Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 02.07.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Ирена Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 85/2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Т.Г.М. е предявила искове по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) срещу
Кооперация „…”, представлявана от председателя. Цената на първия иск е в размер
на 14000,10 лева – главница, представляваща начислени, но неизплатени работни
заплати за периода от 01.12.2015г. до 31.12.2018г., дължими по силата на
трудово правоотношение между страните за положен труд, а на втория е в размер
на 2279,63 лева – лихва за периода от 01.01.2016г. до 04.01.2019г. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след
подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е
иницирала за да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК - 08.01.2019г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 12/2019г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Исковете по чл. 422
от ГПК са във връзка с чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда КТ) и чл. 86 вр. с
чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ищецът твърди, че е работила
по трудово правоотношение при ответника, като не ѝ заплатено
полагащато се възнаграждение за периода от 01.12.2015г. до 31.12.2018г. в размер на 14000,10 лева, а законната лихва
за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от падежа
на всяко от отделните вземания, с най-ранна начална дата 01.01.2016г. - до
04.01.2019г. е в размер на 2279,63 лева. Претендира и направените по делото
разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2019г. до
окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 310
от ГПК исковете се разглеждат по реда на глава двадесет и пета „Бързо
производство” на ГПК.
От страна на
ответната кооперация не е подаден писмен отговор. В открито съдебно заседание председателят ѝ Г. В.посочва,
че Кооперация „…” е в тежко икономическо състояние, като не само М., но и
всички други кооператори имат да получават трудови възнаграждения, включително
и той.
По делото са събрани
писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
основна и допълнителна.
Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното :
От приетите по делото
писмени доказателства (трудов договор, допълнителни споразумения към него, заповед за
прекратяването му, ведомости за начислени заплати), безспорно се установява, че ищеца е била в
трудово правоотношение с ответната кооперация за периода от 01.12.2015г. до 31.12.2018г., както и размерът на
договореното възнаграждение. М. е работила на длъжност „счетоводител”.
Назначената
съдебно-счетоводна експертиза, основнап и допълнителна, която не е оспорена от
страните и съдът възприема като обективно и компетентно изготвена, дава
заключение, че размерът на неизплатеното нетно трудово възнаграждение за исковия период е 12852,92 лева, а размерът
на обезщетението за забавено плащане, изчислено от падежа на всяко отделно
дължимо плащане до 04.01.2019г. е 2167,97 лева. С Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в
сила от 01.07.2007г., е отменена Наредбата за
допълнителните и други трудови възнаграждения. НСОРЗ не предвижда допълнително възнаграждение за работа при специфични
условия и риск за живота и здравето. Въпреки това в НСОРЗ, в чл. 13, ал. 1, т. 2 е дадена възможност с колективен трудов договор (КТД), с вътрешни
правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор да се
определят и други допълнителни трудови възнаграждения, като например „за
промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо
натоварване, и други условия, увреждащи здравето на работника”. По настоящото дело не е налице нито една от посочените
предпоставки, поради което посочените във ведомостите 20 лева, за работа във
вредна и опасна среда, са лишени от всякакво основание. Още повече, че те са
начислявани в един и същи размер и когато М. е била на 8 – часов работен ден и
когато е била на 4 – часов работен ден. В трудовия договор и допълнителните
споразумения към него за допълнително трудово възнаграждение е посочено само :
„за придобит трудов стаж и професионален опит”. Също така вещото лице е
корегирало и допуснатите в разплащателните ведомости грешки за действително
отработеното време - за периодите от време, през които ищеца е била във
временна наработоспособност.
Ответникът, с оглед на
указаната му от съда доказателствена тежест, не е представил по делото никакви
доказателства, че
е изпълнил законовите и договорните си задължения спрямо Т.Г.М.. При липса на доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в
обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това
да постанови решението си.
По делото не е
спорно, че трудовото възнаграждение не е изплащано не само на ищеца, но и на
останалите лица посочени във ведомостите. Касае се за кооперация, в която част
от лицата са членове на Управителния съвет, друга част на Контролния съвет, като имат право да участват и в Общото
събрание. Независимо, че никой от тях не е получавал заплата повече от три
години те не са напуснали работа, въпреки, че това не ги лишава от правата им
на член-кооператори. Посочената житейска ситуация е лишена от всякаква логика и
насочва на извод за преследване на цели или постигане на резултати, които са различни
от заявените от ищеца, още повече, че тя е придобила и право на пенсия за
прослужено време и старост, като обаче не е освободена от Общото събрание и от
Управителния съвет на кооперацията. На практика единственото възможно и взаимно
приемливо решение е да се премине към ликвидация.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира предявените искове за основателни и доказани.
Мотивите са следните :
Съгласно чл. 124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща
възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, като съобразно
разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ той е длъжен да прави това в установените
срокове. Същото се дължи и на основание чл. 242 от КТ, където се посочва, че
положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. В процеса безспорно се
доказа наличието на трудово правоотношение между страните за процесния период,
като по делото не се установи на М. да е заплатено дължимото трудово възнаграждение.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи и обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата, а според чл. 358, ал. 2 от КТ при
парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането
е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, в конкретния случай 30 – то число
на тещущия месец.
Удръжките, които работодателят
следва да направи по ДОД и осигурителни вноски не са дължими като трудово
възнаграждение на работника, по смисъла на чл. 128 от КТ. Те са публично
правно задължение към държавата и размерът им следва да се приспадне от
брутното трудово възнаграждение.
Ответникът следва да
бъде осъден, да заплати и законната лихва за забава, върху главницата, считано
от 08.01.2019г. до окончателното
издължаване.
Решенията, с които се присъжда
възнаграждение и обезщетение за работа, подлежат на предварително изпълнение на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК.
По силата на чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК ответникът
дължи направените разноски за възнаграждение на вещо лице, съобразно с
уважената част от исковете – 110,72 лева, както и държавната такса за
заповедното и за исковото производство, в общ размер на 600,84 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски – според уважената
част от исковете. Договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева
е за заповедното и за исковото производство, включително и за евентуално изпълнително
производство.
Воден от горните
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
Приема за установено по отношение на ТПК „…” от гара Л., общ. С.,
ул. „…” № …, ЕИК …., представлявана от председателя Г. Л. В., че дължи на
Т.Г.М. ***, ЕГН **********, сумата от 12852,92 лева – главница, представляваща начислени, но неизплатени
работни заплати за периода от 01.12.2015г. до 31.12.2018г., дължими по силата
на трудово правоотношение между страните за положен труд, като отхвърля
иска до пълния претендиран размер от 14000,10 лева, и сумата от 2167,97 лева, представляваща
законната лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от
падежа на всяко от отделните вземания, с най-ранна начална дата 01.01.2016г. и
обща крайна дата 04.01.2019г., като отхвърля иска до пълния претендиран
размер от 2279,63
лева, заедно
със законната
лихва върху главницата, считано от 08.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 242
от ГПК съдът допуска предварително
изпълнение на решението в тази му част.
Осъжда ТПК „…” от гара Л., общ. С.,
ул. „…” № …., ЕИК …, представлявана от председателя Г. Л. В., да заплати
на Т.Г.М. ***, ЕГН **********, направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 85/2019г. и по ч.гр.д. № 12/2019г., двете по описа на
РС Своге, съобразно с уважената част от претендираните вземания в размер на 1384,05
лева.
Осъжда ТПК „…” от гара Л., общ. С., ул. „…” № …, ЕИК
…, представлявана от председателя Г. Л. В., да заплати в полза
на държавата по сметка на РС Своге дължимата държавна такса по гр.д. № 85/2019г. и
по ч.гр.д. № 12/2019г., двете по описа на РС Своге, в размер от 600,84 лева и възнаграждение на вещо лице в размер
на 110,72 лева.
На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Решението подлежи на въззивно обжалване от
страните пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от днес.
Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :