Р Е Ш
Е Н И Е
София, 28.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четиринадесети
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7757/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове от К.Ч.В., ЕГН **********, чрез адв. А.И., САК, със съд.адрес:*** против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София,
бул. ”*****, с правно основание чл.2, ал.1, т. 1 и 3 от
ЗОДОВ, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за сумата 120 536,21 лв., от която: 1/ 100 000 лв., - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие привличането
му като обвиняем
и задържането му под стража, ведно със
законната лихва върху таази сума, считано от 27.08.2012 г. до окончателното
изплащане плащане и 2/20 536.21 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди
(пропуснати ползи) и невъзможност вследствие наложената мярка за
неотклонение да реализира договорено трудово възнаграждение и сторените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че с Постановление от 02.07.2011
г., по Досъдебно производство № ЗМ-161/2011 г. по описа на СДВР, ищецът К.В. е
привлечен като обвиняем за това, че за времето от 26.05.2011 г. до 02.07.2011
г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група, която е създадена с користна
цел да върши престъпления по чл. 194 и чл. 195 НК, във връзка с чл. 321 ал. 3
пр. 2, във вр. с ал. 2 НК; за това, че на 02.07.2011
г. в гр. София, пл. „*****от клона на „Банка ДСК” АД в съучастие с други лица,
като съизвършител, е направил „опит”, да отнеме чужди
движими вещи, съдържащи се в банкови трезори на клона на банката, като са
използвани технически средства и специален начин за това.
С протоколно определение от 05.07.2011 г. на СГС, НО,
12-ти състав, по НЧД № 3099/2011 г. по отношение на ищеца и още няколко лица е
взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража”, по посоченото ДП
и пр.пр. № 6488/2011 г.
Ищецът твърди, че 10 месеца и половина е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, която впоследствие е била изменена в
„Домашен арест“ и той е бил освободен от Следствения арест.
С мярка за неотклонение „Домашен арест” ищецът е престоял
още няколко месеца, до окончателното отпадане на мерките за принуда срещу него.
С Постановление на СГП от 27.08.2012 г. образуваната пр.пр. № 6488/2011 г. по описа на СГП и ДП № ЗМ 161/2011 г.,
срещу ищеца, е била прекратена на основание чл. 243 ал. т. 2 НПК, поради това
че деянието, за което е повдигнато обвинение не е извършено. В закрито
заседание от 12.10.2012 г., СГС, 6-ти състав, НО е потвърдил Постановлението от
27.08.2012 г., на СГП за прекратяване на наказателното производство срещу В..
В исковата молба се твърди, че,, в резултат
на неправомерното му задържане и тежка репресия, с ограничаване на основни му
човешки права и свободи, ищецът е преживял силна реакция на стрес. Загубил е
една година от живота си, година в която не само, че не е можел да се развива в
личен, професионален и житейски план, но е търпял изключителни неудобства,
лишения и физически и душевни страдания, свързани с ограничаване на свободата
му. Загубеното време от живота не може де се върне и няма реална оценка в пари.
Ищецът заявява също, че е претърпял
и имуществени вреди - пропуснати
ползи, изразяващи се в невъзможност за изпълнение на сключени договори за
участие в заснемането на два филма, тъй като по професия е каскадьор.
Изпълнението на задълженията по тези договори е следвало да се извърши в
периода на месеците август и октомври на 2011 г., но задържането му е довело до
невъзможност да изпълни поетия договорен ангажимент и, съответно, за него не му
е била заплатено. С оглед на това, ищеца счита, че ответникът му е причинил имуществени
вреди, изразяваща се в пропуснати полза в описания по – горе размер.
Ищецът е представил писмени доказателства.
Поискал е ангажирането на гласни такива.
В хода по същество заявява, че предявеният иск следва да
се уважи изцяло, като му се присъдят разноски по чл. 38 ЗА.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените искове
изцяло – както по основание, така и по размер, включително и претендираната лихва.
Твърди, че ищецът не е представил доказателство за
наличието на влязло в сила прекратително Постановление.
Оспорва иска и по размер.
Счита, че ПРБ не е легитимирана да отговаря за вреди от
условията в ареста, като твърди, че ищецът има възможност да предяви
самостоятелен иск срещу ГДИН по реда на ЗОДОВ.
Според отразеното в отговора на исковата молба, продължителността
на производството е в разумни срокове, пред вид голямата правна и фактическа
сложност на делото и множеството обвиняеми лица, а и ищецът е допринесъл за
продължителността на производството с поведението си.
Възразява срещу искането за присъждане на законна лихва
върху търсеното обезщетение от датата на влизане в сила на Постановлението за
прекратяване.
Прави възражение за частично погасяване по давност на
вземането за лихви по отношение и на двете главни претенции.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди, като
прекомерно завишена и несъответстваща на твърдените вреди, на икономическия
стандарт в България, на принципа на справедливост, закрепен в чл. 52 ЗЗД, и на
трайната съдебна практика.
Оспорва претенцията за претърпени имуществени вреди, като
неоснователна и недоказана по размер.
Прави възражение на основание, чл. 78, ал. 5 ГПК, относно
размера на поисканото от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От събраните в
хода на настоящото производство доказателства безспорно се установява следната
фактическа обстановка относно привличане на ищеца като обвиняема, задържането
му под стража и прекратяване на досъдебното производство:
С Постановление от 02.07.2011 г., по Досъдебно производство
№ ЗМ -161/2011 г. по описа на СДВР, ищецът К.В. е привлечен като обвиняем за
това, че за времето от 26.05.2011 г. до 02.07.2011 г. в гр. София е участвал в
организирана престъпна група, която е създадена с користна цел да върши
престъпления по чл. 194 и чл. 195 НК, във връзка с чл. 321 ал. 3 пр. 2, във вр. с ал. 2 НК; за това, че на 02.07.2011 г. в гр. София,
пл. „*****от клона на „Банка ДСК” АД в съучастие с други лица, като съизвършител, е направил „опит”, да отнеме чужди движими
вещи, съдържащи се в банкови трезори на клона на банката, като са използвани
технически средства и специален начин за това.
С определение от 05.07.2011 г. на СГС, НО, 12-ти състав,
по НЧД № 3099/2011 г. по отношение на ищеца и още няколко лица е взета
постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража”, по посоченото ДП и пр.пр. № 6488/2011 г.
С определение от 18.10.2012 г. на СГС, 6-ти състав, НО, е потвърдено Постановление
от 27.08.2012 г., на СГП, с което наказателното
производство по Досъдебно производство № ЗМ -161/2011 г. по
описа на СДВР, пр.пр. № 6488/2011 г. по описа на СГП
срещу ищеца К.В. и други лица за извършено престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК и по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 9, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18,
ал. 1 НК, е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.
По искане на ищеца
по делото са разпитани двама свидетели.
В показанията си свидетелката К.заяви,
че ищецът е баща на детето й, като не живеят заедно.Задържането му е било от
началото на юли 2011 г. до май 2012 г. Бил е обвинен в банков обир.Към този
момент детето е живеело при него. Свидетелката не знае да е водено наказателно
дело срещу него. Задържането му е било показно, било е отразено в новините имало
е снимки и ищецът се е притеснявал как
неговите родители ще реагират, все пак те са интелектуалци.Майка му е
оперва певица, а баща му има две висши образования, с руска и българска
филология.Според свидетелката всичките му приятелите и познати са разбрали за
задържането от новините.Детето към този
момент е било на 5 години, преживяло е стрес от липсата на баща си до
себе си, даже се е наложило да го водят
на психиатър. Свидетелката е посещавала ищеца в ареста поне веднъж в месеца, за
да има сведения за детето.Той е бил много зле
- много блед, много се е притеснявал за детето, имаше кръгове под очите.
След
отменяването на задържането около един месец е бил под домашен арест.През това време е имал
договори като каскадьор и е трябвало да участва в два филма, но, поради
задържането му договорите са били развалени. После, след освобождаването му,
ангажиментите му са намалели.
Според
показанията на свидетелката той е имал подписан договор за филма „Умирай трудно
5“ – серия със заглавие „Добър ден да умреш трудно“, за пет седмици снимачно
време от 30 август, а вторият филм, в който е трябвало да участва е бил „Световната война зет“.
Наложило
се е ищецът да отклони направените му оферти, поради задържането си и,
впоследствие домашния арест.ц
К.заявява,
че и в момента дъщеря им живее при него постоянно, като двамата имат много
силна връзка, постоянно са ходели на спорт, на ски заедно. При липсата на баща
си детето е изпаднало в депресия.
Според
нея К. е бил психически неустойчив в ареста, искал да знае как е детето. Тогава
то е било на пет години, сега през месец август ще стане на 12 години. Детето
така и не е разбрало за задържането на баща си.
Преди
задържането му свидетелката е виждала ищеца доста често и сега се виждаме, три
- четири пъти седмично.Поддържат нормални отношения.
Свидетелят
С.К.се е запознал с ищеца в Следствения арест на „ГМ ДИМИТРОВ“ през 2011 г., девет месеца са били в една килия. За девет
месеца са си казали много неща, споделяли са си.Ищецът е имал малко дете и е
бил много притеснен за него. Чувствал се е трагично.Там условията смазват човека, както това, че не можеш да си видиш
детето , нищо не можеш да направиш. няма
никакви условия да се види детето, дори и да искаш да си видиш детето, не можеш
да го видиш.
Първите
три дни дори не е пиел вода, не е ял, просто е лежал , като жив труп, но лека
по лека се е съвзел. Не е можел да се реализира и да изпълни сключените
договори, страдал е как майка му ще приеме това, което става с него,как и
другите ще го приемат след като излезе
от ареста, все едно се срива светът му.
След
като двамата са излезли от ареста, поддържат приятелски отношения.
Притеснявал
се е много, че не може да си изпълни ангажиментите. Според показанията на този
свидетел, по време на задържането на ищеца са се провалили негови снимки,
тренировки и това също много го е тормозело. По време на ареста го е посещавал брат
му и някои близки, но майка му не е идвала, той просто много се е притеснявал
как майка му ще възприеме тази работа. Свидетелят знае, че майката на детето е
идвала на свиждане на ищеца.
От ищцовата страна по делото са представени два договора –
Седмичен каскадьорски договор с артист, който не е съюзен член за филма „Добър
ден да умреш трудно“, с начална дата 30.08.3011 г. и Каскадьорски договор за
филма „световна война 2“, с начална дата 17.10.2011 г. – за период от една
седмица за всеки от договорите и възнаграждение, съответно сумите 1 800
евро за първия договор и 1 500 евро за втория договор.
Ответникът е
заявил, че липсват доказателства, с оглед клаузите по договорите, че
договорените суми са щели да обогатят патримониума на
ищеца. Отделно от това, ответникът представи доказателство – Писмо от
02.04.2018 г. от МП, ГДИН, Областна служба „Изпълнение на наказанията“, София, досежно обстоятелството кои лица са посещавали ищеца в
ареста по време на задържането му в подкрепа на твърдението си, че не е ясно на
коя дата ищецът е подписал договорите.
Други релевантни
доказателства по делото не са представени от страните.
Изложеното се
доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени и гласни
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.2, ал. 1, т. 1 и т.3 отЗОДОВ
за за сумата 120 536,21 лв., от която: 1/ 100 000 лв., - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие привличането
му като обвиняем
и задържането му под стража, ведно със
законната лихва върху таази сума, считано от 27.08.2012 г. до окончателното
изплащане плащане и 2/20 536.21 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди
(пропуснати ползи) и невъзможност вследствие наложената мярка за неотклонение да реализира
договорено трудово възнаграждение и сторените по делото разноски.
Съгласно чл. 2,
ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, П.или съда от задържане
под стража, включително като мярка за неотклонение,
и домашен
арест, когато са били отменени.
Съгласно чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието и П.и съда от незаконно: обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено, ако деянието не е извършено от лицето.
В хода на
настоящото дело безспорно се доказа, че след повдигане на обвинение с
Постановление от 02.07.2011 г. с определение от 18.10.2012 г. на СГС, 6-ти състав,
НО, е потвърдено Постановление
от 27.08.2012 г., на СГП, с което наказателното
производство по Досъдебно производство № ЗМ -161/2011 г. по
описа на СДВР, пр.пр. № 6488/2011 г. по описа на СГП
срещу ищеца К.В. и други лица за извършените престъпления, цитирани по - горе,
е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.
Доказа се също и че за периода 02.07.2011 г. – 10.04.2012 г., ищецът е бил задържан с
мярка за неотклонение „задържане под стража“, а след това – и до 27.08.2012 г.
– с взета мярка за неотклонение „домашен арест“.
С оглед на това
съдът приема, че за един период от време – продължил четиринадесет месеца, ищецът
е бил обвиняем, като обвинен в сериозно престъпление, което не е извършил, а
през посочения период е бил съответно задържан под стража и под домашен арест,
което му е създавало неудобства както в емоционален, така и в практически,
професионален план.
Съдът приема, че
действията на органите на държавното обвинение, изразяващи се в образуване на
наказателно производство, повдигане на обвинение и вземане на мярка за
неотклонение задържане под стража и домашен арест, противоречат на основните
принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от
българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него ищецът В.
е бил принуден да търпи неимуществени вреди – болки и страдания, уронване на престижа и доброто име пред
обществото, роднини, семейство и приятели, преживявал е притеснения за малката
си дъщеря, която е отглеждал пред момента на задържането си - психически
травми, които не са отшумели и до настоящия момент и всичко това – в резултат на
действията на органите на прокуратурата, които са образували наказателно производство,
повдигнали обвинение и задържали ищеца, без наличие на убедителни доказателства
за осъществяване от негова страна на фактическия състав на извършеното
престъпление, което обстоятелство, в крайна сметка е довело прекратяване на
образуваното срещу него наказателно производство, пред вид факта, че не е било
доказано извършването на престъпление от лицето.
С оглед
доказателствата по делото и пред вид изложеното съдът намира, че предявената по
делото претенция от страна на К.В. за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на незаконното обвинение,
след прекратяване на наказателното производство, както и за незаконното
му задържане под стража и домашен арест, се явява доказана по своето основание.
Безспорно е наличието на хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ.
Относно размера
на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ съдът намира следното:
По делото се претендира присъждане на обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с образуваното и водено
срещу него наказателно производство, след прекратяването му и във връзка с
незаконното му задържане под стража и домашен арест общо за период от
четиринадесет месеца.
Неимуществената
вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице
и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите
се събития и отраженията, които са оказали върху него, както и отражението на
случилото се с него в обществото – средата му, приятелите, колегите,
семейството. То има за цел да репарира накърняването на личните права и
интереси, а справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава
да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и
психичното им отражение върху увреденото лице.
В настоящия случай
съдът установи от представените писмени и гласни доказателства, че е налице
пряка причинна връзка между причинените неимуществени вреди на В. и действията
на правозащитните органи, в частност ответника.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Пред вид всички обстоятелства по делото, както и
времето, през което срещу ищеца се е водело наказателно производство и той е
бил с посочените мерки за неотклонение, които сериозно са го ограничавали, съдът
намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по
справедливост с обезщетение в размер на 30 000 лв., , ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.08.2012
г., до окончателно изплащане на сумите, като до пълния предявен размер от 100 000
лв. претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди се явява недоказана и
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение претендираните от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи във връзка с невъзможността за изпълнение на сключени
професионални договори през време на задържането на ищеца и домашния му арест в
размер 20 536, 21 лв., съдът намира същата за частично основателна.
Претенцията е
доказана по основание, по съображенията, изложени по – горе, касаещи
основателността на иска за обезщетение за пертърпени
неимуществени вреди. Съдът не приема възражението на П.досежно
липсата на доказателства за датата на сключване на двата договора, по които
ищецът е бил страна като изпълнител и чието изпълнение е било препятствано със
задържането му и невъзможността да се придвижва, пред вид факта, че датата на
договорите е посочена в самите тях. Ирелевантно е
обстоятелството дори кога са подписани договорите и дали са подписани в ареста
или не, пред вид факта, че за тяхната действителност не се изисква особена
форма, различна от писмената, а подписът на ищеца върху тях не бе оспорен и,
пред вид това е без значение мястото, на което той физически е поставен.
Що се касае до
размера на възнаграждението по тези договори, съдът приема, че ищецът е
пропуснал да получи сумите, описани в самите тях – съответно – 1 800 евро
по единия и 1 500 евро по другия или общо 3 300 евро – левова
равностойност 6 454, 24 лв. и счита, че претенцията за репариране на
претърпените от ищеца имуществени вреди следва да бъде уважена в този размер, а
в останалата част – отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Исковете са
основателни и доказани за посочените размери и за тях следва да бъдат уважени,
като за останалата част – за разликата до пълния им предявен размер –
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
На основание чл.
38 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката – повереник
на ищеца адв.
А.И., САК, със съд.адрес:*** - разноски, съобразно уважената част от иска в размер 1 594 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. „*****, да заплати
на К.Ч.В., ЕГН **********, чрез
адв. А.И., САК, със съд.адрес:***, сумата 36 424, 24 лв., ., от която: 1/ 30 000 лв., - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие привличането
му като обвиняем
и задържането му под стража, ведно със
законната лихва върху таази сума, считано от 27.08.2012 г. до окончателното
изплащане плащане и 2/6 424, 24 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) и невъзможност вследствие наложената мярка за неотклонение
да извърши работа и да получи договорено възнаграждение, на основание чл.2,
ал.1, т. 1 и 3 от
ЗОДОВ, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за
разликата до пълния предявен размер от 120 536,21 лв., от която: 1/ 100 000 лв., - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2/20 536.21 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б. да заплати на адв.
А.И., САК, със съд.адрес:*** адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в
размер 1 592 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: