Р Е Ш Е Н И Е
№262684/26.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 26.10.2021г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1178/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Д.М. твърди, че е пострадало лице в резултат от неоснователно повдигнато от ответника Прокуратурата на Република България срещу него обвинение в тежко умишлено престъпление по чл.323, ал.1 от НК, по което впоследствие С постановление на наблюдаващия прокурор от 18.11.2020г. - повече от година след образуването му, наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление.
Предвиденото в НК наказание за това престъпление е „лишаване от свобода" за срок до пет години и глоба до хиляда лева, като евентуалното му осъждане би го лишило от възможността да упражнява професията си на военнослужещ.
Периода, през който ищецът е бил обвиняем по посоченото обвинение, е 27.10.2020-18.11.2020г., като въпреки указанията, ДП да не се образува срещу конкретно лице или това лице да не се индивидуализира, ДП било образувано срещу военнослужещ от в.ф.*** - Варна/на всички е станало ясно кой е този военнослужещ от в.ф. ** - Варна, къде работи, живее и къде и на кой е разбил мазето/, за това, че на 02.10.2019г. около 17ч., в гр.Варна, **, в избеното помещение на входа разбил вратата на ползваната маза от Й. Д. Л. и изнесъл цялата й покъщнина и зимнина, които се намирали вътре. Така е на лице продължителност на периода, през който е била ангажирана наказателната отговорност на ищеца.
Ищецът сочи, че е претърпял в резултат от повдигнатото му неоснователно обвинение по ДП №42-Рп/2020г. по описа на Военноокръжна прокуратура - Сливен /ВДП №17/2020г. по описа Регионална служба "Военна полиция" - Варна обвинение в тежко умишлено престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Ищецът твърди, че е „младши охранител" във второ охранително отделение на охранителен взвод в Приемен радиовъзел във в.ф.** - Варна от м.09.2018г.
По ДП № 42-Рп/2020г. по описа на ВоП - Сливен /ВДП №17/2020г. по описа Регионална служба "Военна полиция" - Варна/ е установено, че не е извършено никакво престъпление, но прокурора е дал указания на матрос М. да бъде повдигнато обвинение за това, че на 02.10.2019г. около 17ч. в гр.Варна, **, в избените помещения на бл.**, ищецът самоволно, не по установения от закона ред /чл.498, ал.2 ГПК/, осъществил едно оспорвано от Й. Л. и К. М., свое предполагаемо право - правото на владение на избено помещение №188.
Преди да се
повдигне това обвинение на 19.10.2020г. по електронна поща е съгласувано с
наблюдаващия прокурор и той е направил извода, че „Самоуправството
не е престъпление срещу собствеността понеже е насочено и засяга законно
установения ред на взамо отношенията между отделните
граждани, държавата или обществени организации. Възможно е само като вторична и
незадължителна последица от деянието по чл.323 от НК, да се стигне и до
засягане на чуждо имущество. В тези случаи вредата от самоуправните
деяния е от значение за обективната съставомерност по
чл.323, ал.l от
НК.
Веднага след повдигане на обвинението, му е предоставена декларация за съгласие и му е направена криминалистична регистрация, като са взети дактилоскопни отпечатъци с мастило, днк материал и направени снимки на табло.
Действията - да му омастиляват пръстите, да бъркат с клечка в устата и да го снимат като престъпник се отразили силно негативно на психиката му.
На същата дата веднага след повдигане на обвинението и след разпита, при който обвиняемия категорично заявил, че не е виновен, и след криминалистичната регистрация, пак по изрични указания на прокурора, на вече обвиняемия М. е предявен протокол за предупреждение от военнополицейски орган.
Постановлението не е обжалвано и е влязло в закона сила. Не става ясно защо прокурора е решил да изпрати постановлението за прекратяване на двама от свидетелите, а не на всички, ако счита, че трябва да изчисти името на матрос М. и как е избрал точно тези двама свидетели.
Това действие на прокурора е грубо нарушение на разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК. Това лица, които са свидетели, не са сред кръга лица, притежаващи процесуална легитимация да участват в производството по чл.243 от НПК.
Счита, че по този начин се е стигнало до неправомерно предявяване на материали по делото.
От всички тези действия М., знаейки, че не е извършил това за което го обвиняват, е претърпял множество страдания в живота си:
непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда;
образуваното наказателно производство се е отразило негативно върху психиката му;
имал големи притеснения, че едно евентуално несправедливо осъждане ще загуби работата си, а има да плаща кредити
станал обект на постоянно обсъждане от страна на съседите си от входа, тъй като воденото срещу него наказателно производство станало достояние до всички живущи във входа
бил силно изнервен и само за това говорил и мислил
прекия му началник постоянно го питал на какъв етап е делото
наказателното преследване е дало негативно отражение върху отношенията на ищеца с негови близки, приятели и познати
през цялото време на наказателното преследване ищеца е бил принуден да понася всички ограничения, които качеството на обвиняем е наложило (да се явява пред разследващите органи да подписва протоколи, да тръпне от срам, че е обвиняем и от неудобство, че ще бъде осъден);
Криминалистичната регистрация го сринала, никога не се е чувствал толкова унизен и омерзен
Спрял да излиза от дома си. Мислил, че се е провалил. Отказвал да се среща с познати, като тези депресивни състояния се проявявали с понижен емоционален контакт, склонност към песимизъм, изчезване на способността за изпитване на радост, удоволствие. Постепенно изцяло загубил положителните емоционални изживявания. М. преминавал във все по-дълбоко потиснато, затворено, себевглъбено и страдащо състояние. Нищо не можело да му донесе радост и да предизвика дори обикновено удоволствено преживяване. Чувствал силна емоционална потиснатост;
Получил безсъние, трудно заспивал. Сънят му е станал повърхностен с чести пробуждания и с кошмарни сънища;
Безспорен е факта, че едно наказателно производство с повдигнато обвинение за умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, дава негативно отражение върху емоционалния живот, психиката и душевния мир на всяко едно лице.
Твърди, че неоснователно повдигнатото и поддържано срещу него обвинение съществено променя неговия живот в личен и професионален план, и е пряка и непосредствена причина за понесени от него сериозни по размер имуществени и неимуществени вреди.
Преките имуществени вреди се изразяват в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в Досъдебното производство.
Предвид изложените съображения, моли съда да намери, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание.
По отношение размера на обезщетението. Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 700лв., платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по ДП.
Моли, да се приеме, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 700лв., представляващи заплатени адвокатски хонорари е доказана по размер.
Макар
преживеният стрес, притеснения, психологически травми, негативния отзвук в
личен, социален и професионален план да нямат точен паричен еквивалент,
претърпените от ищеца неимуществени вреди оценява на 3 500лв. Посоченият размер
на обезщетение намира за обоснован и справедлив, като в тази връзка моли да се
съобрази тежестта и характера на
повдигнатото обвинение - за тежко умишлено престъпление от общ
характер, за което се предвиждат наказания лишаване от свобода за срок до 5г.
включително невъзможност да упражнява професията си, съгласно разпоредбите на
специалните закони, регулиращи изискванията за упражняване на тези професии;
Продължителността на наказателното производство - повече от 1 година.
Извършения обем на процесуално-следствени и съдебни действия с участие на ищеца.
Негативните емоционални изживявания в личен и семеен план - ищецът преживява сериозен стрес от привличането му като обвиняем по обвинението. Ищецът е бил особено притеснен от перспективата да бъде лишен от възможността да упражнява професията си, с която се издържа.
Непрекъснатият стрес и притеснения, които обсебват съзнанието му, водят и до невъзможност за нормално и пълноценно общуване с членовете на семейството и приятелите.
След привличането му в процесуалното качество на обвиняем ищецът се затваря в себе си. Изолира се от семейството си, като преживява изключително тежко както самия факт на привличането си като обвиняем, така и продължаващото наказателно производство. Приятелите му започват да го отбягват. Междувременно се появяват всякакви слухове по негов адрес сред приятели, познати и колеги. Засегнато е както достойнството и доброто му име в обществото, така и личната му самооценка.
3дравословпо състояние - след повдигане на обвинението за извършване на данъчно престъпление здравословното състояние на доверителя ми рязко се влошава.
Социален дискомфорт - непрекъснато е притеснен, изолира се, не общува пълноценно с близките си; името на доверителя ми на честен и коректен професионалист е очернено и в обществото.
0тражение върху професионалната дейност - с повдигане на процесното обвинение е опетнено доброто име на доверителя ми сред неговите колеги.
Релевантно за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и повишаващо степента на увреда е и това, че ищецът е млад човек, на който му предстояло да създаде семейство.
Ищецът сочи, че макар да не е направил никакви разноски за защитата си, с оглед удостовереното в писмения договор за възлагане на адвокатска услуга с изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, безплатно представителство на лице с финансови затруднения по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдва, съдът следва да присъди па процесуалния представител съответното възнаграждение определено по Минималният размер за този вид услуга по Наредбата за адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното, моли да се постанови съдебно решение, с което:
На основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да се осъди Прокуратурата на Република България да му заплати на ищеца сумата от 4 200лв., представляваща: 3500лв., представляващи справедливо обезщетение за неимуществените вреди, подробно описани в исковата молба, вследствие на постоянния, продължил повече от три години психически тормоз, във връзка с повдигнато обвинение
700лв., представляващи направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в Досъдебното производство
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, да се присъди и законната лихва върху цитираните по-горе суми, считано от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.01.2015г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че счита че така подадената искова молба е неоснователна както по основание, така и по размер, поради следните съображения.
Сочи, че в исковата молба липсват конкретни доказателства за възникнали по отношение на ищеца неимуществени вреди, които да са произтекли от поведението на ответника, а само общо и декларативно се заявяват такива. В тежест на ищеца обаче е да докаже наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер, а такива доказателства не са ангажирани. Относно претенцията за имуществени вреди, за направени в хода на воденото досъдебно производство разноски по адвокатско възнаграждение, липсват представени доказателства, видно от изписаните в исковата молба приложения към исковата молба.
Сочи и че в исковата молба се твърди, че досъдебното производство, въпреки указанията да не се образува срещу конкретно лице или това лице да не се индивидуализира, то е образувано по начин, че на всички е станало достояние кой е този военнослужещ от военното формирование, къде работи и т.н. Това твърдение не съответства на представените от ищеца доказателства, тъй като от постановлението за прекратяване на производството се установява, че то не е било започнато конкретно срещу него, нито са упоменати неговите имена, а напротив единствено е посочено, че то се образува срещу военнослужещ от в.ф. **-Варна. Обстоятелството, че сам ищецът се е разпознал като този военнослужещ единствено идва да покаже, че не е отрекъл участието си в упоменатото в постановлението за образуване влизане в мазе и изнасяне на вещи от него. Сочи, че ищецът не е посочил и не е ангажирал доказателства кои са тези „всички" лица на които им е станало известно постановлението за образуване на производството, а оттам и самоличността на военнослужещия от военното формирование. Наказателната отговорност не може да се реализира с постановление за образуване на досъдебно производство, поради което напълно неоснователно е твърдението, че с това постановление бил продължен периодът, в който ищецът бил с ангажирана отговорност.
Счита, че предявената претенция за неимуществени вреди е не само неоснователна по същество с оглед изложените съображения, но и претендираният й размер е прекомерен, не отговорящ на обстоятелствата по случая, не е съответен на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и със съдебната практика в аналогични случаи. Размерът на претендираното обезщетение е прекомерен и несъобразен с обстоятелството, че наказателното производство е приключило в кратки срокове, като ищецът е имал качеството на обвиняем само в рамките на по-малко от месец, нито е била вземана мярка за процесуална принуда.
Прави искане да се приложи разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът сам с поведението си е дал повод за образуване на досъдебното производство, влизайки на 02.10.2019г. в избеното помещение и изнасяйки вещи от него. Това обстоятелство се сочи в постановлението за прекратяване на досъдебното производство, което не е оспорено от ищеца. В случая производството е било прекратено, тъй като е било преценена липсата на елемента „немаловажен случай", а не поради липса на осъществено изпълнително деяние по осъществяване на самоуправно действие. Предвид обстоятелството, че постановлението не е било обжалвано от ищеца се съди за съгласието му относно тази констатация в крайния акт по същество. Сочи, че в процесния период, в който се е водело разследването по прекратеното на ВоП-Сливен досъдебно производство се е водело срещу ищеца и друго неприключило към момента досъдебно производство, по което той е обвиняем, а именно ДП №998/2017г. по описа на Второ РУ-Варна.
Счита, че исковата молба е неоснователна и не подкрепена с доказателства, като възразява изцяло срещу нея и моли съдът да я остави без уважение. В условията на алтернативност, в случай че искът бъде уважен, възразява срещу размера на претендираното обезщетение поради изложените по-горе съображения.
Съставът приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Съдът след преценка на наведените от страните в рамките на производството по делото твърдения и събраните доказателства и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото е приложено изисканото досъдебно производство №42-Рп/2020г., ВДП №17/2020г. Прокурорско дело №52/2020г., наказателно дело №99/2020г. на Военно окръжна прокуратура Сливен.
Страните не спорят, че по отношение на ищеца ВоП Сливен е водила проверка по ДП от 23.12.2019г. по което с постановление от 27.10.2020г. ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.323, ал.1 от НК. Съгласно представеното заключително постановление от 28.10.2020г. е дадено мнение за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца и с постановление на ВоП Сливен от 18.11.2020г. то е прекратено, като срещу прекратяването е била подадена жалба довела до потвърждаването му от Военен съд Сливен с определение №31/30.12.2020г. влязло в сила на 16.01.2021г.
При това положение ищецът е бил с повдигнато обвинение за времето от 27.10.2020г. до 16.01.2021г., като при това положение той е бил с повдигнато обвинение почти за три месеца.
Следва да се има предвид, че съгласно установената съдебна практика по искове предявени по настоящия ред обезщетението обхваща всички вреди до постановяване на оправдателната присъда или прекратяване на наказателното преследване, включително по повод наложените мерки за неотклонение. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда като крайния резултат от определено действие или акт. Основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.2, предл.1 ЗОДВПГ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което е оправдано от съд или производството срещу него е прекратено и пасивно отговорни са всички държавни органи, измежду изброените в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, които с действията си са допринесли за повдигане на обвинението, внасянето му и поддържането в съда. Отговорността им е солидарна, като при настоящия случай не е на лице внасяне в съд поради което отговорност носи само ответника Прокуратура на Р България. Няма значение дали конкретните действия, предприети от органите на предварителното производство и прокуратурата са били в съответствие с процесуалния закон; не е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите Обвинението в престъпление се явява неоснователно /незаконно/ винаги, щом не се е стигнало до осъдителна присъда с изключение на предвидените от закона случаи.
Освен краткия срок за който е продължило състоянието на лице с повдигнато обвинение за ищеца следва да се има предвид, че съгласно свидетелските показания дадени от неговия баща М. се е чувствал силно притеснен в продължение на 4-5-6 месеца. Този свидетел сочи, че ищецът е ползвал медикаменти за да може да заспи, а случващото се с него е било станало достояние на родните и приятелския му кръг. По делото е приета и СПЕ в рамките на която в.л. е дало становище, че ищецът е бил повлиян от воденото срещу него производство, като се е повишило нивото му на тревожност, създало се е чувство за несигурност в бъдещето и е ограничил социалните си контакти като към настоящия момент тези проблеми са преодолени.
Горното води на извода, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от преживени притеснения и от ограничаване на правата му, но в минимална степен и за кратко време, като това определя извода за необходимост от определяне на минимално обезщетение за същите, като следва да се има предвид, че възражението на ответника, че срещу ищеца е водено и друго разследване води по-скоро на извода за по-висока тежест на изследваното в настоящото дело производство, тъй като нормалната логика е че един човек ще се притеснява повече ако срещу него има няколко наказателни производство.
Размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно. Накърнени са моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване поради което съдът съобразявайки практиката на ВКС, че се присъжда средно обезщетение от 1 000лв. за всяка година от продължилото наказателно преследване приема, че следва да присъди обезщетение в размер на 800лв. като отхвърли претенцията за разликата до търсените 3 500лв. не високият размер на обезщетението се определя на първо място както вече беше посочено от краткия период, така също от доказателства за преживени от ищеца притеснения и тревоги.
По отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 700лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита, съдът след справка с намиращия се на л.3 от т.ІІ на ДП №42-Рп/2020г. на ВоП Сливен, договор за правна защита и съдействие, констатира че ищецът е ангажирал за защитата си по воденото срещу него ДП процесуален представител, като за целта е заплатил и възнаграждение на същия в размер на 700лв. При това положение съдът намира, че посочената сума е сторен разход от страна на ищеца в пряка и непосредствена връзка с действията на ответника и поради това последният следва да понесе отговорността за този разход като бъде осъден да заплати на ищеца и посочената сума.
Предвид частичното уважаване на претенцията, направеното искане и представените доказателства ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на сумата от 3.57лв. заплатена държавна такса и 187.14лв. разноски за процесуален представител.
Ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 180лв. направени разноски по проведена съдебна експертиза.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на осн. чл.2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати на Д.Д.М. ЕГН********** съд.адрес *** чрез адв.А. А., сумите:
800лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл.323, ал.1 от НК повдигнато по ДП №42-РП/2020г. на ВоП Сливен, производството по което е било прекратено поради недоказаност, като отхвърля тази претенция за разликата до търсените 3 500лв.
и
700лв. имуществени вреди от разноски за процесуална защита направени по същото ДП №42-РП/2020г. на ВоП Сливен
заедно със законната лихва върху двете присъдени суми считано от 28.01.2021г. до датата на изплащането им и 190.71лв. сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 180лв. сторени по делото разноски за СПЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: