Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 05.11.2021г
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на двадесет и трети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 296 по описа за 2021г.
и като обсъди:
Предявени искове с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД.
М.Т.Б.
с постоянен адрес ***, в депозирана против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр София жк Мотописта бул „България“ № 49 ИМ моли
да бъде постановено решение, скоето да бъде прогласена нищожността на договор
за потребителски кредит от 29.07.2020г, в случай на отхвърляне на главния иск,
да бъде обявена нищожността на клаузите в частта по поискана и закупена
допълнителна услуга, даващи право на ответното дружество да получи заплащането
на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
на чл. 15 от ОУ. Твърди, че на
29.07.2020г между страните е сключен договор за потребителски кредит Профи
кредит Стандарт, по силата на който на ищцата са предадени 2000лв, които се е
задължила да върне ведно с начислените лихви
при договорен ГПР от 48,69% и ГЛП от 41%, като е договорено че избира и
закупува допълнителна услуга „Фаст“ срещу възнаграждение от 600лв. Съгласно
чл.15 от ОУ към договора допълнителната услуга „Фаст“ се изразява в приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, като е предвидено
че след одобрението отпуснатата сума се нарежда към клиента до 24 часа след
получаване на подписаните отклиента договор и приложения. Страните освен това
са договорили, че кредитополучателя дължи възнаграждение в размер на 960лв за
закупена допълнителна услуга „Флекси“, изразяваща се в отлагане на вноски
съгласно погасителния план, намаляване на части или на куп на погасителни
вноски и промяна датата на падежа, като е уговорено че за да се ползва
заемателят от тази услуга е необходимо подписване на анекс към него. Ищцата не
е желаела получаването на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, но при
кандидастването за кредит представителят на ответника е заявил че без закупуването
на тези услуги няма да бъде предоставен кредитен ресурс. Ищцата е усвоила
сумата от 2000лв, но не дължи плащане възнаграждението по допълнителите услуги,
поради нищожнсот на договора. Счита договора нищожен поради недействителност по
смисъа на чл. 11 ал.1 т.9 ЗПК – поради неправомерност на договорната лихва,
освен това в договора не са разписани правата на потребителя по чл. 29 ал.4 от ЗПК. Твърди, че с договорения лихвен процент
от 41% се нарушават добрите нрави и принципите за прозрачност и е налице
нищожност на уговореното възнаграждение, което е формирано от договорната лихва
и скритата лихва под формата на цена на допълнителните услуги Фаст и
Флекси. Договореният лихвен процент от
41% не отговаря на действително приложения, с оглед приложената скрита лихва
изразяваща се в начисляване на допълнителните възнаграждения за услугите Фаст и
Флекси. Кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на
кредитния ресурс. Възнаградителната лихва е уговорена неравноправно по смисъла
на ч. 143 ЗЗП, тъй като при сключване на договора потребителят не е могъл да
прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като е бил заблуден от
търговеца че ще дължи цена на кредита в размер на 41%. Лихвата освен това е
задължителен реквизит от съдържанието на договорите за потребителски кредит, и
невключването им има за последица изначална недействителност на кредитната сделка
по смисъла на чл. 22 ЗПК, поради нарушаване разоредбата на чл. 11 ал.1 .9 ЗПК.
Договорът за кредит е недействителен и поради това, че не е посочен действителния ГПР, тъй като поради по-високия
лихвен процент нараства и ГПР. Счита, че възнаграждението по допълнителните
услуги Фаст и Флекси представлява такса
по кредита и следва да отговаря на смисъла на разполредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК а именно - да покрива административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, но различни от основната услуга, а
уговорката да се заплаща възнаграждение по допълнителните услуги в случая
са свързани с основната услуга по
предоставяне на кредитния ресурс. Възнаграждението за допълнителините услуги представлява
допълнителна печалба и недобросъвестно не е посочена като такава в условията на
договора. Освен това лиспсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита и противоречи на разпоредбата
на чл. 19 ал.1 от ЗПК. Ето защо счита, че дължи само чистата стойност на
кредита. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва обстоятелството, че с ищцата имат
сключен договор за потребителски кредит от 16.09.2019г, както и че по силата на
договора на ищцата е отпусната сумата от 2000лв при ГПР 48,69% и ГЛП от 41% за
срок от 18 месеца. Ищцата е пожелала закупуването на допълнителна услуга Фаст,
като е получиа приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на
кредит, както и на допълнителна услуга Флекси за което е получила правото да
прави промени в погасителния план, като цената на тези допълнителни услуги й е
била обявена в допълнителна преддоговорна информация преди сключването на договора. Цената на допълнитените услуги е била
разсрочена във времето, като ищцата и кредиторът са постигнали договореност
погасителните вноски и възнаграждението
за допълнителните услуги да бъдат заплащани заедно. Оспорват твърдението, че
ищцата не е желаела да закупи пакета допълнителни услуги, освен това заявяват,
че ищцата е заявила промяна на падежната дата на погасителните си вноски, като
на 14.09.2020г е сключен анекс, с който освен това е намален и размерът на ГПР
на 45,54%. Оспорва твърденията за нищожност на договора поради противоречие нс
добрите нрави, като заявява, че
практиката считаща лихвени проценти надвишаващи трикратния размер на законната
лихва за нищожни като противоречащи на добрите нрави е изоставена и с
разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК е възприет праг от петкратния размер на
законната лихва. Моли в случай че бъде обявена за недействителна клаузата за
възнаградителната лихва да бъде приложена разпоредбата на чл. 26 ал.4 ЗЗД и
бъде прието че се дължи законната лихва от сключването на процесния договор.
Оспорва и твърденията за неравноправност на договорните разпоредби, уговарящи
възнаградителната лихва като сочи че разпоредбата на чл. 145 ал.2 от ЗЗП
постановява, че преценяването на неравноправната клауза в договор не включва
определянето на основния му предмет и съответствието между цената и възнаграждението от една страна и стоката и услугата от друга.
Оспорва и твърдението, че е налице заобикаляне разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК
с уговорката за предоставяне на допълнителни услуги, тъй като в обхвата на ГПР
попадат разходите за допълнителни услуги само в случаите когато получаването на
такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за
кредит, какъвто не е настоящият случай. Счита, че предлаганите допълнителни услуги
не са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на същия. Оспорва и
твърдението за недействителност на договора, поради противоречие с изискванията
на чл. 11 ал.1 от ЗПК, като сочи че приложеният лихвен процент е фиксиран, поради което и не е необходимо
разписване методиката за изчисляването му. Оспорва и твърдението за
недействителност на договора поради противоречие с разпоредбата на чл. 10 ал.2
от ЗПК, като сочи че възнаграждението по
допълнителните услуги е включено към погасителните вноски и е било известно на
ищцата. Прави възражение за прекомернот
на адвокатското възнаграждение. Ангажира събиране на доказателства, претендира
разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното: След подадено искане от ищцата,
между страните е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
от 29.07.2020г, по силата на който на
ищцата е предоставен кредит в размер на 2000лв, със срок 18 месеца, при ГПР от 48,69%
и ГЛП от 41%, с посочена дължима сума по кредита от 2656,73лв. В договора е посочено, че при
кандидатстването за потребителски кредит кредитополучателят изрично е поискал
да закупи допълнителна незадължителна услуги Фаст, с възнаграждение 600лв, както и допълнителна
незадължителна услуга Флекси с договорено
възнаграждение 960лв, платими ведно с погасителните вноски с размер на вноската
по възнаграждението допълнителни услуги - 86,66лв. Като общ размер на вноската по договора за кредит е
посочена сумата от 234,28лв, а като общо задължение по кредита и по закупената допълнителна
услуга – 4216,73лв, която сума кредитополучателят се е задължил да върне в срок
до 15.01.2022г съгласно погасителен план, неразделна част от договора. В погасителния план , неразделна част от договора, дължимите месечни вноски в общ
размер на 234,28лв са формирани, както следва:
главница, лихва - с общ размер на вноската по кредита от 147,62лв, и размер на вноска по закупена
допълнитаелна услуга – 86,66лв. При сключването на договора, ищцата –
кредитополучател - е декларирала, че е получила
информация под формата на стандартен европейски формуляр, както и
разяснения които са му дали възможност да прецени доколко предлаганият ДПК
съответстсва на неговите възможности и финансоново състояние, разяснение на
преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти и
въздействието, което могат да окажат върху него, последиците в случай на
просрочени плащания, разяснения на допълнителите услуги, които кредиторът може
да предостави по негово искане, въздействието , което могат да окажат
върху кредитополучателя. Представя се искане от ищцата за в кредит, видно от
което от кредитополучателя е поискано предоставяне на право на приоритетно
разглеждене и изплащане на потребителския кредит, както и право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит. На ищата е предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити/47,48/, в който като разходи по кредита са посочени фиксиран
лихвен процент от 41%, ГПР от 48,66%, разходи дължими при просрочени плащания, произтичащи от наличието на неплатени вноски,
а в допълнителната преддоговорна информация, приложение към СЕФ са изброени правата на кредитополучателя по
допълнителна услуга Фаст и Флекси, с дължимите по тях възнаграждения съответно
от 600лв и 960лв. Съгласно чл. 15 от ОУ , неразделна част от договора за
кредит, кредитополучателя може да избере да не закпуи допълнителна услуги или да закупи една или повече допълнителни услуги
към ДПК, а именно: допълнителна услуга Фаст, предсавляваща приоритетно
разглеждане и становище на искането за отпускане напотребителски кредит преди
кредитоискателите без закупена допълнителна услуга Фаст и в рамките на един час,
считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в
систсемата на Профи Кредит България ЕООД/чл.15,1/, а допълнителна услуга Флекси представлява правото на кредитополучателя да променя едностранно
погасителния си план, , като отложи на части или накуп допустимия брой погаситени
вноски съобразно срока на договора за кредит, , при наличието на посочените
в чл. 15.2.1 б „А“ условия, а за извършената
промяна на погасителния план страните подписват анекс. Представя се от
ищцата извлечение по сметка към договор за потребителски кредит
№ 40000780560/л.19/. Представените и приети по делото ордери/л.15/ са нечетливи и не е ясно какво представляват,
поради което не се коментират.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум
следва да се направи извод, че са предявени главни искове с правно
основание чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД - за прогласяване
нищожността на Договор за кредит от 29.07.2020г, и
евентуални – за прогласяване нищожността на клаузите, визиращи предоставянето
на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. С оглед твърденията е налице интерес
от предявените искове.
Разгледани по същество. Не е
спорно по делото обстоятелството, че на 29.07.2020г между ищцата в качеството на кредитополучател
и ответника – кредитор - е сключен
договор за кредит, по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 2000лв,
при ГЛП от 41%
и ГПР от 48,66%, със срок на договора 18 месеца. Не се спори и относно
обстоятелството, че по договора за кредит
е предвидена възможност за ищцата – кредитополучателя – за предоставяне на допълнителна услуга Фаст, с размер на възнаграждението по
допълнителната услуга от 600лв и Флекси- с размер на възнаграждението по допълнителната услуга – 960лв, а и това се
установява от ангажираните по делото писмени доказателства. Спорно е на първо
място обстоятелството ищцата е направила
искане за предоставяне на допълнителните услуги. От
представеното и приложено по делото/неоспорено от ищцата/ искане се установява,
че същата е поискала предоставяне на допълнителните услуги. Твърди се от ищцата, че с договорения лихвен процент от 41 %се нарушават
добрите нрави и принципите за прозрачност, обективност, тъй като действителният
лихвен процент – възнаграждение по договора включва и възнаграждението по
допълнителните услуги Фаст и Флекси и е различен от посочения в договора,
поради което е налице нарушение на чл. 11 т.9 и 10 от ЗПК. Това възражение е неоснователно. В процесния
договор за кредит е посочен фиксиран лихвен процент от 41%, и липсват
ангажирани от ищцата доказателства, че приложеният действително лихвен процент
е различен. Твърди се на следващо място,
че в договора за кредит не е посочен действителния ГПР. ГПР се
изчислява съгласно методиката, разписана в Приложение № 1 към чл. 19 ал.2 ЗПК.
Доказателства в подкрепа на това какъв е действителният ГПР, както и какво е включено в ГПР по процесния договор за кредит
от ищцата не са ангажирани. На следващо място ищцата прави възражение за
нищожност на договорната лихва, тъй като
уговореното възнаграждение по
допълнителните услуги Фаст и Флекси представлява добавък към договорната лихва. Това възражение е
неоснователно. Договореното възнаграждение по пакета допълнителни услуги
представлява разходи за допълнителни услуги, свързасни с договора з
а кредит по смисъла на пар 1 т 1,2 от ДР ЗПК. Неоснователно е и възражнието за
липса на посочване условията за прилагане на лихвения процент по кредита, тъй
като процесният договор за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент, поради
което цитираната разпоредба е неприложима.
Недокоазано остана и възражението, ча
е нарушена императивната разпоредба на чл. 19 ал.4 ГПК, при липса на
доказателства за действителния размер на ГПР. Неоснователно
е и възражението за липса в договора за кредит на ясно разписана методика за
формиране на ГПР по кредита, и кои компоненти са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР. Липсва законово изискване в договора за
кредит да е разписана методиката на изчисляване на ГПР, като е въведено
едиствено изискване по отношение начина, по който се формира ГПР/чл.11 т.10 от с з/. Твърди се
на следващо място, че договорът за кредит е недействителен, поради това че не са разписани в него правата на потребителя
по чл. 29 ал.4 ЗПК и 6. От представения договор за кредит и ОУ към него се установява, че в същия са
разписани правата на потребителя. Ищцата прави възражение за неравноправност на
възнаградителната лихва, поради това че е била заблудена от търговеца, че ще
дължи цена на кредита в размер на 41%, както и че е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143
ЗПК, с договарянето на допълнителните услуги. По отношение процесния договор са
приложими изискванията на ЗЗП, тъй като е договор, сключен с потребител. Текстът
на чл. 143 ал.1 т. 19 ЗЗП постановява, че неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В процесния договор за кредит и ОУ към него е
посочен общ размер на дължимото възнаграждение по допълнителните услуги „Фаст“
и „Флекси“, без обаче да е посочен размера на възнаграждението по всяка една от
предоставените услуги/по отношение на допълнителна услуга „Флекси“/, нито пък
може да бъде установено с какво предоставяните усуги са преференцияални спрямо
стандартните услуги, предиставяни от кредитора.
Клаузите, касаещи предоставяне на допълнителни услуги са провротиворечие
с разпоредбата на чл. 10 А ал.4 ЗПК, която предвижда че видът размерът и
действитео, за което се събират такси и/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. Освен това
заплащането на възнаграждението за допълнителни услуги е предвидено разсрочено
ведно с погасителните вноски, или преди предоставянето им, или без реално
да са ползвани. Доказателства в подкрепа на твърдението на ответника за
наличието на сключен анекс към договора за кредит, за изменение погасителния
план, не са представени. Тоест
потребителят заплаща за вероятността да упражни някоя от предвидените
възможности, а възраграждението за предоставяне
на допълнителите услуги става изискуемо с подписването на договора и е без
значение дали някоя от тях ще
бъдеизползвана в срока на договора. Ето защо съдът намира, че клаузите касаещи
предоставянето на допълнителни услуги са
неравноправни по смисъла на чл. 146 ал.1 ЗЗП, и са нищожни посмисъла на чл. 146 ал.1 ЗЗП,
при липса доказателства същите да са били
индивидуално уговорени. При липса на
представени доказателства от страна на
ответника, че процесният договор за кредит е щял да бъде сключен и без клаузите,
касаещи предоставяне на допълнителен пакет услуги , не е налице хипотезата на
чл. 26 ал.4 ЗЗД. Ето защо договор за потребителски кредит от 29.07.2020г следва да бъде прогласен за
нищожен на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД чл. 143 ал.2 т.20 ЗЗП.
Съобразно изхода на делото , следва да бъде
осъден ответникът да заплати на адв Д.Л.Ф. ************, с адрес на кантора гр София ул „Петър Парчевич“ № 1 ет.5 ап.14 сумата от 525лв адвокатско възнаграждение за
оказана правна помощ на ищцата в производството.
Поради, мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор
за потребителски кредит от 29.07.2020г между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК175074752,
със седалище и адрес на управление гр София
район Средец, бул „България“ № 49
бл 53 Е и М.Т.Б. ЕГН ********** ***,
на
основание чл. 146 ал.1 вр.чл. 143 т.20
ЗЗП вр.чл. 26 ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр София район Средец, бул „България“ № 49 бл 53 Е да заплати на адв Д.Л.Ф. ************,
с адрес на кантора гр София ул „петър
парчевич“ № 1 ет.5 ап.14 сумата от 525/петстотин
двадесет и пет/лв лв адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: