Р
Е Ш Е Н И Е
№190
гр. Х***, 23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Х***, ГО, II
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Р* К**,
като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 203 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
759 от 27.12.2018 г., постановено по гр. д. № 834 по описа за 2018 г. на РС – Х***,
по предявените от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против К.Л.И., А.Н.И. и Л.К.И.
с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обявен за недействителен по
отношение на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 31.10.2013 г. между К.Л.И. и А.Н.И., като
съпрузи-продавачи, и Л.К.И., като техен син-купувач, за което е съставен
нотариален акт № 178, том II, рег. № 6890, дело № 364/2013 г. на
нотариус с рег. № 079, с предмет следните недвижими имоти: 1. Гараж № 17 с площ
от 18 кв. м., намиращ се в гр. Х***, ул. „Х***“, етаж *, представляващ
самостоятелен обект в сграда, с предназначение: гараж в сграда, съставляващ
имот с идентификатор № 77195.*33, попадащ в сграда № 77195.712.40.1 в поземлен
имот № 77195.712.40, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти
на същия етаж: 77195.712.40.1.34, 77195.712.40.1.32, 77195.712.40.1.31, под
обекта: 77195.712.40.1.13 и над обекта: няма, ведно с отстъпено право на строеж
върху парцела, по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006
г. на ИД на АК; 2. Гараж с идентификатор № 77195.712.88.13, със застроена площ
от 28 кв. м., с брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, с адрес:
гр. Х***, ул. „К***“, построен въз основа отстъпено право на строеж върху
поземлен имот с идентификатор № 77195.712.88, представляващ група от гаражи,
находящ се в гр. Х***, по кадастрална карта, одобрена със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, при граници и съседи на гаража:
77195.712.88.12, 77195.712.88.14, 77195.712.88. Със същото решение е обявен за
недействителен по отношение на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД договор за
дарение на недвижим имот, сключен на 05.11.2013 г. между К.Л.И., като дарител,
и Л.К.И., като негов син-надарен, за което е съставен нотариален акт № 187, том
II,
рег. № 6963, дело № 373/2013 г. на нотариус с рег. № 079, с предмет следния
недвижим имот: Гараж № 1 с площ от 16,43 кв. м., намиращ се в гр. Х***, ул. „Д***“
№ 14, етаж 0, представляващ самостоятелен обект в сграда, с предназначение:
гараж в сграда, съставляващ имот с идентификатор № 77195.720.268.2.7, попадащ в
сграда с № 77195.720.268.2, в поземлен имот № 77195.720.268, брой нива на
обекта: 1, при съседи на същия етаж: 77195.720.168.2.6, под обекта: няма и над
обекта: 77195.720.268.2.1, 77195.720.268.2.2, ведно с прилежащите му и
неразделни части: съответните идеални части от общите части на сградата и
толкова от отстъпеното право на строеж върху имота, по кадастрална карта,
одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК. С решението съдът е
осъдил ответниците К.Л.И., А.Н.И. и Л.К.И. да
заплатят на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД деловодни разноски в размер на
504,01 лв.
Срещу
решението в срок е подадена въззивна жалба от К.Л.И.,
А.Н.И. и Л.К.И.,
чрез пълномощник – адв. Ц.М.. В жалбата са наведени доводи за неправилност и
необоснованост на постановеното решение, за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и незаконосъобразност. Възразява се срещу извода
на първоинстанционния съд, че наличието на друго имущество на първите двама ответници - К.И. и А.И.,
което надхвърля задължението им към ищеца – кредитор, не е основание за
отхвърляне на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД. Жалбоподателите се позовават и
цитират практика на Върховния касационен съд, съобразно която ако длъжникът
разполага със средства, с които може да удовлетвори задължението си към
кредитора, искът по чл. 135 от ЗЗД не би могъл да се уважи. Изтъкват, че от
събраните по делото доказателства се установява, че към датата на сключване на
атакуваните сделки длъжниците са разполагали с активи, надвишаващи размера на
дълга им, поради което липсва увреждане на кредитора. С оглед изложените във
въззивната жалба доводи иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново, с което да бъдат изцяло отхвърлени предявените искове с правно основание
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Претендират се направените по делото разноски.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, с който се оспорват наведените в жалбата доводи. Изразено е становище, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което се иска
неговото потвърждаване и присъждане на сторените деловодни разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Постановеното решение е
валидно и допустимо.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно и субективно съединение отменителни искове с
правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД
против К.Л.И., А.Н.И. и Л.К.И..
От фактическа
страна по делото се установява, че на 22.04.2008 г. е сключен договор за
инвестиционен банков кредит № 50555 между „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД и кредитополучателя „КРАССИ“ ЕООД, представлявано от К.Л.И., и
солидарните длъжници К.Л.И. и А.Н.И.. По силата на
този договор банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 230
000 евро за покупка на земя с площ 9002 кв. м. в гр. Х*** за строеж на
складово-търговска база, със срок на погасяване до 25.03.2023 г.
Кредитополучателят е поел задължение да учреди в полза на банката първа по ред
ипотека след придобиване на имота, представляващ ПИ с идентификатор №
77195.337.8, находящ се в местността „***“ в гр. Х***, като допълнително за
обезпечаване на вземанията по договора да учреди ипотека върху поземлен имот с
идентификатор № 77195.29.26, находящ се в Южна индустриална зона, гр. Х***. В
договора е изрично отбелязано, че приетата от банката пазарна стойност на
ипотекираното имущество е 131,7 % спрямо сумата на отпуснатия кредит. От
приложения към договора погасителен план е видно, че страните се съгласили
погасяването на главницата по кредита да се извърши на 176 равни месечни вноски
в размер на 1300 евро, считано от 25.07.2008 г. до 25.02.2023 г. и последна
изравнителна вноска на 25.03.2023 г. в размер на 1200 евро. Сключеният договор
за банков кредит е изменян и допълван с множество анекси, представени като
доказателства по делото, а именно № 1 от 23.11.2009 г., № 2 от 20.08.2010
г., № 3 от 05.04.2011 г., № 4 от 24.08.2011 г., № 5 от 26.09.2011 г., № 6 от
20.10.2011 г., № 7 от 25.04.2012 г., № 8 от 31.05.2012 г., № 9 от 24.08.2012
г., № 10 от 27.09.2012 г. и № 11 от 31.01.2013 г.
Въз основа на нотариален
акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот № 129, том II, рег. № 4608,
дело № 294/2008 г., на 22.04.2008 г. К.Л.И., действащ лично като солидарен длъжник
и в качеството му на управител на „КРАССИ“ ЕООД , и А.Н.И. - солидарен длъжник,
са уредили договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД за обезпечаване вземанията на банката по отпуснатия
инвестиционен кредит в размер на 230 000 евро, касаещ настоящия спор, и револвиращ кредит в размер на 135 000 евро /отпуснат на
09.07.2007 г., който не е предмет на правния спор/ върху следния недвижим имот,
а именно: ПИ с идентификатор 77195.29.26, находящ се в гр. Х***, местност „Х**“, по
КК и КР на града, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК,
целият с площ от 986 кв. м., ведно с построената в имота и въведена в
експлоатация масивна сграда - автосервиз, магазин, снек-бар
и жилища, на четири етажа, със застроена площ от 555 кв. м. и РЗП от 1 805,40
кв. м., с идентификатор 77195.29.26.1. На 14.10.2008 г. с нотариален акт за
учредяване на ипотека върху недвижим имот № 43, том VI, рег. № 13472, дело №
957/2008 г. между същите страни е сключен договор за ипотека за обезпечаване на
вземанията на банката по отпуснатия инвестиционен кредит в размер на 230 000
евро върху следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 77195.337.8, находящ се в
местността „С**“ в землището на гр. Х***, по КК и КР на града, одобрени със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с площ от 9002 кв. м.
На следващо място по
делото е установено, че на 31.03.2010 г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и кредитополучателя „КРАССИ“ ЕООД,
представлявано от К.Л.И., и солидарните длъжници К.Л.И.
и А.Н.И. е сключен договор за овърдрафт № 68993 в размер на сумата от 200 000 лева
с краен срок за погасяване на 05.03.2011 г. За обезпечаване на вземанията на
банката по договора кредитополучателят се е задължил да учреди ипотека върху
поземлен имот с идентификатор 77195.29.26, находящ се в местност „Х**“, гр. Х***,
целият с площ от 986 кв. м., ипотекиран и по посочения по-горе нотариален акт
за обезпечаване изпълнението на други задължения. Договорът е допълван и
изменян с множество сключени анекси, а именно - № 1 от 20.08.2010 г., № 2
от 28.02.2011 г., № 3 от 05.04.2011 г.,
№ 4 от 20.10.2011 г., № 5 от 26.03.2012 г., № 6 от 25.04.2012 г., № 7 от 21.05.2012
г. и № 8 от 31.01.2013 г. С анекс № 5 от 26.03.2012 г. за изпълнение спрямо
банката на задълженията на кредитополучателя по договора е уговорено
поръчителство от следните лица: „Джей Джей“ ЕООД, „Стоп 3“ ЕООД, К.Л.И. и А.Н.И..
На 17.06.2010 г. с
нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот № 94, том II, рег.
№ 4818, дело № 245/2010 г., К.Л.И., действащ лично като солидарен длъжник и в
качеството му на управител на „КРАССИ“ ЕООД, и А.Н.И. - солидарен длъжник, са
уредили договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД за обезпечаване вземанията на банката по договора за овърдрафт
и анексите към него в размер на 200 000 лева върху следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор 77195.29.26 по КК и КР на гр. Х***, одобрени със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес: гр. Х***, местност Южна
индустриална зона, с площ от 986 кв. м., заедно с построената в имота сграда с
идентификатор 77195.29.26.1, със застроена площ от 555 кв. м., на четири етажа
и с предназначение - жилищна сграда със смесено предназначение.
Видно от представените
по делото покани за плащане, получени от ответниците К.И.
и А.И. на 12.09.2013 г., ищецът „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД ги е уведомил, че поради преустановяване на плащанията от
23.05.2013 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита по договора за
овърдрафт и ги е поканил да заплатят целия дълг, който към 02.09.2013 г. е
изчислен в размер на 208 236,67 лева. Поради липса на доброволно плащане
банката се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 08.10.2013 г. по ч. гр. д. №
2798/2013 г. по описа на РС - Х***. На 09.10.2013 г. въз основа на заповедта е
издаден изпълнителен лист, с който „КРАССИ“ ЕООД, К.Л.И., А.Н.И., „Стоп 3“ ЕООД и „Джей Джей“ ЕООД са осъдени да
заплатят солидарно на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД сумата в размер на 200 000 лева за просрочена главница по договор за
овърдрафт № 68993/31.03.2010 г., с 6 319,45 лв. просрочена редовна лихва върху
редовна главница от 26.04.2013 г. до 20.08.2013 г., с 6 162,50 лв. наказателна
лихва върху просрочена главница от 20.08.2013 г. до 03.10.2013 г. и законната
лихва върху главницата от 04.10.2013 г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото от 4 249,64 лв. за държавна такса и 4 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Наред с това, въз основа на извлечение от
счетоводните книги на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, отразяващо преустановяване на плащанията след 31.05.2013 г. и
обявена на 08.07.2014 г. предсрочна изискуемост по договора за инвестиционен
банков кредит, банката се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, издадена на 19.08.2014 г. по ч. гр. д. №
1737/2014 г. по описа на РС - Х***. На 20.08.2014 г. е издаден изпълнителен
лист, с който „КРАССИ“ ЕООД, К.Л.И. и А.Н.И. са осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата в размер на 70 000 евро,
представляваща част от главницата, дължима по договора за инвестиционен банков
кредит и анексите към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 15.08.2014 г. до окончателното изплащане, както и направените от
заявителя разноски от 2 738,16 лв. за държавна такса и 2 320 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Междувременно, видно от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том II, рег. № 6890,
дело № 364/2013 г., на 31.10.2013 г. К.Л.И.
и А.Н.И. са продали на сина си Л.К.И. следните свои недвижими имоти: 1. Гараж № 17 с площ от
18 кв. м., намиращ се в гр. Х***, представляващ самостоятелен обект в сграда, с
предназначение: гараж в сграда, съставляващ имот с идентификатор №
77195.712.40.1.33, попадащ в сграда № 77195.712.40.1 в поземлен имот №
77195.712.40, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти на същия
етаж: 77195.712.40.1.34, 77195.712.40.1.32, 77195.712.40.1.31, под обекта:
77195.712.40.1.13 и над обекта: няма, ведно с отстъпено право на строеж върху
парцела по КК и КР на гр. Х***, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г.
на ИД на АК; 2. Гараж с идентификатор № 77195.712.88.13, със застроена площ от
28 кв. м., с брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, с адрес: гр.
Х***, ул. „К***“, построен въз основа отстъпено право на строеж върху поземлен
имот с идентификатор № 77195.712.88, представляващ група от гаражи, находящ се
в гр. Х***, по КК и КР на гр. Х***, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006
г. на ИД на АК, при граници и съседи на гаража: 77195.712.88.12,
77195.712.88.14, 77195.712.88.
На 05.11.2013 г. въз
основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 187, том II, рег. №
6963, дело № 373/2013 г., К.Л.И. е дарил на сина си Л.К.И. следният недвижим
имот, предмет на настоящия спор, а именно: гараж № 1 с площ от 16,43 кв. м.,
намиращ се в гр. Х***, ул. „Д***“ № 14, етаж 0, представляващ самостоятелен
обект в сграда, с предназначение: гараж в сграда, съставляващ имот с
идентификатор № 77195.720.268.2.7, попадащ в сграда № 77195.720.268.2, в
поземлен имот № 77195.720.268, брой нива на обекта: 1, при съседни
самостоятелни обекти на същия етаж: 77195.720.268.2.6, под обекта: няма и над
обекта: 77195.720.268.2.1, 77195.720.268.2.2, ведно с прилежащите му и
неразделни части: съответните идеални части от общите части на сградата и
толкова от отстъпеното право на строеж върху имота - съответните идеални части
от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху
имота, по КК и КР на гр. Х***, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
ИД на АК.
По делото е представено
удостоверени от ЧСИ Захари Запрянов, от което се установява, че въз основа на
издадените в ползва на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2798/2013 г. на РС - Х*** и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1737/2014 г. на РС - Х*** има образувано
изпълнително дело № 20138750401342. В удостоверението е отбелязано, че всички
обезпечения на банката са реализирани и сумите са разпределени за погасяване на
дълга, като остатъка от дължимата сума към 22.02.2018 г. възлиза в размер на
227 509,42 лв..
В
хода на първоинстанционното производство е назначена първоначална и
допълнителна съдебно-техническа експертиза, в чиито заключения са определени
пазарните оценки на недвижимите имоти, предмет на представените по делото
договори за учредяване на ипотека, покупко-продажба и дарение. Така от
първоначалното заключение се установяват следните стойности на имотите към
месец 10 - 11. 2013 г.: 1. гараж № 17 с идентификатор 77195.712.41.1.33 - 6 500
лв.; 2. гараж с идентификатор 77195.712.88.13 - 10 600 лв.; 3. гараж № 1 с
идентификатор 77195.720.268.2.7 - 7 850 лв.; 4. поземлен имот с идентификатор
77195.29.26 - 1 390 770 лв.; 5. поземлен имот с идентификатор 77195.337.8 - 135
000 лв. В допълнителното заключение е извършена оценка на всеки един обект поотделно
и на цялата сграда като сбор от обектите по отношение на ПИ с идентификатор
77195.29.26, като са посочени следните стойности: 1. на земята - 81 000 лв.; 2.
самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор 77195.29.26.1.2 - 403 650
лв.; 3. СОС с идентификатор 77195.29.26.1.3 - 386 100 лв.; 4. СОС с
идентификатор 77195.29.26.1.4 - 186 400 лв.; 5. СОС с идентификатор
77195.29.26.1.5 - 157 400 лв.; 6. СОС с идентификатор 77195.29.26.1.6 - 149 700
лв.; 7. СОС с идентификатор 77195.29.26.1.7 - 50 500 лв.; 8. СОС с
идентификатор 77195.29.26.1.8 - 104 400. Общата стойност на поземлен имот с
идентификатор 77195.29.26 е определена в размер на 1 438 150 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да постанови обжалваното решение
районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установяват
предпоставките на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, само при кумулативната даденост на които предявените отменителни искове
следва да бъдат уважени, а именно: качеството „кредитор“ на ищеца „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД спрямо
първите двама ответници - К.Л.И. и А.Н.И., наличието на увреждащи кредитора сделки
/за покупко-продажба и дарение/ и знание за увреждането от страна на прехвърлителите и приобретателя
/трети ответник/ Л.К. Н***.
Настоящият
въззивен състав напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд, които са съответни на събраните по делото доказателства
и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. С оглед наведените в депозираната
въззивна жалба доводи, съдът намира за необходимо да обсъди следното:
Основният
спор по делото е относно възражението на ответниците, поддържано и в
депозираната от тях въззивна жалба, че към сключването на атакуваните сделки длъжниците К. и А. Иванови са разполагали с имущество,
надвишаващо значително размера на дълга им към ищеца – кредитор, поради което неговите
интереси не са увредени. По този въпрос страните по делото се позовават на
различни застъпени съдебната практика
становища. В една част от актовете на Върховния касационен съд се приема, че отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД не може да се уважи,
ако длъжникът разполага със средства, с които може да се удовлетвори
задължението към кредитора /в този смисъл
решение № 655/05.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 573/2006г.;
решение № 1142/13.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4433/2007г.; определение №
872/17.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 345/2014 г./. В
по-новите решение на касационната инстанция, като се изхожда от принципа на чл.
133 от ЗЗД, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори, се извежда, че право на кредитора е да избере начина, по
който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза
имущество на длъжника или с друго налично такова. От тази гледна точка се
приема, че длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество
извън разпореденото - той няма възможност да избира
срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното
изпълнение /в този смисъл решение № 407/29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014г.; решение № 639/06.10.2010
г. на ВКС по гр. д. № 754/2009г./. Настоящият
въззивен състав намира, че и двете изложени становища са резонни, но във всеки
случай основателността на отменителния иск се
преценява съобразно конкретните по делото обстоятелства, като се държи сметка
за интересите както на кредитора, така и на длъжника. Безспорно искът по чл.
135 от ЗЗД е уреден като защитно средство на кредитора срещу
недобросъвестността на длъжника. От друга страна не може да се запрети всяка възможност на длъжника да се разпорежда с
имуществото си под страх, че тези действия ще бъдат обявени за недействителни,
ако същевременно разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване вземане на
кредитора.
В настоящия случай по
делото е установено, че вземанията на банката – кредитор по отпуснатия през
2008 г. инвестиционен кредит са били обезпечени с учредени в нейна полза договорни
ипотеки върху два недвижими имота, а именно ПИ с
идентификатор 77195.29.26 и ПИ с идентификатор 77195.337.8, находящи се в гр. Х***.
Действително пазарната стойност на тези имоти е определена в договора за кредит
като 131,7 % спрямо отпуснатата сума от 230 000
евро. В същото време видно от нотариалния акт, с който е учредена ипотеката
върху ПИ с идентификатор 77195.29.26, същият е
служел като обезпечение и на отпуснат през 2007 г.
револвиращ кредит в размер на 135 000 евро, който не
е предмет на настоящия правен спор. За вземанията по втория процесен
договор за овърдрафт в размер на 200 000 лв. също е учредена ипотека върху
ПИ с идентификатор 77195.29.26. От изложеното следва, че този имот е обезпечавал задължения в
общ размер 913 877,95 лв. /230 000 евро + 135 000 евро, умножени по
курса на еврото към лева 1,95583 се равняват общо на 713 877,95 лв. +
200 000 лв./. В изготвените заключения на
назначената по делото първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза
е определена пазарната стойност на ипотекираните имоти към месец октомври –
ноември 2013 г. в размер на 1 438 150 лв. за ПИ с
идентификатор 77195.29.26 и 135 000 лв. за ПИ с идентификатор
77195.337.8.
На
следващо място по делото е установено, че ответниците
– длъжници К. и А. Иванови са преустановили
заплащането на месечните вноски и по двата процесни кредита към месец май - юни
2013 г. Същевременно, непосредствено след получаване на 12.09.2013 г. на покана
за доброволно плащане на задълженията по договора за овърдрафт, длъжниците са
сключили на 31.10.2013 г. и 05.11.2013 г. атакуваните сделки с третия ответник
– Л.К.И.. По този начин ответниците – длъжници са се разпоредили с имоти на
стойност, определена от експертизата в размер на 24 950 лв. Още същата
2013 година за принудително събиране на вземанията на ищеца е образувано
изпълнително производство, в рамките на което, видно от представеното по делото
удостоверение от ЧСИ, всички обезпечения в полза на банката са били реализирани
и използвани за погасяване на дълга, който към 2018 г. е бил с остатък в размер
на 227 509,42 лв. Хронологията на посочените събития сочи, че длъжниците
са знаели, че предприетото от тях отчуждаване на имоти води до намаляване на имуществото
им, служещо като общо обезпечение на кредитора. Неоснователно е възражението на
длъжниците, че са разполагали с имущество, надвишаващо размера на дълга им към
кредитора, доколкото по делото се установи, че това имущество е обезпечавало
изпълнението на задължения по различни кредити с отпуснати големи парични суми
и в крайна сметка се е оказало недостатъчно за удовлетворяване на кредитора. При
това положение настоящият въззивен състав намира, че извършените разпоредителни
действия са увредили кредитора, поради което спрямо него следва да бъдат
обявени за недействителни.
Предвид
изложеното въззивната
инстанция намира постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и
законосъобразно, с оглед на което следва да бъде потвърдено, а подадената
въззивна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемият
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД следва да се
присъдят направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., които да се възложат в тежест на
въззивниците.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 759 от 27.12.2018 г., постановено по гр. д. № 834 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Х***.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К.Л.И., с ЕГН **********, А.Н.И., с ЕГН **********
и Л.К.И., с ЕГН **********, всички с адрес: ***, да заплатят на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Н. Вапцаров“ №
55, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи направени във
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.