Р Е Ш Е Н И Е
…/12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6779 по описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на
И.П.П. с ЕГН ********** *** с която
е предявен иск срещу Д.К.П.-Янкова с ЕГН ********** *** за отмяна поради непризнателност на основание
чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД на дарение, обективирано в нот. акт № 183, том 26, рег.№ 6501, дело № 7424/1997 г. на
нотариус Диана Стоянова за 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ имот пл.№ 11 в кв.231
по плана на гр.Варна, 12-ти подрайон, идентификатор
10135.51.376 по кад.карта, съставляващ дворно място с
площ 160/321 ид.части, с адм.адрес
гр.варна, ул. „Поп Костадин Дънковски“ № 15а заедно с
построената жилищна сграда в дъното на двора, ЗП 51 кв.м., еднофамилна на два
етажа, състояща се от външно стълбище, входно антре, две стаи, три изби, килер,
кухня, баня и тоалет с идентификатор 10135.51.376.1.
Твърденията в молбата от които ищцата черпи права са, че на 23.05.1997
г. тя и съпругът й Костадин Петров са
дарили на дъщеря им ответницата Д.П.-Я. описания имот като си запази правото на
ползване пожизнено и безвъзмездно. След смъртта на съпруга на ищцата,
отношението на дъщеря й към нея се е променило. Тя престанала да се
обажда на майка си и да се интересува от нея, от здравословното й състояние от
нуждите й. Когато майка й я търсела за помощ, ответницата си намирала
оправдания, че е заета и казвала на ищцата да потърси някой друг. В
редките случаи когато я посещавала
недоволствала и се дразнела от оплакванията на майка й, че е болна. Била
напълно дезинтересирана от здравословните й проблеми.
Ищцата получила инсулт, хипертонична болест и аортна стеноза, което наложило хоспитализирането й в болница
няколко пъти. През това време тя се нуждаела от специални грижи и от лекарства.
Получила и травма - изкълчено рамо и прекъсване на нерв за което има решение на
ТЕЛК от 30.05.2002 г. Получава пенсия за инвалидност в размер на 205.50 лева,
която е недостатъчна за издръжката и лечението й. Многократно е искала средства
от дъщеря си, която рядко давала малки
суми за лекарства. Последните месеци ищцата разбрала, че дъщеря й имала
финансови проблеми. Повечето средства, които тя имала са от продажбата на земеделски земи от наследство
от съпруга й, които сделки извършвали
заедно с дъщеря й като наследници, но тя не давала суми на ищцата, а задържала
получените суми от продажбата. През последните месеци ответницата й заявила, че
има вероятност да отиде да живее при нея, ищцата възразила и тогава дъщеря й
заявила, че трябва да й плаща наем и ще я изгони. Многократно ищцата лично или
чрез други лица е искала средства от дъщеря си за собствената си издръжка, но
тя отказвала. Ищцата е на преклонна възраст и живее с по-малко от 300 лева
месечно, които средства са крайно недостатъчни за нейната издръжка, лечение и
нормално съществуване. Ежедневно живее с мисълта, че ще бъде изгонена от
жилището защото не е собственик. За лекарства са й нужни около 100 лева на
месец. След като си плати разходите за ел.енергия и вода живее мизерно, а
дъщеря й отказва да й дава издръжка, независимо, че разполага със средства с
които да обезпечи и подпомогне майка си.
Тези обстоятелства са известни на надарената, но тя не е предприела действия да подпомогне
дарителя, поради което е налице основание за отмяна на дарението поради
непризнателност на осн.чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД.
В
срока за отговор е постъпил такъв от ответницата. Не оспорва, че по силата на договор за
дарение по нот. акт № 183, том 26, рег.№ 6501, дело №
7424/1997 г. на нотариус Диана Стоянова
е придобила от родители си описания в молбата недвижим имот. Оспорва
останалите твърдения в молбата. Заявява, че е налице конфликт в отношенията
майка-дъщеря по съвсем различни причини, а именно връзката на ответницата с
лицето Дритон Сюлейман, който бил семеен и от
мюсюлмански произход. Същата датира от 2009 г., а от 2011 г. двата живеят
заедно. Забранявала дъщеря й да я посещава и да й се обажда, не искала да я
вижда, налагала мнението си чрез обиди и закани, искала да й се върнат всички
имоти и ценности. След смъртта на бащата на ответницата през 2016 г.
отношението на майка й към нея ескалирало още повече и ответницата счита, че вследствие на стреса
ищцата страда и от старческа деменция. През 2012 г. имала е желание на мястото на
старата къща да се построи нова жилищна сграда, като ще получат обезщетение
няколко апартамента. Майка й отказала
категорично от страх, че приятелят на
дъщеря й ще й вземе имотите. За да е спокойна майка й Д. подписала няколко
записи на заповеди с издател нейната фирма. Поради постоянния тормоз се
отказала от тази идея и през 2016 г. решила да продаде имота за който майка й
имала пожизнено право на ползване. Въпреки, че ответницата се разделя с
приятеля си, отношението на майка й не се променя. Говорела само за пари, че ще й вземат
имотите, че няма кой да я гледа, отказвала да отиде на психиатър, въпреки,
че дъщеря й настоявала. Оспорва изцяло твърденията на ищцата, че
няма средства и че е търсила издръжка от нея.
Твърди, че характерът на майка й е деспотичен, тя е обсебена от мисълта
да унижава дъщеря си защото не й се подчинява. Моли за отхвърляне на иска като
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Искът се предявява в едногодишен
срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението. Съгласно приетото становище в
практиката ако не е отправена покана, какъвто
е настоящият случай се счита, че исковата молба представлява писмена
покана до надарения да престира. Следователно искът е подаден в срока по чл.227, ал.3 ЗЗД.
За основателността на иска, в
тежест на ищцата е да докаже в кумулативност наличието
на следните предпоставки: наличието на договор за дарение на процесния недвижим
имот, изпадането си в трайна нужда от издръжка и отправянето на покана за
предоставянето на такава. Ответната страна следва да проведе насрещно доказване,
както и да установи възражението си за невъзможност поради липса на достатъчно
средства за предоставя издръжка, а при установяването им, да докаже, че е
предоставил такава.
Между
страните няма спор относно родствените им връзки, както и относно извършеното в
полза на ответницата дарение на ид.ч. от процесния недвижим имот от страна на
родителите ѝ. Наличието на
договор се установява от представените по делото доказателства - нотариален акт за дарение № 183 от 1997 г. на
нотариус при ВРС – лист 6 от делото. Ищцата
твърди да е отправила искания за предоставяне на издръжка, които останали
неудовлетворени. По делото няма ангажирани доказателства за отправена покана в
тази насока. Неустановяването на този елемент от фактическия състав на
претенцията, принципно обуславя отхвърляне на иска, тъй като ищцата не доказва
да е уведомила ответницата за възникнала й нужда от издръжка за минал период,
преди подаване на исковата молба, съответно да е отправила надлежно искане да й
бъде осигурявана такава.
Съгласно
разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, дарението може да бъде отменено,
когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на
дарението по този законов текст, са – трайната нужда от издръжка на дарителя,
искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или
мълчалив/ да дава издръжка. Както в теорията, така и в съдебната практика се
приема, че договорът за дарение сам по себе си не поражда каквото и да било
правно задължение в тежест на дарения. Извършената размяна на блага е валидна и
допустима при наличието на призната от закона причина, която да я оправдава -
т. нар. основание на сделката. Договорът за дарение не прави изключение от това
правило, но за разлика от възмездните сделки, разпоредителното действие, е
свързано не с получаване на насрещна материална облага, а с удовлетворяване на
неимуществен интерес на дарителя - да прояви щедрост към надарения. Така материалната
безвъзмездност на договора, поражда морално задължение за благодарност,
изпълнение на което не може да бъде наложено по пътя на държавната принуда,
нито пък неизпълнението му само по себе си би могло да обуслови основание за
прекратяване на веднъж създадената договорна връзка. Законовата санкция за
неизпълнение на моралното задължение за благодарност е установена чрез
конкретни хипотези на обективирано поведение на дарения, при които за дарителя
се поражда правото, материалното право на собственост да бъде върнато обратно в
правната му сфера, чрез отмяна на дарението. Получаването на правото на
собственост върху недвижимия имот, с оглед неморалното поведение на дарения, е
правно нетърпимо и поражда правната възможност дарителят с едностранно волеизявление
да прекрати възникналата правна връзка. Едно от основанията за отмяна на
дарението е предвидено в чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В тази хипотеза, отмяната на дарението може да се
иска, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се
нуждае.
От
изложеното следва, че договорът за дарение е едностранен, а правни задължения по
него възникват със сключването му само за дарителя. Дареният има само морални
задължения, тъй като целта на договора е да облагодетелства дареното лице.
Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, свързва определени обстоятелства
в правнорелевантни факти, при които моралното задължение на дарения се
трансформира в правно такова и неговото неизпълнение поражда правото на
дарителя да иска отмяна на направеното дарение. За да бъде уважен искът за
разваляне на дарението, е необходимо дарителят да е изпаднал в трайна нужда, да
няма средства за своето съществуване и да е поискал от надарения необходимата
му издръжка. Тъй като даването на издръжка е морално задължение, което се
превръща в правно от момента на поискването му, отказът от доставянето на
такава е основанието да се иска отмяна на направения договор за дарение.
Доказателствената тежест относно необходимостта от издръжка, както и относно
наличието на покана за плащане и отказа от страна на ответника, лежи върху
ищеца.
В практиката си ВКС приема, че при този иск
е необходимо да бъде изследвано и дали дарителят е изпаднал в трайна нужда,
която може да е била факт, както към датата на поканата, отправена преди
исковата молба /каквато в случая – няма/, така и към датата на исковата молба,
която сама по себе си също има значение на покана /в т.см. Решение № 435/ 2.11.2011 г. по гр. д. №
1370/2010 г., IV г. о., Решение № 473/ 20.01.2012 г. на ВКС гр. д. № 263/2011
г., IV г. о. ВКС и др./.
От събраните
в производството доказателства се установи, че
ищцата – дарител е възрастен човек. От приетите писмени доказателства
във връзка със здравословното й състояние, се установява, че е тя получила
инсулт и страда от хипертонична болест, без сърдечна недостатъчност. Приема
лекарствени медикаменти. Други доказателства за здравословното състояние или
необходимост от лечение и приемане на медикаменти не са ангажирани. Няма данни
например за нужда от спазване на специален хранителен режим или извършване на
възстановителни и поддържащи процедури. В подкрепа на изложеното са и събраните
в съдебно заседание гласни доказателства.
Отделно
от това с писмения отговор на исковата молба са представени писмени
доказателства, от които е видно, че ищцата е инициирала пет отделни заповедни производства и се е снабдила с изпълнителни листи срещу
ответницата в качеството ѝ на законен представител на „Флориани 75“ ЕООД, съответно за сумите от 200 000 лв.,
35 000 лв., 95 000 лв., 100 000 лв., 170 000 лв. Ноторно известен на съда факт е, че с подаване на заявление
за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз
основа на документ по реда на чл. 417 ГПК и издадените заповеди за незабавно
изпълнение и изпълнителни листи,
заявителят следва да внесе предварително държавна такса в размер на 2% от претендираната сума. От това може да се направи извод, че ищцата в качеството й на заявител е разполагала с необходимите средства да
заплати дължимата държавна такса за
заповедните производства. От изложеното може да се направи извод, че ищцата
разполага с доходи, с които може да си осигури необходимите средства за
издръжка, необходима с оглед възрастта и
здравословното й състояние.
По
начало дарението не създава за дарения задължение да издържа дарителя си.
Такова възниква, само ако дарителят изпадне в трайна нужда и поиска издръжка. В
този случай, задължението на дарения от морално се превръща в правно, доколкото
законът изрично предвижда отмяна на дарението, когато се отказва помощ, от
която дарителят трайно се нуждае. Смисълът на закона е да се върне подареното,
за да може дарителят да разполага със средства, за да се издържа и гледа. От анализа
на доказателствата по делото не се
установи ищцата да е изпаднала в такова трайно материално затруднение, което да налага отмяна на
дарението като изключителна и крайна санкция. Не се установи липсата на средства
за задоволяване на елементарни житейски нужди. Такава нужда е налице, когато дарителят не е в състояние сам
да се издържа от получаваните от него средства или притежаваното имущество /в този
смисъл решение № 275/26.03.2009г. по гр.д. 5837/2007г. на
ВКС, IV г.о./. В случая разходите, необходими за задоволяване на
нуждите на ищцата се установяват от приетите по делото доказателства, като
същите не надвишават приходите /и при съобразяване изявленията на самата
страна/, дори напротив. Не се установи елемент от фактическия състав на нормата
на чл. 227, ал.1, б.„в” ЗЗД, а именно нужда от издръжка, като доказателствената
тежест в случая е върху ищеца.
Отмяната на дарението е изключителна мярка,
която се допуска от закона, само ако непризнателността на надарения е приела
драстична форма. В случая не се установява подобна непризнателност, тъй като от
доказателствата по делото се установи,
че ответницата през сочения период е
била безработна и самата тя е била в невъзможност да осигурява исканата от ищцата издръжка. Съгласно ТР № 1/2013 г. от 21.10.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГК на ВКС правото на дарителя да иска отмяна на дарението
възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения, а такова не
се установява.
Систематичното тълкуване на чл.
227, ал.1, б. “в” ЗЗД води до извод, че правото на дарителя да иска
отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо
поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона
основания за отмяна на дарението. Не е справедливо да се приравняват по
последици случаите на убийство и опит на убийство на дарителя, съответно в
набедяване в тежко престъпление, на случаите, в които дареният сам е в нужда и
трудно покрива собствените си потребности и тези на своите низходящи, на които
дължи издръжка по закон. Именно в такива случаи е неоправдано от гледна точка
на справедливостта дареният да бъде изправен пред моралния избор да избере
интереса на своя дарител пред този на своите ненавършили пълнолетие деца, пред
какъвто избор би се изправил, ако дарителят има нужда и иска издръжка, а
дареният няма обективна възможност да я осигури, освен ако пренебрегне
интересите на своите низходящи. Ако се приеме, че и в такива случаи дареният
дължи издръжка на своя дарител, неминуемо ще се стигне до нарушаване на
правната симетрия, а именно хипотезата на чл. 227, ал.1, б.„в“ ЗЗД да се
приравни по последици на несравнимо по-тежките форми на непризнателност,
уредени в първите две хипотези на чл. 227, ал.1, б. „а“ и „б“ ЗЗД.
От изложеното и въз основа
на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира предявеният иск за неоснователен, поради
което същият подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.П.П., ЕГН **********
срещу Д.К.П.-Я.,
ЕГН ********** за отмяна
поради непризнателност на основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД на дарение, обективирано
в нот. акт №
183, том 26, рег.№ 6501, дело № 7424/1997 г. на нотариус Диана Стоянова за 1/2 ид.ч. от
недвижим имот, представляващ имот пл.№ 11 в кв.231 по плана на гр.Варна, 12-ти подрайон, идентификатор 10135.51.376 по кад.карта,
съставляващ дворно място с площ 160/321 ид.части, с адм.адрес гр.варна, ул. „Поп Костадин Дънковски“
№ 15а заедно с построената жилищна сграда в дъното на двора, ЗП 51 кв.м.,
еднофамилна на два етажа, състояща се от външно стълбище, входно антре, две
стаи, три изби, килер, кухня, баня и тоалет с идентификатор 10135.51.376.1.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: