№ 1861
гр. Варна, 24.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20233100501762 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:32 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Въззивното дружество ЗАД „ОЗК – Застраховане АД,
представлявано от Изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., редовно
призовано, не изпраща представител.
Въззиваемата страна Т. Д. В., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 28387/21.11.2023 г. от
ЗАД „ОЗК – Застраховане АД, като сочат, че не възразяват делото да се гледа
в тяхно отсъствие.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 28401/21.11.2023 г. Т. Д. В.
чрез адв. Й. А., в която сочи, че не възразява да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
1
разпоредително заседание Определение № 3843 от 09.10.2023 година:
Постъпила е въззивна жалба вх. № 49971/03.07.2023 г. , подадена от
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу Решение № 1586/10.05.2023г.,
постановено по гр.д. № 580/2022г. по описа на ВРС, 39-ти съдебен състав,
в частта, с която е уважен искът, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждане
на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на Т. Д. В., ЕГН: **********
сумата над 4095,05 лева до присъдената 4775,05 лева, предявена като
частичен иск от сумата в размер на 7500 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а. „Мерцедес Е320 ЦДИ", с peг. №
******, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 04.02.2022г. в гр.
Варна, причинено по вина на водача на л.а. „Мерцедес W140", с peг. №
*******, застрахован при въззивника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», със срок на действие от 05/11/2021г. до 04/11/2022г., вкл.
следните увреждания – предна броня, лява лайсна предна броня, калник
преден ляв, врата предна лява, джанта предна лява Al 17, лайсна преден ляв
калник, никелова лайсна преден ляв калник, патрон предна лява врата, лайсна
предна лява врата, никелова лайсна предна лява врата, врата задна лява,
лайсна задна лява врата, никелова лайсна задна лява врата, панел заден ляв,
броня задна, лява лайсна задна броня, колона „А" лява, PVC основа преден
ляв калник, дръжка врата предна лява и PVC основа дръжка предна лява
врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 04.08.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Въззивникът намира първоинстанционното решение в обжалваната му
част за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон. На първо място
счита, че при определяне стойността на вредата първоинстанционният съд
неправилно е определил стойността на „запазените части“, кредитирайки
заключението на тройната САТЕ, в размер на 1400 лева, който е хипотетично
определен. Въззивникът твърди, че след като автомобилът не е предаден за
скрап, или разкомплектоване, ВРС е следвало да кредитира заключението на
ВЛ Й. М., определило стойността на „запазените части“ като процент от
действителната стойност на автомобила или 25 %, равна на 2080 лв. Навежда
оплаквания, че съдът не е допуснал направените от него доказателствени
искания за установяване на действителната стойност на вредата. На следващо
2
място въззивникът счита, че първоинстанционният съд в хода на
производството е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила,
като е оставил без уважение своевременно направени доказателствени
искания, без да изложи мотиви затова и по този начин се е поставил в
невъзможност да установи по надлежен ред подлежащите на доказване факти.
Това, според въззивника, довело до невярна интерпретация на действителното
съдържание на доказателствата, в резултат на което се стигнало до
неправилно решение, постановено при неспазване на изискванията за
обективност, всестранност и пълнота. По отношение на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, въззивникът счита, че такава не се дължи и
застрахователят не е изпаднал в забава, след като процесният автомобил не е
с прекратена регистрация. Поради изложеното, моли за решение, с което да
бъде отменено пъворинстанционното решение над сумата от 4095,05 лева,
както и присъдената законна лихва, считано от 04.08.2022г. Моли за
съответно намаляване и на присъдените разноски в полза на ищеца.
Претендира присъждане на направените съдебно-деловодните разноски за
двете инстанции.
Въззивникът прави следните доказателствени искания:
1. Да бъде допуснато извършването на оглед на процесния автомобил в
присъствие на вещо лице и страните с цел установяване, дали същият е
ремонтиран и какви части са вложени.
2. Да бъде изискана от ПП КАТ Варна справка за настоящ собственик
на л.а. Мерцедес Е 320 СДИ, рег. № ******, рама ********
3. Да бъдат зададени по реда на чл.176 ГПК въпроси към въззиваемата
страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Т. Д. В. депозира
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Изразява становище, че по
делото е безспорно установено, че е налице „тотална щета" по смисъла на
чл.390, ал.2 КЗ. Поради това и за правилно се намира кредитирането от съда
на повторната САТЕ и достигане до извода, че в хипотезите на „тотална
щета“ меродавна е действителната стойност на вещта към момента на
застрахователното събитие, от която се приспада стойността на запазените
части, възлизаща в случая на 1400.00 лева. Твърди, че при завеждане на
3
щетата застрахователното дружество е извършило оглед на автомобила и е
описало увредените детайли от процесното произшествие, поради което счита
направените във въззивната жалба доказателствени искания за преклудирани
и неотносими. При анализ на законодателните разпоредби за предаване на
излезлите от употреба МПС /ИМПС/, въззиваемата страна достига до извода,
че на собственика на ИМПС не е позволено да разглобява автомобила и да го
продава на части, както и не следва да му се вменява такова задължение,
поради което с цел постигане справедливо обезщетение следвало от
действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие
да се приспадне стойността, определена от вещите лица за продажба на
автомобила в целокупно състояние на пункт за разкомплектоване, в размер на
1 400.00 лв. За неоснователно се посочва и твърдението на ответника, че
законната лихва се дължи от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на автомобила поради „тотална щета", тъй
като изпълнението на това задължение е условие само за изискуемостта на
обезщетението. Отделно от това развива доводи, че изпълнението на
задължението за дерегистрация е обвързано от издаването от удостоверение
от самия застраховател, което да послужи пред компетентните органи по
прекратяване на регистрацията. Изричният отказ на застрахователя да
признае застрахователния случай като „тотална щета“ се тълкува като
изключване на възможността за прекратяване на регистрацията на увреденото
МПС, поради което въззиваемата страна намира, че с поведението си самият
платец се е поставил в забава и такова се дължи, както е претендирано. Моли
за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на
разноските за настоящата инстанция.
По направените от въззивника доказателствени искания, въззивният
състав намира, че исканията за извършване на оглед по реда на чл.204 ГПК и
за обяснения на страна по чл. 176 ГПК попадат под забраната на чл.266, ал.1
ГПК, тъй като при разглеждане на делото в първата инстанция тези искания
са били направени извън преклузивните срокове за това, с писмена молба
едва преди второто и последно заседание пред въззивната инстанция и са
могли да бъдат направени в срока за отговор на исковата молба, или
найкъсно в първото по делото съдебно заседание, когато на въззивника вече е
било известно, че вещото лице Й. М. по първоначалната експертиза не е
извършило оглед на автомобила поради уведомяването му, че автомобилът не
4
е в държане на ищеца. Ведно с изложеното, поставените въпроси по реда на
чл.176 ГПК са неотносими към предмета на въззивното производство
доколкото спорът се концентрира върху релевантния критерий за определяне
стойност на запазени части, а не стойност на последващ ремонт на
автомобила. Искането по чл.186 ГПК за извършване на справка за актуален
собственик на автомобила също се явява неотносимо към предмета на спора
пред въззивната инстанция, а и недопустимо като мотивирано с целта да се
извърши оглед, който не е поискан в срок в първата инстанция. Поради това,
направените доказателствени искания с въззивната жалба следва да бъдат
оставени без уважение.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателства по делото постъпилите
становище с вх. № 28387/21.11.2023 г. и молба с вх. № 28401/21.11.2023 г.,
ведно със списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
13:34часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5