№ 1020
гр. Перник, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720100290 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. Т. Д., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. Х. П. Й., доуточнена с молба с вх.
№ 7989/13.04.2023 г. против „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК: ***, с
която се иска: прогласяване нищожност на клаузата по т. 5.1 от договор за
потребителски кредит № 30168/27.09.2021 г., сключен между ищеца като
заемополучател и ответника като заемодател, която клауза регламентира
еднократна такса за разглеждане на документи в размер на 252 лева, поради
противоречие на клаузата с добрите нрави и нарушение на разпоредбите по
чл. 10а, чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1
от ЗЗП. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът като кредитополучател сключил
с ответното дружество като кредитодател договор за потребителски кредит №
30168/27.09.2021 г. – като договорът бил сключен от разстояние. По силата на
същия му била отпусната в заем сумата от 1500 лева – при параметри 49.75 %
ГПР и 12.27 % ГЛП като кредитът следва да се върне на 12 равни вноски
месечни вноски, а сумата за възстановяване възлизала на 1601.30 лева. С
договора обаче било уговорено ищецът да заплати и такса за разглеждане на
документите му – по чл. 5, ал. 1 – на стойност 252 лева. заедно с тази сумата
общото задължение възлизало на 1853.30 лева. Посочената уговорка
съответно договорна клауза обаче според ищеца била нищожна поради
противоречие с добрите нрави и нарушение на поредица от разпоредби от
ЗПК и ЗЗП. В тази връзка са изложени подробни доводи като е цитирана
1
съдебна практика, включително с оглед приложението на правото на ЕС.
На следващо място в уточнителната молба се твърди, че към момента
независимо от изтичането на срока на договора за кредит ищецът е заплатил
сумите по него само частично – като не е наясно с точния размер. Ищецът
счита, че все още не е заплатил таксата от 252 лева, но приема, че същата
може да бъде претендирана от него, откъдето и извежда правния си интерес
от иска, доколкото държи да избегне недължимото й плащане.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
Към допълнителната молба са приложени: договор за потребителски
кредит № 30168/27.09.2021 г. с погасителен план към него и общи условия на
дружеството „ЮтеКредит България“ ЕООД, както и стандартен европейски
формуляр.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен и недоказан.
В тази връзка не се оспорва, че на 27.09.2021 г. между ищеца като
заемополучател и ответника като заемодател е сключен договор за кредит №
30168/27.09.2021 г. – като по силата на същия на ищеца е отпусната сумата от
1500 лева, главница, при 12 месечни вноски. Не се оспорва и че ищецът
дължал връщане на общо 1853.20 лева.
На 19.04.2023 г. обаче ответното дружество поддържа, че сключило
договор за продажба и прехвърляне на вземания като задълженията на ищеца
по процесния договор били прехвърлени на трето лице – „ЕОС Матрикс“
ЕООД. Предвид валидната цесия се иска последното да бъде конституирано
като трето лице помагач по делото.
По същество ответното дружество излага доводи, че оспорваната
клауза в договора за кредит била валидна като не било налице основанието за
нищожност на същата поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се,
че клаузата не нарушавала нито принципа за справедливост, нито за
добросъвестност, нито правила за поведение, установени в обществото.
Напротив процесната клауза били израз на свободата на договаряне като
сключването й не било задължително. В тази връзка същата била уговорена
доброволно от ищеца при спазване на разпоредбите на приложимото
законодателство – относно снабдяване на кредитополучателя с копие от
договора и приложенията към него в изискуемия шрифт, крайната дължима
сума от ищеца и определяне на ГПР съобразно ограничението по чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК.
Предявен е насрещен иск, но същият е оставен без движение, а с
нарочна молба с вх. № 13306/22.06.2023 г. оттеглен.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендират от ищеца.
С отговора е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания и
приложение към него, уведомление за извършена цесия и пълномощно.
С определение № 2503/03.08.2023 г. като трето лице помагач по делото
2
на страната на ответника е конституирано дружеството „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с ЕИК: *********.
В съдебно заседание, проведено на 02.10.2023 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на
иска. Претендира разноски като представя списък.
Ответното дружество не изпраща представител в насроченото по делото
съдебно заседание. Не изразява и допълнително писмено становище по
делото.
Постъпило е становище от третото лице помагач, което счита иска за
неоснователен. Твърди, че след датата на цесията ищецът не е извършвал
плащания по договора за кредит. Представя в подкрепа на това си твърдение
извлечение с движение по сметка.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото копие от договор за кредит с №
30168/27.09.2021 г се установява, че на 27.09.2021 г. между дружеството
„ЮтеКредит България“ ЕООД и ищеца е сключен договор за паричен заем
при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ при следните параметри: сума на кредита:
1500 лева, срок на кредита 12 месеца /12 месечни вноски/- при първо плащане
с падеж – 27.10.2021 г. и последно плащане с падеж – 27.09.2022 г., годишен
процент на разходите /ГПР/ 49.75 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 12.27
%. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 1601.30
лева – като същото включва главница от 1500 лева и 101.30 лева – договорна
лихва – платими на дванадесет вноски. Между страните не се спори, че
договорът е сключен от разстояние.
По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищецът е получил
сумата от 1500 лева – чрез оператор „Easypay“ на 27.09.2021 г.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора при кандидатстване за отпускане на
кредит заемополучателят изрично е приел, че дължи еднократна такса за
разглеждане на документите му от 252 лева. В тази връзка заемодателят е
начислил парична сума за такса разглеждане в размер на 252 лева – дължима
на равни части през периода на кредита съразмерно добавени към всяка една
погасителна вноска от погасителния план.
Така и след начисляване на задължението за разглеждане на документи
всяка вноска по кредита възлиза на 154.46 лева. Така общата дължима сума по
договора за кредит съгласно погасителния план, приложен по делото, възлиза
на 1853.30 лева и включва 1500 лева главница, 101.30 лева – договорна лихва,
252 лева – такса за разглеждане на документи.
Доколкото договор за кредит с № 30168/27.09.2021 г. е сключен от
разстояние, същият както и представените стандартен европейски формуляр и
погасителен план, както и общи условия не носят подписа на ищеца.
3
На последно място от договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.04.2023 г. и приложение № 1 към него е видно, че в хода на настоящото
производство /образувано на 30.01.2023 г./ ответникът е прехвърлил
вземанията си към ищеца на трето лице – дружеството „ЕОС Матрикс“
ЕООД. Към датата на прехвърляне съгласно приложението задълженията на
ищеца са възлизали на общо 1272.94 лева, от които 897.49 лева главница,
17.83 лева – лихви, 210.62 лева – неустойки и 147 лева други такси. След
датата на цесията съгласно справка извлечение, представена от третото лице
помагач, ищецът не е извършвал повече плащания по договора за кредит вкл.
към новия кредитор.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е установителен иск с правно основание по чл. 124, вр.
с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като предвид данните за липса на пълно заплащане на таксата
за разглеждане на документи, следва да се приеме за допустим.
Ищецът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е
сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние,
неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства. Заедно с
това ищецът следва да установи, че действително оспорените от него клаузи
от договора страдат от твърдените пороци.
В настоящия случай съдът намира иска за изцяло основателен като
съображенията за това са следните:
За разглеждания договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е
допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова
услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги.
В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на
договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които е че същият е
4
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и
че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления – ЗЕДЕП – по настоящем Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ – изм. ДВ, бр. 85
от 2017 г. /.
В конкретния случай липсва спор, че ищецът е получил заемната сума
от 1500 лева. От поведението на същия не може да се заключи, че е оспорвал
действителността на изявлението, поради което не може да се позовава на
нищожност поради липса на писмена форма. Нещо повече ищецът притежава
и представя по делото договора за заем и приложенията към него, от което
следва извода, че е бил запозната с неговото съдържание. Съгласно същото
му е отпусната в заем сумата от 1500 лева. В тази връзка и в договора е
посочено, че ищецът е следвало да върне сумата от общо 1601.30 лева,
включваща единствено главница и договорна лихва – на 12 вноски, като всяка
вноска е по 133.46 лева /с изключение на последната вноска, която е 133.24
лева/. В погасителния план е посочена падежна дата на всяка вноска. В
договора са упоменати и ГПР и ГЛП. Поради това и съдът приема, че от
съдържанието на договора на ищеца е било напълно ясно, че следва да върне
сумата от 1601.30 лева, състояща се от 1500 лева главница и 101.30 лева –
договорна лихва за период от 12 месеца. В тази връзка и ГЛП от 12.27 %
кореспондира на договорна лихва от 101.30 лева като не надвишава
ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По делото се установи, че ищецът е бил запознат със съдържанието на
договора, като дори именно той представя договора и погасителния план.
Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях
(чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за
сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин
волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение,
което следва да се докаже именно от доставчика.
Съгласно трайната съдебна практика – напр. Решение № 70/ 19.02.2014
г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП). Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЕДЕП). Същото се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП - за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
5
от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава
на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). В
конкретния случай, ответникът е ангажирал доказателства за съставянето на
електронни документи, от които да се установи по категоричен начин
сключването на договора за кредит от разстояние. Поради това и доколкото
липсва нарушение на разпоредбите на чл. 11 от ЗПК настоящият състав
приема сключения договор за кредит за валиден.
По отношение на задължението за заплащане на такса за разглеждане на
документи обаче съдът намира, че предвид съдържанието на заемното
правоотношение, същото по своята правна характеристика представлява
договор за потребителски кредит. По тези съображения спрямо него освен
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и ЗЗД, предвид
качеството „потребител“ на заемополучателя, приложение следва да намерят
и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В тази насока от
чл. 24 от ЗПК във вр. с чл. 143 – 148 от ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
следва изводът, че неравноправните клаузи в такъв вид правоотношения
следва да бъдат обявени за нищожни от съда, поради пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба от
икономическа гл.т. страна. По тези съображения съдът намира за
неоснователни доводите на ответника, че за съда не съществува възможност
служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза,
както и че посочените клаузи не били неравноправни такива. В този смисъл е
и трайната съдебна практика – както на българските съдилища – напр.
Определение № 974/07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, така и
на Съда на ЕС – решение от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено
задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на
диспонираната в националното законодателство Директива 93/13/ЕИО.
От представените по делото доказателства не става ясно как е формирано
процесното вземане, нито какви услуги следва да се извършват срещу таксата
за разглеждане на искането за кредит. Независимо от представените общи
условия не става ясен механизмът на изчисляване на „таксата“.
Не на последно място не може да се пренебрегне и обстоятелството, че
стойността на кредита възлиза на 1500 лева, а сумата – дължима за таксата
252 лева. В тази връзка и съдът приема, че възнаграждението за тази услуга се
явява прекомерно, поради което и противоречи на добрите нрави.
На последно място липсват данни и клаузата да е индивидуално
договорена с потребителя, поради което съдът не може да сподели доводите
на ответника, че същата била израз на свободата на договаряне. Дори и това
да е така обаче принципът на свобода на договарянето не може да служи като
средство за необосновано обогатяване на едната страна по сделката за сметка
на другата.
6
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни, но предвид изхода на
делото, такива се дължат само на ищцовата страна:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 50 лева – държавна
такса. Посочената сума е действително заплатена, видно от платежно
нареждане и следва да бъде присъдена изцяло.
Едновременно с това процесуалният представител на ищеца адв. Х. П.
Й. претендира и възнаграждение за оказана безплатна правна помощ – 480
лева с ДДС. Разноските се претендират за заплащане към Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ с код по БУЛСТАТ: ***. Представена е
справка, че адвокатското дружеството е регистрирано по ДДС.
Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
разноските са в минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка с оглед изхода на
делото дружеството следва да бъде осъдено да заплати сумата от 480 лева за
осъществена безплатна адвокатска помощ с ДДС.
Искането за разноски на ответната страна е неоснователно.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на Л. Т. Д., с ЕГН:
********** и постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** против „ЮтеКредит
България“ ЕООД, с ЕИК: *** и адрес на управление: гр. София, ул. Черковна
№ 38, офис. 4, клаузата по т. 5.1 от договор за потребителски кредит №
30168/27.09.2021 г., сключен между ищеца Л. Т. Д. като заемополучател и
ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД като заемодател, която клауза
регламентира еднократна такса за разглеждане на документи в размер на 252
лева, поради противоречие на клаузата с добрите нрави и нарушение на
разпоредбите по чл. 10а, чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК
и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК: *** и адрес на
управление: гр. София, ул. Черковна № 38, офис. 4 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Л. Т. Д., с ЕГН: ********** и постоянен
адрес: ***/ настоящ адрес: *** сумата от общо 50 лева, представляваща
разноски за държавна такса в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК: *** и адрес на
управление: гр. София, ул. Черковна № 38, офис. 4 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ с код по БУЛСТАТ: *** сумата от 480 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 290/2023 г. по
описа на Пернишкия РС – за осъществена от адв. Х. П. Й. безплатна правна
помощ на ищеца Л. Т. Д..
7
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ответника – дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8