Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 08.02.2019г.
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария Кузева и в присъствието на
прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №2/2018г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Й.Л.С. твърди, че по силата на договор за продажба, обективиран в
нотариален акт №152 от 09.10.2008 г., том IV, общ регистър 7432, нот.д. №
731/2008 г. на нотариус Петкана Минева, и въз основа на споразумение по чл.51 СК за делба на семейно имущество, одобрено с решение № 721 от 20.07.2011 г. по
гр.д. №2735/2011г. на Районен съд – Пазарджик, е собственик на недвижим имот,
представляващ УПИ … с площ .. кв.м в кв. .. по плана на с.З., общ. П. при
съседи: изток и юг – улици, запад – УПИ … на наследници на В. В. К. и УПИ … на
наследници на С. А. К., север - УПИ .. -… на Д. И. К., ведно с построените в
имота сгради, както следва: масивна жилищна сграда с площ от… кв.м, състояща се
от избен и редовен етаж, едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ ..
кв.м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ … кв.м и паянтов сайвант с площ
от 48 кв.м, с административен адрес на имота: с.З., ул. „Д. и п.“ №.., общ. П.к,
обл. П.. Твърди, че ответниците З.Л.С. и съпругата му Н.И.С. владеят имота без
основание и отказват да го предадат. Иска от съда да установи правото й на
собственост и да осъди ответниците да предадат владението върху имота. Сочи
доказателства и претендира разноски.
Ответниците З.Л.С. и съпругата му Н.И.С. оспорват иска. Твърдят, че не
владеят част от сградите в дворното място, а именно: едноетажна масивна сграда
– лятна кухня с площ .. кв.м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ .. кв.м
и паянтов сайвант с площ от… кв.м. Оспорват действителността на договора за
продажбата в частта относно жилищната сграда с площ … кв.м, при твърдение за
нищожност поради липса на предмет и поради нарушение или заобикаляне на закона.
Нищожността се претендира въз основа на обстоятелството, че съществуващата към
момента на продажбата жилищна сграда в дворното място е различна от описаната в
нотариалния акт, тъй като се състои от избен, два жилищни етажа и тавански
етаж, а не от избен и един жилищен етаж.
Считат, че правото на собственост върху тази сграда не е надлежно
прехвърлено, останало е в патримониума на продавачите до тяхната смърт, след
което е придобито от наследниците им по закон в лицето на ищцата и на ответника
С., при равни права. Твърдят, че владеят жилищната сградата въз основа на така
възникналата съсобственост, а дворното място - само доколкото това е необходимо
за ползването на жилищната сграда.
При условията на евентуалност ответниците оспорват иска по отношение на
½ ид.ч. от втория и от таванския етаж на жилищната сграда с площ … кв.м,
тъй като те не са били предмет на договора за продажба, тъй като не са описани
в нотариалния акт.
По тези съображения молят за отхвърляне на иска и присъждане на съдебни
разноски.
Приет е за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от
ответника З.Л.С. против ищцата Й.Л.С. инцидентен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, предл. 1 и 2 и ал.2, предл.1 ЗЗД за
недействителност поради липса на предмет и поради нарушение или заобикаляне на
закона на договора продажба по нотариален акт №.. от …. г., том …, общ регистър
…, н.д. № … г. на нотариус Петкана Минева в частта относно жилищната сграда с
площ …кв.м. Нищожността се претендира въз основа на обстоятелството, че
съществуващата към момента на продажбата жилищна сграда в дворното място е
различна от описаната в нотариалния акт, тъй като се състои от избен, два
жилищни етажа и тавански етаж, а не от избен и един жилищен етаж. Освен това
удостоверението за търпимост, цитирано в нотариалния акт било с невярно
съдържание, тъй като към датата на издаването му сградата не е била във вида,
описан в него, а в сегашния си вид, и освен това съгласно действащите към
момента на издаването му норми на ЗУТ било недопустимо издаването на
удостоверение за търпимост за сгради, построени след 07.04.1987г., а процесната
е построена през 1989г. Тъй като документът с невярно съдържание е използван с
цел прехвърляне на собствеността върху сградата, счита, че договорът за
покупко-продажба е нищожен поради нарушение или заобикаляне на закона.
Приет е за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от
ответника З.Л.С. против ищцата Й.Л.С. насрещен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за собственост на ½ ид. част от жилищна
сграда с площ… кв.м, състояща се от един избен, два редовни жилищни и един
тавански етаж, построена в УПИ … с площ… кв.м в кв. .. по плана на с.З., общ.
Пазарджик при съседи: изток и юг – улици, запад – УПИ … на наследници на В. В.
К. и УПИ ..-.. на наследници на С. А. К., север - УПИ III-.. на Д. И. К., а при
условията на евентуалност – иск за собственост само на ½ ид. част от
втория жилищен и от таванския етаж от същата жилищна сграда.
Вещните си искове ответникът С. основава на твърдението, че процесният
поземлен имот и построената в него масивна жилищна сграда с първоначална площ
от 70 кв.м, състояща се от две стаи, кухня и салон, са придобити през 1975 г.
от родителите му по време на брака им в режим на СИО, след което е извършено
пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда, завършило през 1989 г.,
въз основа на проекти, одобрени на 11.11.1987 г., в резултат от което жилищната
сграда станала с площ 117 кв.м с един избен, два редовни жилищни и един
тавански етаж, а пристроената и надстроена част е придобита от родителите му по
силата на приращението. Понеже същата, респ. пристроеното не било прехвърлено с
оспорената продажба, предмет на инцидентния установителен иск, имуществото
останало в наследствената маса и придобито по наследство при равни части от
ищцата Й.Л.С. и ответника З.Л.С..
Ищцата Й.С. счита иска за нищожност на оспорената част от договора за
продажба и установителния иск за собственост на ½ ид.ч. от жилищната
сграда за допустими, но неоснователни, а предявения при условията на
евентуалност установителен иск за собственост на ½ ид.ч. от втория
жилищен и таванския етаж от сграда - за недопустим, тъй като не отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, а евентуално – за неоснователен. Не
оспорва, че с ищеца по насрещните искове са наследници на родителите си Л. З. С.
и П. С. С., починали съответно на 24.02.2017 г. и на 14.03.2013 г. Твърди, че
от момента на продажбата е започнала да заплаща дължимите за целия имот данъци
и такси по ЗМДТ, както и че след смъртта на родителите си е започнала за
получава наем за ползването на имота. При условията на евентуалност, в случай
че се отрече действието на договора за продажба в оспорената част, предявява
евентуално възражение за придобиване на собствеността върху къщата по
приращение на основание чл.92 ЗС като собственик на дворното място, а ако не –
по силата на давностно владение по чл.79 ЗС. Моли за отхвърлянето на тези
искове.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Относно главния иск с правно основание чл.108
ЗС:
За
уважаването на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валиден договор за продажба, по който продавачът е
изпълнил задължението да прехвърли на ищеца правото на собственост върху
претендирания имот, както и че имотът се владее от ответниците. Последните от
своя страна следва да установят наличието на правно основание да упражняват
фактическа власт върху имота.
При така разпределената
доказателствена тежест съдът намира иска за частично основателен.
Ищцата се легитимира за
собственик по силата на договор за продажба, с който е закупила имота в режим
на СИО, която в последствие е прекратена с развод и споразумение за делба,
съгласно представеното съдебно решение по гр. д. №2735/2011г. на РС-Пазарджик.
Между страните няма спор,
че прехвърлителите по договора за продажба са били собственици на процесния
недвижим имот, както и че купувачът е придобил въз основа на сделката правото
на собственост върху дворното място и постройките на допълващото застрояване.
Оспорва се
прехвърлителният ефект на договора по отношение на жилищната сграда по
съображения за неговата частична недействителност на няколко алтернативно
наведени основания – липса на предмет, противоречие със закона или неговото
заобикаляне. Същите следва да се разгледат в поредността по чл.26 ЗЗД, където
на първо място е поставено противоречието със закона.
Противоречат
на закона само договорите, чието основание (причина, кауза) противоречи на
закона, както и тези, които имат забранен от закона предмет. При нищожността
поради противоречие със закона предметът на договора е напълно възможен, той
може да съществува реално, но законът изрично забранява разпореждането с този
предмет чрез договор (напр. имот публична държавна собственост). Хипотезата е
различна тази по чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД, предвиждаща недействителност на
договора поради невъзможен предмет, при която предметът не съществува към
момента на сключване на договора и е ясно, че не би могъл да възникне в бъдеще.
Съгласно § 127 на ПЗР на
ЗИД на ЗУТ от 2012 г. и § 16 ПР на ЗУТ строежи, които са незаконни и нетърпими
по смисъла на ЗУТ, не могат да са предмет на прехвърлителна сделка, а
незаконните, но търпими строежи могат да са предмет на такава сделка след
представяне на удостоверение за търпимост, издадено от компетентните органи. Нормите
са императивни и забраняват извършването на прехвърлителни сделки с незаконни
строежи, както и с търпимите строежи, за които не е представено удостоверение
за търпимост /в т. см. Решение №
328 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2010 г., II г. о., Решение № 219
от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2009 г., II г. о./.
Установява се от
заключението на СТЕ и приетите писмени доказателства, че при сключването на
договора за продажба продавачите са представили удостоверение за търпимост
№327/13.10.2005г. на гл. архитект на Община Пазарджик. Удостоверението включва
избения и един жилищен етаж, тъй като в този обем е било поискано от
собственика, т.е. от продавача. Към момента на издаването му жилищната сграда е
имала избен полувкопан етаж, първи жилищен етажа напълно завършен, втори
жилищен етаж на груб строеж и покрив с
подпокривно пространство. Двата жилищни етажа представляват самостоятелни жилищни
обекти по смисъла на §5, т.30 от ДР на ЗУТ. Сградата е незаконно построена, тъй
като за нея липсват одобрени строителни книжа. Има само неодобрен архитектурен
проект за пристрояване и надстрояване. Следователно същата може да е предмет на
прехвърлителни сделки само при наличие на издадено удостоверение за търпимост.
Допустимо е издаване на
удостоверение за търпимост както за цяла жилищна сграда, така и за отделни
самостоятелни обекти от нея. В случая в сградата има два самостоятелни обекта –
по един на първи и втори жилищен етаж. Избения етаж, покрива, подпокривния етаж
и останалите елементи от сградата представляват общи части по естество или по
предназначение - чл.30, ал.1 ЗС, доколкото в СТЕ не е установила наличието на
други самостоятелни обекти. Издадено е удостоверение за търпимост само за
избения и за първия жилищен етаж, въпреки че според СТЕ жилищна сграда е била
във вида, в който се намира в момента и цялата е представлявала търпим строеж.
Доколкото за извършването на разпоредителни сделки не е достатъчно сградата да
е в режим на търпимост, а да е издадено съответното удостоверение по § 16 ПР на
ЗУТ, продажбата то нотариален акт №… от … г., том … общ регистър .., нот.д. № …
г. на нотариус Петкана Минева следва да се счита за недействителна по отношение
на втория жилищен етаж, за който не е представено такова удостоверение. Този
самостоятелен обект, ведно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата е останал в собственост на продавачите, които са наследодатели на
ищцата и на ответника З.С.. След откриване на наследството двамата се явяват
негови съсобственици при равни квоти като наследници от първи ред по чл.5, ал.1 ЗН. Съсобственикът има право да ползва общата вещ при условията на чл.32 ЗС, а
когато тази вещ представлява постройка в чужд имот, собственикът на постройката
може да ползва и дворното място, доколкото това е необходимо за използването на
постройката – чл.64 ЗС. Отношенията между съсобствениците следва да се уредят
по правилата на чл.30 и сл. ЗС, но не и посредством иска по чл.108 ЗС, който
може да бъде насочен само срещу владеещ несобственик, но не и срещу
съсобственик. Установява се наличието на правно основание ответниците Захари С.
и съпругата му Н.С. владеят поземления имот и втория етаж от построената в него
жилищната сграда, ведно с припадащите се на етажа идеални части от общите части
на сградата Затова по отношение на тези имоти ревандикационният иск следва да
се отхвърли в осъдителната част изцяло, а в установителната – за разликата над
½ идеална част.
Доколкото ответниците
оспорват прехвърлителния ефект на продажбата по отношение на цялата жилищна
сграда, съдът следва да разгледа и останалите наведени от тях основания за
нищожност. Следващото такова основание е сключването на договора при
заобикалянето на закона.
Договорът е сключена при
заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени
средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е
чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат.
Сключеният при заобикаляне на закона договор е поначало позволен - недопустима
е неговата по-далечна цел.
Съдът
не открива тези признаци в процесния договор за продажба на недвижим имот, тъй
като преследваната чрез него цел – да се придобие собствеността върху имота, не
е забранена от закона. Затова възражението за недействителност на договора на
посоченото основание е неоснователно.
На трето място
ответниците предявяват възражение за недействителност на договора поради
липсата на предмет по съображения, че посочената в него жилищна сграда е с
по-малка етажност от действително съществуващата. По смисъла на чл.26, ал. 2 ЗЗД, договорът е
нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта,
предмет на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на
установените в действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект,
т. е. с оглед тези изисквания не представлява годен за извършване на
разпоредителни сделки самостоятелен обект. Преценката следва да бъде извършена
с оглед състоянието на вещта към момента на извършване на разпореждането, като
следва да бъде взето предвид и дали към този момент обособяването на вещта като
самостоятелна е възможно, както и дали подобно обособяване реално е извършено.
В случая разглежданият
договор за продажба има своя предмет, доколкото описаната в него жилищната
сграда съществува и тя представлява самостоятелен обект на собственост.
Съгласно СТЕ в нея дори съществуват повече от един жилищни самостоятелни обекта.
Въпросът по-скоро опира до това, каква е била волята на страните по договора и
дали те са целели неговото прехвърлително действие да обхване и непосочения изрично
втори самостоятелен жилищен обект в сградата.
В съдебната практика е
възприето разбирането, че при прехвърляне на дворно място с построена в него
сграда се счита, че се прехвърля и правото на собственост върху сградата,
доколкото отчуждителят не я е изключил изрично. Когато в договора няма изрична
уговорка за запазване на собствеността върху сградата или отделен самостоятелен
обект от нея, то презумпцията по чл.92 ЗС не може да се счита оборена /напр.
Решение №292 от 08.07.2010г. на ВКС по гр.д. №931/2009г. на І г.о./. Оборването
на презумпцията ще е налице, ако при тълкуване волята на страните при условията
на чл.20 ЗЗД бъде прието, че сградата не е била обект на договаряне - нито
изрично, нито по подразбиране чрез включване на стойността й в уговорената цена
на имота.
Съдът обаче формира извод,
че разпоредителните сделки с вторият жилищен етаж от сградата са недопустими от
закона поради липсата на издадено удостоверение за търпимост. Затова волята на
страните по договора относно включването в продажбата и на този етаж е без
значение.
Въз основа на горното
следва да се приеме, че с договора за продажба в полза на ищцата е прехвърлено правото
на собственост върху дворното място с всички постройки от допълващото застрояване,
както и върху първия жилищен етаж, ведно с припадащите му се идеални части от
общите части на сградата, в т.ч. от избения и от таванския етаж, които не са
самостоятелни обекти, а представляват обща част.
Установи се от
показанията на разпитаните свидетели, че ответниците живеят на първия жилищен
етаж, а втория незавършен жилищен етаж използват като склад. Ищцата не
представи доказателства, че ответниците владеят постройките от допълващото застрояване
в поземления имот. При това положение предявения иск по чл.108 ЗС е частично
основателен и следва да се уважи по отношение на първия етаж от жилищната
сграда, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата. По
отношение на дворното място и постройките от допълващото застрояване искът е
основателен само в установителната му част, но следва да се отхвърли в
осъдителната, тъй като ответниците имат право да използват поземления имот на
основание чл.64 ЗС, а за постройките на допълващото застрояване не се доказа
владение от тяхна страна.
Относно инцидентните
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1,
предл.1 и 2 и ал.2, предл.1 ЗЗД:
Първият от предявените
при условията на евентуално съединяване искове за недействителност на договора
за продажба на недвижимия имот съдът намира за частично основателен при
условията и в частта, които бяха изложени при разглеждането на възраженията за
недействителност на ответниците срещу ревандикационния иск. По предмет и
основание инцидентните установителни искове се припокриват напълно с
възраженията за нищожност, поради което тяхното самостоятелно обсъждане е
излишно. Следва да се посочи, че поради частичното уважаване на иска за
нищожност на договора при противоречие със закона, съдът дължи произнасяне и по
евентуално съединените искове за нищожност поради заобикаляне на закона и
поради невъзможен предмет. Съображенията на съда да отхвърли идентичните
възражения на ответниците намират приложение и по отношение на исковите
претенции, поради което по същите съображения евентуално предявените искове за
недействителност следва да се отхвърлят като неоснователни.
Относно насрещния иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК:
Съдът формира извод, че
договорът за продажба е недействителен по отношение на втория жилищен етаж от жилищната
сграда. След като не е бил продаден, този самостоятелен обект, ведно с
припадащите му се идеални части от общите части на сградата е останал
собственост на прехвърлителите по сделката, чиито единствени наследници са
страните по установителния иск за собственост. Няма спор, че наследодателите са
починали. Не се спори и факта на приемане на наследството. Следователно ищецът
е собственик по наследство на ½ ид. част от втория жилищен етаж, ведно с
припадащите му се идеални части от общите части на сградата. До този размер
искът е основателен и следва да се уважи, а да се отхвърли по отношение на
първия жилищен етаж, по отношение на който договорът за продажба има
прехвърлителен ефект и следователно изключва това жилище от патримониума на
наследодателите на ищеца по насрещния иск З.С..
Неоснователно е
възражението на ответницата по насрещния иск Й.С. за придобиване на втория
жилищен етаж по силата на чл.92 ЗС като собственик на земята под сградата.
Установи се по делото, че в жилищната сграда има два самостоятелни обекта,
всеки от които може да се притежава отделно от земята, върху която е построен,
при някоя от хипотезите на чл.63 ЗС. В този вид жилищната сграда е съществувала
към момента сключване на договора за продажба, с който Й.С. е придобила
собствеността върху дворното място. Поради установения вече порок на сделката вторият
етаж е останал в собственост на продавачите. Правните последици от липсата на
прехвърлителен ефект са идентични с хипотезата, при която продавачът е
прехвърлил само застроеното дворно място без сградата. При това положение той
ще запази собствеността върху сградата, ако тя представлява самостоятелен обект
по действащите устройствени закони към момента на сключване на договора,
какъвто е настоящия случай. Затова купувачът, който е придобил правото на
собственост върху земята не може да претендира по приращение и собствеността
върху сградата, тъй като изключването на последната от предмета на продажбата,
респ. недействителността на договора за продажба по отношение на същата оборва
презумпцията по чл.92 ЗС.
Неоснователно е и
възражението на Й.С. за придобиване на втория жилищен етаж по давност – чл.79
ЗС, тъй като незаконните строежи, какъвто се явява процесния, могат да бъдат
обект на прехвърлителни сделки или да се придобиват по давност едва след
издаването на удостоверението за търпимост по §16 от ПР на ЗУТ /в т. см.
