№ 763
гр. Пловдив, 09.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330206129 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. В. С., ЕГН: **********, с адрес: ****, чрез
адв. Т.Т. против Електронен фиш серия К № 4448106 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се
за неговата отмяна. С допълнителни мотиви към жалбата от адв. Т.Т.,
приложени на лист 20 и 21 от делото, се твърди, че към датата на извършване
на деянието на процесния пътен участък не е бил наличен пътен знак В26,
същият да е демонтиран и в последствие да не е възстановяван. Твърди се
още, че за доказване на нарушението следва да бъдат представени поне 4 броя
статични изображения, което да следва от инструкцията за употреба на
автоматизираното техническо средство, с което е заснето и установено
деянието. Поддържа се, че приетата по делото снимка не е годна да докаже
нарушението. Взема се становище съществен порок на процедурата да
представлява липсата на снимка на разположението на автоматизираното
техническо средство или система (АТСС). Претендират се разноски. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. Т.Т., с пълномощно по делото, който поддържа
1
жалбата.
Въззиваемата страна с писмено становище от главен юрисконсулт И. П.,
приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и
правилно да е определен размерът на административното наказание. Взема
становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване,
което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява
неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без
контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде
потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от И. В. С., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за
датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя,
поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена. В
постъпилото по делото писмо с вх. № 58959/12.10.2021 г. от началник на РУ
Хисаря при ОДМВР-Пловдив (лист 16 от делото) не се сочи и да е въведена
дата на връчване в системата за управление на АНД, нито се представят
такива доказателства. По тези съображения съдът приема срока по чл. 189, ал.
8 от ЗДвП за спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата
е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 25.01.2021 г. в 14:14 часа на републикански път № II-64, км 34-ти в
посока на движение от гр. Пловдив към гр. Карлово жалбоподателят И. В. С.
управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № *** със скорост
на движение от 91 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, която била
сигнализирана на водачите с пътен знак В26, поставен на км 34+605 от път II-
64. Нарастването на километража на пътя било в посоката гр. Карлово – гр.
Пловдив, а жалбоподателят се движил в противоположната посока по
намаляване на километража. Движението на автомобила с посочената скорост
от 91 км/ч било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер 511.
Стойността на измерената скорост от техническото средство била 94 км/ч,
като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 91 км/ч, при което било
2
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП
против жалбоподателя С. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4448106,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 9-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 511 е
преминало последваща метрологична проверка на 26.10.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 273р-1116/26.01.2021 г. се установява, че на дата 25.01.2021
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични
изображения с номера от 15588 до 15653, с начален час на работа 09:40 ч. и
краен час на работа 14:40 ч. и с място на контрол път II-64, км 34 в посока от
гр. Пловдив към гр. Карлово, където е действало ограничение на скоростта за
движение от 60 км/ч, сигнализирано с пътен знак В26.
От изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от
клип № 15635 от радар TFR1-M № 511 се изяснява, че е измерена скоростта
на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената
скорост е 94 км/ч, а заснемането е извършено на 25.01.2021 г. в 14:14 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя И. В. С..
От писмо с вх. № 56913/05.10.2021 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 11 от делото) се изяснява, че на републикански
път II-64 след км 30+500 са поставени пътни знаци А12 и знаци В26,
въвеждащи ограничение на скоростта от 60 км/ч, в комплект с табелки Т2,
определящи дължина от 3000 м на забраната, въведена със знаците В26.
Установява се и точното месторазположение на пътните знаци В26 (60 км/ч) в
посочения пътен участък, като за посоката от гр. Карлово към гр. Пловдив
знаците се намират на км 30+530 и на км 32+500, а за посоката от гр. Пловдив
към гр. Карлово – на км 32+600 и на км 34+605. Изяснява се още, че
нарастването на километража на пътя е в посока от гр. Карлово към гр.
