Р Е Ш Е
Н И Е
№ 28.06.2019
г. гр. Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Валентина Господинова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 321 по
описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”, № 81, вх.Б, ет.1,
представлявано от С. Х. Б. и Г.Н.П.против
М.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен установителен иск
с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.
Ищецът
твърди, че на 28.09.2018г. депозирал пред PC Димитровград
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М.В.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, с искане същият да бъде осъден да заплати на „Състейнъбъл бизнес
солюшънс” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”България”, № 81, вх.Б, ет.1, представлявано от С. Х. Б. и Г.Н.П., сумата
от 11,48 лв.На основание подаденото заявление е образувано ч.гр.д. №
1528/2018г, по описа на PC Димитровград.В законоустановеният 14 дневен срок
длъжникът е депозирал възражение на основание чл.414 ал.2 от ГПК.На основание
чл.422 ГПК вр. чл.415 от ГПК предявяват настоящия иск за установяване на
вземането им. Договорни отношения между
страните.“А1 България” ЕАД било предприятие с основен предмет на дейност
изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на
далекосъобщителни услуги.За осъществяването на тези дейности, дружеството
развива и съпътстващи търговски дейности.На 13.03.2017г. между „А1 България“
ЕАД ЕИК ********* (Продавач) и М.В.Х. е сключен Договор за продажба на
изплащане № *********. (Доказателство № 1 ; Договор за продажба на изплащане №
*********/13.03.2017г.)На основание т.1 и т.2 от Договора, с неговото
подписване купувачът - М.В.Х. е закупил и е станал собственик на устройство “ZTE Blade V7 Light MAT 20 23м” със сериен номер 863356030787842.Съгласно
т.10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на „А1 България “ ЕАД
продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора.Поради
неплащане в срок на две месечни вноски, договора между „А1 България “ ЕАД и
ответника М.В.Х. е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за
продажба на изплащане № *********.Непогасените вноски до края на срока на Договора
за продажба на изплащане, в размер на 522,47 лв., са станали предсрочно
изискуеми на основание чл. 12.3. от Договора.На 07.11.2014г. между „А1 България
“ ЕАД, ЕИК ********* и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК *********, е
сключен Договор за поръчителство. (Доказателство: Договор от 07.11.2014г.
сключен между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД).На
основание т.З от Договора за поръчителство „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се
задължи в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати,
сключили с „А1 България” ЕАД Договор за продажба на изплащане.Поради неплащане
на дължимите вноски от страна на М.В.Х. по Договор за продажба на изплащане, на
основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4. от Договора за поръчителство от
07.11.2014 г„ „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството си на Поръчител
уведоми длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „А1 България “
ЕАД. (Доказателство: Уведомление от „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД на осн.
чл.143 от ЗЗД).Уведомлението е получено лично от длъжника видно от Обратна
разписка № RPS173400G8VL0. Поради липса на доброволно плащане от страна на
длъжника, след като е бил поканен за това и на основание чл. 2.2.3 от Договора
за поръчителство от 07.11.2014 г„ „Състейнъбъл
бизес солюшънс“ АД заплати на
„А1 България“ на 09.08.2018г. сумата от 11.48 лева, представляваща дължимите и
изискуеми вноски от М.В.Х.. ЕГН ********** по Договора за продажба на изплащане
от 13.03.2017г.В този смисъл „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД в
качеството си на поръчител има изискуемо и ликвидно вземане към ответника М.В.Х.,
ЕГН ********** в размер на 11,48 лв., представляваща незаплатени месечни вноски
по Договор за продажба на изплащане № *********/13.03.2017г.
Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.Ответникът е длъжен да
заплати на ищеца сумата от 0,18 лв. /осемнадесет стотинки/ представляваща
мораторна лихва за забава, за периода от датата на плащане на главницата от
заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1 България”ЕАД - 09.08.2018г.
до датата на предявяване на заявлението на основание чл.410 от ГПК
-26.09.2018г.До настоящия момент горепосочените суми не са заплатени от
ответника.
Претенцията им е на основание чл.
422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено, че М.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
сумата от 11,48 лв. на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 81, вх. Б, ет.1,
представлявано от Г.Н.П., ЕГН ********** и С. Х. Б., ЕГН **********,
представляваща незаплатена от М.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сума по
Договор за продажба на изплащане № ********* от 13.03.2017г., която сума е
заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на
поръчител на „А1 България “ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на
настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума.Претендират
разноски.
Депозиран е отговор от ответника,
чрез пълномощник адв.Д.К.-ХАК, с който оспорва изцяло исковата претенция по
основание и размер, като неоснователна и недоказана.Твърди се, че на
13.03.2017год. между Мобилтел ЕАД - като продавач, и него бил сключен договор
за продажба на изплащане № ********* 13.03.2017год.. приложен към исковата
молба. На основание т. 1 и 2 с подписването му станал собственик на закупеното
устройство с номер 863356030787842
Съгласно т. 10.2.1 от договора се
задължил да заплатя на продавача продажната цена съгласно погасителен план към
договора. Поради неплащане в срок договорът бил прекратен предсрочно по право
на основание т.12.3. а непогасената сума до края на срока в размер на 522.47
лева според твърдението в исковата молба/станала предсрочно изискуема на
основание т.12.3.На 07.11.2014г. между Мобилтел ЕАД / вече А1 България ЕАД и
ищеца бил сключен договор за поръчителство, приложен към исковата молба като
доказателство. На основание т.З от този договор ищецът дължал в качеството на
поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили договор с Мобилтел ЕАД
за продажба на изплащане. При неплащане на дължимата сума от страна на
ответника и на основание чл.143 от ЗЗД и чл.2.2.4 ог договора за поръчителство,
ищецът в качеството си на поръчител го уведомил, че изпълнил вместо него
задължението към А1 България ЕАД в размер на 1 1,48лв., представляваща
дължимите и изискуеми от него вноски по договора за продажба от 13.03.2017год.,
за което било изпратено уведомление, представено по делото.В този смисъл ищецът
в качеството си поръчител имал изискуемо и ликвидно вземане към ответника.
Съгласно чл.84 от ЗЗД. когато денят на изпълнение на задължението бил
определен, то длъжникът изпадал в забава след изтичането му. Ответникът бил
длъжен да заплати на ищеца сумата от 0.18 лева. представляваща мораторна лихва
за забава от 9.08.2018год.. до 26.09.2018год.. Тези суми до предяваване на иска
не били платени. С молба по реда на чл.232 от ГПК.ищецът е оттеглил иска с
правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 0.18лв.и желае производството да
бъде прекратено.Поискали издаване на заповед по реда на чл.410 от ГПК и било
образувано ч.гр.д.№15282018г. на PC-Димитровград като ответникът депозирал възражение.Искът
бил неоснователен по следните съображения:С исковата молба се претендира да се
признае за установено, че имал задължение към ищеца в размер на 11.48 лева,
представляващи платена от ищеца като поръчител по договор от 07.11.2014г. сума.
дължима и незаплатена от него по договор с Мобилтел ЕАД за продажба на
изплащане от 13.03.2017год.. ведно с лихва за забава от 0.18 лева от
9.08.2018г. до 26.09.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-1.10.2018год. до окончателно изплащане на задължението, както и да
бъдат заплатени направените по делото разноски в общ размер на 650лв.-525лв-по
заповедното производство и 325лв. по настоящото гражданско дело.Претенцията за
мораторна лихва е оттеглена.Вярно било, че има сключен договор с Мобилтел ЕАД,
който бил за срок от 23 месеца, както и че по силата на договора ответникът
придобил собственост върху устройство. Не оспорва и че страните са постигнали
съгласие относно продажната цена и погасителен план.Оспорва твърдението на
ищеца, че преди встъпване в правата на кредитора е изпълнено условието да бъда
уведомен предварително като ответник съгласно чл.143 от ЗЗД и т.2.2.4 от
договора.Уведомлението не доказва плащане от поръчителя. Оспорва, че съществува
неплатена вноска от ответника, а също така оспорва и твърдението, че ищецът
като поръчител е платил задължението на ответника. Приложеният договор е само
юридически факт. от който възникнало задължението по договора, но от това може
да се направи извод за доказаност на твърдението за неплащане. По същество
нямало доказателство за претенцията, която е за неплащане на дължима сума. Няма
представена фактура от кредитора, за да се докаже осчетоводените предсрочно
задължения на ответника по договора за изплащане. Съгласно т.втора от договора
за поръчителство задължението на поръчителя възниква срещу потребителя само ако
ищецът е извършил кредитен скоринг за същия потребител. Ищецът не представя
доказателства, че е извършил тази дейност и така спрямо ответника не е
възникнало правото и съответно задължението на ищеца да гарантира евентуално
възникналите задължения на ответника. Видно от Договор за продажба на изплащане
№ *********/13.03.2017год, сключен между Мобилтел ЕАД като продавач и мен като
купувач, е.че страните сме уговорили закупуване на вещ - апарат Handset ZTE Blade V7 Light със сериен номер 863356030787842 за обща сума
133.32лева. при първоначална вноска 7.98 лева и общо 23 последващи месечни
вноски -всяка за 7.98лева. Срокът на договора е 23 месеца. Към договора е
приложен погасителен план Приложение №2 е 23 позиции, включващи суми за
главница и лихва - без посочване на киежни дати Съгласно т.6.1- 2 от договора
продавачът издава фактура за цялата стойноа : която отразява и първата вноска,
дължима при подписването, като месечни те вноски е елвало да бъдат отразени в
месечните таксуващи фактури но договора за услуги. Предвидено е задължение на
продавача да обезпечи вземанията си с поръчителство от трета страна - т.9.1.2.
При неплащане в срок — т. 12.3, на най-малко 2 последователни месечни вноски от
страна на купувача договорът може да бъде прекратен. В този случай страните
уговорили всички оставащи суми, дължими до края на срока на договора, да станат
изискуеми от датата на фактурата за тези суми. като следва сумите да бъдат
заплати в срока, посочен във фактурата. Тази фактура се издавала на датата,
опреде юни ш издаване на месечните таксуващи фактури по т.6.2. след изтичане на
12с дни от спиране достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за услуги.
Именно от тази дата се считал за прекратен договорът, като това прекратяване не
засягало задължението на купувача за плащане на дължими суми. Няма спор. че
пропеспата вещ е предадена на ответника, за което е представен и
приемно-предавателен протокол Приложение №1/.С уведомление по чл.143 от ЗЗД
ищецът съобщава на ответника, че поради прекратяване на договора от страна на
ЕАД Мобилтел поради неизпълнение на задълженията за плащане от ответника, то дължимите до края на договора суми станали предсрочно изискуеми. Сочи,
че сумите станали предсрочно изискуеми на датата на издадената фактура
№*********/13.03.2017год., както и щели да бъдат заплатени от ищеца като
поръчител на 16.03.2018г. в размер на 111.72лв.Този факт е изключително
интересен.тъй като самата продажба е станала на 13.03.2017год.в момента на настъпване
на предсрочната изискуемост.което няма как да се получи тъй като нс е изтекъл
срока за неплащане на две месечни вноски.както е уговореното с договора тази
сума е коренно различна от претендиранага.като ищеца не сочи защо претендира толкова малка сума.Липсвали и данни, че А1 са
потвърдили, че ищецът заплатал като поръчител сума от 11.48 лева. С договор от
07 11.2014г. Мобилтел ЕАД и ищеца уговорили извършване на кредитен скоринг на
потребител и гарантиране чрез поръчителство на вземанията на ЕАД Мобилтел абонати
по сключени договори за продажба на изплащане. Договорът е сключен за срок от
една година от датата на подписването му и е предвидено изрично, че се
прекратява е изтичане на уговорения срок. Представени са и множество анекси към
него за продължаване на срока му.Видно било от приложеното ч.гр.д. №1528/2018г.
на PC-Димитровград по заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
№831/2.10.2018г. на парично задължение срещу ответника - длъжник в заповедното
производство, като съдът е уважил искането. Нямало спор между страните, а и с
представените договори се доказвало, че ответникът е закупил процесната вещ на
изплащане, а настоящият ищец е бил в договорни отношения с продавача на вещта,
като е договорил с него поръчителство по договори на абонати с ЕАД
Мобилтел.Спорно било обаче, дали ищецът има право да претендира вземането и
дали това вземане е изискуемо.Предсрочната изискуемост била уговорена в
договора между ответника и ЕАД Мобилтел като предварителна договорка, че при
неплащане най- малко две вноски вземането става предсрочно изискуемо. В този
случай при положение,че се сочи,че фактурата е издадена на
13.03.2017год.-датата на продажбата, нямало как да е настъпила предсрочна
изискуемост за цялата сума като най- рано това е следвало да се случи на
13.05.2017год.Освен неплащането обаче страните са уговорили и други
обстоятелства, при настъпването на които вземането става предсрочно изискуемо
без да бъде уведомяван ответника - издаване на фактура на определен от договор
за услуги между същите страни момент . който момент се определя и от спиране на
достъпа на купувача до мрежата. С цитираната фактура не може да бъде установено
неплащането на две вноски по договора и другите уговорени предпоставки за
настъпване на предсрочната изискуемост. Фактурата от I 3.03.2017г. не следва да
бъде разглеждана като фактурата, която страните са уговорили като обстоятелство,
определящо предсрочната изискуемост на вземането. В подкрепа на този извод било,
че датата на издаването й е предхождаща неплащането, а сьщо и уговорения 125
дневен срок, считано от спиране на достъпа, последващ неплащането.При това
положение, предмет на настоящия иск било вземане, което не е станало предсрочно
изискуемо към момента на заявлението по чл.410 от ГПК. поради което и вземането
не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
При обсъждане на представените доказателства в тази посока следва да се има
предвид и че не се установиха падежни дати по погасителния план. ниго самия
договор за услуги, сключен между същите страни, както и падежните дати по този
договор. Сключеният договор за продажба на изплащане е от 13.03.201 като
изрично е определен срок за изпълнение 23 месеца, който срок не бил изтекъл и
няма такива твърдения, към депозиране на искането в заповедното
производство.Липсвали данни, че името на ответника е включено в списъците на
длъжниците, както и затова,че на ответника е изготвяна първоначална или
периодична кредитна оценка която е съобщена на ищеца и затова по отношение на
ответника не са се осъществили задълженията на ищеца като поръчител.Липсата на
скоринг на ответника от своя страна било самостоятелно основание за отхвърляне
на исковата претенция като неоснователна и недоказана.Счита, че разноските са
прекомерни и надвишават 55 пъти претендиранага сума, а ако се уважи предявения
иск,моли да се намалят като прави изрично възражение за прекомерност .С оглед
гореизложеното моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан с всички законни последици и присъдите разноски по делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е
спорно по делото, че на 13.3.2017 г. между М.В.Х. и "Мобилтел" ЕАД е сключен Договор за
продажба на изплащане, по силата на който ответникът е закупил устройство “ZTE Blade V7 Light MAT 20 23м” със сериен номер 863356030787842, като се е задължила да заплати на кредитора съответната цена на вещта, при условията на разсрочено плащане, съгласно приложен
към договора погасителен план.Съгласно чл. 12.3
от договора - при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни
вноски, договорът се прекратява и всички дължими суми по него стават изискуеми,
от датата на издаване на фактура за тези суми. Съгласно чл. 6.2 от договора за
продажба, месечните вноски се отразяват в месечните фактури по договора за
услуги. Според чл. 9.1.2 продавачът има право да обезпечи вземанията си по
договора за продажба с поръчителство от трета страна. Клаузата на чл. 12 урежда
хипотезите на прекратяването му - с изтичане на срока, с доброволно плащане на
дължимите суми, вкл. предсрочно, като чл. 12.3 се отнася за случай на неплащане
в срок на най-малко две последователни месечни вноски, при който всички суми,
дължими до края на срока на договора, стават изискуеми от датата на издаване на
фактура за тях. Тя се издава след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на
купувача до мрежата съгласно договора за услуги. Посочено е, че договорът се
счита прекратен от тази дата, което не засяга задължението за плащане на
дължимите суми. В чл. 13 е предвидено и разваляне на договора от изправната
страна при нарушаване на задълженията на другата. В чл. 15 е уредено правото на
поръчителя, изпълнил задължението на купувача, да иска от него платеното заедно
с лихвите и разноските, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
От представения Договор за поръчителство от 07.11.2014
г. между "Мобилтел" ЕАД и ищцовото дружество се установява, че
последното в качеството му на поръчител се е задължило да обезпечи вземанията
на "Мобилтел" ЕАД от абонати по сключени договори за продажба на
изплащане. При наличие на просрочени задължения към "Мобилтел" ЕАД,
последното уведомява ежемесечно ищцовото дружество, издава впоследствие
съответна фактура за изискуемите задължения, уведомява се съответния абонат и
бива поканен да погаси доброволно задълженията си, вкл. бива уведомен, че при
липса на доброволно плащане "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД като
поръчител ще погаси изискуемите задължения. Уговорено е, че
"Мобилтел" ЕАД изпраща справка до ищеца за дължими суми по договори
за продажба на изплащане, която представлява покана за плащане към ищеца
поръчител (чл. 2.2.3 и 2.2.4), който в едномесечен срок следва да погаси
просрочените задължения на съответните абонати. За целите на регресния иск
срещу длъжниците, "Мобилтел" ЕАД се е задължило пред поръчителя
"Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД да му предоставя всички необходими
документи, доказващи вземането, вкл. писмено потвърждение за извършеното
погасяване на задължението на абоната от страна на поръчителя (чл. 2.2.6 от
договора от 7.11.2014 г.).
С Анекс от 08.10.2015 г. към договора страните са
уговорили упълномощаване на ищеца - въззивник от
"Мобилтел" ЕАД да изпраща от името на последния уведомления до абонатите,
с които да ги уведомява за развалянето на сключените с тях договори, респ. за
настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по тях, както и да ги
покани да изпълнят задълженията си (чл. 1, който изменя текста на последното
изречение на чл. 2.2.2 от договора за поръчителство ).
Съгласно уведомление по чл. 143 ЗЗД за намерение за
изпълнение на задължение, адресирано до ответника, от страна на ищеца като поръчител, последният не е уведомил М.Х.,
предвид и заявеното изрично от ищеца съгласно депозирано писмено становище в
настоящото производство с вх.№6954/24.6.19г., че „уведомлението е изпратено
чрез обикновена пратка, поради което не са налице данни дали е получено“.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Договорът за поръчителство не е съглашение между
длъжник и поръчител, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема
задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. Законът не изисква съгласие за длъжника за
поемане на поръчителство. В този смисъл е имал случай да се произнесе и ВКС с
Решение № 1647 от 3.12.1984 г. по гр. д. № 803/1984 г. на I г. о. и Решение №
351 от 12.06.1995 г. по гр. д. № 2635/1994 г. на V г. о. Облигационната връзка при договора за поръчителство
възниква с постигане на съгласие, при което поръчителят поема отговорността да
изпълни задължението на длъжника, а кредиторът го приема за поръчител, като
това съгласие между кредитор и поръчител следва да бъде писмено оформено.
Поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен и с
основание на поръчителя да обезпечи кредитора. Предметът на поръчителството е
идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен
характер и е функция на друго, главно правоотношение. Престацията е
предварително определена, известна и договорът е комутативен. Позовавайки се на
правната характеристика и същност на договора за поръчителство и доколкото не
съществува изрично законово ограничение върху задълженията, които могат да
бъдат обезпечени с поръчителство, то договор за поръчителство по см. на чл. 138 ЗЗД за бъдещ дълг е действителен, но в тежест на ищеца е да установи в процеса,
че между него, като поръчител и кредитора е постигнато изрично съгласие именно
за гарантиране на задължение от този вид и то към момента на сключване на
процесната сделка.
За да уважи съдът предявените искове, ищецът следва да
докаже на първо място наличието на валидно възникнало правоотношение между
ответника Х. и "Мобилтел" ЕАД по
цитирания Договор за продажба на изплащане, на второ място -
наличието на поръчителство от страна на ищеца спрямо задължения на абонати към "Мобилтел" ЕАД, в категорията
на които попада и ответника, а на трето място
- наличието на задължения (вкл. размер, основание, вид) на Х. към "Мобилтел" ЕАД, които ищецът е заплатил
в качеството му на поръчител.
По първото обстоятелство (валидно възникнало правоотношение между ответника и "Мобилтел" ЕАД по цитирания Договор за
продажба на изплащане не се спори между страните по делото.
По
отношение на наличието на сключен между ищеца и "Мобилтел" ЕАД
договор за поръчителство, по силата на който ищецът обезпечава изпълнението на
задължения на абонати със сключени договори за продажба на изплащане, действащ към датата на процесната сделка и към
датата на погасяване на задължението на ответника към
"Мобилтел" ЕАД, настоящата
съдебна инстанция прави извода, че от събраните по делото доказателства, липсват такива ищецът да е
уведомил ответника за плащането на дължимия от него остатък в
претендирания размер към "А1 България" ЕАД /с предишно наименование
"Мобилтел"/ по процесния Договор за продажба
на изплащане, каквото е изискването на чл. 143, ал. 2 от ЗЗД. Поради това, на осн. чл. 143, ал. 2 от ЗЗД, ищцовото дружество
е изгубило регресните си права спрямо
главния длъжник.
В тази
връзка посоченото в чл. 143 ЗЗД задължение на поръчителя да уведоми длъжника, / така посочва и ВКС в Решение № 229 от 10.09.2012 г. по гр.
д. № 452/2011 г. на ІV г. о. и Решение № 306 от 06.11.2014 Г. по гр. д. № 185/2014 г., г.к..,
IV г. о./ е за да узнае своевременно възраженията му, в противен
случай рискува да плати недължимо или в повече, а длъжникът, ако не знае за
извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора.
Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати
тези усложнения. Предвид тези съображения в практиката е наложено разбирането,
че неуведомяването на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за предявената
претенция срещу поръчителя, не погасява регресните му права при плащане на
задължението, а има за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на
длъжника и поражда вземане от кредитора за връщане на даденото, ако длъжникът е
платил или плати, както и ако той не дължи плащане по друга причина. Плащането извършено от страна на ищеца не може да бъде
противопоставено на ответника, по делото е безспорно установено, че същият не е
надлежно уведомен от ищеца за намерението му да изпълни дълга вместо него. Следователно длъжникът не дължи заплащането ѝ на поръчителя.
За пълнота следва да се посочи, че предявеният иск се
явява и недоказан. В хода на
производството не са ангажирани доказателства за изпълнението на уговорената скоринг
процедура по отношение на процесната сделка. Не е представена фактура, въз
основа на която се търси плащане и не са представени
доказателства за настъпването на твърдяната предсрочна изискуемост на процесното
задължение. Освен това съгласно Решение №
52/10.09.2010 г. по търг.д. № 63/2009 г. на ВКС " При отсъствие на
въведено от законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи на
обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да предхожда по
време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри,
индивидуализиращи главния дълг, който поръчителите обезпечават, следва да са
изрично посочени в сключената между последните и кредитора сделка, които при
паричен дълг са неговият размер." В случая доказателства в тази посока не са представени – не е приложено по
делото доказателство, от което да е видно какъв е размерът на непогасените задължения на ответника, гарантирани чрез поръчителство на ищеца
към МТЕЛ.
С оглед изложеното,
съдът намира исковата претенция за недоказана и съответно неоснователна.
Претенцията на ищеца, след
оставяне на исковата молба без движение с разпореждане на
съдията-докладчик за сумата в размер на 0,18 лв. /осемнадесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава, за периода от датата на
плащане на главницата от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1
България”ЕАД - 09.08.2018г. до датата на предявяване на заявлението на основание чл.410
от ГПК -26.09.2018г е оттеглена от
ищеца. С определение от 15.5.2019г.
производството по г.д.№321 по описа на РС- Димитровград за 2019 год. в частта за претендираната
мораторна лихва в размер на 0,18 лв.
/осемнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
датата на плащане на главницата от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД
на „А1 България”ЕАД - 09.08.2018г. до датата на
предявяване на заявлението на основание чл.410 от ГПК -26.09.2018г. е
прекратено.Определението в тази част не
е обжалвано в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен
съд-Хасково и е влезнало в сила, поради което в тази част относно установяване
на вземане за мораторна лихва в размер
на 0,18 лв. /осемнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за
периода от датата на плащане на главницата от заявителя „Състейнъбъл бизнес
солюшънс” АД на „А1 България”ЕАД - 09.08.2018г. до датата на
предявяване на заявлението на основание чл.410 от ГПК -26.09.2018г., присъдена в заповедното производство, не се предявява
искова претенция и тази част от заповедта не е предмет на настоящото дело. В
тази връзка Заповед за изпълнение № 831 от 2.10.18г. по ч.гр.дело №1528 по
описа на ДРС за 2018г., следва да бъде обезсилена в посочената част.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат само на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено
е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива
от 100 лева – платено адв. възнаграждение.В случая
възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника е неоснователно и следва да се остави
без уважение.Възнаграждението за един адвокат не превишава минималното такова,
съобразно изискванията на Наредба №1 от 9.7.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от „Състейнъбъл
бизнес солюшънс” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”България”, № 81, вх.Б, ет.1, представлявано от С. Х. Б. и Г.Н.П.против М.В.Х., ЕГН **********, с адрес: *** иск
за установяване дължимостта на сумата от 11.48/единадесет
лева и 48 ст./ представляваща незаплатена от М.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от 13.03.2017г., като сума
заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител на
„А1 България “ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от подаването на настоящото
заявление 01.10.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 831/02.10.2018 г.
по ч.гр.д. № 1528/2018 г. по описа на Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА „Състейнъбъл
бизнес солюшънс” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”България”, № 81, вх.Б, ет.1, представлявано от С. Х. Б. и Г.Н.П.,
да заплати на М.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 100/сто/ лева - разноски по делото.
ОБЕЗСИЛВА
заповед № 831 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 2.10.2018г. по ч.гр.дело № 1528 по описа на
ДРС за 2018г. В ЧАСТТА й за
разпореждане за заплащане на сумата от 0,18
лв. /осемнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 09.08.2018г. до 26.09.2018г.
Решението,
в частта, с която се обезсилва частично заповедта за изпълнение, има характер
на определение и подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от съобщението, с
частна жалба пред ХОС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: