Определение по дело №297/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 987
Дата: 14 март 2019 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20193101000297
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./14.03.2018 год.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на четиринадесети март  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                     

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                                П. АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Павлова

в.ч.т.д. № 297 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 419 ГПК, образувано по частни жалби на П.Я.Я. и З.Й. – двамата чрез адв.Деков срещу разпореждане за незабавно изпълнение № 2637/24.07.2018 год., постановено по ч.гр.д. № 887/2018 год. на РС-Провадия.

Твърди се в сезиралата съда жалба, че горепосоченото разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, тъй като представеното извлечение от партидата на длъжника не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и не е редовен документ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, както и поради липса на представени доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на длъжниците. Поради горното, сезират съда с искане за отмяна на атакуваното разпореждане.

Ответната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на жалбата, както и доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК, незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение чрез издаването и на изпълнителен лист се допуска само, ако представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В конкретния случай, видно от данните по заявлението, молителят е претендирал издаване на заповед за изпълнение и допускане на нейното незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, основавайки се на неизпълнение на задължение на кредитополучателя и солидарния длъжник по договор за кредит № 339-32/2008, изменен и допълнен с анекси № 1/2010 и анекс № 2/2010 год. Доколкото в закона /както в Гражданския процесуален кодекс, така и в Закона за счетоводството/ не се съдържа определение на понятието "извлечение от счетоводни книги", нито са поставени специфични изисквания към неговите реквизити, следва да се приеме, че такъв характер има всеки документ, който съдържа информация, базирана на записванията в счетоводните регистри.

За да бъде обаче редовен документ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, е необходимо същият да е издаден от компетентен орган и да съдържа достатъчно информация за претендираното вземане - длъжник, основание за възникването му, размер на главница, размер и период на лихвата, т.е. да удостоверява ликвидността /установено безспорно основание и размер/ и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Видно, представеното със заявлението такова, е издадено от компетентен орган и съдържа достатъчно информация за претендираното вземане. Посочени са подробни индивидуализиращи данни на кредитополучателя и солидарния длъжник, основанието за възникване на задължението, датата на изпадане на забана, както и дължимите суми – по основание и размер.

Независимо от горното, предмет на заявлението  трябва да бъде изискуемо вземане, което означава падежът му да е настъпил преди подаване на заявлението в съда. Правилото за изискуемостта на вземането се извежда от разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК и следва да се докаже от заявителя. По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит ВКС е постановил редица определения и решения / напр.определения № 166 от 17.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 109/2012 г., I т. о., ТК, № 264/7.05.09 г. по ч. т. д. № 210/09 г. на I т. о., № 118/24.02.09 г. по ч. т. д. № 25/09 г. на II т. о., № 693/16.11.09 г. по ч. т. д. № 731/09 г., № 697/19.11.09 г. по ч. т. д. № 618/09 г. на II т. о., № 533/8.07.11 г. по ч. т. д. № 307/11 г. на II т. о. и решения № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на II т. о. и 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на II т.о./. В тях безпротиворечиво се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем и е нужно нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора, като субективно право, установено в полза на кредитора,  освен ако в договора не съществува уговорка в противния смисъл. И в противния случай обаче /при договорена автоматична предсрочна изискуемост/,  съгласно дадените в т.18 от ТР на ОСГТК № 4 от 18.06.2014 год. по тълк.дело № 4/2013 год. разяснения, е необходимо волеизявлението на кредитора до кредитополучателя и длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита като прояви активно поведение и доведе до знанието на длъжника последното. Едва след това същият може да упражни процесуалните си права, следващи от чл.417 и чл.418 от ГПК.

Липсва норма, предписваща конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения или такава, ограничаваща способите за това. Релевантно за преценката относно наличието или осъществен фактически състав на предсрочната изискуемост, в частност относно субективния елемент, е дали волеизявлението е достигнало до длъжника, респективно дали кредиторът да е положил дължимата грижа за откриване на длъжника /така, като е разяснено и в Решение по дело С-327/10 от 17.11.11 год. /. Връчването може да се извърши чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл.50 ЗННД към тези правила, по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдия-изпълнител съгласно чл.43 ЗЧСИ, в който смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения.

В конкретния случай, видно от данните по делото, предприетото от кредитора връчване е чрез ЧСИ чрез нарочно изготвена покана, която е връчена на кредитополучателя П.Я. – на неговия настоящ адрес в гр.Провадия, чрез неговия баща Янко Я. на 15.05.2018 год. и на солидарния длъжник З.Я. – на нейния настоящ адрес в гр.Шумен Иванка Й. на 14.05.2018 год., като и двете получили поканите лица са поели задължението да я предадат на адреса. Развитите доводи за нередовност на връчването, тъй като не е лично, са неоснователни. Чл.46 ГПК регламентира надлежното връчване на съдебни книжа на "друго лице", което „друго лице“ може да бъде всеки пълнолетен от домашните или което живее на адреса, или работник, служител или работодател на адресата, изразил съгласие да ги приеме и предаде, удостоверено чрез подписа му на призовката. В съдебната практика се приема, че с получаване на съдебните книжа от това "друго лице", връчването е осъществено, като същото се приравнява на лично връчване. Полагането на подпис от страна на лицето-получател е достатъчно да се приеме, че същото не само е дало съгласие за приемане на книжата, но  и е запознато с тях и със задължението си да предаде същите на адресата /решение № 281 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 539/2009 г., II г. о., ГК/. Обстоятелството, че не е осъществено връчване на посочения в договора адрес на лицата, който към датата на обявяване на предсрочната изискуемост не е нито постоянен, нито настоящ на лицата/ би имало значение в хипотезата на неосъществено връчване. А след като получилите поканите други лица са такива от кръга на домашните на адресатите и са получили същите със задължението да ги предадат следва да се приеме, че пресрочнатя изискуемост  е надлежно обявена на кредитополучателя и солидарния длъжник.

Налага се извод за правилност на постановеното разпореждане, което следва да се потвърди. 

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение № 2637/24.07.2018 год., постановено по ч.гр.д. № 887/2018 год. на РС-Провадия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                      

             ЧЛЕНОВЕ: