№ 1814
гр. Пазарджик, 09.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220103098 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:08 часа се явиха:
Ищцата Г. С. М., редовно уведомена от предходното съдебно заседание
чрез пълномощника си, не се явява. За нея се явява адв. Г., редовно
упълномощена да представлява отпреди.
Ответникът Й. А. Т., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание чрез пълномощникът си, не се явява. За него се явява адв. К.,
редовно упълномощена да го представлява отпреди.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Явява се вещото лице Б. З. Г., редовно уведомен от предходното
съдебно заседание.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва постъпилото заключението на СТЕ. Заключението е
депозирано при спазен срок по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на депозираното заключение на
СТЕ.
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. З. Г. – на 60 години, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, без родство и служебни отношения със
страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Обещавам да дам вярно заключение. Представил
съм заключение, което поддържам. Не ми беше осигурен достъп до самия
обект. Оценката съм я направил по външен оглед и по документи.
АДВ. К.: Моите възражения по отношение на заключението е
изчислените стойности на запазената част на ищцата към момента на
откриване на наследството и към настоящия момент. Считам, че е допусната
техническа грешка, тъй като предмет е 1/2 от имота – това е наследството
останало от наследодателя на ищцата. Сумата от 5970 лв., посочена като
левова равностойност на 5/24 ид. част, всъщност 5/24 са от целия имот, а не
от 1/2 - 14330 лв. и съответно към настоящия момент 17715 лв. е стойността
на 1/2 от имота, колкото всъщност е оставеното наследство.
АДВ. Г.: Колко е реалната част, е въпрос по същество.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Това са правни изводи. Така е записано в задачата.
АДВ. К.: Давате стойност, която е за 1/2 ид. част от обекта. Така че
13330 лв. към момента на откриване на наследството и след това определя
стойността на запазената част 5970 лв., което не е 1/2. Аз съм длъжна да си
направя възражението. Не оспорвам стойността за целия имот, не мога да
имам възражения, защото не познавам обекта.
АДВ. Г.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
АДВ. К.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ намира, че направените възражения по отношение определяне
стойността на запазената част произтичат от стойността на целия имот, така
че заключението напълно може да послужи в този вид, в който е изготвено от
вещото лице. От вещото лице, като специалист и оценител, се искаше да се
определи стойността на имота, което е и направено, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателство по делото заключението, изготвено от
2
вещото лице Б. З. по допуснатата СТЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, в съответствие с
представената от него справка-декларация, а именно сумата в размер на 250
лв., която сума да се изплати на вещото лице по внесения от ищеца депозит.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.
Представям списък на разноските
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.
Представям списък на разноските
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Г.: Уважаема госпожо председател, моля да постановите решение,
с което да уважите предявените искове. Подробни съображения съм
изложила в писмена защита. Неоснователен е довода на ответната страна, че
ответникът не е наследник на общия наследодател, с оглед на
обстоятелството, което се установи, че към дата на откриване на
наследството, а именно 01. 10. 2019 г. друго имущество в наследствената
маса, освен 1/2 ид. част от недвижимия имот не е имало, поради което в тази
насока е и трайната съдебна практика. В тази насока представям писмена
защита, като моля да ни присъдите разноските по делото по представения
списък по чл. 80 от ГПК. Няма да увеличаваме на претенцията съгласно
заключението на вещото лице.
