Р
Е Ш Е
Н И Е №
81
гр.Кюстендил, 01.04.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при секретаря Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 383 по описа за 2019год., за да
се произнесе, взе предвид:
„С.“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. А. М.,
оспорва Решение № ПО-01-99/11.07.2019г., издадено от директора на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“ – гр. Благоевград. Релевирани са основанията
по чл.146, т.3 и т.4 от АПК за незаконосъобразност на оспорения
акт. Нарушението на административнопроизводствените правила се свързва с
действията на органа по събиране на предвидените в Закона за водите такси за
издаване на разрешително за водовземане, с които се счита, че формално е
валидирано действието на издаденото разрешително. Сочи се, че органът е
следвало служебно да установи промяната в собствеността по отношение на имота, в който е разположено процесното
съоръжение. По съществото на спора, жалбоподателят твърди, че са осъществени
предпоставките по чл. 79, ал.3 от ЗВ и органът е бил задължен да преиздаде и да
продължи срока на разрешителното за водовземане. Прави се искане за отмяна на
оспореното решение. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът
– директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – гр. Благоевград,
чрез процесуалния си представител юк А., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита се, че оспореното решение е законосъобразен административен акт.
Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспореното решение № ПО-01-99/11.07.2019г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ – гр. Благоевград, на основание чл. 52, ал.1, т.4, чл.79, ал.1, т.1 и ал.2 във
вр. с чл.79, ал.5 от Закона за водите, е прекратено действието на Разрешително
за водовземане № 41520015/09.07.2009г., издадено от директора на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“ на И.
Д.А.а, считано от 25.10.2016г. и е отказано
преиздаване и продължаване срока на действие на Разрешително за
водовземане № 41520015/09.07.2009г. на
името на „С.“ ЕООД.
Издаденото решение е съобщено на адресата на 18.07.2019г., а жалбата е подадена на 01.08.2019г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 АПК.
Административното производство,
приключило с оспореното решение е започнало по заявление с вх. №
РР-07-17-1/15.03.2019г. на „С.“ ЕООД, подадено чрез управителя В. М. с адресат
директорът на БД „Западнобеломорски район“, с което на осн. чл.72, ал.1, т.2,
чл.78, чл.79, ал.2 и ал.3 от Закона за водите и чл.172-174 от Наредба № 1 за
проучване, ползване и опазване на подземните води, се прави искане да бъде преиздадено и
продължено Разрешително за водовземане № 41520015/09.07.2009г. Сочи се, че разрешителното за водовземане е
издадено за земеделски цели – напояване на оранжерия, за воден обект – тръбен
кладенец; мястото на водовзмемането е
имот 001012 в землището на с. Търновлаг,
община Кюстендил, местност „Я.“.
Към заявлението са приложени:
предварителен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.12.2018г., с
нотариална заверка рег. № 633 от 28.01.2019г., сключен между Я. Д. А. като
продавач и „С.“ ЕООД като купувач, за поземлени имоти в с. Търновлаг, община
Кюстендил, вкл. ПИ с идентификатор 73691.1.12. по КККР на с. Търновлаг с номер
по предходен план 001012, находящ се в м. „Я.“ с площ от 19593 кв.м., ведно с
изградената в имота модулна оранжерия; Приемо-предавателен протокол от
30.01.2019г., видно от който продавачът предава владението на купувача на
поземлените имоти по предварителния договор; платежно нареждане за внесена такса по сметката на БДЗБМР – гр.
Благоевград.
Във връзка с постъпилото
заявление, с писмо на директора на дирекцията с изх. № РР-17-17-5/22.05.2019г. до управителя
на „С.“ ЕООД, са дадени указания за довнасяне на такса още 120,00лв. в двумесечен срок, в изпълнение
на които заявителят представя платежно нареждане от 28.05.2019г.
Следва издаване на оспореното
решение за прекратяване действието на разрешителното за водовземане , издадено
на И. Д.А.а и отказ за преиздаване и продължаване срока на действие на
разрешителното за водовземане на името на „С.“ ЕООД. За да постанови административния акт, органът
е приел, че разрешителното за водовземане със срок на действие до 09.07.2019г.,
е издадено на И. А.а като собственик на имота, в който е изграден водния обект
–тръбен кладенец и оранжерията, за
напояването на която е разрешено водовземането; че впоследствие правото на
собственост върху имота е предоставено на Я. Д. А. с решение на СРС от 26.08.2016г. по гр. дело №
72356/2015г., вписано в Службата по вписванията – Кюстендил на 26.10.2016г.,
т.е. правото на собственост върху имота на титуляра на разрешителното за водовземането
е прекратено, с оглед на което са налице основанията по чл.79, ал.5 вр. с ал.1,
т.1 от ЗВ за прекратяване действието на разрешителното, считано от 26.10.2016г.;
че заявителят „С.“ ЕООД, който е
придобил права върху имота през 2019г., е подал заявление за преиздаване на
разрешителното едва на 15.03.2019г.,
т.е. след срока по чл.79, ал.2 от ЗВ,
поради което следва да се откаже
преиздаване и продължаване срока на разрешителното.
Органът е представил по делото
извадка от сайта на Агенцията по вписванията, Служба по вписванията – Кюстендил
с данни относно собственика върху ПИ
73691.1.1.2 по КККР на с. Търновлаг, който е Я. Д. А.; Разрешително за водовземане № 41520015/09.07.2009г., издадено от директора
на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ на И. Д.А.а, видно от което
същото е за водовземане от подземни води със земеделски цели – напояване на оранжерия;
за подземно водно тяло – порови води в кватернер-неоген Кюстендил; водовземното
съоръжение е тръбен кладенец „ШК-1“ в имот с идентификатор 73691 в с.
Търновлаг, община Кюстендил. Към
преписката са приложени нотариален акт № 90, том IV рег. № 10698, дело № 975/2007г.
за покупко-продажба на недвижим имот с приобретател И. Д. А. и предмет процесния поземлен имот в с. Търновлаг, ведно с оранжерията в
него; констативен протокол № КД-01-679/03.08.2018г. във връзка с извършена
проверка на обекта – оранжерията в с. Търновлаг, за напояването на която е
издаденото разрешително; копия от
дневник за изразходвано количество води за 2018г. и от декларация по чл.194б от
ЗВ от 14.01.2019г., представени от И. А.а; писма между титуляра на
разрешителното и административния орган във връзка с дължимите такси за
ползване на водния обект от 15.02.2019г.; доклади от В. М. като упълномощен
представител на И. А.а до директора на БД – Благоевград от 15.03.2019г. и от 29.03.2018г. относно
изпълнението на условията на разрешителното. Представено към преписката е и писмо изх. №
РД-11-89-1/01.03.2019г. на директора на БД-Благоевград до управителя на „С.
ЕООД във връзка с отправено от последния запитване относно преиздаване и
продължаване срока на разрешителното за водовземане с титуляр И. А.а.
В
съдебното
производство съдът е приел като доказателства: нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 120, том II, рег. № 7152, дело № 294 от
29.11.2019г., в който е обективиран договор, сключен между Я. Д. А. лично и в качеството на пълномощник
на И. Д. А. като продавачи и „С.“ ЕООД като купувач с предмет процесния
недвижим имот 73691.1.12 в землището на с. Търновлаг, ведно с оранжерията в
него, както и решение № 13654 от 26.08.2016г. на Софийски районен съд по гр.
дело № 72536/2015г., видно от което е прекратен гражданския брак между Я. Д. А.
и И. Д. А. и е утвърдено постигнатото между тях споразумение относно
родителските права и придобитото имущество, като процесния поземлен имот № 1012
по плана за земеразделяне на с. Търновлаг - нива с площ от 19,602 дка в м. „Я.“
ведно с извършените в нея подобрения, строителни и монтажни работи за
изграждане на оранжерия, се предоставя в изключителна собственост на Я. Д. А..
Видно от отбелязванията върху решението, същото е влязло в сила на 26.08.2016г.
и е вписано в Службата по вписванията – Кюстендил на 25.10.2016г.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК и от страната –
заявител в административното производство, за която оспорения административен акт е
неблагоприятен. Същата е редовна, като изпълнява изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспоренореното решение е валиден административен акт, издаден при спазване на
установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби и с целта на
специалния закон. Дължимо е решение за отхвърляне на жалбата. Съображенията са
следните:
По отношение на компетентността
на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална и териториална компетентност на директора на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – гр. Благоевград съгласно
правилото по чл. 79, ал.1 вр. с чл.52, ал.1 т.4 от Закона за водите. Страните
не спорят по компетентността.
От процесуална страна, в
оспорения акт се съдържа изложение
на фактическите и правни
основания за издаването му, т.е. същият е надлежно мотивиран.
При издаване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Органът е установил всички
факти и обстоятелства от значение за случая в съответствие с разпоредбите на
чл.34 и чл.35 от АПК. Обратно на соченото в жалбата, специалният Закон за
водите не предвижда задължение за служебна проверка относно промени,
настъпили в правата на собственост или
ползване на титуляра на издадено
разрешително. Внасянето на таксата, дължима във връзка с подаденото от
жалбоподателя заявление, пък е
предпоставка за разглеждането му от сезирания административен орган, който
дължи произнасяне с изричен административен акт по предявеното искане, т.е.
приемането на дължимата такса не
валидира действието на издаденото разрешително, както неоснователно твърди
оспорващия.
Оспореният
административен акт е и материалноправно законосъобразен. Същият, в разпоредителната си част, съдържа две волеизявления с правни и
фактически основания, между които е налице взаимна връзка и обусловеност, а
именно: в т. 1 от решението, органът
е прекратил действието
на процесното разрешително за
водовземане издадено на И. Д.А.а
/ в някой от документите лицето фигурира като И., на с идентичен ЕГН/, а в т.2
– е отказал преиздаване и продължаване срока на действие на разрешителното на
името на жалбоподателя „С.“ ЕООД. Така
формираната воля на органа съответства на искането в предявеното от
жалбоподателя заявление. Видно от
заявлението, директорът на БДЗБМР е сезиран с искане за преиздаване и
продължаване на разрешително за водовземане, издадено на друго лице, което сочи
на приложимост на хипотезите по чл.79, ал.2 – ал.6 от ЗВ, а не на тези по чл.72
– чл.78 от ЗВ. От систематичното място на същите и при анализ на предпоставките
за прилагането им съобразно фактите по
казуса, е видно наличието на свързаност с хипотезите по чл.79, ал.1, т.1 от закона, както правилно е установил органа.
Съгласно чл.79, ал.1, т.1, пр.1 от ЗВ, действието на издадено разрешително се
прекратява по решение на органа по чл.52, ал.1
при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или
ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира
водовземното съоръжение. Съгласно чл.79, ал.2 от ЗВ, в случаите по ал.1, т.
1 лицата, придобили правата на
собственост или ползване на недвижимия имот,
в срок до три месеца уведомяват писмено органа по чл.52, ал.1 дали желаят да се
ползват от правата по издаденото разрешително. Съгласно чл.79, ал.3 от закона,
ако молителите отговарят на условията за издаване на разрешителното и е спазен срокът
по ал. 2, органът по чл.52, ал.1 в 20-дневен срок прекратява разрешителното и
преиздава разрешително на тяхно име. Съгласно чл.79, ал.4 от закона, ако
молителите не отговарят на условията за издаване на разрешителното, органът
отказва преиздаване на разрешителното на тяхно има, а съгласно ал.5 на чл.79 от
закона, при неспазване на срока по ал.2
разрешителното се смята за прекратено от датата на възникване на
обстоятелствата по ал.1 и се издава ново разрешително по общия ред.
Съдът,
като прецени събраните доказателства съобразно визираните материалноправни норми, установи правилно приложение на закона от
административния орган. В случая заявителят
е поискал преиздаване на свое име и
продължаване действието на разрешително,
което е издадено на физическото лице И. А.а за водовземане от подземни
води със земеделски цели – напояване на
оранжерия, за водовземно съоръжение
тръбен кладенец „ШК-1“ в имот с идентификатор 73691 в с. Търновлаг,
община Кюстендил, т.е. на издадено индивидуално разрешително по чл.50, ал.3, т.2,
б.“г“ от ЗВ с титуляр, който е собственик на имота, в който се осъществява дейността /напояване на оранжерия/
и се намира водовземното съоръжение
/тръбен кладенец/. Предпоставките за
преиздаване и продължаване на
разрешителното по чл.79, ал.2 – ал.5 от ЗВ, съобразени с конкретните
обстоятелства по делото, са прекратяване
на правото на собственост или ползване
върху имота от титуляра на разрешителното, респ. придобиване на правото от
заявителя; подаване на писмено уведомление до органа от приобретателя на
правото, че желае да се ползва от правата на разрешителното, което
следва да е извършено в срок от три месеца от възникване на обстоятелството по
ал.1 на чл.79 или в случая от прекратяването на правото на собственост или
ползване върху имота от страна на титуляра на разрешителното.
Видно от доказателствата по делото, материалноправните предпоставки за
преиздаване и продължаване на разрешителното не са осъществени и оспореното
решение е законосъобразно. Правилно органът е приел, че титулярът на разрешителното е изгубил правото си
на собственост върху имота, където се осъществява дейността и се намира
водовземното съоръжение и че това право е придобито от жалбоподателя „С.“
ЕООД, но същият е пропуснал предвидения в чл. 79, ал. 2 от ЗВ тримесечен срок да поиска преиздаване
и продължаване на вече издаденото разрешително, вкл. чрез промяна на титуляра му, поради което и на
основание чл.79, ал.5 от ЗВ е прекратил действието на
наличното разрешително. Титулярът на
разрешителното е изгубил правото си на собственост върху имота по силата на одобрено от съда споразумение с
решението от 26.08.2016г., която
дата съгласно правилото по чл.79, ал.5
от ЗВ, поставя началото на срока по
чл.79, ал.2 от ЗВ. Органът е възприел за
релевантна датата на вписване на съдебното решение на 25.10.2016г., вместо
датата на влизането му в сила. С оглед на горното, съдът счита за необходимо да
посочи, че при определяне на датата на прекратяване на правото, директорът на
БДЗБМР не е съобразил правните последици от вписването. По правилото на чл.113 от Закона за
собствеността, до вписването им,
подлежащите на вписване актове не могат да се противопоставят на трети лица,
т.е. вписването няма правопораждащо действие, респ. правопрекратяващо действие,
а е от значение за отношенията с третите лица, претендиращи права върху имота. Следва, че титулярът на разрешителното е с
прекратено право на собственост върху ПИ, считано от влизане в сила на
съдебното решение на 26.08.2016г., респ. от тази дата се прекратява действието
на разрешителното и започва да тече срокът по чл.79, ал.2 от ЗВ. Видно от документите към административната
преписка, заявлението на оспорващото дружество за преиздаване на разрешителното
е депозирано на 15.03.2019г., т.е. след изтичане на предвидения срок. По аргумент от чл.79, ал.5 вр. с ал.1, т.1 от
ЗВ без правно значение е моментът на придобиване правото на собственост върху имота от заявителя,
т.е. релевантната дата е датата на прекратяване на правото на собственост на
титуляра на разрешителното. По изложените съображения
законосъобразно директорът на БДЗБМР е отказал преиздаване и
продължаване действието на издаденото
разрешително. Оспореното решение е
законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и съдът я отхвърля. За жалбоподателя съществува правната възможност
да инициира административно производство за издаване на
ново разрешително по общия ред съгласно чл.79, ал.5 от ЗВ.
Предвид изхода по делото, на
оспорващия не се следват деловодни разноски, но последният дължи на ответника
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.,
определено при усл. на чл.24 от НЗПП във
вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.144 от АПК.
Водим от
горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С.“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, срещу
Решение № ПО-01-99/11.07.2019г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ – гр. Благоевград.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“ – гр. Благоевград, ул. „Св. Димитър Солунски“
№66, деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от
същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: