Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 20 10.03.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Тихомир Тодоров, разгледа докладваното от
съдията-докладчик Марин Маринов КАН дело № 215 по описа за 2021 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Т. Х. К. от
с. Т., обл. Б. против Решение № 279 от 22.10.2021 год., постановено по АНД № 401/2021 год.
по описа на Районен съд – Разград. С него съдът е потвърдил НП № 38-0001498 от
31.05.2021 год., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ –
Русе, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл.
101, ал. 4 от ЗДвП във връзка с Приложение № 5, част І, т. 1.1.14, б. „а“ от
Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 год. на МТИТС на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 500 лв. на основание с чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП. В касационната
жалба и по същество се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на сочените
отменителни основания се излагат доводи, че констатираната техническа
неизправност е случайно събитие, като се оспорва констатацията на съда за
времето на настъпването ѝ. Сочи се, че е налице погрешна правна
квалификация на нарушението, тъй като техническата неизправност е значителна, а
не опасна, което е довело и до погрешно приложение на санкционната разпоредба
на чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, вместо тази на т. 2 от същия член. Твърди се
още, че въззивният съд е достигнал до погрешни фактически изводи въз основа на
свидетелски показания, каквито реално не са събирани като доказателства по
делото. От съда се иска да отмени въззивното решение, като отмени и
наказателното постановление. Претендират се разноски.
Ответникът – Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, не ангажира становище по жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила въззивното решение.
Административен съд – Разград, като
обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу
акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си
районният съд e приел от фактическа страна следното: На 23.04.2021 год. около
15,00 ч. на територията на обл. Разград, на път І-2, до бистро „Момин рид“,
посока от гр. Шумен за гр. Разград, контролните органи спрели за проверка
състав от ППС, състоящ се от влекач „Скания Р420 ЛА 4х2 МНА“ с рег. № ******** и
полуремарке „Вилтон НВ 3“ с рег. № ********, извършващ обществен превоз на
товари по маршрут гр. Варна – гр. Русе, с пътен лист серия А, №
0125149/21.04.2021 год., при което установили, че водачът Т. Х. К. извършва
превоза с технически неизправно МПС - влекач „Скания Р420 ЛА 4х2 МНА“ с рег. № ******** със спукан
спирачен диск от лявата страна на първа ос на влекача, като пукнатината е по
цялата ширина на спирачния диск, което представлява опасна техническа
неизправност. За констатираното нарушение срещу касационния жалбоподател бил
съставен АУАН серия А-2020, бл. № 288839 от 23.04.2021 год., в който деянието
било квалифицирано като нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във вр. с Приложение
№ 5, част І, т. 1.1.14, б. „а“ от Наредба № Н–32 от 16.12.2011 год. на МТИТС.
АУАН бил връчен срещу подпис на нарушителя, който не направил възражения нито
на място, нито в тридневния срок по ЗАНН пред административнонаказващият орган.
Въз основа на съставения АУАН, на 31.05.2021 год. било издадено и наказателното
постановление, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя
била наложена глоба в размер на 500 лв.
При тази фактическа обстановка
районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени в предвидените
за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание. Посочил е, че въз основа на показанията на
свидетелите, е установил, че констатирането на повредата е осъществено чрез
визуална проверка. Според съда от приложената по делото фотоснимка ясно се
установява както степента на повредата, така и, че настъпването ѝ е не е скорошно. Приел е, че констатираната
неизправност е от категорията на опасните, тъй като застрашава сигурността на
движението и може да доведе до причиняване на ПТП с тежки последици. С оглед на
събраните по делото доказателства е счел за безспорно установено, че наказаното
лице е извършило виновно вмененото му административно нарушение, поради което и
правилно неговата административнонаказателна отговорност е била ангажирана на
основание посочената в наказателното постановление санкционна разпоредба.
Разградският административен съд
намира решението на районния съд за валидно, допустимо, но неправилно.
При постановяването му въззивният
съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които съставляват
самостоятелно основание за неговата отмяна. С разпореждане от 30.07.2021 год. за
насрочване на делото за разглеждане в открито заседание съдът е разпоредил да
се призоват като свидетели актосъставителят и свидетелите по АУАН.
Действително, техните показания са от значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото, а от там и за разкриване на обективната истина. С протоколно
определение в единственото открито
съдебно заседание по делото, проведено на 21.09.2021 год., съдът е отменил
своето разпореждане от 30.07.2021 год. и е заличил от списъка със свидетелите допуснатите
до разпит свидетели. Съдът не е изложил никакви мотиви към определението си, с
което е заличил свидетелите. Липсата на мотиви е съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК не само, когато
засяга обжалваното решение, но и всички останали актове на съда, които не
подлежат на самостоятелно обжалване, каквото е и протоколното определение, с
което са заличени свидетелите.
В тази връзка основателно се явява и
възражението на касатора, че въззивният съд е формирал някои от фактическите си
изводи върху доказателства /свидетелски показания/, каквито не са събирани по
делото.
Нещо повече – въззивният съд не само
не е събрал показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, но и въобще не
е приобщил по делото представената от наказващия орган
административнонаказателна преписка и представените от жалбоподателя писмени
доказателства, а в същото време е счел делото за изяснено от фактическа страна.
По този начин съдът е нарушил принципа за непосредственост, залегнал в чл. 18
от НПК.
Предвид горното съдът е допуснал
съществено нарушение на принципа за разкриване на обективната истина,
регламентиран в чл. 13 от НПК. Това е
довело и до нарушаване на чл. 14, ал. 1 от НПК – решението е постановено въз
основа на вътрешно убеждение, което не е основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Тези процесуални нарушения са
съществени, тъй като нарушаването на основни принципи на наказателния процес
води до съществено ограничаване правата на страните в процеса.
С оглед на гореизложеното съдът не
може да извърши касационна проверка на оспореното решение относно
съответствието му с материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, като неправилно
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а делото
върнато за разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане
на делото съдът следва да изясни напълно фактическата обстановка, като събере
свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, приобщи към материалите по делото
административнонаказателната преписка и останалите представени от страните
писмени доказателства, а при нужда да събере и други доказателства. При
решаването на спора по същество съдът следва да извърши пълен и всестранен
анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност.
С оглед изхода на делото,
претенцията за разноски на жалбоподателя не следва да се разглежда. Въпросът с
отговорността за разноските следва да се реши при решаване на съдебния спор по
същество.
Водим от горното
и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
279 от 22.10.2021 год., постановено по АНД № 401/2021 год. по описа на Районен
съд – Разград.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Разград.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/