№ 5619
гр. София, 09.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110160198 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. К. В. против
П. на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 1493 лв. – представляващ обезщетение за неимуществени вреди от наказателно
преследване за престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1
НК срещу ищеца, приключило с влязло в сила оправдателна присъда, сумата от 108.24 лв. –
обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за период от 17.02.2022
г. до 04.11.2022 г., сумата от 1840 лв. – имуществени вреди за заплатени адвокатски
възнаграждения по досъдебното производство, НОХД № 149/2019 г. на РС Е. П. и ВНОХД
№ 513/2021 г. по описа на СОС, сумата от 133.40 лв. – обезщетение за забава върху
имуществените вреди за периода от 17.02.2022 г. до 04.11.2022 г. Претендира и законна
лихва от дата подаване на ИМ – 07.11.2022 г. до окончателното изплащане и върху двете
главници за имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че на 22.05.2019 г. срещу него било повдигнато обвинение във вр. с
ДП № 130/2017 г. на РУ Е. П., пр. пр. № № 549/2017 г. на РП Е. П.. Било образувано
наказателно производство, което приключило с влязла в сила оправдателна присъда по
НОХД № 149/2019 г. на РС Е. П. . Присъдата била оставена в сила с решение по ВНОХД №
513/2021 г. по описа на СОС, поради което била влязла в сила от 17.02.2022 г.
Производството се отразило на ищеца. Привлечена била като обвиняем на 18.12.2017 г.
Участвала в множество процесуални действия. Била убеждавана да сключи споразумение.
Твърди, че производството се отразило на здравето й. Налично към 22.04.2017 г. било
психично разстройство. Ищецът претърпял множество болки и страдания – стрес, негативни
емоции. Ищецът направил и имуществени разходи за заплатени адвокатски възнаграждения,
1
240 лв. в досъдебно производство и по 800 лв. за всяка една инстанция. Твърди, че вредите
са претърпени в резултат на действия и актове на п.. Моли исковете да се уважат.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Оспорва исковете по основание. Оспорва иска за неимуществени вреди като
недоказан и по размер. Липсвали доказателства за търпените неимуществени вреди, както и
за негативното здравословно състояние на ищеца. Размерът на вредите бил завишен.
Относно иска за имуществени вреди намира същите за неоснователни, недоказани и ги
оспорва и по размер. Намира размера на имуществените вреди за прекомерен. Моли за
отхвърляне на претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Установява се, че с постановление за образуване на досъдебно производство от
30.05.2017 г. е образувано досъдебно производство № 130/2017 г. по описа на РУ Е. П. пр.
пр. № 549/2017 г. по описа на РП Е. П. срещу И. К. В. за това, че на 22.04.2017 г. около 14 ч.
в [село] е отнела чужди движими вещи – дизелово гориво на стойност 80 лв. и две кутии
цигари марка П. всяка на стойност 6.50 лв., всичко на обща стойност 93 лв., собственост на
[фирма], от владението на В. Д. Г., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за извършването на кражбата е използвала моторно превозно средство – л. а.
[марка МПС] с рег. № [Рег. № МПС], като откраднатите вещи са били заместени –
престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК. С
постановления за привличане на обвиняем от 18.12.2017 г. година по досъдебно
производство № ЗМ 130/2017 г. по описа на РУ Е. П. пр. пр. № 549/2017 г. по описа на РП Е.
П. е привлечена като обвиняем И. К. В. за престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал.
1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК.
С присъда от 26.01.2021 г. по НОХД № 149/2019 г. по описа на РС Е. П. е призната
И. К. В. за невинна в това, че на 22.04.2017 г. около 14 ч. в [село] на [улица] е отнела чужди
движими вещи – горива тип Супер дизел в количество 37,736 л., с цена за един литър 2,12
лв., на обща стойност 80 лв., един брой кутия марка за цигари П. А. Б. къс на стойност 6.50
лв. и един брой кутия цигари П. А. Б. 100 мм. на стойност 6.50 лв., всичко на обща стойност
93 лв., собственост на [фирма], от владението на В. Д. Г., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използвала моторно
превозно средство – л. а. [марка МПС] с рег. № [Рег. № МПС], като откраднатите вещи са
били заместени, поради което И. К. В. е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК.
С решение № 12 от 17.02.2022 г. по в. н. о. х. д. № 4581/2018 г. по описа на Софийски
2
окръжен съд е потвърдена присъда № 2 от 26.01.2021 г. по НОХД № 149/2019 г. по описа на
РС Е. П.. Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 17.02.2022 година.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от
закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива,
които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две
предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление
и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдано по повдигнатото му
обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на п. да повдига и поддържа в
съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда
виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението
на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване
на гаранционната отговорност на п.. Поради това п. не може да се освободи от отговорност
по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно.
Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в
сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира незаконосъобразността на
обвинението. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги,
когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки.
При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление
от общ характер като с влязла в сила присъда е била призната за невинна и оправдана по
така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4
вр. чл. 194, ал. 1 НК. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на п. са били законосъобразни и обосновани с оглед на
събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички
предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното
убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са
действали правомерно. Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитни
органи – съд, п. и разследващи органи, и в каква степен с действията си те са допринесли за
увреждането. П. на РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се
освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е
причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение
дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица –
решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС.
Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ.
По иска за неимуществени вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
3
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно
релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това
се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт.
При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на
този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени
или свързани със съответните ограничения физически страдания – виж решение № 138 от
8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015г. по гр. д. №
2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните,
външни доказателства - решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС,
решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В останалите случай, на търсене
и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може
да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка - виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение
от 15.01.2013г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о. на ВКС. Съдът приема, че негативните
последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се
4
подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички
доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди
/болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип. Така, за да
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
- възрастта на ищцата към датата на влизане в сила на оправдателната присъда И. К.
В. /33 г./, респ. към образуване на ДП и момента на повдигане на обвинението И. К. В. е
била на 28 г.;
- от датата на образуване на досъдебното производство до влизане в сила на
оправдателната присъда е изминал период от 4 г., 9 м. и 18 дни /когато първоначално
досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при
достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил
уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи
вреди от наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. –
повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да
извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу
неизвестен извършител – виж решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на IV г. о.
на ВКС; в случая ДП е образувано срещу ищеца, поради което и същият като уличен търпи
вреди от датата на образуване на ДП/, а периодът на наказателното преследване от датата на
повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда е 4 г. и 3 м.;
- обвинението е повдигнато за тежко умишлено престъпление;
- чистото съдебно минало на ищцата, което се установява от приложените справки за
съдимост;
- наказателното преследване надхвърля разумния срок – досъдебно производство е
продължило – почти 2 години, а съдебното производството пред двете инстанции общо –
около 2 г. и 8 м.;
- липсата на наложени спрямо ищцата мерки за неотклонение и/или за процесуална
принуда;
- не са събрани доказателства да са настъпили трайни, тежки и необратими
увреждания на психиката на ищците, липсват и данни за увреждане на физическото здраве
на ищците в причинна връзка с процесната наказателна репресия. От приложените по ДП
медицински документи се установява, че ищцата е претърпяла операция през 2015 г., след
което започнали припадъци с продължителност от 1 до 5 минути и изтръпвания на
крайниците, но не се твърди и установява влошаване на състоянието на ищцата след
образуване на ДП;
- от свидетелските по казания на свидетелите С. В. /брат на ищцата/ и С. Ф. /съпруг
на ищцата/ се установяват търпени неимуществени вреди – напрежение, стрес, липса на
апетит, нарушения на съня в рамките на обичайното за подобни случаи. Не се установя
5
отражението на предприетото наказателно преследване върху живота на ищцата –
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук – да
превишава обичайното за подобни случаи;
- съдът взе предвид и обществено-икономическите условия към датата на влизане в
сила на оправдателната присъда. През 2021 г. годишният общ доход средно на лице от
домакинство е 7705 лв. /липсват данни за 2022 г./, а средногодишният разход – 7042лв.
/данни на Националния социологически институт/. За месец 02.2022 г. минималната работна
заплата е в размер 650 лв. Въпреки това е минимален ръстът на БВП на човек от
населението в стандарти на покупателната способност за Р. Б. в периода 2017 г. – 2021 г.
/данни Националния социологически институт/. Тези тенденции следва да бъдат съобразени
от съда, като израз на конкретни обществено-икономически отношения, представляващ един
от многото критерии при определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Съдът съобрази най-вече значителния период на наказателното преследване, както и,
че ищцата не е осъждана и обстоятелството, че е в работоспособна възраст. При
съобразяване на всичко изложено съдът намира, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди надвишава значително поискания. Ето защо, претенцията за
неимуществени вреди е основателна в нейната цялост, поради което и следва да се уважи за
сумата от 1493 лв. с оглед диспозитивното начало.
С т. 4 от ТР № 3/22.02.2005 г. по тълк. д. № 3/ 2005 г. ОСГК на ВКС се приема, че по
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ датата на влязлата в сила оправдателна присъда е начална за
забавата. С исковата молба се претендира сумата от 108.24 лв. – обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди за период от 17.02.2022 г. до 04.11.2022 г. След
използване на електронния калкулатор на електронната страница на НАП съдът по реда на
чл. 162 ГПК определи законната лихва върху сумата от 1493 лв. за период от 17.02.2022 г. до
04.11.2022 г. в размер на 108.25 лв., поради което и искът по чл. 86 ЗЗД върху
обезщетението за неимуществени вреди е основателен в цялост за сумата от 108.24 лв.
Като законна последица върху уважения размер главната претенция в размер на 1493
лв. ще се присъди и законната лихва от датата на подаване на ИМ - 07.11.2022 г. до
окончателното изплащане.
По исковете за имуществените вреди:
Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски
хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 4
ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения
ред в чл. 8 ЗОДОВ - решение № 126 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на IV г. о. на ВКС.
Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че
направените разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с
оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи
6
обезщетение съгласно чл. 4 ЗОДОВ - решение № 843/23.12.2009 г. по гр.д. № 5235/2008 г. на
IV г. о. ВКС.
Ищцата претендира разходи за заплатени адвокатски възнаграждения в размер на 240
лв. за досъдебно производство и по 800 лв. за всяка една инстанция общо в размер на 1840
лв. За да е налице един имуществен разход – в случая твърденията са за претърпени загуби,
то следва да са налице доказателства за направата на сочените имуществени разходи за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В договора за правна защита и съдействие следва да е вписан начинът на плащане -
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Доколкото разноските могат да се присъдят само, когато е доказано
извършването им в производството, то в договора за правна помощ следва да бъде указан
вида на плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, като в този случай договорът за правна помощ има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. За да е налице имуществен разход, то съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната реално е заплатила
възнаграждението.
От приложеното по делото досъдебно производство и съдебните такива пред РС Е.
П., СОС съдът установява направата на разходи, както следва:
- договор за правна защита и съдействие от 18.12.2017 г. с уговорено възнаграждение
– 120 лв. – л. 121 по досъдебно производство № 130/2017 г. по описа на РУ Е. П. пр. пр. №
549/2017 г. по описа на РП Е. П.. Сумата е платена при сключването на договора, което
обстоятелство е отразено в договора за правна защита и съдействие. Ищецът твърди, че с
договора за правна защита и съдействие са уговорени разноски за всяко явяване пред
органите по ДП и претендира сума от 240 лв., но по ДП е представен само един договор за
правна защита и съдействие, установяващ заплащането на сумата в размер на 120 лв. Без
значение е колко пъти се е явявал адвокатът пред органите на ДП, доколкото липсват
доказателства за заплащането на сумата за разликата над 120 лв. до поисканата такава в
размер на 240 лв. На следващо място, макар и заверен с вярно оригинала съдържанието на
договора за правна защита и съдействие № 456110, приложен към ИМ на л. 85 от делото се
различава от оригинала на договор за правна защита и съдействие № 456110 - л. 121 по
досъдебно производство № 130/2017 г. по описа на РУ Е. П. пр. пр. № 549/2017 г. по описа
на РП Е. П.. В представеното към исковата молба копие от договора в посочено „договорено
възнаграждение 120 лв. /сто и двадесет/ на явяване в брой на 16.12.2017 г. сто и двадесет
120 лв. в брой на 28.12.2017 г. за явяване на 16.02.2018 г.“, докато в представения оригинал
на договор за правна защита и съдействие № 456110 е посочено единствено „договорено
възнаграждение 120 лв. /сто и двадесет/ на явяване в брой на 16.12.2017 г.“ Не стават ясни
причините за представянето по делото на документ несъответстващ на оригинала, но с оглед
съдържащия се в кориците на ДП оригинал от договора за правна защита и съдействие,
7
съдът намира, че по делото се установяват направени имуществени разходи за адвокат в ДП
в размер на 120 лв.
- договор за правна защита и съдействие от 23.07.2019 г. с уговорено възнаграждение
– 800 лв. – л. 13 от НОХД № 149/2019 г. по описа на РС Е. П.. Сумата е платена при
сключването на договора, което обстоятелство е отразено в договора за правна защита и
съдействие.
- договор за правна защита и съдействие от 08.11.2021 г. с уговорено възнаграждение
– 800 лв. – л. 32 от ВНОХД № 513/2021 г. по описа на СОС. 400 лв. са платени при
сключването на договора, което обстоятелство е отразено в договора за правна защита и
съдействие., а останалите 400 лв. е следвало да се платят в брой до 16.12.2021 г. Договорът
служи като разписка единствено за заплатената сума в размер на 400 лв. По делото не са
ангажирани доказателства за плащането на остатъка в размер на 400 лв. в брой или по
банков път, поради което и съдът намира,че доказаният по производството имуществен
разход във вр. с договор за правна защита и съдействие от 08.11.2021 г. е в размер на 400 лв.
Следователно се доказва общ имуществен разход за ищеца в размер на 1320 лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 1840 лв. /за разликата над 120 лв. до 240 лв. в
досъдебно производство и за разликата над 400 лв. до 800 лв. по ВНОХД/ ищцата не е
ангажирала доказателства за заплатен адвокатски възнаграждение.
Относно възражението за прекомерност в отговора на исковата молба.
С Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК се
приема, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от
платения в наказателния процес. В мотивите на ТР е посочено, че: „делинквентът дължи
обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно
деяние. Вредите, които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от
пострадалия, са следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с
противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорност за тяхното
обезщетяване… Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е
да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да
положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа
пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение… Когато по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът определя обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-нисък от платения в наказателния
8
процес, той не упражнява правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета
на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между
незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на
дължимото обезщетение.“
В случая заплатените адвокатски възнаграждения - в досъдебно производство по 120
лв., в производството пред РС – 800 лв. и в производството пред СОС – 400 лв. от ищеца не
са в размери по високи от минималните по Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията действаща към датата на сключване на
съответния договор за правна защита и съдействие/ – относно досъдебното виж чл. 12 във
вр. с чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата, относно заплатеното пред първата инстанция
възнаграждение чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата, а относно заплатеното пред СОС – чл. 15 във
вр. с чл. чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата.
Още повече, уговарянето на адвокатско възнаграждение в разумни граници не
прекъсва наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
претърпяната имуществена загуба, наличието на причинна връзка изключва възможността
на съда в производството на деликтно основание да намалява размера на направения разход.
Сумите заплатени от ищцата при всички положения не надвишават разумния и обичаен
размер на дължимото възнаграждение, поради което искът относно доказаните имуществени
разходи е основателен. Искът за имуществени вреди ще се уважи за сумата в размер на 1320
лв., а за разликата до пълния размер 1840 лв. искът ще се отхвърли като недоказан.
С исковата молба се претендира сумата от 133.40 лв. – обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди за период от 17.02.2022 г. до 04.11.2022 г.
Началната дата на забавата е влизането в сила на оправдателната присъда. След използване
на електронния калкулатор на електронната страница на НАП съдът по реда на чл. 162 ГПК
определи законната лихва върху сумата от 1320 лв. за период от 17.02.2022 г. до 04.11.2022
г. в размер на 95.71 лв., поради което и искът по чл. 86 ЗЗД върху обезщетението за
имуществени вреди е основателен за сумата от 95.71 лв., а за разликата до пълния предявен
размер от 133.40 лв. искът ще се отхвърли.
Като законна последица върху уважения размер главната претенция в размер на 1320
лв. ще се присъди и законната лихва от датата на подаване на ИМ - 07.11.2022 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат по съразмерност. Разноски се
претендират само от ищците.
Представен е списък за разноски по чл. 80 ГПК и се доказват разноски по
производството в размер на общо 529.51 лв. По съразмерност на ищеца за разноски ще се
присъди сумата от 446.90 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р. Б. с административен адрес: [адрес], да заплати на И. К. В., ЕГН
**********, с адрес [адрес], следните суми:
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 1493 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпления по чл. 197, т. 3 във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 НК срещу ищеца, приключило с влязло в сила оправдателна
присъда по НОХД № 149/2019 г. по описа на РС Е. П. /потвърдена с решение по ВНОХД №
513/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд/, ведно със законната лихва от 07.11.2022 г.
до окончателното изплащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 108.24 лв. – обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди за период от 17.02.2022 г. /датата на влизане в сила
на оправдателната присъда/ до 04.11.2022 г.;
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 1320 лв. – обезщетение за
имуществени вреди от незаконното обвинение за заплатени адвокатски възнаграждения в
хода на досъдебното и съдебните производства /която сума е формирана от сумата в размер
на 120 лв. заплатена за адвокатско възнаграждение по досъдебното производство, 800 лв.
заплатена за адвокатско възнаграждение по НОХД № 149/2019 г. по описа на РС Е. П. и 400
лв. заплатена за адвокатско възнаграждение по ВНОХД № 513/2021 г. по описа на Софийски
окръжен съд /, ведно със законната лихва от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 1320 лв. до пълния претендиран
размер от 1840 лв.;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 95.71 лв. – обезщетение за забава върху
обезщетението за имуществени вреди за период от 17.02.2022 г. /датата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до 04.11.2022 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 95.71 лв. до пълния претендиран размер от 133.40 лв.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 446.90 лв. разноски по делото по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10