Пловдив. В писмото се посочва, че знаците са били няколкократно
3
премахвани нерегламентирано и от неустановено лица, след което са били
възстановявани, но към 25.01.2021 г. не е правен оглед на пътния участък.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Д. Т. Ш.. Свидетелят
потвърждава авторството на съставения протокол с рег. № 273р-
1116/26.01.2021 г. Изяснява още, че при изпълнение на служебните си
задължения е осъществявал видеоконтрол на процесния пътен участък – 34-ти
километър от път № II-64, както и че този участък попада в обхвата на
действие на пътен знак В26 за ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Действително свидетелят заявява, че няма спомени конкретно за дата
25.01.2021 г., но това е напълно обяснимо предвид, че той нито е спирал
автомобила на жалбоподателя, нито му е извършвал проверка на тази дата, а е
настроил АТСС и го е пуснал в работен режим. Разпитът му се провежда и
повече от една година след датата, към която са насочени въпросите.
Същевременно обаче свидетелят е категоричен, че: „не е имало случай да
работим някъде и да не направим проверка на знаците“, а доказано по делото
на 25.01.2021 г. свид. Ш. е бил на работа и е изпълнявал служебните си
задължения на процесния пътен участък. В разпита си свидетелят заявява
още: „Винаги ги проверяваме знаците“. Твърдението, че няма спомен
конкретно за датата 25.01.2021 г., не следва да се тълкува изолирано от
останалото съдържание на показанията. В този смисъл свидетелят не твърди,
че не е сигурен дали е извършил проверка на наличните пътни знаци
конкретно преди и след осъществявания видеоконтрол на 25.01.2021 г., а
заявява, че въобще не е сигурен дали е бил на работа на тази дата и ако да –
на кой път е осъществяван такъв контрол. Свидетелят обаче е категоричен, че
ако е бил на работа – което се доказва по делото, то проверка на наличните
пътни знаци е извършил, защото винаги осъществява такава при
видеоконтрол с АТСС и на място, където има въведено ограничение на
скоростта с пътен знак – свидетелят заявява: „На конкретната дата, щом
сме работили, значи е имало знак“. Твърденията в хода на пренията, че
свидетелят не е сигурен на кои дати е извършвал проверка на наличните
пътни знаци и на кои не, представляват грубо изопачаване на събраните по
делото доказателства, което категорично не се споделя от съда. Тълкувайки
показанията на свид. Ш. съвместно с протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., а не изолирано от него, се установява по категоричен
начин, че на 25.01.2021 г. в процесния пътен участък от републикански път №
II-64 е имало поставен пътен знак В26 (60 км/ч), а км 34-ти от пътя е попадал
в зоната му на действие.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републикански път II-
4
64, км 34-ти в посока на движение от гр. Пловдив към гр. Карлово; датата –
25.01.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 14:14 часа;
регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – жалбоподателят И. В. С.; описание на
нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 91 км/ч
при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, определена с пътен знак В26;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата
– 300 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към него
снимка от клип № 15635 на радар TFR1-M с № 511. От протокола за
използване на АТСС с рег. № 273р-1116/26.01.2021 г. се установява, че
работата с техническото средство е започнала на 25.01.2021 г. в 09:40 часа и е
приключила в 14:40 часа на същата дата. За този времеви интервал първото
статично изображение е с пореден № 15588, а последното - с № 15653.
Процесната снимка е с № 15635 и следователно е заснета от техническо
средство TFR1-M с № 511 на дата 25.01.2021 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 25.01.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Неоснователно е възражението срещу годността на представеното по
делото статично изображение от клип № 15635. Изготвената снимка отговаря
на изискванията по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, поради което следва да й бъде
5
призната предвидена в закона доказателствена стойност. В снимката
еднозначно е вписан като разпознат регистрационният номер на процесното
МПС, собственост на жалбоподателя С.. Противно на твърдяното от
защитата, липсва нормативно изискване за представяне на минимум 4 броя
снимки. Нито процесуалният закон, регламентиращ реда и начина за
установяване на нарушението, поставя такова изискване, нито то следва от
функционалността и техническите характеристики на конкретния тип
автоматизирано средство за измерване. От материалите по делото се доказва
по категоричен начин, че са спазени правилата за валидност на клипа при
измерване на скорости съгласно част VIII от Техническото описание и
инструкция за експлоатация на мобилната система тип TFR1-M. В момента на
засичане на скоростта в интервала на измерване (кадър „измерен“)
автомобилът на жалбоподателя е в кадър и посоката му на движение съвпада
с посоката, указана на радара – използваното означение ↓ показва, че
техническото средство е извършвало измерване на скоростта само на МПС,
движещи се срещу радарния лъч, в която посока, видно от снимката, се е
движил и лекият автомобил с рег. № ***. Липсват данни за наличие на повече
от едно МПС в момента на измерване на скоростта, поради което скоростта на
движение не би могла да бъде причислена на друго превозно средство. След
като са изпълнени тези условия, от направения клип и съдържащия се в него
снимков материал във вид на кадри е избран един кадър, на който ясно се
вижда регистрационният номер на автомобила. Съгласно т. 3 от част VIII от
Техническото описание и инструкцията за експлоатация достатъчно е да се
избере кадър, т.е. само един. Самият радар без човешка намеса определя най-
бързо движещото се МПС, като отново съгласно инструкцията за
експлоатация при наличие на някаква пречка пред извършване на измерването
като трафик с много висока интензивност или МПС с голяма отразяваща
повърхност (камион, бус) в близост до радара, то измерванията се блокират.
По делото се установява, че такъв проблем не е възникнал, което сочи, че
условията за извършване на годно измерване на скоростта са спазени. Съдът
не споделя и доводите, че на снимката се наблюдава нарочно направено
увеличение на изображението, което да препятства разкриването на
обективната истина по делото. Снимката позволява да бъдат установени
всички необходими обстоятелства за изясняване на действителната
фактическа обстановка. Тя съдържа достатъчен обем информация, за да се
приемат за категорично установени точното време и точното място на
извършеното заснемане, конкретното техническо средство, което е
използвано, стойността на измерената скорост и автомобилът, с който е
извършено деянието. Освен това снимката съдържа и конкретни географски
координати, отбелязана е посоката на движение спрямо радарния лъч, а
лекият автомобил е в кадър, при който регистрационният номер е ясно видим.
По тези съображения съдът приема, че приетата като доказателство по делото
снимка е надлежно изготвена, ползва се с присъщата й доказателствена
стойност и от нея се установява по несъмнен начин, че е измерена скоростта
6
на движение на лек автомобил с рег. № ***.
Не се споделя възражението да е допуснат порок в процедурата по
установяване на нарушението поради липса на снимка на разположението на
АТСС. Изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда се отнася
единствено до средствата за измерване, които са временно разположени на
участък от пътя. Такива например са преносимата система за контрол на
скоростта на МПС тип ARH CAM S1 или видео-радарната система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Cordon М2. Процесното
нарушение обаче е установено с мобилна система за видеоконтрол тип
TFR1-M. Същата е била разположена не на участък от пътя, а в служебния
автомобил с посочен в протокола регистрационен номер (****) и на мястото,
на което е осъществяван видеоконтролът. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са описани различните хипотези за
разположение на АТСС. Следователно в случая не се касае за техническо
средство, временно разположено на участък от пътя, поради което
изискването за съпровождане на протокола със снимка на разположението на
уреда е неприложимо към настоящия казус. В този изричен смисъл е и
съдебната практика на административните съдилища в страната – така
Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2089/2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от 02.05.2019 г. по к.а.н.д.
№ 725/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 02.12.2019 г. по
к.а.н.д. № 391/2019 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение №
1578 от 03.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1422/2019 г. на Административен съд –
Бургас; Решение от 10.05.2017 г. по к.а.н.д. № 92/2017 г. на
Административен съд – Стара Загора.
Същевременно дори и в случаите, когато представянето на снимка на
разположението на уреда е било необходимо, то липсата на такава в
съдебната практика не се цени като процесуално нарушение, което да е от
категорията на съществените и не представлява самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш – така Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к.а.н.д.
№ 3825/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2413/2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1090/2020 г. на Административен съд – Пловдив. Това е така, тъй като
хипотетичната липса на снимка на разположението на уреда не ограничава
правото на защита на дееца, не препятства възможността му да узнае срещу
какво обвинение от фактическа и правна страна трябва да се защитава, нито
създава пречка пред съдебния контрол. В настоящата хипотеза обаче, както се
посочи, предвид вида на конкретното АТСС, което е монтирано в служебен
автомобил, то липсва каквото и да е нарушение на процедурата.
Съдът приема още, че макар от удостоверение № 10.02.4835 да се
установява, че срокът на валидност на одобряването на типа на средството за
измерване е до 24.02.2020 г., това не се отразява на годността на измерения
7
резултат от процесното АТСС. Съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на това правило се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип
TFR1-M с № 511, тъй като тя е била в употреба към 25.01.2021 г. и е
отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство е категорично
доказано по делото от протокол № 9-33-20 за извършена последваща
проверка на средството за измерване на дата 26.10.2020 г. Заключението е, че
то съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на
последващите проверки на лазерните скоростомери е 1 година съгласно т. 31
от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82
от 05.10.2018 г.). По тези съображения съдът приема, че нарушението е
установено с одобрен тип средство за измерване. В този смисъл е и съдебната
практика: Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3287/2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г.
по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1371/2021 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по
к.а.н.д. № 3362/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят С. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. От
обективна страна на 25.01.2021 г. в 14:14 часа на републикански път II-64 км
34+000 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, като се е движил със
скорост от 91 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч,
сигнализирана с пътен знак В26.
Досежно авторството на деянието следва да се посочи, че наказанието е
наложено на жалбоподателя С. в качеството му на собственик на лекия
автомобил, с който е извършено нарушението, и който не е посочил друго
лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. В
съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на
собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за
това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено
в пълнота. По делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят С.
да е подал писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго
лице, което да е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е
ангажирана отговорността му като собственик на превозното средство. С
безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от
собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението,
предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой
8
е бил собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов
водач.
Съдът намира, че направеното описание на нарушението еднозначно
определя част от земната повърхност, която попада на територията на
страната, и позволява мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е
друго място в обективната действителност, поради което не възниква
съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния
автомобил в нарушение на правилата за движение. Доказано от обективна
страна е и че в процесния пътен участък към датата на деянието максимално
разрешената скорост за движение за водачите на МПС е била 60 км/ч. От
постъпилата справка от Областно пътно управление – Пловдив се установява,
че на км 34+605 /ляво/ от републиканския път, т.е. в посоката Пловдив –
Карлово, в която се е движил и жалбоподателят С., е поставен пътен знак
В26, както и че указаното с него ограничение на скоростта за водачите на
МПС е 60 км/ч. Относно зоната на действие на забраната, въведена с този
знак, по делото се установява, че заедно със знака е поставена и допълнителна
табела Т2 съгласно чл. 59, ал. 2 вр. с чл. 60, ал. 2 от ППЗДвП, указваща
дължина от 3000 метра на пътния участък, за който важи пътния знак. Тъй
като посоката на движение на автомобила е от гр. Пловдив към гр. Карлово,
то той се е движил по намаляването на километража на пътя. Деянието е
извършено на 34-ти км от път II-64 и следователно попада в обхвата на
пътния знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 34+605 /ляво/ от същия път.
Основното възражение на жалбоподателя е към датата на деянието –
25.01.2021 г., да не е имало поставен пътен знак В26 (60 км/ч), регулиращ
поведението на водачите на МПС при преминаването им през процесния
пътен участък. На първо място следва да се изясни, че възражението е
относимо по делото единствено към преценката за съставомерност на
деянието от субективна, но не и от обективна страна. Това е така, тъй като от
събраните и проверени доказателства, включително справката от Областно
пътно управление – Пловдив, приложена на лист 11 от делото, се установява
по категоричен начин, че проектът за организация на движението предвижда
на процесния участък – км 34-ти от републикански път II-64, да действа
ограничение на скоростта от 60 км/ч за водачите на МПС, както и че
забраната за движение с по-висока скорост от 60 км/ч е отпаднала през месец
февруари 2021 г., т.е. след датата на деянието на жалбоподателя С.. При тези
факти е категорично доказано, че от обективна страна приложимото
ограничение на скоростта към 25.01.2021 г. е било 60 км/ч. Досежно
преценката дали това обстоятелство е било надлежно сигнализирано на
жалбоподателя, за да може той да съобрази поведението си към датата на
извършване на деянието, съдът не споделя доводите по представените
допълнителни мотиви към жалбата. Те почиват на изопачаване на
доказателства по делото. В справката от Областно пътно управление –
Пловдив никъде не се заявява категорично, че на интересуващата делото дата
25.01.2021 г. не е имало поставен пътен знак В26. Напротив отговорът гласи,
9
че: „ОПУ – Пловдив не може да удостовери наличността на знаците към
25.01.2021 г., тъй като към тази дата не е правен нарочен оглед на
участъка“. В писмото се посочва, че знаците са били многократно
премахвани, но така също и многократно възстановявани. Те не са били
възстановени само един единствен път, както твърди жалбоподателят.
Посочването в писмото на една от тези дати, на които е било извършено
възстановяване на недобросъвестно премахнатите пътни знаци, не означава,
че тази дейност е извършена единствена тогава. Ако това беше така, то и
ОПУ – Пловдив щеше ясно да отбележи, че след съответната дата пътните
знаци повече не са възстановявани и респективно, че към 25.01.2021 г. те
категорично не са налични. Вместо това в постъпилата справка се отговаря,
че за да се установи дали пътният знак е бил наличен, е трябвало да се
извърши нарочен оглед, какъвто обаче не е правен на датата на деянието. Това
ясно демонстрира, че ОПУ – Пловдив, противно на твърдяното от
жалбоподателя, отговаря, че наличието на пътен знак В26 на процесния пътен
участък към 25.01.2021 г. е възможно и допустимо, но администрацията не
разполага с доказателство нито за това знакът да е бил наличен, нито да е бил
премахнат на конкретната дата.
При тези факти за разкриването на обективната истина по делото
допълнително са събрани и други доказателства – протоколът за използване
на АТСС, който е съставен от компетентен орган при изпълнение на
служебните му функции и в предвидената за това форма, както и показанията
на свид. Ш.. Така фактът, че на 25.01.2021 г. не е извършван нарочен оглед от
служители на ОПУ – Пловдив на процесния пътен участък не е оставил
делото неизяснено от фактическа страна. Няма как и да се изисква от ОПУ –
Пловдив да извършва такава проверка всеки един календарен ден. В случая
доказателствена информация за това дали знакът е бил наличен и към датата
на проверката следва да се черпи от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., който се съставя за всеки конкретен ден и участък на
пътя, когато бива извършван видеоконтрол за спазване на правилата за
движение. В протокола за използване на мобилно АТСС, приет като писмено
доказателство по делото, изрично е удостоверено, че на дата 25.01.2021 г. е
извършена проверка от свид. Ш. на наличните пътни знаци преди и след
измерването. От протокола се установява още, че свидетелят е констатирал
поставен пътен знак В26, а сигнализираната с него максимално допустима
скорост е била 60 км/ч. След като свидетелят със своите непосредствени
възприятия при извършването на проверка на пътните знаци е констатирал, че
знакът В26 е наличен към датата на деянието, то за настоящия съдебен състав
е вън от всякакво съмнение, че обективната истина е установена по делото.
Все в тази връзка категорично несподелим е доводът, че обстоятелството
дали към интересуващата делото дата пътният знак В26 е бил наличен да
може да се установява единствено чрез справка от Областно пътно
управление – Пловдив. В административнонаказателния процес няма
доказателства с предварително определена доказателства стойност и всички
10
релевантни обстоятелства могат да се установяват с всички допустими
способи на доказване. Съдът се съгласява, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ и нейните териториални поделения са компетентни да
предоставят доказателствена информация за това дали в плана за организация
на движението за даден участък, част от републиканската пътна мрежа, е
предвидено да действа ограничение на скоростта и дали са предприети
действия за законосъобразното поставяне на вертикална сигнализация. Оттам
нататък и след като веднъж знакът вече е поставен, то дали той е
продължавал да бъде наличен към всеки един следващ ден, може да се
установява с всички допустими доказателствени средства, включително и със
свидетелски показания.
По делото по категоричен начин се доказа, че към 25.01.2021 г.
административното предвиждане за организацията на движението на 34-ти км
от път II-64 е включвало действащо ограничение на скоростта от 60 км/ч и
преди тази дата са поставени пътни знаци, които да уведомяват водачите за
ограничението на скоростта. Тяхното няколкократно премахване се
установява да е било незаконосъобразно, т.е. не е извършено от
оправомощени за това лица и в изпълнение на решение на компетентен орган
на държавно управление за промяна в действащата организация на
движението. По тези съображения съдът приема, че всъщност ОПУ –
Пловдив е компетентно да предостави информация дали на пътния участък е
предвидено да има ограничение на скоростта, то да бъде сигнализирано с
пътен знак и дали такъв знак е поставян. След поставянето на знака фактът на
неговото наличие или отсъствие може да се установява както от протокола по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., така и със свидетелски
показания. С показанията си свидетелят възпроизвежда едно обстоятелство от
обективната действителност, което е наблюдавал – в случая дали е имало
поставен пътен знак В26 на определено място. Свидетелят пресъздава
единствено своите възприятия за това дали знакът е наличен, а не дава
оценка или становище дали той е законосъобразно поставен. Именно това
разграничение не е проведено при обосноваване на възражението на
жалбоподателя за това наличието на пътния знак да може да се установява
единствено от ОПУ – Пловдив. В своята теза жалбоподателят се позовава на
изрична компетентност на стопанина на пътя, но всъщност за да се отговори
на въпроса дали на дадена дата е имало поставен пътен знак или не, не е
необходима такава компетентност. Тя би била нужна в случай на становище
дали знакът е законосъобразно монтиран там, а не за простия отговор дали е
бил видян като поставен от някое лице.
По гореизложените съображения съдът приема възраженията на
жалбоподателя за неоснователни. По делото има надлежно попълнен
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който се
съставя именно с доказателствена цел – да удостовери съответните
относими обстоятелства, включително наличните пътни знаци, към датата на
проверката. След като от една страна в протокола се твърди, че на датата на
11
деянието е имало поставен знак В26 (60 км/ч), а от друга в справката от
стопанина на пътя се посочва, че на това място проектът за организация на
движението предвижда да има реално поставен такъв знак и администрацията
няколкократно е поставяла тези пътни знаци, то настоящият състав приема за
доказано, че на 25.01.2021 г. е имало поставен пътен знак В26 (60 км/ч),
сигнализиращ на водачите на МПС забраната да се движат с по-висока
скорост при преминаването си през км 34+000 от републикански път II-64.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение на
посочения пътен участък. Следователно в съзнанието му се е отразил и
фактът на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената
максимална скорост за движение, но въпреки това е осъществил деянието си.
Формирал е представа и за това, че е собственик на автомобила. Предвид
доказаната от протокола за използване на АТСС с рег. № 273р-
1116/26.01.2021 г. проверка за наличието на пътните знаци преди началото и
след края на осъществявания контрол с автоматизираното техническо
средство, то водачът е могъл да възприеме сигнализираното ограничение на
скоростта за движение.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 31 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената
максимална скорост извън населено място. Правилно е установена и
стойността на скоростта на движение на автомобила, а именно 91 км/ч. В
електронния фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената
скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият
толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно
установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост,
за която в случая се изясни да е 94 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално
допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След извършване на
аритметичната операция се получава и установената стойност на скоростта, а
именно 91 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш.
Стойността на разрешената скорост пък е била 60 км/ч, поради което
превишаването й е с 31 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание е правилно определено и е индивидуализирано в единствения
му възможен размер.
12
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
разноски възниква единствено за въззиваемата страна. В полза на
юридическите лица – страна в процеса, се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото, то справедливият размер на възнаграждението за защита
от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят И. В. С..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4448106 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на И. В. С.. ЕГН: **********, с
адрес: **** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона
за движението по пътищата.
ОСЪЖДА И. В. С.. ЕГН: **********, с адрес: **** да заплати на
13
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14