Решение по дело №12058/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              13.05.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

 Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ    

 

като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело №12058 по описа на 2015 година , за да се произнесе взе предвид следното :      

 

Производството е по чл.247 ГПК .

С молба от 04.03.2021 г И.И.Х. ЕГН ********** *** иска да се допусне поправка на очевидни фактически грешки в решение от 17.11.2015 г по гр.д.№12058/15 г на СГС , III „Г“ състав , поправено в частта за разноските с решение от 11.03.2016 г по същото дело.

Според молителя предмет на въззивното производство са били 1561,16 лева призната в заповедното производство главница , 681,13 лева главница , за която искът е отхвърлен от СГС и 424,67 лева лихви за забава . СГС е формирал воля за основателност на въззивната жалба , като за 1493,96 лева и 424,67 лева е прието , че решението на СРС е недопустимо , а в останалата част е неправилно . В противоречие с това в диспозитива на СГС е посочено , че делото е прекратено за разликата над 2263,64 лева до 1561,15 лева /или за 702,48 лева /главница и за разликата над 449,85 лева до 424,67 лева /или за 25,18 лева/ лихви за забава . Според молителя за разликите над 1561,16 лева главница и над 424,67 лева лихви за забава производството е било допустимо .

„Т.С.” ЕАД не взема становище по молбата .

Молбата е основателна . Действително в посоченото решение на СГС съдът е формирал воля за основателност на въззивната жалба . За сумите от 1561,16 лева призната в заповедното производство главница и за сумата от 424,67 лева признати в заповедното производство лихви за забава СГС е приел , че липсва надлежно възражение срещу заповедта за изпълнение т.е. че същата е влязла в сила в тази част . За останалата обжалвана част на присъдената от СРС главница СГС е приел , че не се дължи , защото ответницата не е възразила в заповедното производство дори за по-голяма част от действително дължимата . По отношение на лихвите за забава не са изложени конкретни мотиви , освен че въззивната жалба е изцяло основателна .

При тези данни в диспозитива на съдебното решение на СГС са допуснати множество очевидни фактически грешки .

На стр.4 и и стр.5 от съдебното решение /в първия абзац на диспозитива/ следва да се премахнат изразите „над размера“ , за да стане ясно , че решението на СРС се обезсилва за 1561,16 лева  главница и за 424,67 лева лихви за забава , за които в заповедното производство не е било подадено възражение и в тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила.

На стр.5 от съдебното решение /в диспозитива/ след израза „изтекла лихва от 01.05.2010 г. до 20.03.2013 г“ трябва да се вмъкне израза „    , ведно със законната лихва върху посочената главница от 09.04.2013 г до окончателното й заплащане“ и да се продължи с наличния текст “като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част“ и да се постави точка и край на изречението .

На стр.5 от съдебното решение /в диспозитива/ изразът

„ , както и ОТМЕНЯ решението в частта на признатата като дължима главница за сума от още 681,13 лева /шестстотин осемдесет и един лева и тринадесет стотинки/ като ОТХВЪРЛЯ претенцията , със законните лихви за забава от 09.04.2013 г. до окончателно плащане.“ трябва да се замени със следния израз в нови абзаци :

 

„ОТМЕНЯ посоченото решение на СРС в частта , с която е признато за установено на основание чл.415 ал.1 ГПК във вр.чл.* ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че И.И.Х. ЕГН ********** *** дължи на “Т.С.” ЕАД *** разликата над 1561,16 лева до размера от 2263,64 лева главница за доставена топлинна енергия за периода м.03.2010 г – м.04.2012 г за ап.№* в гр.София ж.к********, ведно със законната лихва върху посочената главница от 09.04.2013 г до окончателното й заплащане ;  както и разликата над 424,67 лева до размера от 449,85 лева лихви за забава  за периода 01.05.2010 г – 20.03.2013 г върху посочената главница ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.04.2013 г по ч.гр.д.№5670/13 г на СРС , 89 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.” ЕАД *** срещу И.И.Х. ЕГН ********** *** , които искове са с правно основание чл.415 ял.1 ГПК във вр.чл.* ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ; да се признае за установено , че Х. му дължи разликата над 1561,16 лева до размера от 2263,64 лева главница за доставена топлинна енергия за периода м.03.2010 г – м.04.2012 г за ап.№* в гр.София ж.к********, ведно със законната лихва върху посочената главница от 09.04.2013 г до окончателното й заплащане ;  както и разликата над 424,67 лева до размера от 449,85 лева лихви за забава  за периода 01.05.2010 г – 20.03.2013 г върху посочената главница ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.04.2013 г по ч.гр.д.№5670/13 г на СРС , 89 състав „

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА поправка на очевидни фактически грешки в решение от 17.11.2015 г по гр.д.№12058/15 г на СГС , III „Г“ състав , поправено в частта за разноските с решение от 11.03.2016 г по същото дело ; както следва :

На стр.4 в диспозитива и на стр.5 от съдебното решение в продължението на първия абзац на диспозитива се премахват изразите „над размера“ .

На стр.5 от съдебното решение /в диспозитива/ след израза „изтекла лихва от 01.05.2010 г. до 20.03.2013 г“ се вмъква израза „    , ведно със законната лихва върху посочената главница от 09.04.2013 г до окончателното й заплащане“ , след което продължава наличният текст “като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част“ и се поставя точка и край на изречението .

На стр.5 от съдебното решение в диспозитива изразът

„ , както и ОТМЕНЯ решението в частта на признатата като дължима главница за сума от още 681,13 лева /шестстотин осемдесет и един лева и тринадесет стотинки/ като ОТХВЪРЛЯ претенцията , със законните лихви за забава от 09.04.2013 г. до окончателно плащане.“ се заменя с израза :

 

„ОТМЕНЯ посоченото решение на СРС в частта , с която е признато за установено на основание чл.415 ал.1 ГПК във вр.чл.* ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че И.И.Х. ЕГН ********** *** дължи на “Т.С.” ЕАД *** разликата над 1561,16 лева до размера от 2263,64 лева главница за доставена топлинна енергия за периода м.03.2010 г – м.04.2012 г за ап.№* в гр.София ж.к********, ведно със законната лихва върху посочената главница от 09.04.2013 г до окончателното й заплащане ;  както и разликата над 424,67 лева до размера от 449,85 лева лихви за забава  за периода 01.05.2010 г – 20.03.2013 г върху посочената главница ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.04.2013 г по ч.гр.д.№5670/13 г на СРС , 89 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.” ЕАД *** срещу И.И.Х. ЕГН ********** *** , които искове са с правно основание чл.415 ал.1 ГПК във вр.чл.* ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ; да се признае за установено , че Х. му дължи разликата над 1561,16 лева до размера от 2263,64 лева главница за доставена топлинна енергия за периода м.03.2010 г – м.04.2012 г за ап.№* в гр.София ж.к********, ведно със законната лихва върху посочената главница от 09.04.2013 г до окончателното й заплащане ;  както и разликата над 424,67 лева до размера от 449,85 лева лихви за забава  за периода 01.05.2010 г – 20.03.2013 г върху посочената главница ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.04.2013 г по ч.гр.д.№5670/13 г на СРС , 89 състав . „

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ :               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.