Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на седми
юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева частно гражданско дело № 865 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Е.П.“ АД – длъжник по изпълнително
дело № 20157880400215 на ЧСИ М.К., рег. № 788 при КЧСИ срещу Постановление от 28.10.2016
г., озаглавено „Разпореждане“ по изпълнителното дело, с което е оставено без уважение
възражението му срещу начислените по
изпълнителното дело разноски и такси. Поддържа, че Поканата за доброволно
изпълнение му е връчена на 08.06.2015 г. и в срока за доброволно изпълнение е
платил задълженията по изпълнителния лист, като е възразил срещу дължимостта на
посочените в поканата такси и разноски, включително и срещу размера на
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение. Сочи, че многократно преди
образуване на изпълнителното дело се опитал да изпълни задължението си към
кредитора, но само поради нежелание на последния не е успял да го направи. Твърди, че отказът
на кредитора да получи изпълнение освобождава длъжника от отговорността за
разноски по изпълнителното дело. Сочи, че няколко пъти е направил опит да плати
задълженията си, като е съобразил искането на взискателя да плаща с пощенски
записи и е наредил сумите по този начин, уведомил е за това кредитора, но той не е предприел необходими
действия за получаване на сумата и тя била върната на наредилото я лице. Това
поведение на кредитора било в противоречие с чл. 3 от ГПК доколкото
неоснователно се прибягва до изпълнително производство, тъй като кредиторът не
може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Излага и
доводи, че ЧСИ не разполага с местна компетентност да води изпълнителното
производство, което обоснова и липсата на компетентност да начислява и събира
разноски. Освен това поддържа, че разноски за възнаграждение за адвокат за
водене на изпълнителния процес на взискателя не се следват, доколкото плащането
е било веднага след поканата за доброволно изпълнение, съответно липсва необходимост за извършване на
процесуални действия от взискателя с оглед събирането на сумата. Излага и
доводи, че пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е неправилно определена,
тъй като при определянето й не е следвало
да се включват разноски за адвокат по изпълнителното дело. Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата– взискател по изпълнителното дело-И.“ЕООД, оспорва жалбата. Оспорва да
е получил уведомлението от длъжника и от
пощенската станция, че сумата е наредена с пощенски запис, а дори и да ги бил
получил, той не дължал посещение на пощенски клон, за да си получи парите, тъй
като паричните задължения са носими и пощенският запис не е точно изпълнение по
място и не освобождава длъжника от отговорност за забава и за разноски по
изпълнителното дело. Разпоредбата на чл. 79 от ГПК дерогира разпоредбата на чл.
78, ал.2 от ГПК, а и в случая няма плащане преди образуване на изпълнителното
дело. Разпоредбата на чл. 96, ал.2 и чл. 83, ал.1 от ЗЗД не намират приложение.Оспорва
твърдението на длъжника, че поведението му в случая представлява злоупотреба с
право. Поддържа, че начислените разноски съответстват на нормативно уредените
размери за същото, а присъденото юрисконсултско възнаграждение е в минимален
размер и няма основание за намаляването му. В случая има не само образуване, но
и „водене“ на изпълнително дело, доколкото сумата е събрана по наложен запор,
поискан от процесуалния представител на взискателя, като не е налице упълномощаване
и възлагане на ЧСИ на по чл. 18 от ЗЧСИ да предприема необходими действия.
Претендира разноски. Иска събирането на гласни доказателства, с които да
установи, че изпратената от пощенска станция покана да получи суми е връчена на
портиер на сграда, в която се намира седалище на дружеството.
Съдебният
изпълнител излага подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че юрисконсултско възнаграждение е в
минимален размер, а таксите и разноските по изпълнението са начислен, съобразно
Тарифата и извършените действия.
Съдът като обсъди доводи на страни и
представените по делото писмени доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството по изпълнителното дело е
образувано по молба от 27.05.2015 г. на И.“ЕООД
срещу „Е.-П.-П.“АД за събиране на сумата от 432,35лв. по изпълнителен лист, издаден по дело № 10652/2014г.
на районен съд - Варна, прехвърлени на взискателя с договор за цесия от 25.11.2014 г., за който длъжникът е уведомен
от цедента с писмо с вх. № 27.11.2014 г. С молбата е поискано и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на делото от 350 лв.. С
молбата за образуване на делото е
посочен изпълнителен способ – налагане на запор върху вземания на длъжника в
банка „У.К.Б.“АД, както и към трети лица, ако такива се установят от справка в
НАП. С молбата е представено пълномощно от взискателя за юрисконсулт.
С постановление от 05.06.2015г., за което
длъжник е уведомен с покана за доброволно изпълнение /получена на 08.06.2015
г./, ЧСИ е начислил в тежест на длъжника: такса по т. 1 от Тарифата от 24 лв. с
ДДС; такса по т. 5 от Тарифата в размер
на 24 лв. с вкл. ДДС; такса по т. 9 от Тарифата в размер на 18 лв. с ДДС и
такса по т. 11 от Тарифата в размер на 60
лв. с вкл. ДДС. Начислена е и пропорционална такса по т. 6 от Тарифата от 93.89 лв. и възнаграждение за юрисконсулт от
350 лв. за взискателя.
Със запорно съобщение ЧСИ запорира банковата сметка на длъжника в У.К.Б.“АД
до размера от 1002,24 лв., като с писмо от 15.06.2015 г. банката е посочила, че изпълнява запора.
С възражение от 12.06.2015 г. длъжник оспорва
дължимостта на суми за разноски, като заявява, че не е станал причина за
делото, тъй като многократно се е опитвал да плати сумата на взискателя, но той
не е оказал нужното съдействие. Изложил е и доводи, че не се дължи възнаграждение за юрисконсулт за
водене на делото, както и че таксите по т. 26 от Тарифата са неправилно определени. Взискателят е оспорил
това възражение.
С разпореждане от 28.10.2016
г., съобщено на длъжника на 31.10. 2016 г., ЧСИ отхвърля възражението като
неоснователно, доколкото приема, че не се установява плащане преди изпълнителното
дело, а начислените такси и разноски са в минималния размер.
По делото са
приети разписка от 23.02.2015г. и платежно нареждане от 23.02.2015 г., съгласно
които на 23.02.2015 г. длъжникът е наредил с пощенски запис в полза на
взискателя сумата от 432,35 лв. задължения по решението по гр. дело № 10652/2014г.
За този пощенски запис длъжникът е съставил изявление до взискателя на 23.02.2015г., изпратено на адреса на
управление на дружеството и получено от лице - охрана на 24.02.2015 г. и и до постоянния
адрес на управителя, върнато се като „непотърсено“.
По делото е прието
писмо изх.№ 702/11.06.2015г., съставено от Началник на ПС 18 София , съгласно
което пощенският запис от 23.02.2015г. е получен за изплащане на 25.02.2015 г.
, известия са носени на 25.02.2015 г. и 16.03.2015г., които са връчени на
охраната на сградата, тъй като до същата няма достъп. Никой не се явил за
получаване и на 13.03.2015г. сумата е върната.
По делото е приета
нотариална покана, протокол от 04.12.2014 г., удостоверяванията по които са
извършени от нотариус Д., рег. № 343 на НК и видно от които на 04.12.2014 г.
взискателят е получил покана от длъжника да се яви при нотариуса на 04.12.2014 г.,
за да посочи банкова сметка, ***, които му се дължат, както и че до посочването
на такава ще плаща сумите с пощенски записи. Представител на взискателя не се е
явил при нотариуса за посочване на банковата сметка.
С оглед на така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена
в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване и като
такава е допустима.
Съдът приема, че направеното
от взискателя искане за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание е
неоснователно. Това искане е мотивирано със заявеното искане за разпит на
свидетел, които да установи, че изпратената от пощенската станция покана не е
получена от представител на дружеството, а от трето лице – портиер. Такъв
свидетел не следва да бъде разпитван, тъй като от една страна в приложеното по
делото съобщение е отбелязано, че поканата е получена от лице – охрана на
сградата, до която няма достъп, а от друга с него се цели опровергаване на
удостоверени от длъжностно лице обстоятелства, което е недопустимо да става с
гласни доказателства.
Предмет на
проверката при жалба срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435,
ал.2 пр. последно от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство
разноски, възложени в тежест на длъжника, с обжалваното постановление,
включително заплатените от взискателя такива, разноски за възнаграждения на
юрисконсулти, както и такса по т. 26 от Тарифата.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че ЧСИ не е местно компетентен по така образуваното
изпълнително дело – посоченият изпълнителен способ са вземания на длъжника в
банки в гр.София, поради което и съдът приема, че сезираният от взискателя ЧСИ
разполага с местна компетентност.
Отговорността за
разноски по ГПК е отговорност за неоснователно предизвикан процес по ГПК. Този
принцип важи, както в исковия процес, така и в изпълнителния процес. В случая,
Съдът приема, че по делото е установено, че длъжникът е направил опит за
изпълни доброволно задължението си по съдебното решение, като е извършил необходимите действия да уведоми
кредитора за желанието си да изпълни доброволно задължението си преди
образуване на изпълнителното дело, но кредиторът не е оказал необходимото
съдействие и това е причината, поради което плащане на задължението не е осъществено.
Приетите по делото нотариална покана, изявления на длъжника до взискателя, известия
за доставяне и разписки, установят че преди образуване на изпълнителното дело –
в края на м. май 2015 г., още в края на 2014 г. на взискателя е връчена
нотариална покана, с която е поканен да посочи банкова сметка, ***, които му се
дължат, като е уведомен, че до
посочването на такава длъжникът ще му плаща сумите с пощенски записи.
Взискателят не е отговорил на поканата. Длъжникът е наредил с пощенски запис
сумата по изпълнителния лист в полза на взискателя преди образуване на
конкретното дело, като пощенския служител е посетил два пъти адреса на
управление на взискателя и е оставил покана за получаване на пощенския запис на
охраната на сградата, тъй като не му е осигурен достъп до сградата. Удостоверението, издадено от служител на „Български
Пощи“ ЕАД удостоверява факта, че взискателят е бил валидно уведомен за това, че
в негова полза длъжникът е наредил сумите по процесния изпълнителен лист с
пощенски запис, но не се явил в срок, поради което наредената сума е върната на
длъжника. С оглед на така установеното, следва да се приеме, че с поведението си длъжник не е станал
причина за образуване на изпълнителното дело и той не следва да понесе
отговорността за разноски по същото. Неоснователни са доводите на взискателя,
че нареждането на сумата с пощенски запис не е добросъвестно поведение на
длъжника, защото вземането било носимо. В случая приложение следва да намери
чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК вр. с чл. 79,
ал.1, т. 1 от ГПК. С тази разпоредба законодателят приема, че квитанция от
пощенска станция за внесена преди изпълнителното дело сума е основание за
прекратяване на делото и възлагане разноски по изпълнително дело на взискателя.
Този подход на законодателя обосновава извод, че независимо от характера на
вземането, нареждането на сумата с пощенски запис е достатъчно, за да се
приеме, че длъжникът е провел поведение, което е от естество да предотврати
образуването на изпълнителен процес. Нареждане на сума с пощенски запис преди
да се образува изпълнително дело изисква
съдействие на кредитора, който ще следва да се яви в пощенска станция за
получаване на сумата. Въпреки това, обаче, законодателят е приел, че това
поведение на длъжника би било основание за прекратяване на изпълнителното дело
и възлагане на разноски на взискателя, съобразно чл. 433, ал. 1,т. 1 и чл. 79,
ал. 1, т. 1 от ГПК. Тези последици безспорно биха настъпили, ако сумата по
пощенския запис не е върната от пощенската станция, поради неявяване на
получателя в необходимия срок. Съдът приема, че последиците по чл. 79, ал.1 от ГПК следва да се приложат независимо от това дали сумата е върната от
пощенската станция. Това е така, защото няма основание при едно и също
поведение на длъжника последиците за него да са различни в зависимост от това,
дали кредиторът е образувал изпълнителното дело преди или след като е изтекъл
срока му за получаване на сумата по пощенския запис. В случая длъжникът е
потърсил съдействие от взискателя да му плати доброволно преди образуване на
изпълнителното дело, поради липсата на съдействие е превел сумата с пощенски
запис, отново преди образуване на изпълнителното дело, поради което и съдът приема, че поведението на
длъжника го освобождава от отговорността за разноски в изпълнителното дело,
защото не е станал причина за образуване на същото.
Съгласно настоящия
съдебен състав в производството се дължат разноски, доколкото решението е
окончателно и съобразно чл. 81 от ГПК Съдът дължи произнасяне в частта за разноските. С
оглед извода на Съда, че жалбата следва да бъде изцяло уважена, то взискателят следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 337 лева, в това число: 25 лв. държавна такса
по жалбата; 72 лв. такса за връчване на преписи от жалбата и окомплектоване на
делото с препис от изпълнителното дело и 240 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 28.10.2016 г., озаглавено „разпореждане“,
по изпълнително дело № 20157880400215 на ЧСИ М.К., рег. № 788 при КЧСИ, с което
е оставено без уважение възражението на длъжника Е.-П.-П.“ АД срещу начислените по изпълнителното дело разноски и
такси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на взискателя „И.“ ЕООД, ЕИК ********, съдебен
адрес: гр. София, ул. „********за начисляване в тежест на длъжника „Е.П.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, и събиране в полза на
взискателя „И.“ ЕООД на такси и разноски
по изпълнително дело № 20157880400215 на ЧСИ М.К., рег. № 788 при КЧСИ.
ОСЪЖДА „И.“ЕООД, ЕИК ********, съдебен адрес: гр. София, ул. „********да
заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание на чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 81 от ГПК, сумата от общо 337 лв. (триста
тридесет и седем лева) разноски по
настоящото дело.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.