№ 357
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000257 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника С. А. Д.
ЕГН:**********, в качеството му на едноличен търговец ЕТ „С. - С. А.“ ЕИК
*********, представляван от процесуалния си представител адвокат Д. Н. М.,
вписан в АК - П. против Решение № 260028 от 26.01.2022 г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 170/2020 г.
По силата на обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил
ответника ЕТ „С. - С. А.“ ЕИК ********* да заплати на ТД „М. К. -
**“ЕООД ЕИК ********* сумата 36 000 лева, представляваща неплатена
наемна цена, дължима по договор за наем на недвижим имот от 05.12.2016 г.
за периода от м.февруари 2017 г до м.февруари 2020 г.,включително, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба -04.03.2020 г.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че съдът е постановил
решението си в нарушение на материалния закон, като при постановяването
му съдът не е отчел факта ,че наемателят е депозирал на
02.11.2017г.предизвестие за прекратяване на договора за наем на основание
1
чл.10 от същия. Наред с това се поддържа оплакването,че съдът е постановил
решението си в нарушение на процесуалния закон - чл.164,ал.1 т.4 от ГПК
като не е допуснал гласни доказателства, които не попадат под забраната,
установена с цитираната процесуална разпоредба.
Претендира се отмяната на решението и постановяване на въззивно
решение по съществото на спора, по силата на което да се отхвърли
предявеният иск като неоснователен.
Въззиваемата страна – търговско дружество „М. К. - **“ ЕООД,
представлявано от управителя си Б. В. К. чрез пълномощника си адвокат Т.Т.
от АК - Х., поддържа мотивиран писмен отговор, съгласно който въззивната
жалба е неоснователна. Изрично се противопоставя съдът да допусне гласни
доказателства за обстоятелства, за установяването на които законът изисква
писмен акт.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
По делото е безспорно установено, че между страните е сключен договор
за наем на недвижим имот от 05.12.2016 г. Предмет на договора е Магазин за
хранителни стоки в секция № * от две части „ А и Б“,намиращ се в град. П.,
район Ю., ул. „Г. Б.“№ ** *.
Съгласно чл.3 от договора наемодателят предоставя ползването на
недвижимия имот срещу месечен наем в размер на 1 000 лева, като
плащането на наемната цена се извършва до 5-то число на текущия месец.
Договорът за наем е сключен за срок от една година, считано от датата
на подписването му. Предвидено е ,че действието на договора се прекратява
по взаимно съгласие на страните, както и чрез едностранно писмено
предизвестие на една от страните.
Съгласно чл.10 от договора, ако в срок от един месец преди изтичането
на едногодишния срок на действие на договора нито една от страните не
отправи писмено предизвестие до другата страна,че не желае прекратяването
на договора,то същият се счита автоматично за продължен за нов
едногодишен период, без да е необходимо подписването на анекс.
По делото е безспорно установено, че за процесния период от време,
считано отм. Февруари 2017 г. до м.февруари 2020 г. договорът за наем е бил
2
действащ между страните.
Спорен е въпроса дали действието на договора е било прекратено чрез
писмено предизвестие, като във въззивната жалба отново се повдига този
въпрос. Действително от приложената по делото справка от Н** се посочва,
че от страна на ищеца –наемодател е изготвено предизвестие за прекратяване
действието на договора от 2017 г. Както правилно е отбелязал
първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение- по делото не
са представени доказателства, от които да установяват факта че така
изготвеното предизвестие е достигнало до знанието на наемателя.
Затова и в изготвения доклад по делото съдът правилно е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,че договорът за
наем е бил действащ през исковия период от време.
Не се спори, че наемодателят е изпълнил задължението си е предал
ползването на недвижимия имот, който обаче е бил ползван, но не като
магазин за хранителни стоки, както е описан в договора, а като фитнес
помещение и солариум.
Това, че първоначалното предназначение на наетия имот е било
впоследствие променено в случая няма значение за спора, след като и двете
страни са дали съгласието си за това. Ако наемодателят не е бил съгласен
отдадения под наем имот да се ползва с предназначение, различно от
уговореното в договора, то същият е имал възможност да прекрати
договорната връзка.
Не е направил това, поради което следва да се приеме, че договорът за
наем е продължил да действа и страните трябва да продължат да изпълняват
поетите права и задължения по договора. Това се отнася до задължението на
наемателя да заплаща наемната цена в размер на 1000 лева до 5-то число на
текущия месец.
И тук стигаме до основния фактически спор относно плащането на
наемната цена. В случая писмени доказателства за заплащането на наемната
цена не се представят от наемателя. Неговото твърдение е, че наемът е
заплащан в брой на ръка, но не са изготвени и получавани от него разписки
за получените суми.
Безспорно съгласно чл.77,ал.1 от ЗЗД наемателят като длъжник е имал
3
правото да поиска и да получи от кредитора си разписка. Какво е причината,
поради която наемателят не се възползвал от това си право е без правно
значение. Правилно съдът не е допуснал гласни доказателства за
установяване на факта ,че плащането на наемната цена е ставало на ръка.
Налице е забраната по чл.164,ал.1 т.4 от ГПК за недопустимост на
свидетелски показания за погасяване на установени с писмен акт парични
задължения. Тази забрана е относителна и може да бъде преодоляна , но
трябва изрично съгласие на насрещната страна, което в случая не е дадено.
Това е и основното оплакване, изложено във въззивната жалба, в която
отново се прави искането да се допуснат свидетели за установяване на това
какви са били „фактическите уговорки между страните за заплащането на
наемната цена“. В съдебно заседание пред въззивната инстанция
пълномощникът на жалбоподателя адв. Д.М. конкретизира искането в
смисъл, че свидетелите ще установяват, че заплащането на наемната цена е
ставало в брой – на ръка и „накуп“,т.е. за няколко месеца. И при това
пояснение въззивният съд прецени, че забраната по чл.164,ал.1,т.4 от ГПК не
може да бъде преодоляна и не допусна свидетелските показания, които са
недопустими.
Казано обобщено: наемателят сам си е създал този непреодолим
доказателствен проблем след като не бил достатъчно настойчив и не се е
възползвал от правото си по чл.77,ал.1 от ЗЗД- да получи от наемодателя
разписка за получените накуп месечни наеми.
В този смисъл не съдът е този, който е лишил наемателят- жалбоподател
по делото от възможността да защити правата си и да докаже твърденията си,
а последният сам се е поставил в тази наистина неизгодна ситуация.
При липса на писмени доказателства за погасяване на установени с
писмен акт парични задължения действа добре познатото правило, съгласно
което който плаща зле, плаща два пъти.
Следва да се потвърди обжалваното решение, при постановяването на
което съдът е приложил точно материалния закон- чл.232,ал.2 от ЗЗД, както и
процесуалния закон – чл.164,ал.1, т.4 от ГПК.
При този изход на спора пред въззивната инстанция в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 1 500 лева,
4
представляваща направени от нея съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260028 от 26.01.2022г.,постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 170 /2020 г.
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН:**********, в качеството му на Едноличен
търговец с фирма ЕТ „С - С. А.“ ЕИК ********* да заплати на „М. К. - **“
ЕООД ЕИК ********* сумата 1 500 лева / хиляда и петстотин лева/,
представляваща направени от ищеца съдебни разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5