Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1174

 

                                           гр. Пловдив, 17.10.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански    състав, в  публично   заседание   на  двадесет и четвърти септември,  през   две  хиляди  и   деветнадесета   година  в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                          НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                  председателя  гр.д.№1291  по  описа на  ПОС  за  2019г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

 

Производството    е    по     чл.258   и   сл.  ГПК.

Обжалвано  е  Решение №1700  от 05.05.2019г.  на  ПРС, постановено  по  гр.д№7063/2018г., десети  гр.с.,  с което се признава за установено, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Д.Е.Г. ЕГН:**********, с адрес: *** за сумите: 113,76 лв. /сто и тринадесет лева и 76 ст./ стойност на доставена за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. топлинна енергия, както 10,64 лв. / десет лева и 64 ст./ - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 02.07.2016г. до 01.02.2018г, ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.02.2018г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед №1247/08.02.2018г. по ч.гр.дело № 1759/2018г. на Пловдивски районен съд. С постановеният съдебен акт на  „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за присъдени разноски в исковото  и разноски в производството по ч.гр.дело № 1759/2018г.  по описа на Пловдивския районен съд.

Жалбоподателят Д.Е.Г., чрез особения си представител адв. Р.П., със съдебен адрес:*** обжалва решението на първоинстанционния съд, като  незаконосъобразно,  необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли  въззивният съд  да  отмени  първоинстанционния акт, като  вместо това отхвърли исковете като неоснователни.

Въззиваемата  страна ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт П.П. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на  жалбата,  намира   за    установено    следното:

Жалбата  са  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, поради което  се  явява процесуално  допустима,  а  разгледана  по   същество   е  неоснователна.

Първоинстанционният  съд  е  уважил предявените искове, като е приел, че съгласно нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Предвид  на това е направил извода, че за да възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Неоспореното обстоятелство, че имотът на ответникът е в топлоснабдена сграда, решаващият съд е приел, че пораждат основание за дружеството ищец да начислява суми за топлинна енергия.

Заплащането на топлинната енергия е следвало да става периодично, като при незаплащане на сумите по всяка отделна фактура в определения срок ответникът е изпадал в забава, доколкото за изпълнение на задължението има точно определен срок и покана не е нужна.Приел е, че ответникът  дължи и обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, която е установена по размер от заключението на счетоводната експертиза.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, че не е разкрил обективната истина  по спорното материално право, както и че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване претенцията си по основание и размер.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният  съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само  посочените  в жалбата правни изводи, законосъобразността  на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на  посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените  във  въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В  конкретният  случай обжалваният акт  е  валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани  доказателства за новоотрити  или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.

Няма спор, че ответникът е собственик на процесния имот – апартамент с №11 в сграда на адрес гр. П., ул. ***, с  определен клиентски № *** и ИТН ***. Установява се, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа, като за това е сключен договор между ищцовото дружество и етажните собственици от 28.10.1997г., както и  че в  жилищната сграда функционира абонатна станция, чрез която ищцовото дружество доставя топлинна енергия, като в нея са монтирани действуващи средства за търговско измерване, които отговарят на техническите изисквания.

 В полза на  „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е издадена Заповед по чл.410 ГПК за начислени за обекта суми, както следва: 113,76 лева, представляващи стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г.; 10,64 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за времето от 02.07.2016г. до 01.02.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.02.2018 г. до окончателното заплащане, ведно с деловодни разноски, възлизащи на 75 лева. Ищцовото дружество обосновава правния се интерес от предявяване на настоящият иск по чл.422 ГПК, предвид на обстоятелството, че   ответникът е уведомен за вземането на кредитора по реда на чл.47 ГПК,

Пред първата инстанция е допусната и приета съдебно – техническата експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена и съгласно която през процесния период 01.05.2016г. -30.04.2017г. абонатната станция на сградата е работила, като е подавала топлоенергия. Отоплителните тела в жилището на ответника през същия период са били отсъединени, но през апартамента преминава една щранг лира, чиято мощност е 316 W. Вещото лице е категорично, че  начинът на разпределение и начисляване на  потребената от ответника ТЕ,  съответства на специалната  методика от нормативните актове    посочени в раздел втори, уреждащи  разпределението и начисляването на разходите  за  ТЕ.

От изготвената и приета пред първата инстанция ССЕ, която настоящият състав кредитира като безпристрастна и компетентно изготвена, се установява, че  доставената топлинна енергия на ответника за времето от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. възлиза на сумата от  113,76 лв, върху която се дължи обезщетение за забава в размер на  10,64 лв.

Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения: Съгласно разпоредбата на  чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,  продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на потребители в             гр. Пловдив, които са приети с Решение по т. 8 от Протокол № 35 от 04.09.2007 г. на Съвета на Директорите на „Топлофикация Пловдив“ ЕАД /сега ЕВН ТР/ и одобрени с Решение № ОУ-070/17.12.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в съответствие с чл. 298, ал. 1 от ТЗ. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

С оглед изложеното и доколкото по делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150, ал. 3 ЗЕ, то  Общите условия следва да се считат влезли в сила, с обвързващо и за ответника действие и без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Касае се за презумирани от закона облигационни отношения между страните, в който смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК практика, обективирана в решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., ІІІ Г.О. на ВКС,   поради което съставляват източник на валидно облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество с уредено от закона и с типови клаузи съдържание.

Наличието на  валидно облигационно правоотношение между страните, обуславя ангажиране отговорността на ответника за неизпълнение на задълженията му по същото, чийто размери се установяват  от  заключенията на съдебно – техническата и счетоводната експертизи.

Що се касае до възраженията на  ответника – настоящ жалбоподател, за липса на облигационна връзка с  ищцовото дружество, за неточно изпълнение и некоректно начисляване на топлинна енергия, доколкото  същите не са подкрепени с убедителни  доказателства, то  се  явяват неоснователни.

 Изложеното обосновава основателността на  предявените искове, поради което уважавайки  същите,  първоинстанционният съд е постановил  законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.  

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят направени по делото разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв и разноски за особен представител в размер на 300.00лв

Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение №1700  от 05.05.2019г.  на  ПРС, постановено  по  гр.д.№7063/2018г., десети  гр.с., 

 ОСЪЖДА Д.Е.Г. ЕГН:**********, с адрес: ***  да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 направени по делото разноски в общо  размер на 400лв/ четиристотин лева/

Решението  е  окончателно.

  

        

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: