Р Е Ш Е Н И Е
№75
гр.
Хасково,
04.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на пети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №1137 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Д.П.Г. ***,
подадена чрез пълномощник адв. А.Г., с посочен съдебен адрес: ***, против
Заповед № 4074з-1654/23.11.2020г., издадена от За директор на Регионална дирекция „Гранична
полиция“ – С., с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 9 месеца.
В жалбата са наведени съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъответствие между
описаната фактическа обстановка и дадената правна квалификация. Сочи се, че
наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно с нарушението. Излагат се
доводи за противоречие на издадената заповед с целта на закона. По подробно
изложените в жалбата доводи се моли за отмяна на оспорената заповед.
Претендират се направените във връзка с воденето на делото разноски.
Ответникът – За директор на Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – С., редовно призован за съдебно заседание не се
явява, не се представлява. По делото от ответника и процесуалния му
представител са депозирани молба-становище и писмени бележки, в които се
изразяват становища за неоснователност на жалбата. Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, след като взе
предвид изложеното в жалбата, становището на страната в с.з. и след като
анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с получена оперативна информация
в РДГП – С. за нерегламентиран достъп до АИС на МВР от служители на ГКПП-К. П.
в. от ГПУ – Н. с. при РДГП – С., началник на сектор „ОИД“ е направил
предложение до директора на РДГП – С. да се направи проверка за установяване на
извършено дисциплинарно нарушение на служители от ГКПП.
В тази връзка от директора на РДГП – С. е
издадена Заповед №4074з-1191/08.09.2020г., с която е разпоредено да се извърши
проверка за изясняване на постъпилите данни с докладна записка УРИ
4074з-12064/04.09.2020г., както и има ли допуснати нарушения на служебната
дисциплина от страна на мл. експерт Д.П.Г. – командир на отделение в ГКПП – К.
П. в. от ГПУ – Н. с. при РДГП – С. и от Д. Д., Д. С., К. П. служители в ГКПП – К.
П. в. от ГПУ – Н. с. при РДГП – С.. Проверката е възложена на комисия в състав:
В. С. – началник сектор „Гранични проверки“ при РДГП – С. и членове: инспектор Г.
Н. Д. и старши експерт А. В. К. служители в РДГП – С.. Със заповедта е
определен срок за приключване на проверката и изготвяне на писмена справка до
02.10.2020г. Жалбоподателят Д.Г. е запознат със заповедта на 30.09.2020г.,
видно от направеното отбелязване.
В хода на проверката от жалбоподателя с рег.
№ 4537р-12120/01.10.2020г. до директора на РДГП – С. са дадени обяснения, в
които същия е посочил, че е запознат с Организационно – технологическите
правила за работа с АИС „ГК“, утвърдени със Заповед № 8121з-52/16.01.2019г.,
извършил е разширени проверки на втора линия и не е извършвал проверки в АИС
„ГК“ на първа линия.
На 02.10.2020г. определената комисия е
изготвила и представила до директора на РДГП – С. справка рег. №
4074р-13452/02.10.2020г., в която са обобщени данните от възложената ѝ
проверка. В същата е посочено, че след обобщаване на събраните в хода на
проверката материали комисията намира, че извършените на 18.06.2020г. в 00:40
часа, на 20.07.2020г. в 03:00 часа и на 31.08.2020г. в 19:03 часа проверки в
масивите на КАТ – ЦР, ЦРН и ГК от мл. експерт Д.П.Г. – командир на отделение на
ГКПП „К. П. в.“ са в нарушение на чл.8, т.5а и т.5в от утвърдените с
министерска заповед № 8121з-52/16.01.2019г. Организационно-технологични правила
за работа с АИС – ГК, което представлява дисциплинарно нарушение по чл.194,
ал.2, т.1 от ЗМВР. Поради това комисията е предложила на Д.П.Г. да му бъде
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ на основание чл.200, ал.1, т.11,
предл. второ от ЗМВР за неизпълнение на заповед и разпореждания на министъра на
вътрешните работи.
Жалбоподателят Д.Г. е запознат със справката
на 30.10.2020г., видно от отбелязването направено в нея, като същият изрично е
удостоверил, че е уведомен за възможността в сок от 24 часа да даде писмени
възражения или обяснения. По делото няма данни жалбоподателя да се е възползвал
от дадената му възможност да представи пред дисциплинарнонаказващия орган
писмени обяснения във връзка с направените констатации в справката от
извършената проверка. Към представената административна преписка липсва
приложен протокол на комисията отразяващ това обстоятелство.
С оспорената в настоящото производство
Заповед №1654/23.11.2020г. на мл. експерт Д.П.Г. – командир на отделение на
ГКПП „К. П. в.“ от ГПУ – Н. с. при РДГП – С. за извършените по време на
дежурствата на 18.06.2020г., 20.07.2020г. и на 31.08.2020г. нарушения на
служебната дисциплина, установени със справка с рег. №
4074р-13452/02.10.2020г., на основание чл. 194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3 и
чл.200, ал.1, т.11, предл. второ и чл.204, т.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 9 месеца. За да наложи това дисциплинарно
наказание дисциплинарно наказващият орган е приел, че Д.Г., в качеството си на
длъжностно лице от състава на дежурната смяна на ГКПП – К. П. в. на датите
18.06.2020г. в 00:40 часа, на 20.07.2020г. в 03:00 часа и на 31.08.2020г. в
19:03 часа е извършил справки в информационните масиви на МВР / КАТ – ЦР, ЦРН и
ГК/ на българско и чуждо превозни средства, които на посочените дати и часове
не са преминали през ГКПП- К. П. в. от работно място на АИС „ГК“ на първа
линия, без съответната служебна необходимост. Като с деянието си мл. експерт Д.Г.
е нарушил разпореденото в чл.8, т.5а и т.5в, които гласят, че при необходимост
чрез работно място на АИС „Граничен контрол“ на първа линия може да се извърши
допълнителна справка: а) в
масивите на АИС КАТ – регистрация на превозни средства и собствениците им за
превозно средство с българска регистрация – вид, цвят, № на рама, № на двигател,
марка, модел и собственост; в) в
масивите на АИК „Граничен контрол“ за предишни пътувания през последната една
година. За лица - чужди граждани, получава информация за броя на дните,
осъществен престой на територията на Република България. При необходимост може
да се изведе детайлна справка за регистрираните в АИС „Граничен контрол“
преминавания на лицето от Организационно – технологичните правила за работа с
АИС „Граничен контрол“, утвърдени със заповед № 8121з-52/16.01.2019г. на
министъра на вътрешните работи. Екземпляр от обжалваният акт е получен от
жалбоподателя на 27.11.2020 г., видно от отбелязаното върху акта, а жалбата
срещу него е депозирана на 11.12.2020 г..
От така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на заповедта и
от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на
оспорения административен акт не само на посочените от жалбоподателя основания,
а на всички основания по чл.
146 АПК като преценява дали е издаден от компетентен орган,
спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването, и съобразен ли е с целта на
закона.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, с установена по делото компетентност,
съгласно представената по делото заповед № 3282з-3355/13.11.2020г. на директора
на ГД „Гранична полиция, / лист 19 по делото / от която е видно, че за времето
от 20.00 часа на 15.11.2020г. до завръщане на титуляра е определен Зам.
директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – С. при ГД „Гранична
полиция“ МВР да замества и изпълнява длъжностните задължения на директора на
РДГП – С.. Поради изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от
териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт
по отношение на служителя.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма.
Спазени са и преклузивните срокове по чл.
195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.
195, ал. 1 от ЗМВР за извършено нарушение на служебната
дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Сроковете по ал. 1 и ал. 2 не текат, когато държавният служител е в
законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под
стража или домашен арест /чл.
195, ал. 3 от ЗМВР/. Съгласно разпоредбата на чл.
196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно ал. 2
от същата разпоредба, дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите по дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случай твърдяното нарушение е
установено от дисциплинарно наказващият орган на 09.10.2020 г., видно от
поставената резолюция "Да" на справка рег. №4074р-13452 от 02.10.2020г.
Процесната заповед е издадена на 23.11.2020г. Следователно двумесечният срок е
спазен.
Съгласно чл.
206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения. В конкретния случай, видно от данните по
преписката жалбоподателят е представил писмени обяснения на 01.10.2020г., които
са приети от дисциплинарно наказващият орган, преди издаване на процесната
заповед.
Разпоредбата на чл.
194, ал. 1 ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарни
наказания за нарушаване на служебната дисциплина, а нарушенията, за които се
налагат наказания са изброени съответно в ал. 2. Видовете дисциплинарни
наказания са посочени в чл. 197, ал. 1 от с. з. На жалбоподателя е наложено
наказание "порицание". Конкретни хипотези, при осъществяването, на
които от обективна страна се налага именно наказание "порицание", са
изброени изчерпателно в чл.
200, ал. 1 на ЗМВР. С описанието на дисциплинарното обвинение,
цитирано по – горе, деянието е квалифицирано като такова по чл.
200, ал. 1. т. 11, предл. второ ЗМВР – "неизпълнение на
заповеди". Тежестта да установи и докаже дисциплинарното обвинение е на
наказващия административен орган. Съдът приема, че дисциплинарното обвинение не
е доказано по несъмнен начин от страна на ответника (чл.
170, ал. 1 АПК) и оспорената заповед не съдържа мотиви, от
които да се разбере, защо наказващият административен орган е приел еднозначно,
че с деянието си Д.Г. е нарушил текста на чл.8, т.5а и т.5в от Организационно –
технологичните правила за работа с АИС „Граничен контрол“, утвърдени със
заповед № 8121з-52/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи, а именно, че
извършените от Г. справки са без служебна необходимост. От изложеното в
оспорената заповед не става ясно ДНО какво разбира под „служебна необходимост“
и кога възниква тя. В случая не е изяснен въпроса на посочените в заповедта
дати 18.06.2020г., 20.07.2020г. и 31.08.2020г., защо служителя Г. е извършил справки
в АИС „Граничен контрол“ и била ли е налице служебна необходимост за това. Следва
да бъде посочено, че при изпълнение на служебните си задължения, с оглед
спецификата на работата му, служителя е задължен да извършва редица справки и
тези справки винаги могат да се обосноват с използвания в случая израз „при служебна
необходимост“. В тази връзка по делото липсват преки доказателства, които да
сочат, че наказания служител е нарушил служебната дисциплина, извършвайки
справки в АИС „ Граничен контрол“ на датите 18.06.2020г., 20.07.2020г. и
31.08.2020г., без служебната необходимост за това. Действително, за да обоснове
дисциплинарното нарушение ответникът се е позовал на съдържанието на справка,
рег. №4074р-13452/02.10.2020г., без да цитира детайли от нея, но предявяването
на дисциплинарно обвинение изисква (чл.
210, ал. 1 ЗМВР) дефиниране (описание) на обстоятелствата,
релевантни за вмененото нарушение, както и на доказателствата, които
установяват виновно нарушение на служебната дисциплина и препращането към други
документи не удовлетворява изискването за форма на заповедта.
Дисциплинарнонаказващият орган дължи да формулира и обоснове обвинението ясно и
недвусмислено. Това задължение има пряко отношение към правото на полицейския
служител да разбере дисциплинарното обвинение и да се защити адекватно. Липсата
на мотиви в този смисъл препятства осъществяването на съдебния контрол за
законосъобразност.
Процесната заповед, макар да е издадена от
материално компетентен орган, не съответства изцяло на изискванията за форма (чл.
210, ал. 1 ЗМВР), понеже не са изяснени всички, релевантни
за случая обстоятелства, относно вмененото дисциплинарно нарушение, което не е
доказано безспорно. Налице са основанията за отмяна, дефинирани с чл.
146, т. 2, т.
4 АПК.
Съдът намира също, че при издаването на
оспорената заповед не са спазени изискванията и на чл.
206, ал. 2 от ЗМВР. Посочено е общо, че са взети предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, без да е посочена
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, както и липсва
обосновка какво точно по всяко едно от изброените обстоятелства е приел
дисциплинарно наказващият орган. Липсват изводи за това как е определен видът и
размерът на наказанието, съобразено с конкретно извършеното нарушение,
настъпилите от него вредни последици, изложение на обстоятелствата, при които е
извършено, както и оценка на цялостното поведение на служителя по време на
службата. Не е обсъдено дали има виновно поведение изобщо от страна на
жалбоподателя, каква е формата на вината и не е взета предвид тежестта на
нарушението. Ето защо оспореният административен акт не отговаря на
изискванията на чл.
146, ал. 1, т. 2 и т.
4 от АПК, което също представлява основание за отмяната му.
По изложените съображения настоящият състав
намира, че обжалваната заповед е валиден административен акт, но е издаден в
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон. Поради изложеното жалбата следва да бъде уважена и
атакуваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени съдебно - деловодни разноски, като съдът намира
своевременното направеното възражение от ответника за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар в размер на 810 лева за основателно. Размерът му
не е съобразен с чл.
8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Въз основа на изложеното, настоящата
инстанция счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото размерът
на адвокатското възнаграждение следва да се намали, като се присъди в размер на
400 лева. При това положение и на основание чл.
143, ал. 1 АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 410 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед
№ 4074з-1654/23.11.2020г., издадена от За директор на Регионална дирекция „Гранична
полиция“ – С., с която на Д.П.Г. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от 9 месеца.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – С. да заплати на Д.П.Г., ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
Решението на основание чл.211, ал.1, изр.
последно от ЗМВР е окончателно и неподлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: