№ 3027
гр. Варна, 18.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20243100501380 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 41734/23.05.2024 г. от И. С. В. чрез адв. К. Г. против Решение № 1474/26.04.2024 г.
постановено по гр.д. № 3067/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени
предявените от И. С. В. срещу „Династия Тис“ ЕООД и Т. Ивановна С. субективно
съединени искове по чл. 92 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на
ищцата сума в размер на 7200 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договор,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба в съда –
10.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като ищцата е осъдена да заплати сторените от
насрещната страна съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателката счита, че първоинстанционното решение е неправилно, поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Смята, че част
от мотивите към решението са неразбираеми до степен, която не позволява да се извлече
действителната воля на съда. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила
сочи обстоятелството, че съдът не е отразил в доклада си по делото, че ще се произнесе по
нищожността на клаузата в договора предвиждаща неустойка и не е информирал преди
устните състезания страните, че ще разгледа въпроса за нищожността и че може да не зачете
правните последици на отделни договорни разпоредби. На следващо място се излагат
оплаквания за необоснованост на съдебното решение, поради това, че съдът неправилно е
приел, че предвидената в т. 6.6. от процесния договор на наем неустойка е с цел да обезщети
наемодателя за неплащане на наема, докато в действителност същата била уговорена за в
случаите на „прекратяване на договора по вина наемателя" и целяла да обезщети
наемодателя за това, че в периода от прекратяването на договора за наем до намирането на
нов наемател е останал без доход от недвижимия си имот. Друга цел на процесната
неустойка била да предотврати възможността от злоупотреба с право да се прекрати договор
за наем предсрочно. Изтъква, че преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави към момента на сключване на договора, а
не към последващ момент като реферира към позоваването на съда на плащането на
конкретна наемна вноска. За необосновани счита и мотивите на съда, според които са
налице два пъти уговорки целящи обезщетяване на едни и същи вреди на наемодателя при
1
прекратяване на договора – неустойка в размер на предоставения депозит от два месечни
наема и процесната неустойка по т. 6.6 от договора, като изтъква, че ищцата е задържала
депозит в размер на два месечни наема за други виновни неизпълнения на наемателя
касаещи задълженията да се върне имотът във вида, в който е бил предоставен за ползване.
За изцяло неясни и абсолютно неразбираеми счита част от мотивите на съдебното решение,
в която съдът е приел, че солидарната отговорност на ответницата Т. С. се отразява на
възможността за наемодателя да настъпят вреди като остане неудовлетворено вземането му
за наемната цена в посока, че тя намалява. В тази връзка подчертава, че процесната
неустойка не обезпечава евентуалното неизпълнение на задължението на наемателя за
плащане на наемни вноски, а е предвидена да възстанови евентуалните вреди на
наемодателя (пропуснати ползи) от оставането без доход от вещта до намирането на нов
наемател. Изтъква още, че уредената в договора за наем солидарна отговорност на
ответницата Т. С. не може да бъде основание за нищожност на неустоечната клауза, поради
противоречие с добрите нрави, в т.ч. и поради свръхобезпеченост на ищцата. Отправя искане
за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Моли за присъждане
на сторените по делото разноски пред две съдебни инстанции в т.ч. възнаграждение за един
адвокат.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Династия Тис“ ЕООД и Т.
Ивановна С. чрез адв. И. Г. от ВАК депозира отговор на въззивната жалба, с който излага
становище, че въззивната жалба е неосноваелна и следва да бъде оставена без уважение.
Споделя изводите на първоинстанционния съд, че са налице два пъти уговорки целящи
обезщетяване на едни и същи вреди на наемодателя при прекратяване на договора.
Възразява, че в ГПК не се съдържа изискване докладът по делото да съдържа указания към
страните, че съдът ще се произнесе служебно по нищожност на клаузите на процесния
договор. Излага доводи за липса на неизпълнение по вина на наемателя, както и собствено
тълкуване на спорната клауза в т.6.6 от договора за наем. Изтъква, че заплатеният депозит
при подписването на договора за наем и към настоящия момент не бил върнат на наемателя
и се задържал необосновано. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 41734/23.05.2024 г. от И. С. В.
против Решение № 1474/26.04.2024 г. постановено по гр.д. № 3067/2023 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от И. С. В. срещу „Династия Тис“
ЕООД и Т. Ивановна С. субективно съединени искове по чл. 92 ЗЗД за солидарното
осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сума в размер на 7200 лв., представляваща
дължима по т. 6.6. от сключен Договор за наем от 03.12.2019 г. за възмездното предоставяне
на право на ползване на имот „Коктейл бар" (пицария), находящ се на партерния етаж на
сграда с административен адрес: град Варна, ул. „Роза" № 23-6, неустойка за прекратяване
на договора по вина на наемателя „Династия Тис“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на завеждане на исковата молба в съда – 10.03.2023 г. до окончателното й
изплащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.10.2024 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
2
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3