Решение №328 от 29.11.2011г. на ВКС по гр.д. №1362/2010г. на І г.о./. По делото
не се установява такова удостоверение да е било издавано към момента на
завладяването или към на позоваването на придобивна давност.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1
и ал.3 ГПК всяка страна има право да получи разноски съразмерно на своите
основателни претенции. Искът на Й.С. по чл.108 ЗС е уважен по отношение на
първия етаж от жилищната сграда, а по отношение на дворното място и постройките
на допълващото застрояване е уважен само в установителната му част. Искът е
уважен в установителната част и по отношение на ½ ид. част втория
жилищен етаж, а за останалата ½ ид. част е отхвърлен. Ищцата е
представила доказателства за направени разноски във връзка с този иск в размер
на 1103,80лв., от които 153,80лв. ДТ и 950лв. адвокатско възнаграждение. От тях
следва да получи част в размер на 550лв.
Във връзка с предявените
срещу нея насрещни и инциденти установителни искове ищцата Й.С. е представила
доказателства за направени разноски в размер на 700лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Инцидентният иск за недействителност на договора за продажба е
уважен частично по отношение на втория жилищен етаж, а установителният иск за
собственост е уважен частично по отношение на ½ ид. част от този етаж. С
оглед изхода на спора по тези искове на ответника по тях Й.С. следва да се присъдят половината от направените
разноски, т.е. 350лв. Общо на ищцата се следват 900лв. разноски.
Ответниците по
ревандикационния иск З.С. и Н.С. са представили доказателства за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 900лв., без посочване каква част от него е свързана
с главния иск и каква се отнася до защитата по насрещните и инцидентните
установителни искова. Затова възнаграждението следва да се раздели поравно,
т.е. по 450лв. Съразмерно с отхвърлената час от иска по чл.108 ЗС и във връзка
с него на ответниците следва да се присъдят 225лв.
Ищецът по насрещните и
инцидентните установителни искове З.С. е представил доказателства за направени
разноски в размер на 794,12лв., от които 144,12лв. ДТ, 450лв. адвокатско възнаграждение и 200лв.
възнаграждение за вещо лице. Съразмерно с уважената част от тях същият следва
да получи 397лв.
По изложените съображения съд
Р Е Ш И :
ПО ИСКА по чл.108 ЗС, предявен от Й.Л.С. с ЕГН ********** против З.Л.С.
с ЕГН ********** и Н.И.С. с ЕГН ********** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните,
че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ … с площ…. кв.м в
кв. .. по плана на с.З., общ. П. при съседи: изток и юг – улици, запад – УПИ ..
и УПИ .., север - УПИ .. ведно с част от построените в имота сгради, както
следва: І-ви жилищен етаж с площ …кв.м. и ½ ид. част от ІІ-ри жилищен
етаж с площ …кв.м. от масивна жилищна сграда, състояща се от избен етаж, два
жилищни етажа и тавански етаж, ведно с припадащите се идеални части от общите
части на сградата, вкл. от избения и от таванския етаж; едноетажна масивна
сграда – лятна кухня с площ … кв.м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ …кв.м
и паянтов сайвант с площ от … кв.м, с административен адрес на имота: с.З., ул.
„Д. и п.“ №.., общ. П., обл. П., като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване право на
собственост по отношение на останалата ½ ид. част от ІІ-ри жилищен етаж
с площ …кв.м. от жилищната сграда, ведно с припадащите му се идеални части от
общите части на сградата, вкл. от избения и от таванския етаж.
ОСЪЖДА ответниците З.Л.С. с ЕГН ********** и Н.И.С. с ЕГН ********** да
предадат на ищцата Й.Л.С. с ЕГН ********** владението върху І-ви жилищен етаж с
площ …кв.м. от масивна жилищна сграда, състояща се от избен етаж, два жилищни
етажа и тавански етаж, ведно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата, вкл. от избения и от таванския етаж, която сграда е построена в УПИ …
с площ .. кв.м в кв. .. по плана на с.З., общ. П. при съседи: изток и юг –
улици, запад – УПИ .. и УПИ .., север - УПИ …, като ОТХВЪРЛЯ иска за предаване
на владението по отношение на дворното място и постройките на допълващото
застрояване, а именно: лятна кухня с площ… кв.м, едноетажна масивна сграда –
гараж с площ … кв.м и паянтов сайвант с площ от … кв.м.
