Р Е Ш Е
Н И Е №
259
град Шумен, 07.12.2018 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Константин Моллов
Членове:1. Йордан Димов
2.Ненка
Цветанкова
с участието на секретаря Т. Кавърджикова, като
разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №424 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №307/10.10.2018 г. постановено по гр. д. №1115/2018
г. по описа на Районен съд – Нови пазар (НпРС) е прекратил настаняването на
детето Р.Д.С., ЕГН-**********, с родители – майка Р.Я.С., ЕГН-********** и баща
Д. С.С., починал на 19.08.2009 г. в професионалното приемно семейство на Т.А.Т.,
ЕГН-********** и Р.П.Т., ЕГН-**********. Детето е било настанено в Център за
настаняване от семеен тип за деца с увреждания гр. Н. п., обл. Ш., ул. „...за
срок от една година, считано от влизане в сила на решението.
Недоволна от така постановеното решение е останала майката
на детето – Р.Я.С.. Последната е подала
въззивна жалба, в която се сочи, че желае детето да бъде настанено при нея в
семейна среда. Сочи, че детето е учило в гара Бяла в училище Никола Вапцаров,
преди настаняването му в приемното семейство.
Във връзка с жалбата на майката е постъпил отговор от
страна на особеният представител на непълнолетният Р.Д.С. – адв. Н.В. ***.
Последната сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Намира, че
първоинстанционният съд в решнието си обосновано е преценил, че за запазване на
интересите на детето е необходимо последното да бъде настанено в Център за деца
от семеен тип за деца с увреждания. Намира, че с оглед представените по делото
данни от трите социални доклада може да се заключи, че майката е с нисък
родителски капацитет, няма постоянни доходи и не може да се грижи добре и за
петте си деца. Същевременно детето има специални нужди предвид здравословното
си състояние. Намира, че настаняването, което е със срок от една година дава
възможност на майката да се опита да повиши родителският си капацитет и да
поеме в бъдеще грижите за детето. Моли да бъде потвърдено постановеното от
първоинстанционният съд решение.
В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява,
като от нея е депозирано писмо, в което се сочи, че по здравославни причини не
може да се яви. Не се представят доказателства за това. Не се явяват и
приемните родители при които настаняването на детето е прекратено. Няма
представители на ДСП – Н. п.. По делото се явява единствено назначеният на
детето особен представител – адв. Н.В. ***. Последната заема становище, че въззивната желба се явява неоснователна и
недоказана. Придържа се към изложеното от нея в отговора на въззивната жалба.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
След извършената служебна проверка на постановеното от
първоинстанционния съд решение съдът прие следното от фактическа страна: Детето
Р.Д.С. е родено на *** г. в гр. Р.. Негови родители са майка – Р.Я.С. и баща – Д.
С.С., починал на 19.08.2009 г., според Акт за смърт №605/20.08.2009 г. (по
данни от документацията на ДСП – 2 бр. заповеди и социален доклад). Съобразно с
представено по делото експертно решение №92 от 12.01.2018 г. на ТЕЛК общи
заболявания при УМБАЛ Р. детето Р.Д.С. е с умерена степен на умствена
изостаналост, поради което му е признато 80% на намаление на
работоспособността, с чужда помощ. За период от три години до 01.01.2021 г.
Експертното решение съдържа и данни за проблеми с бъбречната дейност. Вписани
са анамнестични данни за наследствена обремененост – „майка с лека умствена изостаналост”. По данни от заповед
№ЗД/Д-Р-ДМ-014 от 18.07.2018 г. може да
се установи, че детето е посещавало училище – за учебната 2017/18 г. – пети
клас в училището в с. Щ.. В мативационната част на заповедта е констатирано, че
детето е със специални образувателни нужди, както и че същото е било настанено
в приемно семейство, но поради здравословен проблем на единият приемен родител,
последните са били затруднени да полагат грижи за детето, поради което са
инициирали промяна на мярката за закрила. Предвид това с диспозитива на
заповедта детето е настанено временно ,считано от 19.07.2018 г. в Център за
настаняване от семеен тип №2 за деца с увреждания в гр. Нови пазар. Съобразно с
данните от Заповед №ЗД/Д-Р-ДМ-013/18.07.2018 г. се установява, че детето е настанено в приемно семейство на
приемни родители Т.А.Т. и Р.П.Т. с адрес ***. Според приложеният по делото
социален доклад №СЛ/Д-Р-ДМ/191-013/18.07.2018 г. майкатаР. С. имала още четири
деца освен непълнолетният Р.Д.С.. Всички деца били изведени от домът на майката
поради ниският и родителски капацитет, лошите битово-хигиенни условия и лошите
грижи полагани за децата. Майката нямала собствено жилище, а жилището на
нейният конкубин не предоставяло необходимите условия за отглеждане на децата.
Нямала подкрепата на родителите си при отглеждане на децата, като отношенията и
с последните били влошени. Данните в доклада сочат, че майката е родила общо
шест деца, като първите две, включително и Р. са с баща – починалият Д. С.С., а
третото М. било осиновено още като бебе. Другите три деца били с баща И. К., с
който майката съжителствала. През 2017 г. майката заживяла на семейни начала с
трети мъж – И. К. И.. Двамата съжители живеели в къща на брата на И. И. в
крайно лоши хигиенни и битови условия, а средата в която могат да се отглеждат
петте деца е определена като „неблагоприятна”. Това била основната причина
всички деца на майката Р.Я.С. да бъдат настанени в приемни семейства.
С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи
и следните правни изводи: съдът намира, че с оглед събраните доказателства
следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.25, ал.1, т.3 от Закона за
закрила на детето, даваща основание за настаняване на детето извън семейството,
поради обстоятелството, че родителите, в случая – майката,са в трайна
невъзможност да полагат грижи за детето си. В настоящото производство се
установява, че майката не може да осигури добри битови условия както и нормални
грижи за детето. Въпреки твърденията на майката за обратното това не се
установява от нито едно доказателство по делото. Няма данни тя да получава
постоянни трудови доходи. Косвено се установява, че макар и деклариращаи
готовност да се грижи за децата си жалбоподателката не прави това, а всички от
тях са настанени в специализирани институции и приемни семейства. Предвид
изложеното, и с оглед на данните по делото може да се направи обоснованият
извод, че е налице хипотезата на чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД за настаняване на дете
извън семейството му, поради обстоятелството, че неговите родители се намират в
трайна невъзможност да го отглеждат.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция
намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и
обосновано.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №307/10.10.2018 г. постановено по гр. д. №1115/2018
г. по описа на НпРС, като правилно и обосновано.
Решението не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.28, ал.6, изр.3 от Закона за закрила на детето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.