№ 1399
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100104117 по описа за 2022 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3
от ЗЗД.
Ищцата М. О. М. излага в исковата си молба, че с договор от 30.11.2011
г. А.И.Й. е сключил с ответницата И. П. Й. – Н.а договор за издръжка и
гледане, по силата на който на същата била прехвърлена собствеността върху
недвижими имоти, придобити по наследство и представляващи: 1/3 идеална
част от ап. 3, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. ****, на втори
етаж, със застроена площ от 126, 47 кв.м., заедно с избено помещение с
полезна площ от 7,50 кв.м.,, заедно с прилежащото на апартамента таванско
помещение с полезна площ от 13,60 кв.м. и с 4% идеални части от общите
части на сградата и от правото на собственост върху УПИ, в който е
построена сградата, както и 1/3 идеална част от гараж, находящ се на
партерния етаж в гореописаната жилищна сграда, със застроена площ от
26,50 кв.м., както и 1/3 идеална част от магазин, находящ се в гореописаната
жилищна сграда, със застроена площ от 90, 95 кв.м., както и 1/3 идеална част
от складово помещение, находящо се в сутерена на сградата с полезна площ
от 14,80 кв.м. Твърди се, че в нотариалния акт, обективиращ сключения
1
договор било записано, че имотите се прехвърлят в знак на благодарност
срещу грижите и издръжката, които ответницата Й. й осигурявала до датата
на прехвърлянето в последните 25 години, изразяващи се в осигуряване на
необходимите парични средства, храна и облекло, медицинско обслужване и
лечение, закупуване на лекарства, заплащане на консумативи за жилището,
заплащане на всички местни данъци и такси, както и срещу задължението на
И. Й. за издръжката и гледането й до края на живота й, като й осигури
спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега. Твърди се, че към датата
на разпоредителната сделка ответницата Й. е в брачно отношение с втория
сочен ответник В. Н.. Изложени са твърдения, че ищцата е низходяща от
втора степен на А.И.Й.. Изложени са твърдения, че договорът не е изпълняван
от приобретателката с оглед активната й професионална кариера, включваща
ежеседмични посещения в МУ- Варна. Твърди се, че процесните имоти били
отдавани под наем като наемната цена осигурявала на праводателката по
договора повече от причина месечна издръжка. Твърди се в исковата молба,
че приобретателите по договора получили значителни парични суми от
продажбата на други имоти на А. Й. вместо да осигуряват нейната издръжка
т.е. те били издържани от праводателката. При тези фактически твърдения е
мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и иска от съда да
постанови съдебно решение, по силата на което да развали сключения
договор за прехвърляне на процесните недвижими имоти срещу задължение
за гледане и издръжка поради неизпълнение до размера на наследствената й
квота – ½ идеална част. Претендират се и сторените разноски в
производството.
Ответниците И. П. Й. – Н.а и В. И. Н., редовно уведомени, оспорват
исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Претендират се разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Т..
Възраженията на ответниците се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Я. и адв. Р..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните , съобразно разпоредбата на чл. 235 , ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е, че А.И.Й. е сключила договор за прехвърляне на
2
идеални части от недвижими имоти срещу издръжка и гледане на 30.11.2011
г. с И. П. Й. – Н.а „в знак на благодарност срещу грижите и издръжката, които
Й. й осигурявала до датата на прехвърлянето в последните 25 години,
изразяващи се в осигуряване на необходимите парични средства, храна и
облекло, медицинско обслужване и лечение, закупуване на лекарства,
заплащане на консумативи за жилището, заплащане на всички местни данъци
и такси, както и срещу задължението на И. Й. да поеме издръжката и
гледането й до края на живота й, като й осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водила досега“.
Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че към датата
на разпоредителната сделка ответницата И. П. Й. – Н.а е била в брачни
отношения с ответника Йончев.
Настоящият съдебен състав приема, че сключеният договор е валиден,
поради което собствеността на процесните недвижими имоти в описаните в
договора идеални части е преминала върху приобретателите със сключването
на този договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, като длъжници по него се явяват ответниците Н.и по
делото.
Активно материалноправно легитимиран да предяви иск за разваляне на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка е както прехвърлителят, така и неговите наследници, тъй като при
смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява по
отношение на него (Решение № 57/20.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6541/2007
г., на II г.о.). Наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият
съпруг, могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане
поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на наследените
права /ТР № 30/17.06.81 г. на ОСГК на ВС; Решение № 11/25.02.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 1510/2009 г., на IV г.о. и Решение № 70 от 02.02.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 41/2009 г., ІІІ г.о.,/. Ищцата по делото е низходяща от първи
ред на низходящ на общата наследодателка, починала преди нея, което се
установява от депозираното по делото удостоверение за наследници изх. №
479/04.03.2020 г. на СО – район „Триадица“, поради което е от кръга
наследници, визирани в нормата на чл. 10 ал.1 от ЗН с признато право на
заместване в наследяването и като такава притежава активна процесуална
3
легитимация по иска с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД.
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане е алеаторен и поетото по него задължение предполага трайно
поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и отношения от негова
страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид договори следва да
се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят отлагане във
времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато в този смисъл е
и решение № 70 от 05.07.2011 Г. по гр. д. № 612/2010 г., ІІІ Г. О. на ВКС.
За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и
издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за
издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото
всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по
последици на пълно неизпълнение (Решение № 386/13.05.2003 г. на ВКС по
гр.д. № 947/2002 г., II г.о.; Решение № 26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. №
5524/2007 г., II г.о.; Решение № 437/02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007
г., II г.о.). Възможностите на длъжника да предостави договореното са без
значение, тъй като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат
обезпечени в обичайните разумни граници. Поради това длъжникът не може
да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по
договора и липсата на парични средства за изпълнение на задължението не го
освобождава от отговорност / Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1534/2009 г., IV г.о./. Издръжката включва изцяло храна, режийни разноски,
дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя/без оглед на възможностите
му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, както и полагане на
грижи за здравето, хигиената и домакинството му според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам. Следва да се държи сметка и на
обстоятелството, че паричната престация по правило не може да замести
уговорената натурална такава, поради което кредиторът не може да иска, а
длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка / решение
20/22.07.2015 г. по гр.д. 1853/2014 г. на IV ГО на ВКС/.
Съобразно използваната словесна конфигурация в процесния договор е
видно, че същият е сключен срещу грижа и издръжка, както за минало време,
така и за в бъдеще. В тази хипотеза следва да се има предвид, че грижите и
издръжката, престирани до неговото сключване са вече приети от
4
прехвърлителя и последния не може да търси по отношение на тях насрещно
изпълнение, обезщетение или да разваля договора / решение 327/25.02.2015 г.
по гр.д. 1205/2014 г. на Четвърто ГО на ВКС/. В тази връзка и с оглед на
обстоятелството, че искът е предявен от наследници на кредитора следва да
се има предвид, че ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът
се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на
договора. В този смисъл са Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1534/2009 г., IV г.о. и Решение № 494/16.11.2011 г. на ВКС по гр.д. №
642/2011 г., IV ГО.
При таза очертаната от закона и съдебната практика рамка, настоящият
съдебен състав намира, че прехвърлителката приживе не е изразявала
недоволство от грижите или издръжката, която е получавала по договора,
действал в продължение на около 8 години. Няма данни по делото да е
изразявала недоволство и от грижите, полагани за нея преди датата на
сключване на договора в релевантния посочен в същия период – 25 години
преди неговото сключване. Никой от разпитаните четирима свидетели по
делото не установява, че между прехвърлителката и приобретателите е имало
конфликт, неразбирателство респ. същата да е заявявала недоволство или
неудовлетворение от грижите, полагани за нея. Напротив свидетелят Иван С.,
в съдебно заседание от 27.02.2023 г., е заявил, че прехвърлителката А. Й.
приживе му е заявявала, че не би оцеляла финансово и физически ако не са
били ответниците и само те са полагали грижа за нея. И четиримата
разпитани по делото свидетели заявяват, че от момента на сключване на
договора прехвърлителката А. Й. е живяла в общо домакинство с
ответниците. Свидетелите М. и С. са дали показания за съвместно
съжителство на прехвърлителката и ответниците – преобретатели преди
сключване на договора /поне от 1986 г./. Тези свидетели детайлно посочват и
условията, при които е живяла прехвърлителката - в самостоятелна стая с
южно изложение и тераса със самостоятелен вход респ. обособена холна
площ за самостоятелно ползване /“не по-малко от 80 кв.м. беше „царството“
на леля А.“ – показания на свидетелката М./. Свидетелят С. дава показания
дава показания за извършен ремонт на санитарното помещение – баня с оглед
удовлетворяване нуждите на прехвърлителката предвид нейното
здравословно състояние. И двамата свидетели непротиворечиво заявяват, че
ответниците са полагали грижи за нейното медицинско обслужване, предвид
5
възрастта и незадоволителното й здравословно състояние, включващо
сърдечни, офталмогични и ставни заболявания, силна алергия. Осигурявали
са храна, лекарства, заплащане на медицински разходи и консумативни
разноски. И двамата свидетели дават показания, че е била осигурена жена,
която да почиства жилището и „наглежда леля А.“ /показания на свидетелката
М./ респ. че на прехвърлителката е осигуряван и регулярен отдих в къща в гр.
Банкя, на което прехвърлителката е отговаряла с благодарност /“… обаче
нямам син, но Господ ми даде такъв син“ – показания на свидетелката М./.
Ценени в съвкупност тези показания дават основание на настоящия съдебен
състав да мотивира извод, че за прехвърлителката са били полагани
изключително добри грижи от страна на ответниците в производството по
отношение на нейната издръжка, здравословно състояние, спокойно
съществуване в добри битови условия. Този извод се потвърждава и от
приетите по делото писмени доказателства – счетоводни и медицински
документи, установяващи регулярно заплащане на консумативни разноски и
разходи за медицинско обслужване.
Показанията на свидетеля К.М., син на ищцата, ценени при
съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК дават откъслечни,
неориентирани във времето и вътрешно противоречиви сведения, което дава
основание на настоящия съдебен състав да не кредитира същите. Свидетелят
заявява, че преди 2012 г. прехвърлителката живяла постоянно на друг адрес,
но в същото време заявява, че от 50 години тя има самостоятелна стая в
жилището на ответниците. Дава показания, че прехвърлителката е заделяла от
пенсията си / 508 лв., съобразно приложеното писмо от НОИ/, за да си купува
лекарства, да плаща консумативните си разноски и храна, която включвала
„сухари с нещо ги мажеше“, които показания биха очертали оскъдно
съществуване на А. Й.. Същите обаче са в явно противоречие с другите,
дадени от този свидетел, че прехвърлителката разполагала със значителна
финансова възможност /“А. беше финансово добре…далеч не беше само на
една пенсия“/ от получаване на земеделска рента и продажба на имоти, които
показания от своя страна са в явно противоречие с твърденията в исковата
молба, че сумите, получени от продажби и рента на имоти са били предадени
на ответницата Н.а. Показанията на този свидетел досежно неговите
отношения с ответниците са неотносими към предмета на заявения иск и
настоящия съдебен състав намира за ирелевантни в тази им част.
6
Показанията на свидетеля Ш. в голямата си част съставляват преразказ
на споделеното му от свидетеля М. главно за указана финансова подкрепа от
страна на прехвърлителката спрямо свидетеля М. на значителна стойност
/“четирицифрена сума“/ и обещание да получи такава за продължаване на
образованието му /“петцифрена сума“/, което само по себе отново
опровергава показанията на М. за условията, в които е била принудена да
живее прехвърлителката. Същият свидетел дава и откъслечни сведения за
инцидентни прояви по закупуване на лекарства и посещения при
прехвърлителката от свидетеля М., които се възприемат от настоящия
съдебен състав като нормално проявена грижа и отношение между близки
родственици /правнук и прабаба/.
При тези ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че ответниците по делото като преобретатали по алеаторен
договор за издръжка и гледане са изпълнили поетите от тях задължения в
пълен обем като са осигурили на прехвърлителката по договора грижи и
условия за спокойно и нормално съществуване, поради което заявеният иск
като неоснователен подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
ответниците се следват разноски, съобразно депозирания списък по чл. 80 от
ГПК. Досежно адвокатското възнаграждение е заявено своевременно
възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК, което с оглед фактическата и
правна сложност на делото, извършените процесуални действия, цената на
заявените искове, съпоставени с размерите на адвокатските възнаграждения,
посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира за
основателно. При съобразяване на горните критерий, съдът в решаващия му
състав намира, че на ответниците се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5 799, 10 лв. с ДДС, към която сума следва да се
включи и таксата за 4 броя съдебни удостоверения /20 лв./ т.е. размерът на
разноските възлиза на 5 819, 10 лв.
Водим от гореизложеното съдът :
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ заявените по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД искове на М. О.
М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** , офис 4 – адв. А.
Т. против И. П. Й. – Н.А, ЕГН ********** и В. И. Н., ЕГН **********, и
двамата на съдебен адрес: гр. София, ул. ****, ет.**** – АД „Ш. и Я.“ за
разваляне на сключения на 30.11.2011 година в град София, с нотариален акт
№ 29, том 8, нод. дело № 1268/2011 г. на Нотариус 040 – И.Н. с район на
действие - СРС, договор за прехвърляне на идеални части от недвижими
имоти, срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който А.И.Й. е
прехвърлила срещу задължението да поеме гледането и издръжката й, както и
осигуряването й на спокоен и нормален живот до края на живота й на И. П. Й.
– Н.а следните свои собствени недвижими имоти: 1/3 идеална част от ап. 3,
находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. ****, на втори етаж, със
застроена площ от 126, 47 кв.м., заедно с избено помещение с полезна площ
от 7,50 кв.м.,, заедно с прилежащото на апартамента таванско помещение с
полезна площ от 13,60 кв.м. и с 4% идеални части от общите части на
сградата и от правото на собственост върху УПИ, в който е построена
сградата, както и 1/3 идеална част от гараж, находящ се на партерния етаж в
гореописаната жилищна сграда, със застроена площ от 26,50 кв.м., както и 1/3
идеална част от магазин, находящ се в гореописаната жилищна сграда, със
застроена площ от 90, 95 кв.м., както и 1/3 идеална част от складово
помещение, находящо се в сутерена на сградата с полезна площ от 14,80 кв.м.
до размера на ½ идеална част като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М. О. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** , офис 4 – адв. А. Т. да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на И. П.
Й. – Н.А, ЕГН ********** и В. И. Н., ЕГН **********, и двамата на съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, ет.**** – АД „Ш. и Я.“ сумата от 5 819, 10 лв. –
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8