РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Перник , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500660 по описа за 2020 година
С решение № 260128 от 17. 09. 2020г., постановено по гр. д. № 4214/2019г.
по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено, че Т. Т. Д., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо
1580.73 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № **, находящ се в
***, от които главница в размер на 1405.36 лева за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г. вкл., и 175.37 лева – обезщетение за забава за периода от
09.07.2017 г. до 15.01.2019 г. вкл., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 597/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
С решението е осъден Т. Т. Д., с ЕГН: **********, да заплати, на
1
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* сумата от общо 81.61 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 597/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата
от общо 751.61 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал особения
представител на Т. Т. Д. – адвокат М. К., който го е обжалвал изцяло като
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли то да бъде
отменено и спорът да бъде решен по същество като предявените
установителни искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.В съдебно
заседание жалбата се поддържа от особения представител на жалбоподателя
– адвокат М. К., която моли въззивната жалба да бъде уважена, като
представя и писмена защита. „Топлофикация Перник“ АД, чрез
юрисконсулт А. С. e подала писмен отговор на въззивната жалба. С него я
оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. За съдебно заседание, чрез
юрисконсулт Е. М., е депозирала писмена молба, с която моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и
жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на дружеството направените
пред Пернишкия окръжен съд разноски и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200лв.За да постанови решението си Пернишкият районен съд е
приел следното :Приел е, че исковете са процесуално допустими, тъй като е
водено заповедно производство по ч. гр. дело № 597/2019г. по описа на ПРС
за процесните суми и периоди, като заповедта е връчена при условията на
чл. 47, ал.5 от ГПК.
Въз основа извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г., приел, че
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
на „Топлофикация Перник“ ЕАД, са публикувани в един местен ежедневник.
От представен по делото нотариален акт за покупко продажба на
недвижим имот № *** г., том *, рег. № ***, нот.д. № 61 от 2000 г. на
нотаруис Н. З., е приел, че имот с адрес ***, е продаден на Т. Т. Д., с ЕГН:
**********, на *** г.
2
Въз основа на справка от НБД „Население” и удостоврение за семейно
положение, съпруг и деца на Т. Т. Д., съдът е приел, че Д. е сключил брак с
Д. И. Д. на *** г. и към настоящия момент няма данни да е прекратен или
някой от съпрузите да е починал.
От представените по делото писмени доказателства: договор № *** г.
за извършване на услугата дялово разпредение на топлинна енергия между
потребителите в сграда етажна собственост и сгради с повече от един
потребител, находящи се на лицензионната територия на ***, сключен
между ищеца като възложител, „Техем сървисис” ЕООД като изпълнител и
„Директ” ЕООД като подизпълнител, удостоверение за регистрация на
„Техем сървисис” ЕООД, договор № *** г. за извършване на услугата дялово
разпредение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна
собственост и сгради с повече от един потребител, находящи се на
лицензионната територия на ***, сключен между ищеца като възложител и
„Директ” ЕООД като изпълнител, съдът е приел за установено, че
процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно която е налице
договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение
/ФДР/, валиден през процесния период.
Въз основа на приетата комплексна съдебна технико - икономическа
експертиза е приел за установени следните обстоятелства: процесният имот
се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово
разпределение” – с подписването на договор № *** г.; налице е и договор
между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, считано от
*** г.; през процесния период топломерът е преминал задължителните
метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва
за търговско измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни;
количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно
методиката; изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между
нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС; начислените
суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика;
прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно
начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните
3
сметки за съответните периоди; главницата на задълженията за процесния
период е в размер на 1405.36 лева, което съвпада с исковата претенция; както
и че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти.
От експертизата в икономическата й част, съдът е приел за установено,
че през процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. стойността на
доставената топлинна енергия за имота е в размер на 1405.36 лева; че
размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за
претендирания период от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г. е 175.37 лева и е
съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на
периодичните плащания, че съведени и съобразени при получаване на тези
стойности са извършените в периода изравнителни сметки; че счетоводството
на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че
последният не е извършил плащания за топлинна енергия относно процесния
период.
Съдът е посочил, че експертизата следва да бъде кредитирана, тъй като
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещите лица от изхода на производството, както и че същите са работили въз
основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
Съдът е отбелязал, че липсва основание за изключване на договор №
*** г., договор № *** г. между „Топлофикация Перник” АД и „Директ”
ЕООД и договор № *** г. между „Топлофикация Перник” АД /възложител/ и
„Техем сървисис” ЕООД /изпълнител/ и „Директ” ЕООД /подизпълнител/ от
доказателствения материал по делото въз основа на направеното възражение
за нищожност от ответната страна. Приел е, че то е неотносимо към спора,
доколкото на първо място ответникът не е страна по нито един от посочените
договори. Посочил е че, същите и валидността им биха имали значение
спрямо него стига да засягат по неблагоприятен начин правната му сфера, но
4
подобно обстоятелство в случая не се установява, доколкото видно от КСТИЕ
до процесния имот действително е доставяна топлинна енергия като същата е
отчитана с изправни уреди и съобразно нормативно установена методика, а
оставените количества топлинна енегрия също са остойностени правилно. В
тази връзка съдът е направил извод, че валидността на посочените договори
не влияе въхру потребените количества топлинна енергия нито върху тяхната
стойност.
Въз основа на така установената фактическа страна, Пернишкият
районен съд е направил своите правни изводи :
Квалифицирал е исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
*** г. по ч.гр.д. № 597/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
Приел е, че възражението за недопустимост на исковете поради
предявяването им след срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, се явява неоснователно.
Посочил е, че срокът за подаване на исковата молба действително е изтичал
на 13.07.2019 г. – събота, поради което с подаване на исковата молба на
15.07.2019 г. – понеделник, срокът е спазен.
Съдът е отбелязал, че облигационната връзка между топлопреносното
дружество и потребителя възниква по силата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, от
момента на възникване качеството потребител - всеки собственик и титуляр
на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Посочил е
че, отношенията между потребителя и топлофикационното дружество
възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на топлинна енергия и не е необходимо
сключване на индивидуален договор с потребителя.
Отбелязал е, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018
г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно
ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само
5
в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между
последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № *** г., том *, рег. № ***, нот.д. № 61 от 2000 г. на нотаруис Н. З.,
справка от НБД „Население” и удостоврение за семейно положение, съпруг и
деца на Т. Т. Д./ съдът е направил извод, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, доколкото е един от собствениците на
процесния имот, тъй като имотът е придобит чрез покупко-продажба от
страна на ответника, след като последният е встъпил в брак с Д. И. Д.
/сключен на *** г
По тези съображения съдът не е възприел доводите на ответната страна,
че не е в облигационни отношения с дружеството.
Съдът е посочил, че по отношение на процесния имот е налице
съпружеска имуществена общност, поради което и на основание чл. 32 от СК
ответникът следва да отговаря за пълния размер на задълженията за имота и в
тази насока се е позовал на Решение № 36 от 5.02.2018 г. на ОС - Перник по в.
гр. д. № 595/2017 г.
Съдът е приел за неоснователни и доводите, че дяловото разпределение
не е извършено законосъобразно. В тази носака се е позовал на
заключмението на комплексната експерита, че държимите суми са
определени въз основа на нормативните актове, регулиращи тази материя,
както и се е позовал на Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С 708/17 и
С 725/17 - че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
Съдът е посочил, че съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 -
6
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят и именно
дружеството следва да установи и размера на претендираната сума, поради
което съобразно така разпределената доказателствена тежест по делото е
прието заключение на вещо лице, въз основа на което е установено, че
стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. вкл. е 1405.36 лева., като липсват доказателства за плащане на
същата от страна на ответника.
С оглед изложеното, съдът е направил извод, че претенцията спрямо
ответника е основателна в пълен размер.
Съдът е отбелязал, че разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда,
че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Посочил е че,
съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят и е направил извод, че вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ
отчетния. В тази връзка и като е съобразил заключението на комплексната
експертиза, както и падежните дати на съответните месечни вземания от
процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на
законната лихва, съдът е приел, че обезщетението за забава е в размер на
175.37, считано от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г. вкл., поради което ответникът
следва да отговаря за пълния размер на тази сума.
По така изложените доводи Пернишкият районен съд е намерил
исковите претенция за основателни и доказани и е посочил, че същите следва
да бъдат уважени в пълен размер.
Съдът се е произнесъл за разноските.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
7
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се
явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 597 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5
от ГПК, поради което на взискателя е дадена възможност в едномосечен срок
от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземанията
си в този срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Възникването на облигационното продажбено правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в
качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в
качеството му на купувач, възниква по силата на закона, съгласно
разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е носител на ограниченото
право на ползване на апартамента или негов собственик.
По делото е доказано, че Т. Т. Д., сключил брак с Д. И. Д. на *** г., е
закупил на ***г. процесния недвижим имот с нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № *** г., рег. № ***, дело № 61 от 2000г. на
нотариус Н. З.. Следователно апартаментът е в режим на съпружеска
имуществена общност, а съгласно чл. 32, ал.2 от СК – съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. За
8
пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че сключването на
индивидуален договор е правна възможност, а не задължение за страните по
облигационното правоотношение, което възниква по силата на чл. 153 от ЗЕ.
Следователно по делото е доказано наличието на облигационна връзка
между ищеца и ответника, за доставка на топлинна енергия, а доводите във
въззивната жалба, развити в обратната насока се явяват неоснователни.
От заключението на комплексната съдебно техническо - икономическа
експертиза на вещите лице инж. З. З. по съдебно – техническата експертиза и
В. В., се установява, че процесния апартамент се намира в топлоснабдена
сграда, етажна собственост, като отчитането на количеството потребена
топлинна енергия се извършва въз основа на нормативните актове,
регламентиращи тази материя, извършва се съгласно правилата за дялово
разпределение от ФДР и същото е правилно и законосъобразно. Доводите във
въззивната жалба, развити в обратната насока се явяват неоснователни.
Що се отнася до доводите във въззивната жалба, че няма договори с
ФДР, то въззивният състав следва да отбележи, че особения представител на
ответника е правил възражение за нищожност на същите договори пред
Пернишкия районен съд, което подробно е обсъдено от пръвоинстанционния
съд и е прието, че те съществуват и не са нищожни.
Следователно искът е доказан по основание и размер.
Следователно присъдените суми се дължат от ответника Д. на
„Топлофикация – Перник“ АД.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на
Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради
което обжалваното на Пернишкия районен съд, следва да бъде потвърдено,
като въззивният съд изцяло възприема аргументираните, обстойни и
прецизни мотиви на Пернишкия районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.
Доводът във въззивната жалба, че решението от което е от 11 страници, е
необосновано, е меко казано странен.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
9
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК Т. Т. Д.
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата 100лв.
юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд, както и
сумата 340лв., представляваща възнаграждение за особения му представител.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК Д. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 25лв.,
представляваща държавна такса, ведно със законните лихви за забава, считано
от датата на влизане на настоящето решение в сила до окончателното
изплащане.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260128 от 17. 09. 2020г., постановено по гр. д.
№ 4214/2019г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда Т. Т. Д., с ЕГН: **********, от ***да заплати на „Топлофикация
– Перник“ АД гр. П., с ЕИК *********, сумата 100лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд, както и
сумата 340лв., представляваща изплатено от дружеството адвокатско
възнаграждение за особения му представител адвокат М. К. пред Пернишкия
окръжен съд.
Осъжда Т. Т. Д., с ЕГН: **********, от ***, да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд сумата 25лв., представляваща държавна такса, ведно
със законните лихви за забава, считано от датата на влизане на настоящето
решение в сила до окончателното изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11