№ 1909
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100500992 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби и на двете страни в производството срещу решение
№ 10746 от 05.10.2022 г., постановено по гр. д. № 42860/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 172 с-в.
С цитираното решение е допуснато извършването на съдебна делба на основание чл.
34 ЗС между Б. Л. К. и Р. Л. М. на следния имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София,
Столична община, район „Лозенец", ул. ****, заемащ първия етаж (партер) от масивна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.901.789.1, състоящ се от: две стаи,
дневна, кухня, баня-тоалетна и антре, със застроена площ от 79,60 кв.м, заедно с 2/3 идеални
части от ЗИМНИЧНОТО И ТАВАНСКОТО ПОМЕЩЕНИЯ, заедно с 2/3 идеални части от
общите части на сградата, заедно с ЛЯТНА КУХНЯ с идентификатор 68134.901.789.2, върху
20,00 кв.м., заедно с 2/3 идеални части от ДВОРНОТО МЯСТО с идентификатор
68134.901.789, върху което е построена сградата цялото с площ от 227,0 кв.м., съставляващо
УПИ XIX-308 от кв. 107 по плана на гр. София, местността "Лозенец — II част", при
граници: от две страни — улици, УПИ XX- 309 и УПИ XVII- 307, при квоти: 95 200/287 900
идеални части от правото на собственост за Б. Л. К. и 192 700/287 900 идеални части от
правото на собственост за ответника Р. Л. М..
С въззивната жалба, подадена от Б. Л. К., действаща чрез адв. Г.Г. и адв. В.И.-И., се
обжалва решението в частта относно размера на определените делбени квоти, при които е
допусната делбата на процесните обекти. Излагат се подробни съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Моли се решението в обжалваната част да бъде
отменено, а делбата да бъде допусната при квоти от ½ ид. ч. за всеки от двамата съделители.
С въззивната жалба, подадена от Р. Л. М., действащ чрез адв. В.Т., се обжалва изцяло
1
решението, с което е допусната делбата на процесните обекти. Излагат се подробни
съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Моли се решението да бъде отменено, а искът
за делба да бъде отхвърлен като неоснователен.
В установения от закона срок, въззиваемите съответно Б. Л. К. и Р. Л. М., действащи
чрез процесуалните си представители, са депозирали отговори на въззивните жалби. В тях
съответно се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба на насрещната
страна.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
Съдът намира наведените с въззивната жалба на Р. М. оплаквания, относно
правилността на първоинстанционното решение, за неоснователни.
Жалбоподателят се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, като
твърди, че е владял добросъвестно целия имот от 03.10.2008г. до датата на предявяване на
исковата молба в съда.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. на ОСГК по
тълкувателно дело № 4/2012г. придобиване на правото на собственост или на друго вещно
право настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Фактическият състав
на владението съгласно чл. 68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана
фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният
елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при
държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот
като владение. Чл. 69 ЗС предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно
затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт
чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС установява, че
претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10
2
години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне и без прекъсване и да е демонстрирал по отношение на собственика на
вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите
правомощия единствено за себе си.
Съдът споделя изцяло изводите на СРС, че след като чрез договора за дарение от
03.10.2008 г. ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот, той не би могъл да упражнява владение като фактическо състояние по смисъла на чл.
68, ал. 1 ЗС и по този начин да придобие имота по давност. За придобиване по давност
правото на собственост върху дадена вещ може да се говори, когато това право не е
придобито вече по друг начин; недопустимо е собственикът на имота да може да придобие
имота на друго основание след като го е придобил; (решение № 80 /25.06.1965 г. по гр.д. 58
/65 г. на ОСГК на ВС). Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от
лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява
фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие
същото право повторно на друго правно основание (решение № 159/01.07.2014г. по гр. д. №
1435/2014г. на ВКС, решение № 1220 /02.12.2008 г. по гр.д. 4730 /2007 г. на ВКС, І г.о.
решение № 80 /25.06.1965 г. по гр.д. 58 /65 г. на ОСГК на ВС).
В периода от влизане в сила на решението по гр. д. гр.д. №69581/2017 г. по описа на
СРС, 158 състав – 13.07.2021 г., въз основа на което е възникнала съсобственост между
страните, до предявяване на исковата молба по делото пред СРС – 22.07.2021 г. не е изтекъл
срокът за придобиване по давност на идеалните части от процесния недвижим имот,
притежавани от ищцата.
В допълнение на изложеното следва да се добави и че в отношенията между
съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук
отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта
/чл. 31, ал.1 ЗС/. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва
съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите
съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да
демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои
техните части за себе си. Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на
правото на собственост, да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да
разберат, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него.
На следващо място следва да се вземе предвид основанието, на което е възникнала
съсобствеността. В случая съсобствеността е възникнала на основание наследствено
правоприемство. В ТР № 1/2012г. ОСГК приема, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на
общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Съдът приема, че при
наследяването, като общо правоприемство, ако впоследствие въз основа на вътрешните им
отношения, само един от приобретателите остава в имота, следва да се приеме, че
3
съвладението продължава като последният владее своята идеална част и същевременно
държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава
такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици.
Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от
вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването
частите на останалите и промяната по начало трябва да се обективира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. За да започне в тяхна
полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е
демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и
отричане правата на останалите сънаследници. В този смисъл Решение № 270/20.05.2010г.
по гр. дело № 1162/2009 г. на ВКС II г. о . Решение № 12/19.02.2014г. по гр. д. № 1840/2013 г.,
ВКС, I г. о., решение № 115/28.10.2016г. по гр. д. № 977/2016 г., II г. о. и решение №
214/28.10.2015г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, I г. о.
В случая липсват каквито и да било доказателства, че е изявил пред другия
съсобственик намерение за своене и на ид. ч., собственост на сестра му. След като
фактическата власт е била упражнявана от ответника, за да започне в негова полза да тече
придобивна давност е необходимо завладяването на правата на другите сънаследници да
бъде демонстрирано. От събраните доказателства не се установява ответникът да е
противопоставила намерението си да упражнява фактическата власт за себе си на другия
наследник. Ето защо, съдът намира, че жалбоподателят е единствено държател на ид. ч. на
другия съсобственик.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в тази
обжалвана част следва да се потвърди.
По жалбата на Б. К., въззивният съд намира за основателни изложените в нея
оплаквания за неправилно определени от СРС квоти при допускане на делбата.
Видно от представеното решение № 20091146/09.04.2021г. на СРС, по гр. д. №
69581/2017г., 158 с-в, което е влязло в законна сила, съдът е възстановил на Б. К. запазената
част в размер на 1/3 от наследството на Е. М.а, като е намалил с 95200/287900 ид. ч.
дарственото разпореждане от 03.10.2008г., извършено в полза на Р. М..
Със същото решение е върнато в наследството на Е. М.а недвижимия имот, предмет
4
на дарението, извършено на 03.10.2008г. Не е налице неяснота във волята на съда, нито е
било необходимо провеждане на производство по чл. 247 ГПК или 250 ГПК по делото.
Диспозитивът е ясен – връща се в наследството на Е. М.а целият недвижим имот, предмет
на дарението. В този смисъл действително не е било необходимо изискване на цялото дело.
Още повече, че съдът следва да се съобрази единствено с влязлото в сила решение, не и с
други доказателства, представени по него, тъй като същите са събрани в хода и за целите на
друго производство.
На следващо място, видно от мотивите на влязлото в сила решение, ответникът не
може да задържи имота, тъй като стойността му надвишава общата стойност на запазената и
разполагаемата част в наследството, поради което целият имот следва да бъде върнат в
наследството, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника ½ от разполагаемата
част в наследствената маса. Именно поради това с постановения диспозитив, Б. К. е осъдена
да заплати на Р. М. сумата от 56346.66 лв., представляваща стойност на припадащата се на
Б. К. част от разполагаемата част в наследството на Е. М.а.
Ето защо, от така представеното решение № 20091146/09.04.2021г. по гр. д. №
69581/2017г., на СРС, 158 с-в се установява по несъмнен начин, че целият имот е върнат в
наследството на Е. М.а. Видно от представеното удостоверение за наследници, страните по
делото са наследници при равни права, поради което делбата следва да бъде допусната до
квоти при ½ за всеки от тях.
В тази част, поради несъвпадане изводите на двете инстанции, решението следва да
бъде отменено и постановено ново, с което допусната делба да се извърши при квоти от ½ за
всяко от страните.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10746 от 05.10.2022 г., постановено по гр. д. № 42860/2021 г.
на Софийски районен съд, 172 състав, в обжалваната част, в която СРС е допуснал
извършването на съдебна делба на основание чл. 34 ЗС между Б. Л. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ул. ****, ** и Р. Л. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „****“
№**, при квоти: 95 200/287 900 идеални части от правото на собственост за Б. Л. К., ЕГН:
********** и 192 700/287 900 идеални части от правото на собственост за ответника Р. Л.
М., ЕГН: ********** и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на основание чл. 34 ЗС между Б. Л. К.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, ** и Р. Л. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. „****“ №** на следния имот: 1. АПAPTАМЕНТ, находящ се в гр. София,
Столична община, район „Лозенец", ул. „Св. ****" №7, заемащ първия етаж (партер) от
масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.901.789.1, състоящ се от: две
стаи, дневна, кухня, баня-тоалетна и антре, със застроена площ от 79,60 кв.м, заедно с 2/3
5
идеални части от ЗИМНИЧНОТО И ТАВАНСКОТО ПОМЕЩЕНИЯ, заедно с 2/3 идеални
части от общите части на сградата, заедно с ЛЯТНА КУХНЯ с идентификатор
68134.901.789.2, върху 20,00 кв.м. заедно с 2/3 идеални части от ДВОРНОТО МЯСТО с
идентификатор 68134.901.789, върху което е построена сградата цялото с площ от 227,00
кв.м. съставляващо УПИ XIX-308 от кв. 107 по плана на гр. София, местността "Лозенец —
II част", при граници: от две страни — улици, УПИ XX- 309 и УПИ XVII307, при равни
делбени квоти от по 1/2 идеални части за всеки от съделителите.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10746 от 05.10.2022 г., постановено по гр. д. №
42860/2021 г. на Софийски районен съд, 172 състав в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при предпоставките на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6