АДВ. К.: Уважаема госпожо председател, на първо място считам, че
предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като
поддържам направеното в отговора възражение за липса на материално
правната предпоставка, визирана в чл. 30, ал. 2 от ЗН. Няма спор, че
ответникът не е от лицата призовани да наследяват. Извършеното
завещателно разпореждане в негова полза не може да приемем, че е общо
такова, универсално по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗН. Твърдим, че видно от
самия заверен препис на обявеното завещание извършеното завещателно
разпореждане отговаря на хипотезата на чл. 16, ал. 2 от ЗН. Тоест извършено
е частно завещателно разпореждане и ответникът като лице извън кръга на
3
тези призовани да наследяват има качеството на заветник. В случая е
необходимо не само да бъде извършено приемане на наследството от лицата,
призовани да наследяват, каквото между впрочем не е направено от ищцата
изрично или с конклудентни действия, но се изисква лицата със запазена
част, които предявяват иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН преди това в
законоустановения срок да са приели наследството с опис. Приемането на
наследството с опис има в конкретния случай не само доказателствено
значение, но и в разпоредбата законодателят предвижда наличието на тази
материално правна предпоставка с цел защита на непризованите към
наследяване лица. Приема се от новата съдебна практика, че наследниците
със запазена част са от кръга лица, които са най-близки до наследодателя и се
предполага, че именно те знаят какво имущество той притежава към момента
на откриване на наследството. Защо твърдя, че приемането под опис е
предвидено в защита на лицата, които са непризовани да наследяват извън
кръга на тези. Това е така защото в едногодишния срок за приемане на
наследството, ако беше извършено от ищцата, ответникът заветник, виждайки
по регистрите този опис, можеше да защити своите права, включително и
чрез действия по неприемане на завета, ако се оказва, че само това е имота,
който се оставя в наследството. Евентуално, не приемайки завета, не би
извършил тези разпоредителни действия, каквито впоследствие направи. Той
приема завета близо три години след откриване на наследството. В този
случай, аз считам, че следва да бъде уважено възражението ни за липсата на
материално правна предпоставка, визирана в чл. 30, ал. 2 от ЗН, което
обстоятелство е пречка за реализиране на правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН и
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и на доверителят ми да
бъдат присъдени разноските, които е направил за процеса. Независимо от
това считам, че ако уважавате искането за намаляване на завещателното
разпореждане следва да съобразите константната съдебна практика и то по-
новата такава, че запазената и разполагаемата част са винаги парична
стойност и не може намалението да бъде извършено с дроб, каквато посочват
ищците, 5/24 - размера на запазената част, а трябва да е винаги стойност на
проста дроб, съответстваща на съответната запазена част. В диспозитива на
съдебното решение следва да намери отражение формираната воля на съда, с
каква сума се намалява завета и каква е правната последица от това –
възстановяване на съсобственост, отделна част от имота, заплащане
4
стойността на разполагаемата част и други такива. В конкретния казус обаче,
имайки предвид, че облагодетелстваното лице чрез завета се е разпоредило
със завещаното имущество и то се е разпоредило след една година от
откриване на наследството и приемане на завета и преди вписване на исковата
молба по чл. 30,ал. 1 от ЗН, та в тази хипотеза в смисъла на чл. 30, ал. 1,
изречение последно от ЗН е неприложима, защото заветникът към момента на
евентуалното намаление не е собственик на завещаното имущество, същото
не се намира в неговия патримониум. Хипотезата на чл. 36, ал. 1, изречение
последно от ЗН, на което се позовават ищците изисква наличие на
кумулативност – задържане на имота и плащане на стойността на запазената
част към момента на намалението. Очевидно е, че ние не можем да бъдем в
такава хипотеза, тъй като не може да се осъществи в кумулация и задържане
на имота, тъй като имота не е в патримониума на облагодетелстваното лице.
Освен това, тези случаи са от съществено значение за определяне начина, по
който следва да бъде извършено възстановяването на запазената част е
извършването на преценка за приложение на чл. 37 от ЗН. Очевидно
безспорно е от събраните доказателства по делото, че в конкретния случай не
може да намери приложение чл. 37 от ЗН, тъй като не са налице визираните в
нормата условия, т. е. няма как заветникът да бъде осъден да плати
допълването на запазената част, съобразно установената по делото парична
равностойност. Затова в настоящата ситуация, с оглед доказателствата по
делото, съдът може единствено да намали извършеното завещателно
разпореждане до размера необходим за допълване на запазената част, като
начина на възстановяване следва да бъде реализиран чрез самостоятелен
отделен иск, насочен срещу приобретателя на завещаното имущество.
По отношение стойността която се претендира от ищците 5100 лв. да
бъде осъден заветника да плати същата е неоснователна. От заключението на
вещото лице става ясно, че 1/2 от вещта, която всъщност е и оставеното
наследство и предмет на завета е в размер на 14330 лв. към момента на
откриване на наследството, като запазената част на ищцата 5/24 ид. части
отнесена към тази стойност представлява 2985,42 лв., респ. към настоящият
момент е 3690,63 лв. Ако ще се извършва намаление на завещателното
разпореждане трябва да се формира съответно стойностна дроб,
представляваща намаляване с 2985,42 лв. върху 14330 ид. части.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе с решение в
5
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:30
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6