Решение по дело №247/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Б. А. Ж., подадена чрез пълномощника му юрк. И. Д., против Решение №2 от 02.01.2024 г., постановено по АНД №670/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Излагат се съображения, че в мотивите на решението си съдът не е обсъдил едно от становищата, изразено в жалбата на санкционираното дружество, а именно за липса на действително извършване на измерване, свързано с търговско плащане (по смисъла на чл.5 от ЗИ), при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, отчетена по показанията на процесния водомер, като задължителен елемент от състава на твърдяното в АУАН и НП нарушение. Съдът се аргументирал с евентуалност, неоснована на действащото законодателство и с вътрешно противоречиви изводи. Заявява се, че соченото от съда твърдение – че при начисляване служебно на количество вода в един момент винаги се достига до това да се видят действителните показания на водомера и да се коригират служебно начислените показания – се опровергавало от разпоредбата на чл.39, ал.8 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Твърди се, че в случай на подмяна на повредения или с нарушени пломби водомер с нов, в никой момент нямало да се достигне до това да се вземат предвид действителните показания на повредения или с нарушени пломби водомер, а щели да бъдат начислени служебни количества до момента на подмяната на водомера, след което водата щяла да бъде отчитана вече по показанията на новия водомер. За конкретния водомер по делото били представени доказателства, които не били обсъдени от съда, а именно, че за същия в рамките на 3 месеца не е било отчитано количество потребена вода, съответно не били фактурирани и суми, нямало и плащания по партидата. По подробно изложени в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорения акт се моли за неговата отмяна.

Ответникът, Началник на Регионален отдел „Метрологичен надзор – Южна Централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез пълномощника си гл.експерт-юрист Р. С., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема становище за оставяне в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление №МН-ЮЦБ-23-143 от 10.10.2023 г., издадено от Началника на регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към ДАМТН, с което на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, [населено място], на основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ) е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.44, т.4, във връзка с чл.43, ал.1 от ЗИ.

Според посоченото в НП, нарушението се изразява в това, че на 27.06.2023 г. около 12,50 часа в [населено място], [улица], при извършване на планова надзорна проверка на лица, използващи водомери, актосъставителят е установил, че за измервания, свързани с търговски плащания по смисъла на чл.5 от ЗИ – при определяне цената в зависимост от измереното количество изразходвана студена вода, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място], използва водомер монтиран на водопроводно отклонение, захранващо обществен абонат – ЕТ „С. Карамфилова“, със студена вода, като е използвало подробно индивидуализирания водомер без знак от последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ – върху водомера е поставен знак (оловна пломба) с отпечатък от първоначална проверка, извършена през 2006 година, а определената със Заповед №А-616 от 11.09.2018 г. на Председателя на ДАМНН, съгласно чл.43, ал.4, вр. ал.2 от ЗИ, периодичност на проверката на този тип водомер (с номинален разход Qn ≤ 15 m³) е пет години, съответно е била със срок на валидност до 31.12.2011г., и като е използвало описания водомер без знак за последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ, дружеството е извършило нарушение на чл.44, т.4 от същия закон.

За да потвърди НП въззивният съд е установил и подробно описал фактическата обстановка, установил е материалната компетентност на актосъставителя и на издателя на НП, и е приел, че и двата акта са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна. Преценил е, че е спазена административната процедура по издаването им, както и изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно съдържанието им, а също и предвидените в чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН срокове. Приел е за правилна дадената от АНО материалноправна квалификация на административното нарушение, като от събраните по делото доказателства е установил за безспорно доказано извършването на същото от санкционираното дружество. Изложил е съображения за липса на основания и предпоставки нарушението да се счита за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, вр. §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, и мотиви за законосъобразно прилагане санкционната разпоредба на чл.85, ал.2, вр. ал.1 от ЗИ с налагането на имуществена санкция в минималния предвиден размер от 200 лв.

Съдът е обсъдил изложените пред него възражения на дружеството жалбоподател, включително възражението относно качеството на последното на лице, използващо водомери за измервания, свързани с търговски плащания по смисъла на чл.5 от ЗИ.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на въззивния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателната процедура съществени нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяната на санкционния акт на това основание. Правилно районният съд приема също, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение, а индивидуализацията на наказанието е справедлива. Изложените от съда мотиви са подробни, като е отговорено на всички повдигнати възражения, а изводите му съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Изводът на районния съд за неоснователност на жалбата е правно издържан и се споделя изцяло, поради което мотивите му не следва да се преповтарят, а настоящата инстанция препраща към тях на основание л.221, ал.2, изр.последно от АПК.

По делото на практика не е спорно, че конкретното средство за измерване – водомер, подробно индивидуализиран в АУАН и НП, към датата на извършената проверка на място е било монтирано на водопроводно отклонение, захранващо обществен абонат – ЕТ „С. Карамфилова“, като санкционираното дружество е използвало водомера без знак от последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ, тъй като поставеният върху водомера знак (оловна пломба) е бил с отпечатък от първоначална проверка, извършена през 2006 година, с изтекла до 31.12.2011 г. валидност.

Единствените възражения в касационната жалба преповтарят вече обсъдените от въззивния съд такива в насока, че конкретното средство за измерване не било използвано от дружеството като средство за измервания, свързани с търговските плащания. Тези възражения настоящият съдебен състав намира за неоснователни, а изложените в решението изводи на районния съд са правилно изградени, съобразени с нормативната уредба и доказателствата по делото. Санкционираното дружество не твърди, а и не е ангажирало надлежни доказателства към тази дата да е било налице някое от обстоятелствата, визирани в чл.39, ал.8 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – кражба или повреждане на водомера на водопроводното отклонение, или нарушаване на пломбата му, в които случаи количеството изразходвана вода се начислява служебно като се определя въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателно по чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН е своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и касаторът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80.00 лв., определено по чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2 от 02.01.2024 г., постановено по АНД №670/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.