Р Е Ш Е Н И Е
№ 260085/4.3.2022г..
гр. П., 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., II
състав, в публичното заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА
КИРИЛОВА
при секретаря Даниела
Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 6383 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341
и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.
Производството
е образувано по искова молба на Д.В.Г. срещу А.Г.Е., с която се иска извършване
на делба на недвижим имот с адрес гр. П., ж. к. „****, при делбени квоти:
½ ид. ч. за всеки съделител.
В
исковата молба се поддържа, че съделителите сключили граждански брак на ****
г., който е прекратен на 12.11.2019 г., за което е постановено решение по гр.
д. № 3676/2019 г. по описа на Районен съд – П.. Посочва, че Г.Т. и Н.Т. са
продали на ответницата горепосочения апартамент. Счита, че е налице съпружеска
имуществена общност върху придобитото жилище, която е прекратена с развода, при
което е възникнала обиковена съсобственост.
Ответницата
е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковата претенция. Твърди, че Г.Т. и Н.Т. са нейни родители, с
които е сключила привиден договор за покупко – продажба на делебения имот, с което
прикрили дарение, за да не може нейните братя и сестри да имат претенции към
имота, позовавайки се на накърнена запазена част от наследството. В тази връзка
излага твърдения, че е липсвало плащане на продажната цена.
Моли
към делбената маса да включи придобитият по време на брака лек автомобил марка
„Хонда”, модел „Акорд”, с рег. ****.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд П. е сезиран конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане
до делба на съсобствено между страните недвижимо и движимо имущество – апартамент
и лек автомобил.
Съгласно
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на
доказване в тази фаза на делбения процес са съществуването и основанието за
възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването
на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя,
предявил иска.
Индивидуализацията
на имотите, предмет на делбата, следва от приетите по делото нотариален акт,
скица и удостоверение от СГКК – по отношение на апартамента, както и от договор
за продажба на МПС и копие от регистрационен талон.
В
настоящия случай между страните не се спори, а от представеното удостоверение
за граждански брак и препис от съдебно решение се установява, че двамата
съделители са бивши съпрузи, брачното правоотношение между които е възникнало
на **** г. и прекратено по съдебен ред на 12.11.2019 г.
Основното
спорно по делото обстоятелство е дали е налице съсобственост по отношение
на имуществата, предмет на делбата, доколкото към датата на изповядване на всяка
от двете продажбени сделки – съответно на апартамента и на лекия автомобил,
съделителите са се намирали в брачна връзка. Съответно, на изследване подлежи
въпросът дали същите са придобити в режим на СИО, прекратена с прекратяване на
брачната връзка /в резултат на което между страните е възникнала обикновена
съсобственост при равни квоти/, или същите са индивидуална собственост на
съответния съделител, в съответствие с възраженията в посочения смисъл, релевирани
от всяка от страните по делото.
По отношение на недвижимия имот.
От
представения нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.01.2005 г. се установява,
че на посочената дата Г.Т. и Н.М. – родители на ответницата А.Е., са й
прехвърлили правото на собственост върху процесното жилище – апартамент № 5,
заедно с прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата от 6400 лв., за
която е отразено, че е платена в брой към момента на подписване на договора. В
обяснения, дадени по реда на чл. 176 ГПК в проведеното о.с.з., всеки от двамата
съделители е посочил, че не е заплащал сумата от 6400 лв., сочена като продажна
цена на апартамента.
В
този смисъл, ответницата е противопоставила твърдения, че сключеният договор е
привиден и прикрива дарение, към каквато сделка е била насочена действителната воля
на страните /ответницата и нейните родители/ – доколкото извън обхвата на СИО
остават вещи, придобити лично от единия съпруг по силата на дарение – чл. 22,
ал. 1 СК, аналогична на чл. 20, ал. 1 СК 1985 г. /отм./. В случая се твърди, че
договорът за продажба прикрива дарение, извършено в полза на ответницата от
нейните родители, като по него продажна цена не била платена, а целта била същата
безвъзмездно да придобие собствеността, но обратен документ липсва. При липса
на обратен документ симулацията може да се докаже и чрез други доказателствени
средства, вкл. чрез гласни доказателства, но последните стават допустими само
при наличие на начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, изходящо от другата страна по сделката, или са налице нейни изявления пред
държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация.
Съгласно
чл. 165, ал. 2 ГПК в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски
показания се допускат, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа
съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от
другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен
орган, които правят вероятно твърдението и, че съгласието е привидно. Свидетелските
показания са допустими тогава, когато една от страните по сделката се домогва
да докаже привидността на отразеното в акта, обективиращ сделката, съгласие,
относно нейния характер, вид и последици, като тази допустимост законът, в
разпоредбата на чл. 165, ал. 2 от ГПК, обвързва от наличието на писмени
доказателства, изходящи от другата страна по сделката, които правят
вероятно твърдението за привидност.
В
конкретния случай, въпреки предоставената от съда с определението по чл. 140 ГПК процесуална възможност за представяне на т.нар. „начало на писмено доказателство“,
липсват писмени доказателства, изходящи от другата страна по продажбената
сделка /Г.Т. и Н.М./, които да правят вероятно твърдението на ответницата, че
изразеното съгласие в договора е привидно. Доколкото ответницата се домогва да
опровергае съдържанието на изходящ от нея частен документ, съдът е предоставил
възможност за преодоляване на относителната забрана за събиране на гласни
доказателствени средства – чл. 164, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6 ГПК, но ищецът изрично
се е противопоставил за събирането на такива.
В
хипотеза, в която се претендира, че договор е симулативен и прикрива друг
договор, следва да се установи, че волята на страните не е такава, каквато е
отразена в договора, както и каква е била действителната им воля и дали са
налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. В практиката на ВКС
по Решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г., III г. о. е дадено
тълкуване за тежестта и значението, което могат да придобият няколко косвени
доказателствени средства, които разгледани в тяхната съвкупност и последователност
биха могли да обосноват извод, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба
страните не са целели настъпването на правните последици на възмезден договор,
а са желаели да прикрият дарение, като за да се постигне чрез косвени доказателствени
средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти,
която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
В
случая събраните по делото косвени доказателства не могат да обосноват
сигурност, че волята на страните по договора за покупко-продажба е била приобретателят
да придобие имота при условията на дарение. В процесния случай обстоятелството
дали продажната цена е била действително платена е относимо към изпълнението на
задълженията по относителното облигационно отношение, но не е условие за
неговата действителност, доколкото същото се счита възникнало към момента на
изповядването на сделката в изискуемата от закона нотариална форма.
Ответницата,
чиято е доказателствената тежест, не е провела в необходимата степен пълно и
главно доказване на фактите, относими към твърдяната относителна симулация. При
неустановяване симулативността на волеизявленията за прехвърляне на
собствеността чрез договор за покупко-продажба, то обстоятелството дали цената
в действителност е платена, или не, е относимо към изпълнението на поетото
договорно задължение, но не и към действителността на договора.
Доколкото,
съгласно представеното удостоверение от Агенция по вписванията, липсва избран
режим на имуществени отношения, по силата на закона между съпрузите се прилага
законовият режим на общност по смисъла на чл. 21, ал. 1 СК и вещните права,
придобити в резултат на съвместен принос /който се презюмира/, принадлежат общо
на съпрузите, независимо от това на чие име са придобити. Доколкото правото на
собственост върху процесния имот е придобито по възмезден начин по време на
брака, съдът намира, че същият е придобит в режим на бездялова съпружеска
имуществена общност. Този извод следва от разпоредбата на чл. 4 ПЗР от СК, вр.
чл. 19 СК /1985 г./, съгласно която недвижимите имоти, придобити от съпрузите
през време на брака, принадлежат общо на двамата, независимо от това на чие име
са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.
По
изложените съображения процесният недвижим имот следва да бъде допуснат до
делба между страните, при равни квоти – по ½ ид.ч.
По отношение на лекия автомобил.
С
отговора на исковата молба ответницата е формулирала искане до делба да бъде допуснат
и л.а., марка „Хонда“, модел „Акорд“, с рег. ****, като е представила писмени
доказателства, от които е видно, че е заплащала местен данък във връзка с
посоченото МПС.
От
договор за покупко-продажба от 16.10.2015 г. се установява, че на посочената
дата Д.В.Г. е сключил с трето лице – „Атеа-Ауто“ ЕООД писмен договор, по силата
на който дружеството е продало на съделителя л.а., марка „Хонда“, модел
„Акорд“, без посочен регистрационен номер, рама JHMCN15504C206218, на цена от 6300 лв., платена в брой. Договорът е сключен в
обикновена писмена форма, двустранно подписан от страните.
В
този смисъл, обсъдено следва да бъде възражението на ищеца, че поради неспазване
на предвидената от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписите,
договорът не е произвел вещен ефект, като автомобилът е придобит от ищеца по
давност, изтекла на 16.10.2020 г., т.е. след прекратяване на брачната връзка,
което изключва съществуването на съсобственост между страните.
Съдът
взе предвид обстоятелството, че в писмения договор липсва посочен регистрационен
номер на МПС, предмет на продажбата. Същевременно, видно от представеното уведомление
от ОД-МВР-П., сектор „Пътна полиция“, считано от 16.10.2015 г. до настоящия момент
посоченият лек автомобил, с рег. № ***, е бил заявен за пръв път за регистрация
от Д.В.Г., който се е легитимирал като собственик на същия въз основа на
цитирания договор за продажба от 16.10.2015 г. От представената справка от
информационната система на КАТ, датата на първоначална регистрация е 16.10.2015
г., въз основа на заявление, 151158013732/16.10.2015 г., а като негов
собственик е посочен Д.Г., на което кореспондира и представеното свидетелство
за регистрация, част I.
Съгласно
чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, собствеността на
моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като нотариална
заверка на подписите е необходима за прехвърляне на регистрирани автомобили. Когато
се прехвърля собственост върху нерегистрирано в страната МПС, формата за
валидност е уредена в общото правило на чл. 144, ал. 1 от ЗДвП – обикновена
писмена форма.
Съгласно
чл. 144, ал. 1 ЗДвП за прехвърлянето на нерегистрирани в страната моторни
превозни средства /какъвто е бил процесният автомобил към датата на
прехвърлителната сделка/, се изисква писмен договор като условие за действителност
на сделката. В случая представеният по делото писмен договор за продажба на МПС
съдържа волеизявленията на страните по отношение на съществените елементи на
договора за продажба – индивидуализация на конкретната вещ с марка, модел и рама,
договорената продажна цена и начин на плащане.
Ето
защо съдът намира, че при изповядване на прехвърлителната сделка с предмет процесния
лек автомобил, е спазена изискуемата от чл. 144, ал. 1 ЗДвП, форма за действителност
на сделката и същата е породила вещно-транслативен ефект. В този смисъл, доколкото
възмездната сделка е сключена към момент, в който съделителите са се намирали в
граждански брак, същите са придобили лекия автомобил в режим на СИО, независимо
че като купувач в договора е посочен само ищецът (арг. чл. 21, ал. 1 СК).
Съпружеската имуществена общност върху процесната движима вещ е прекратена с
прекратяването на брака между страните, с оглед на което лекият автомобил е
станал съсобствен между тях при равни квоти по ½ ид.ч.
С
оглед изложеното съдът намира, че между съделителите е възникнало и към настоящия
момент съществува състояние на съсобственост по отношение на процесните имоти, при
равни квоти по ½ ид.ч., поради което същите следва да бъдат допуснати до
делба между страните при установените дялове.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба между Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и А.Г.Е., ЕГН **********, с адрес ***, на съсобствените им имоти:
1/ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.507.299.2.5 по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-91/13.10.2008 г. (последно изменение на 08.11.2021 г.),
находящ се в гр. П., ж.к. „***от многофамилна жилищна сграда с идентификатор 55871.507.299.2,
разположена в ПИ с идентификатор 55871.507.299, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ
67,33 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение № 5 с площ
5,45 кв.м., ведно с 4,02% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 55871.507.299.2.6, под обекта: 55871.507.299.2.1,
над обекта: 55871.507.299.2.9.
2/ Лек автомобил, марка и модел Хорда Акорд Седан, с рег. ****, рама JHMCN15504C206218,
цвят тъмно син металик.
при следните КВОТИ:
1)
½
ид.ч. – за Д.В.Г., ЕГН **********
2)
½ ид.ч. – за А.Г.Е., ЕГН **********
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.