ПО ИСКА по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, предявен от З.Л.С.
с ЕГН ********** против Й.Л.С. с ЕГН ********** ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН
поради противоречие със закона - § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. и § 16
от ПР на ЗУТ, договора за продажба по нотариален акт №… от … г., том …, общ
регистър…, нот.д. №… г. на нотариус Петкана Минева В ЧАСТТА за продажбата на
ІІ-ри жилищен етаж с площ …кв.м. от масивна жилищна сграда, състояща се от
избен етаж, два жилищни етажа и тавански етаж, ведно с припадащите се идеални
части от общите части на сградата, вкл. от избения и от таванския етаж, която
сграда е построена в УПИ .. с площ .. кв.м в кв. .. по плана на с.З., общ.
Пазарджик при съседи: изток и юг – улици, запад – УПИ … и УПИ..-.., север - УПИ
.., като ОТХВЪРЛЯ иска за нищожност на договора за продажба по отношение на
останалата част от жилищната сграда.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД,
предявен от З.Л.С. с ЕГН ********** против Й.Л.С. с ЕГН ********** за нищожност
поради заобикаляне на закона на договора за продажба на масивна жилищна
сграда с площ от … кв.м, състояща се от
избен и редовен етаж, находяща се в УПИ
… с площ 980 кв.м в кв…. по плана на с.З., общ. П. при съседи: изток и юг –
улици, запад – УПИ .. и УПИ .., север - УПИ .., която продажба е обективирана в
нотариален акт №.. от … г., том IV, общ регистър .., нот.д. №.. г. на нотариус
Петкана Минева.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД, предявен от З.Л.С. с ЕГН
********** против Й.Л.С. с ЕГН ********** за нищожност поради невъзможен
предмет на договора за продажба на масивна жилищна сграда с площ от …
кв.м, състояща се от избен и редовен
етаж, находяща се в УПИ … с площ .. кв.м в кв. .. по плана на с.З., общ. П. при
съседи: изток и юг – улици, запад – УПИ … и УПИ …, север - УПИ …, която
продажба е обективирана в нотариален акт №.. от .. г., том IV, общ регистър ..,
нот.д. №.. г. на нотариус Петкана Минева.
ПО ИСКА по чл.124, ал.1 ГПК предявен от З.Л.С. с ЕГН ********** против Й.Л.С.
с ЕГН ********** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
между страните, че ищецът е собственик по наследство на ½ ид. част от
ІІ-ри жилищен етаж с площ …кв.м. от масивна жилищна сграда, състояща се от
избен етаж, два жилищни етажа и тавански етаж, ведно с припадащите се идеални
части от общите части на сградата, вкл. от избения и от таванския етаж, която
сграда е построена в УПИ .. с площ ..кв.м в кв. .. по плана на с.З., общ. П.
при съседи: изток и юг – улици, запад – УПИ … и УПИ .., север - УПИ .., като
ОТХВЪРЛЯ иска за собственост върху ½ ид. част от І-ви жилищен етаж и
припадащите му се идеални части от общите части на сградата, в т.ч. от избения
и от таванския етаж.
ОСЪЖДА З.Л.С. с ЕГН **********
и Н.И.С. с ЕГН ********** да заплатят на
Й.Л.С. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 900лв.
ОСЪЖДА Й.Л.С. с ЕГН **********
да заплати на З.Л.С. с ЕГН ********** и Н.И.С. с ЕГН ********** съдебни
разноски в размер на 225лв.
ОСЪЖДА Й.Л.С. с ЕГН ********** да заплати на З.Л.С.
с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 397лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: