№ 1714
гр. Варна, 14.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Ирена Н. Петкова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20243100502165 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът К. Н. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г. Т.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемият ,,НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД – КЛОН ЧЕРНО МОРЕ,
редовно призован. Представлява се от юриск. С.П., редовно упълномощена и приета от съда
от преди.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Юриск. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 4666/25.10.2024г., с което определение е извършен
доклад на въззивната жалба, както и на депозирания срещу жалбата писмен отговор.
Адв. Т.: Поддържам въззивната жалба, по изложените в същата подробни
съображения за нарушения на материалния и процесуалния закон. Нямам възражения по
доклада на делото, запозната съм.
Нямам искания по доказателствата. Представям списък на разноските по чл. 80 от
ГПК, които претендираме. Не правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Юриск. П.: Оспорвам жалбата, поддържам отговора. Нямам възражения по доклада
1
на делото, запозната съм.
Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл. 80 от
ГПК. Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от
ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Т.: Считам, че от същественото значение за изхода на делото, е преценката кой
носи правото да прекрати трудовия договор, в случая на приложението на чл. 325, ал. 1, т. 1
от КТ, както и в случая по чл. 326, ал. 1 от КТ.
Безспорно считам, че законодателят го е установил, носител на правото по чл. 325, ал.
1 от КТ е работодателят, след постигане на съгласие между двете страни, по това дали да
бъде прекратен трудовия договор и от кога. По реда на чл. 326, ал. 1 от КТ, носител на
правото да прекрати договора работника/служителя, който заявява, че ще го прекрати.
От значение за спора е уговореното в т. 10 на трудовия договор, където е посочено, че
договорите с постоянен характер, се прекратяват с едномесечно предизвестие. Което значи,
че важи еднакво и за двете страни и не уточнява, кой всъщност трябва да го направи, кой да
даде предизвестието.
Разбирането, което е вложил районен съд, видно от мотивите на акта е, че след като
работника посочи текст от закона, както в случая е посочено чл. 326, ал. 1, то следва да се
уважи това основание за прекратяване. Съдът не е обърнал внимание на факта, че към този
текст на закона, служителят е написал, че желае да му бъде прекратен трудовия договор. Той
не е заявява, че той го прекратява, той не заявява своето право сам да прекрати договора.
Това е важното. Всички други разбирания, които показва районен съд противоречат на
смисъла на закона.
Цитирахме т. 10 от договора, защото пишейки своето заявление за прекратяване на
трудовия договор, искайки да му бъде прекратен договора, моят доверител е посочил в скоби
и уговорката в договора, която извадена от контекста на закона добива друго обяснение и
друго съдържание.
Освен това, считам че съдът е прекалил с обсъждане на доказателствата, които са
ирелевантни за спора. Особено дразни на стр. 2, ред 20, където е записано, че съдът приема,
че на доверителя ми е изпратено писмо с изх. № 2134/22.12.2023г., с което му е било
2
съобщено, че го освобождават, по кой член, от кога и за какво, и че е по негово
предизвестие. Малко по-долу самият съд признава, че това писмо не е стигнало до моя
доверител. Като погледнете делото пред ВРС ще видите, че това писмо може да е написано
на 22.12.2023г., но то е изпратено по пощата шест дни след 02.01., когато е получил
заповедта си за уволнение моят доверител.
Считам, че това навежда на извода, след като работодателят е парафирал с ,,Да“, че е
приел предложението да прекрати договора, защото той го прекратява, а не моят доверител.
Моля да имате предвид всичко изложено в жалбата, както и изложеното от мен днес,
да отмените решението на ВРС, и да решите спора в искания от нас смисъл. Моля да ни
бъдат присъдени сторените разноски, съобразно представения списък.
Юриск. П.: Моля да потвърдите решението на ВРС, като правилно, като постановите
друго такова, с което да отхвърлите предявените от Д. искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 4 от КТ. Същото решение е правилно и законосъобразно, моля да вземете предвид
доводите ни, които сме изложили в отговора.
Във връзка с казаното от колегата днес, актът за прекратяване на трудовия договор е
получен лично от ищеца срещу подпис на 02.01.2024г, когато е изтекъл болничния му лист,
който е по делото и се е явил лично, а не, както беше казано от колегата на 06.01.
От друга страна всички изводи на ВРС са обосновани и са базиран на събраните по
делото доказателства, т.к. са базирани на събраните доказателства и съответстващи на
фактите. Установи се, че заявлението с вх. № ЧР-21129/22.11.2023г. подадено от въззивника,
с изрично посочено от него основание чл. 326, ал. 1 от КТ, поради което считаме за
мотивиран извода на съда за прекратяване на трудовото правоотношение с изтичане на
срока от 30 дни, което въззивникът изрично е задал като начална дата и срок. В случая
двумесечния срок по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е с начална дата 23.12. и е изтекъл на
23.02.2024г. Нещо повече в чл. 326 от КТ няма хипотеза за продължаване на срока на
предизвестието, какъвто акт е депозиран от въззивника в последния ден на изтичане на
предизвестието му по първоначалното му предизвестие по първото му заявление.
Правило е приложен законът в този смисъл, като съдът е счел, че е пропуснат
двумесечния срок за предявяване на главни иск, респективно, същият е неоснователен като
погасен по давност, което води до неоснователност на иск.
Изцяло поддържам изложените в отговора ни на въззивната жалба доводи. Моля да
ни бъдат присъдени разноски за двете инстанции.
Адв. Т. /реплика/: Колегата не ме е разбрала, не съм заявила, че на 06.01.2024г. е
получил съобщението, а казах, че съобщението, на което се позовава на стр. 3 от решението
си съдът, че му прекратява и при какви условия трудовия договор, не е стигнало до моя
доверител. Как да стигне, след като е написано на 22.12.2023г., а е пуснато в пощата на
06.01.2024г.
Освен това, цитирането на текст от закона от човек, който не разбира, винаги може да
е грешно посочено и разбрано, съжалявам, но има и колеги, които ако има зададете въпрос
3
кой носи отговорност по чл. 326, ал. 1 от КТ, няма да могат да отговорят.
Освен всичко друго, няма никаква пречка да дадеш предизвестие, че ще искаш
уволнение по взаимно съгласие след шест месеца, ако службата ти е такава, че отчиташ, че
трябва да сложиш в ред нещата, преди да напуснеш. Моля да имате предвид това.
Юриск. П. /дуплика/: Съгласно трайно установената съдебна практика дори няма
нужда да има изричен акт от работодателя в тази хипотеза, прекратяването на трудовото
правоотношение настъпва след изтичане на срока от 30 дни. Това при нас е направено с
оглед това, че следва да се подадат документи към НОИ и НАП. Основното е, че самият иск
е входиран с дата 06.03.2024г., след отстраняване на нередовностите на исковата молба, с
оглед това, че е била подадена по ел. поща на 05.03., поради което искът е изцяло погасен.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в 27.11.2024г., от която дата започва да тече срокът за касационно
обжалване, на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4