Решение по дело №6733/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6627
Дата: 3 декември 2024 г.
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20231100106733
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6627
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100106733 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Н. Ц. Ц., с
ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.София,ж.к."*******, чрез адвокат Я. С.-САК, срещу
„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК:1*******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.*******, представлявано заедно от А.Л. и Р.Д. - изпълнителни директори, с която
е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, с който ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 100 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на пътно
– транспортно произшествие от 24.03.2021г., причинено виновно от водача на т.а. марка
„Волво“, модел „ФХ“, с peг. № *******, управляван от Й. В. Ц., застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ при ответника по силата на договор за задължителна застраховка
на автомобилистите, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2021г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 24.03.2021г. е управлявал ППС с животинска тяга ( каруца с
кон ) се е движил по ул. ул."Капитан Симеон Петров" към ул.“510“ ,като в един момент на
около и над 200метра пред кръстовището ,конят му се подплашва и започва да бяга в галоп,
като същевременно е станал неконтролируем и е отказвал да се подчини на каруцаря и да
спре .В същият момент по ул.“5010" с посока на движение от ул."Неделчо Бончев" към
ул.'5001" се е придвижвал т.а. марка" Волво ", управлявано от виновния водач Й. В. Ц., като
е възникнало ПТП.
На местопроизшествието е пристигнал екип на Спешна помощ, който е откарал
ищеца Н. Ц. в болница УМБАЛ „Света Анна"АД-София, където са и извършени множество
1
изследвания и в неотложен порядък е извършена животоспасяващ операция. В болничното
заведение пострадалият е бил от дата 24.03.2021г. до дата 31.03.2021г..
След изписването е започнал дълъг оздравителен период. С оглед оперативно
премахната слезка възстановителният период за пострадалият е обективно
невъзможен.Вследствие на инцидента пострадалият е получил и емоционални и психически
травми вследствие преживяното неочаквано събитие. Във връзка с ПТП пострадалия е
търсил и последваща спешна помощ в УМБА/ГСвета Анна- София.
В законоустановения срок ответникът „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е подал
отговор на исковата молба, с който е оспорил иска по основание и размер, поради което и
иска отхвърлянето му като неоснователен. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на влекач марка „Волво“, модел „ФХ“, с per. № ******* и „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД. Не оспорва факта на настъпване на процесното ПТП, на посочената дата
и между посочените участници. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение
на водача Й. В. Ц., управлявал влекач марка „Волво“, за настъпване на процесното
произшествие. Твърди, че поведението на пострадалия е първопричина за настъпването на
произшествието. Твърди, че вредоносното събитие съставлява случайно събитие по смисъла
на чл. 15 НК, предвид липсата на виновно противоправно поведение на сочения като
делинквент водач
При услови, че застрахованият в ответното дружество водач има вина за
настъпването на инцидента, счита, че е налице значителна степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Н. Ц. Ц..
Оспорва размера на претенциите за неимуществени вреди, като неоснователно
завишен и прекомерен размер, като предявен и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва твърдението в исковата молба, че вследствие на пътния инцидент Н. Ц. е
търпял психически последици. С исковата молба не са представени никакви доказателства
нито за психическото състояние на ищеца преди инцидента, нито за проследяването му след
настъпването му.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл.
380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 16.04.2021г. се установява, че ищецът е предявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от
застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по
2
чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск
по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
По делото са изслушани основна САТЕ, Комплексна видео- автотехничска
експертиза /КВАТЕ/ и допълнителна КВАТЕ, въз основа на които съдът приема за установен
следният механизъм на процесното ПТП: на 24.03.2021г., около 12:50 ч., в гр. София,
товарна композиция, съставена от влекач марка “Волво“, модел ..ФХ“, с peг. № ******* и
полуремарке марка „Шмиц“, модел „СЦБЦЗТ“, управлявана oт свидетеля Й. Ц., се движела
по ул. „5010“ към ул."Капитан Симеон Петров".
По същото време ищецът е управлявал ППС с животинска тяга ( каруца с кон ), като
се е движил по в гр.София, по ул."Капитан Симеон Петров" към ул.“5010“.
Автовлакът непосредствено преди така настъпилото произшествие с него се е
движел в направление по ул. „5010“ към ул. „Кап. С. Петров“, като в района на
кръстовището между двете пътни артерии за да продължи своето движение направо навлиза
в кръстовището. В същото време отляво на автовлака върху пътното платно на ул „Кап. С.
Петров” се е намирало превозно средство теглено от животинска тяга с неговия водач и един
пътник.
В зоната на кръстовището, образувано от ул. „5010” и ул. „Кап. С. Петров” настъпва
процесното ПТП. Движението на автовлака е равномерно и със скорост до мястото на удара
от порядъка на 21 км/час, а за каруцата - скорост от порядъка на 22,5 км/час. Конят при
своето движение удря полуремаркето на автовлака в лявата му част, в зоната на задно ляво
колело на влекача, идващ от дясната му страна спрямо посоката на движението му, като към
момента на удара водачът му е бил предприел действия за намаляване скоростта чрез
предприемане на съответните действия за това и в момента на удара каруцата е била в
процес на закъснително движение.
След зоната и времето на контакта между двата обекта, автовлакът спирайки,
отминава мястото на удара, докато коня и каруцата извършвайки ротационно движение по
посока „обратна „ на часовата стрелка попадат между два разминаващи се автомобила, като
каруцата реализира удар с втория такъв,, който към момента на удара е установен в
състояние на пълен покой, а водачът на каруцата е отхвърлен в посока „напред” и се
установява в състояние на покой върху пътната настилка.
Мястото на удара е локализирано изцяло върху платното за движение в зоната на
кръстовището между ул. «5010» и ул. «Кап. С. Петров». В мястото на настъпване на
произшествието пътното покритие е от асфалт - равен без наличие на криви- хоризонтални и
вертикални. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието и в условия на
ненамалена видимост от метеорологични фактори - липсват данни за валеж, мъгла и/или
други явления влияещи върху видимостта. Липсват данни за вертикална сигнализация в
района на произшествието, както и хоризонтална надлъжна и напречна пътна маркировка,
действаща за и към района на настъпване на събитието. В материалите по делото липсват
3
документирани данни за наличие на обекти ограничаващи видимостта на субектите-водачи,
преди и в период от време, преди настъпване на произшествието, един към друг.
Съгласно КВАТЕ причина за настъпването на процесното ПТП е пресичане на
коридорите на движение на участниците в конкретен времеви момент. В конкретния случай
липсват каквито и да било констатации, относно това, че техническото състояние на
превозните средства е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.
Следователно причините за настъпването му са изцяло от субективен характер, касаещ
поведението на субектите - водачи на конкретните превозни средства. Експертите са
категорични, че липсват технически причини за настъпване на произшествието. Причините
за неговото настъпване са изцяло от субективен характер.
Експертите заключават, че при анализираната пътна ситуация, от момента в който
конят е навлязъл в обхвата на платното за движение, по което се е движил автовлака, и е
предприел пресичането му отляво, водачът на автовлака не е имал техническа възможност
да го възприеме както и да предприеме действия за намаляване на скоростта чрез ефективно
задействане на спирачната уредба на автовлака и вследствие на реализацията на максимална
спирачна ефективност на управлявания от него автовлак да спре преди мястото на
конфликта между участниците, както и да се постигне предотвратяване на удара между тях.
Вещите лица са категорични в заключението си, че липсва техническа възможност за водача
на автовлака да предотврати произшествието в условията, в които е настъпило то.
Пълният спирачен път на автовлаката при движението му с определената скорост от
21 км/ч е с дължина 17,24 м.
Отстоянието на което се е намирал автовлака от мястото на удара и в момента в
който водачът му е могъл обективно да възприеме наличието на кон върху пътното платно е
5,13 м.
В момента на навлизане на коня в зоната на кръстовишето ударът за водача на
автовлака е непредотвратим.
Водачът на превозното средство с животинска тяга е имал възможност да въприеме
движението на автовлака и да предприеме действия за недопускане на навлизане в зоната на
кръстовището на управляваното от него превозно средство.
В момента, в който каруцата е навлязла на пътното платно на ул „5010“ за водача на
автовлака не е съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на удара
между обектите на настоящата експертиза. 
При условие на своевременно въприемане на каруцата и предприемане на действия
за спиране с максимална спирачна ефективност от страна на водача на автовлака
произшествието би било предотвратимо.
След анализ на приложения видеозапис е установено, че липсва удар между
коня/каруцата и „неизвестния автомобил със синя кабина“. Такъв удар е реазлизиран като
вторичен следствие на завъртането на коня в посока „обратна на часовата стрелка“ и
поадането му между двата автомобила, като каруцата реализира удар с предна лява част на
4
„неизвестния автомобил“. Ударът между каруцата и „неизвестния автомобил“ е реализиран
след удара с автовлака.
От показанията на свидетеля Й. В. Ц. към момента на процесното ПТП същият е
управлявал автовлака със скорост от 20-30 км. в час, като пътните условия не позволяват
развиването на по- високи скорости. Същият е бил съсредоточен в маневрата по пресичане
на процесното кръстовище, когато конят с каруцата, се е ударил в лявата част на автовлака.
Видно от заключението по СМЕ, неоспорено от страните, вследствие процесното
ПТП ищецът Н. Ц. Ц. е получил следните травматични увреждания:
-Разкъсване на слезката с излив на около 1 литър кръв в корема и последваща
спленектомия (оперативно отстраняване на слезката), което реализира медокобиологичния
признак загуба на слезка.
-Счупване на ребра в ляво 2, 3,4, 5, 6-то по медиоклавикуларната линия и
5, 6, 7-мо по медиоклавикуларата в дясно, което причинява трайно затруднение в
движението на снагата за срок по-голям от 30 дни.
Видно от медицинската документация, на 24.03.2021г. е било извършено оперативно
лечение — през горно и горносрединна лапаротомия е била извършена спленектомия
(отстраняване на слезката) и отстраняване на кръвта от коремната кухина.
Няма медицинска документация, която да показва извършването на друга
оперативна интервенция.
Оздравителният период при ищеца е продължил около два месеца. По време на
хоспитализацията е проведено медикаментозно лечение с вливания на солеви и глюкозни
разтвори, обезболяващи, антибиотици (Лефурокс, Ефлоран), антикоагулант- Фраксипарин,
Н2 блокер - Квамател, хемо- и плазмотрансфузия. При изписването е указано прием на
обезболяващи при наличие на силна болка.
Няма медицинска документация показваща настъпили усложнения и самия ищец не
съобщава затакива. При изписването от болничното заведение е бил в добро общо състояние
с първично зарастваща оперативна рана, възстановени микция и дефекация.
Ищецът съобщава, че след изписването от болницата не е провеждал в последствие
рехабилитация. Имал болки в корема и няколко пъти звънял на 112 да му поставят
обезболяващи. Оплаква се от високо кръвно, което не лекува. Казва, че все още понякога има
болки в корема и краката, Не помни да е имал предишни травматични увреждания.
Съобщава, че в миналото е имал язва на дуоденума, която е била диагностицирана с ФГС.
След ПТП-то не е лекуван в болница.
Възстановителния период след проведеното оперативно лечение е протекъл
нормално и няма медицинска документация, която да показва медицински проблем във
възстановителния период.
По отношение оперативната интервенция прогнозата е добра - пълно
възстановяване. По отношение описаните счупвания на ребра, след зарастване на
5
счупванията - пълно възстановяване функцията на гръдния кош.
Ищецът съобщава, че понякога получава болки в корема и краката. По принцип след
такава операция има пълно възстановяване. Възможно е поради излива на кръв в корема, а и
вследствие на самата оперативна намеса да се получат сраствания в коремната кухина, но по
принцип протичат без оплаквания. В някои случаи могат да се проявят със смущения в
чревния пасаж.
Горепосочените травматични увреждания при ищеца са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП от 24.03.2021г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ деяние /действие
или бездействие/, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка
между деянието и вредата, като страната, която твърди деликта следва да докаже всички
елементи, освен вината, която се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл.
432, ал. 1 КЗ - в тежест на ответника застраховател е да установи отсъствието на
презумираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, а именно че в
резултат на определени обстоятелства е налице безвиновно деяние, включително че деецът
не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици - случайно деяние по чл. 15 НК.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установено, че в процесния случай водачът на т.а. „Волво“, модел „ФХ“, с per № ******* и
полуремарке марка ..Шмиц“, модел „СЦБЦЗТ“, не е действал противоправно и виновно.
Процесното ПТП настъпва на нерегулирано с пътни знаци кръстовище, като водачът
на автовлака е имал предимство спрямо ищеца, пътуващ с каруца. Съгласно разпоредбата
на чл. 48 ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от
дясната му страна. В конкретния случай е налице видеозапис на процесното ПТП, като
6
вещите лица и всички приети по делото автотехнически експертизи, обосновават
заключенията си, въз основа на видеозаписа Експертите са категорични, че между двете
улици не е имало растителност и водачът на каруцата е имал възможност да забележи
приближаващият отдясно товарен автомобил на разстояние минимум 20 метра от
кръстовището, да спре и да пропусне товарният автомобил.
Съгласно Тълкувателно решение № 106/30.10.1983 г. по н. д. № 90/1982 г. на ОСНК
на ВС, ако в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено
лицето, което е създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК.
За приложението на чл. 15 НК е необходимо водачът да не е допуснал нарушения на
правилата за движение в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и да са налице
условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да
предотврати настъпването на общественоопасните последици (Решение № 50090 от
31.01.2024 г. по т. д. № 317/2022 г., I т. о., на ВКС; Определение № 1938 от 9.07.2024 г. на
ВКС по к. т. д. № 631/2024г. и Определение № 2325 от 26.08.2024 г. на ВКС по т. д. №
127/2024 г., II т. о., ТК,).
В случая по делото се установи, че водачът на автовлака се е движил със скорост до
мястото на удара от порядъка на 21 км/час. От момента в който конят е навлязъл в обхвата
на платното за движение, по което се е движил автовлака, и е предприел пресичането му
отляво, водачът на автовлака не е имал техническа възможност да го възприеме както и да
предприеме действия за намаляване на скоростта чрез ефективно задействане на спирачната
уредба на автовлака, съответно да спре преди мястото на конфликта между участниците,
както и да се постигне предотвратяване на удара между тях. Вещите лица са категорични в
заключението си, че липсва техническа възможност за водача на автовлака да предотврати
произшествието в условията, в които е настъпило то. Пълният спирачен път на автовлаката
при движението му с определената скорост от 21 км/ч е с дължина 17,24 м.
С оглед на това водачът не е имал възможност да предотврати удара чрез
спиране.Водачът на автовлакът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че пострадалият
ищец внезапно ще предприеме пресичане с каруцата на процесното кръстовище. Водачът на
превозното средство с животинска тяга е имал възможност да въприеме движението на
автовлака и да предприеме действия за недопускане на навлизане в зоната на кръстовището
на управляваното от него превозно средство.
Поради това следва да се приеме, че е опровергана презумпцията за вина по чл. 45,
ал. 2 ЗЗД и не са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, която е функционална и обусловена от основанията за
отговорността на самия застрахован.
Недоказано в процеса остана твърдението на ищеца, че в случая конят е бил
неконтролируем и водачът на каруцата не имал обективна възможност да спре преди
кръстовището Вещите лица по комплексната видео-автотехническа експертиза, след анализ
7
на видеоклипа на произшествието, стигат до извода, че конят не е бил неконтролируем От
обясненията на експертите, дадени в о с з., проведено на 11 07 2024 г., става ясно, че не са
налице обективни данни и доказателства, че ППС, теглено от животинска тяга се е движило
неконтролируемо Според експертите, от видеоклипа се вижда ясно, че преди настъпване на
удара, водачът на каруцата дърпа юздите и конят извършва „аварийно спиране" Вещото
лице пояснява и че на местопроизшествието са намерени следи от задиране/повличане на
копитата на коня върху пътната настилка От този факт, експертът стига до извода, че конят
не е неконтролируем, тъй като водачът му дърпа юздите, за да го спре преди удара, което
обстоятелство се вижда и на видеоклипа. Следователно, недоказано в процеса остана
твърдението на ищеца, че той не е имал възможност да овладее коня и да спре преди
кръстовището Напротив, той е имал тази възможност, но е предприел спиране движението
на каруцата едва в последния момент и след навлизане в кръстовището.
С оглед на изложеното, предявения от ищеца Н. Ц. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 24.03.2021г. е неоснователни и
съдът го отхвърля. Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователна е и
акцесорната за лихва за забава върху претендираната сума.
По разноските:
С оглед на изхода от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
единствено ответника. Същият претендира разноски поделото в общ размер на 13 410 лв.,
представляващи: депозити за експертизи - 1400 лв ; държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения - 10 лв ; адвокатски хонорар - 12 000 лв., с включен ДДС.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 27.11.2023г., сключен от
ответника с адв. Г. Х., ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 12 000лв., с ДДС.
Ищецът обаче своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно
да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на пар. 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
Минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ в процесния случай е в размер
8
на 8650 лв.
Междувременно е постановено решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което НМРАВ
е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС –
В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за
минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите
си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение,
прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че справедливото адвокатско възнаграждение е в размер на 5000лв. без ДДС или
6000лв. с ДДС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на
ответника сумата от 7410лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата
от 6000лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 1400лв. за експертизи и сумата от 10лв.
за такса за удостоверение.
Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Ц. Ц., с ЕГН:********** и съдебен адрес:
гр.София,ж.к."*******, чрез адвокат Я. С.-САК, срещу „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, с
ЕИК:1*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.*******, представлявано
заедно от А.Л. и Р.Д. - изпълнителни директори, с правно основание чл.432 КЗ, с който
ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания в резултат на пътно – транспортно произшествие от 24.03.2021г., причинено
виновно от водача на т.а. марка „Волво“, модел „ФХ“, с peг. № *******, управляван от Й. В.
Ц., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника по силата на договор за
задължителна застраховка на автомобилистите, ведно с законната лихва върху тази сума,
9
считано от 28.07.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ц., с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.София,ж.к."*******, чрез
адвокат Я. С.-САК, да заплати на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК:1*******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.*******, представлявано заедно от А.Л. и
Р.Д. - изпълнителни директори, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, сумата от 7410лв.,
представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 6000лв. за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, сумата от 1400лв. за експертизи и сумата от 10лв. за такса за
удостоверение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10