б. при управление на застраховано при ответника моторно
превозно средство марка „Форд“, модел „Транзит“ с регистрационен номер А 7027 ВМ,
ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019г.-депозиране на застрахователната
претенция пред застрахователя.
Заявява се в исковата молба, че на 12.11.2018г., около 17.20 часа в гр.Каблешково,
общ.Поморие при движение по ул.“Черно Море“ по посока село Медово, водачът на
посоченото по-горе превозно средство допуснал пътно-транспортно произшествие и ударил
пешеходеца И Д К.. В резултат от сблъсъка последният получил множество травматични
увреждания, несъвместими с човешкия живот и няколко дни по-късно починал. Образувано
било досъдебно производство №600/2018г. по описа на РУ“Полиция“ гр.Поморие, вх.№
598/2019г., пор.№42 по описа на Окръжна прокуратура гр.Бургас, а с присъда
№9/26.05.2021г., постановена по НОХД №312/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас Д
1
Д е признат за виновен в това, че на 12.11.2018г. при управление на моторно превозно
средство марка „Форд“, модел „Транзит“ с регистрационен номер А 7027 ВМ, нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца
К.. Уточнява се в исковата молба, че автомобилът, с който е допуснато произшествието е
застрахован при ответника към датата на инцидента.
Ищецът, в качеството си на законен наследник на починалия предявил пред „ДЗИ-
Общо Застраховане“ ЕАД застрахователна претенция, по която била образувана
застрахователна преписка №43072951900183. Ответникът одобрил претенцията за
неимуществени вреди за сумата от 45 000 лева, която сума е заплатена и получена от ищеца
с банков превод на 02.09.2021г.
Изразена е позиция, че така определения размер на обезщетението е крайно
несправедлив и не е съобразен с икономическата обстановка в страната и минималните
лимити за покриване на риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Не била
отчетена и наличната съдебна практика, постановена по близки като фактология правни
казуси, в които размерите на определеното обезщетение били в пъти по-големи. Ответникът
не отчел също така обстоятелството, че в случая се касае за загуба на родител, с който
ищецът се намирал в особено силна родова и емоционална връзка. Описва се подробно
състоянието на ищеца и преживените от него негативни емоции и стрес, след случилото се.
В заключение е изразена позиция, че справедливият размер за претърпените от ищеца
неимуществени вреди възлиза на сумата от 200 000 лева, от която сума ответникът е
заплатил само 45 000 лева.
В постъпилия отговор ответникът не спори относно факта на настъпилото
произшествие, образуваното в тази връзка наказателно производство, приключило с влязла в
сила присъда, наличието на застраховка гражданска отговорност при „ДЗИ- Общо
Застраховане“ ЕАД и образуването на щета №43072951900183, след предявена претенция от
ищеца, по която е заплатено обезщетение в размер на 45 000 лева. Оспорва се обаче
описания в исковата молба механизъм, като в тази връзка е направено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди се също така, че пострадалият пешеходец е
предприел пресичане на пътното платно на непозволено място, в тъмната част на
денонощието, като по този начин е допринесъл в значителна степен за настъпилите
вредоносни последици. След като пострадалия сам е поставил в опасност живота и здравето
си, то размерът на претендираното обезщетение следва да бъде намален, като съответстващ
само на приноса на водача на моторното превозно средство. Съобразявайки това
обстоятелство застрахователят е заплатил сумата от 45 000 лева, която съответствала в
пълна степен на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Размерът на търсеното
обезщетение бил силно завишен и несъобразен с нормата на чл.52 ЗЗД и със съдебната
практика. Оспорва се и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
С влязла в сила присъда на Окръжен съд гр.Бургас, постановена по НОХД №312/21г.
по описа на същия съд, Д. Д. Б., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
12.11.2018г. в гр.Каблешково, на ул.“Черно море“ по посока село Медево, при управление
на моторно превозно средство микробус марка „Форд“, модел „Транзит“, с регистрационен
номер А 70 27 ВМ, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20 ал.1 ЗДвП, като в
резултат на допуснато пътнотранспортно произшествие по непредпазливост причинил
смъртта на пешеходеца И Д К., поради което и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, а изпълнението му е отложено за срок от четири години на
основание чл.66 НК. Наложено и е също така кумулативно предвиденото в закона наказание
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца.
Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд, е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не е спорно по делото, че именно Б. е управлявал лекия автомобил, ударил
пострадалия, както и че гражданската отговорност на водача на превозното средство е била
застрахована по договор с дружеството- ответник, обективиран в полица
№BG/06/118001814952 , валидна за времето от 25.06.2018г. до 24.06.2019г. Също така не са
налице различни позиции между страните, че ищецът е предявил застрахователна претенция
пред „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за обезщетяване на причинените вреди вследствие
смъртта на И Д К. и след одобряване на същата от ответника получил сумата от 45 000 лева.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелят И.М. споделя, че е
очевидец на произшествието. Инцидентът настъпил в тъмната част на денонощието, като
уличното осветление на ул.“Черно море“ в гр.Каблешково не било включено. Той възприел
пешеходец, облечен с тъмни дрехи, който слязъл от лек автомобил, приближил се до
входната врата на къщата му и се подпрял на поставения пред нея пътен знак. Забелязал
също така, че от посока с.Медово идвали три автомобила, а в обратната посока се
придвижвал микробус. Докато затварял портала си чул звук от удар и видял пешеходеца
паднал по корем на пътното платно пред микробуса. Уточнява, че на около 20 метра преди
мястото на инцидента имало пешеходна пътека.
Румяна Канчева споделя, че пострадалият и е бивш съпруг. Описва връзката между
ищеца и баща му, която не била прекъсната след раздялата на съпрузите, напротив в
годините се засилила. Поради честото отсъствие на свидетелката от страната, още от детска
възраст родителската грижа за детето полагал именно баща му. Впоследствие срещите
между двамата зачестили, имали общи планове за бъдещето. Веднага след инцидента до
смъртта на пострадалия, ищецът бил този който полагал грижи за него, включително
организирал погребението на баща си. Илия изживял много тежко загубата на своя родител.
Животът му се променил, спрял да свири на виолончело, не се събирал с приятели, имало
период в който спрял да се храни. След като се върнал в България, за да се грижи за баща си,
ищецът изгубил работата си в Англия.
Петър Митев разказва, че познавал бащата на ищеца. Сочи, че двамата се разбирали
3
много и били в постоянен контакт помежду си. Пострадалият се грижел за сина си, а
последният ходил при него с голямо желание. Когато ищецът пораснал вече и двамата
можели да разчитат един на друг. След катастрофата Илия се променил много, изпаднал в
депресия, не желаел да контактува с други хора и да се храни, отказал се да свири. Ищецът
много често споделял за летата, прекарани с баща си, описвайки преживяванията си и
добрите моменти, които са имали заедно на плажа. Разказва, че починалият работил до
последно и в деня на инцидента бил в трудоспособна възраст.
Настоящият състав при обсъждане показанията, дадени от свидетелите, включително
при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК по отношение на Канчева, приема с доверие
казаното от тях, като счита, че са изложили добросъвестно и без пристрастия, всичко, което
знаят по случая.
Съдът е изслушал и приел заключението на вещото лице по допусната съдебно-
автотехническа експертиза. Според експерта пресичащият пешеходец също не е спазил
правилата за движение по пътищата, прекосявайки платното на нерегламентирано място и
без да се огледа за приближаващи МПС, удължил е ненужно пресичането си и е преминал
пътното платно в неосветен участък, облечен с тъмни дрехи.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е
необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
между собственика на застрахования автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да
възникне отговорност на прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо
увредения, за обезщетяване на причинените вреди.
В конкретния случай незаконосъобразно поведение на делинквента Б. се изразява в
предприети действия по управление на превозното средство с превишена и несъобразена
скорост, което е довело до невъзможност за адекватна реакция и своевременно спиране, с
което поведение е нарушена бланкетната норма на чл.20 ал.1 ЗДвП. Деянието е извършено
виновно, като е налице причинна връзка между него и настъпилия противоправен резултат.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка за автомобила марка „Форд“,
модел „Транзит“ с регистрационен номер А 7027 ВМ води до еднозначен извод, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за причинените на ищецае неимуществени вреди. При това положение
предявеният иск за обезщетяване на тези вреди е доказан по своето основание.
Спорен между страните е въпросът за размера на обезщетението за неимуществените
вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Съгласно практиката на ВКС понятието "неимуществени вреди" включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
4
намиращи отражение върху психиката и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време. При причиняване на смърт за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, освен отчитането на конкретните обществено-икономически и
социални условия в страната към момента на увреждането, от значение е най-вече личната и
емоционална връзка между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди. Релевантни са конкретно установените изживявания на ищеца,
обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта на увредения,
възрастта на лицата, отношенията между пострадалия и близкия, включително дали са
живели в общо домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти
или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.
Между починалия и ищеца са били налице силни връзки на привързаност и подкрепа,
последният несъмнено е лишен завинаги от възможността да общува с баща си. Ищецът е
преживял загубата на баща си като внезапна промяна и прекъсване на близка доверителна
връзка. Сложен е край на хармонични, грижовни и всеотдайни взаимотношения с баща му, а
смъртта му е внезапно и неочаквано събитие, нарушило неговия нормален жизнен цикъл.
Преживяванията, след смъртта на баща му, несъмнено са реакция на скръб и са довели като
последица до продължително състояние на тревожност, отказ от извършване на обичайни
дейности и занимания и ограничени контакти. Предвид изложеното, налага се извод, че
вследствие смъртта на неговия родител, ищецът е имал негативни чувства и оплаквания,
които и към момента не са напълно отшумели. При тези обстоятелства и при съобразяване
на факта, че паричният еквивалент не е в състояние да компенсира напълно липсата за
ищеца- син на починалия, съдът намира за справедлив размер на обезщетение сумата от
120 000 лева. Същият е съобразен и с конкретните икономически условия към датата на
увреждането, ориентир за които се явяват минималните застрахователни суми, предвидени
от законодателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
По спора за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по смисъла на чл.51 ал.2
ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с поведението си пострадалият е
допринесъл за настъпване на увреждането. От приетите по делото доказателства се
установява неспазването от страна на пострадалия на предписанията на закона и
конкретното негово задължение при пресичане на платното за движение в населено място да
премине по пешеходна пътека, както и в пренебрегване на правилото, въведено с нормата на
чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП преди да навлезе на платното за движение да съобрази
приближаващите се пътни превозни средства. Това именно незаконосъбразно поведение на
пешеходеца е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Останалите, посочени
от вещото лице причини за настъпване на инцидента няма как да бъдат възприети и
споделени от настоящия състав. В ЗДвП липсва забрана за пешеходец да се движи с тъмни
дрехи и да пресича на неосветено място, още повече, че отсъстват каквито и да е данни
пътното платно да е било осветено на друго място, подходящо за пресичане. Обективни
данни за това, че пешеходецът е пресякъл пътното платно под ъгъл, като по този начин
излишно е удължил пътя си също не са налице. Това обстоятелство се потвърждава
5
включително от вещото лице в съдебно заседание. Отсъства каквато и да е информация и
липсват намерени по време на огледа на местопроизшествието следи или находки,
свидетелстващи за такова поведение на пострадалия. Дали последният е изминал известно
разстояние по тротоара и след това е пресякъл или веднага след като е възприет от свидетеля
М. да се държи за пътния знак е започнал своето пресичане не е установено по безспорен
начин в настоящия процес. При така изяснения механизъм на произшествието, съдът
приема, че пострадалият е допринесъл за настъпване на противоправните последици.
Степента на приноса за настъпването на вредите, следва да бъде преценена, чрез
съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до вредоносния резултат. В случая въз основа на
паралелното сравнение между поведението на водача- делинквент и пострадалия-
пешеходец с оглед и на задълженията, които всеки е обвързан да съблюдава, се налага
извод, че реалният принос на потърпевшия е по-малък, което предопределя и
съотношението при разпределянето на отговорността за причиняването на вредите от
деликта. Относителното значение на нарушението, допуснато от водача на превозното
средство и подробно изследвано и анализирано от наказателния съд, като причина за
настъпването на произшествието е много по-високо по степен. Поради това и при
съобразяване на обстоятелството, че вменената от закона отговорност на водачите на
моторни превозни средства за осигуряване безопасността на движението е значително
завишена спрямо тази на пешеходците, приносът на пострадалия за настъпването на вредите
следва да бъде определен в размер на 15%.
При така приетия по-горе размер на обезщетението, след редуцирането му с
определения процент съпричиняване от 15 % и приспадане на платената от ответника сума
от 45 000 лева, на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 57 000
лева, като за разликата над присъдената до претендираната сума от 155 000 лева
претенцията следва да се отхвърли.
Законната лихва за забава върху размера на така определеното застрахователно
обезщетение се дължи от датата на депозиране на застрахователната претенция -18.07.2019г.
При този изход на делото в тежест на ответника- застраховател следва да се постави
дължимата за производството държавна такса в размер на 2280 лева, съобразно с уважената
част от иска.
Ответникът трябва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат Б.К., с адрес
гр.Бургас, ул.“Оборище“ №82, ет.2 възнаграждение в размер на 2240 лева. Ангажирани са
доказателства за предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ал.1 ЗАдв.,
поради което и за осъщественото по делото процесуално представителство на ищеца такова
възнаграждение се дължи, като същото е определено съобразно Наредба № 1 от 9 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху уважената част от
иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от 644.90 лева за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от
6
иска.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо Застраховане“ЕАД, ЕИК121718407, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Георги Бенковски“ №3 да заплати на ИЛ. ИВ. К., ЕГН
**********, с адрес гр.Б, ул. ****№****, чрез пълномощник адвокат Б.К., със съдебен адрес
гр.Бургас, ул.“Оборище“ №82, ет.2 обезщетение за неимуществени вреди по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен във
формата на застрахователна полица №BG/06/118001814952 в размер на 57 000/ петдесет и
седем хиляди/ лева, причинени от смъртта на неговия баща- И Д К. /починал на
27.11.2018г./ в резултат от настъпило на 12.11.2018г. в гр.Каблешково, общ.Поморие пътно-
транспортно произшествие, допуснато от Д. Д. Б. при управление на застраховано при
ответника моторно превозно средство марка „Форд“, модел „Транзит“ с регистрационен
номер А 7027 ВМ, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019г., като отхвърля иска за
разликата над присъдената до претендираната сума от 155 000 /сто петдесет и пет хиляди/
лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо Застраховане“ЕАД, ЕИК121718407, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Георги Бенковски“ №3 да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд държавна такса за производството в размер на 2280 лева / две хиляди двеста и
осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо Застраховане“ЕАД, ЕИК121718407, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Георги Бенковски“ №3 да заплати на адвокат Б.К., с адрес
гр.Бургас, ул.“Оборище“ №82, ет.2 възнаграждение в размер на 2240/две хиляди двеста и
четиридесет / лева
ОСЪЖДА ИЛ. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул. ****№**** да заплати на
„ДЗИ- Общо Застраховане“ЕАД, ЕИК121718407, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Георги Бенковски“ №3 сумата от 644.90 /шестстотин четиридесет и четири
лева и деветдесет стотинки/ лева за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7