О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 932 05.12.2018 година гр. Хасково
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети
въззивен състав
на …………пети
декември…..………… две хиляди и осемнадесета
година
в закрито
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО
ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря…………………………………………………….
И прокурора ……………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Петкова……………………………..
Въззивно частно гражданско дело № 750
по описа за 2018 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274 - 279 вр. чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба на В.Г.К. ***, подадена чрез упълномощен адвокат
Дияна Тодорова Пиличева от АК-Стара Загора.
Обжалва се Определение № 789 от
01.06.2018 година, постановено по гр.д. № 1763/2017 година по описа на РС-Хасково
за спиране производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до
влизане в сила на съдебен акт по гр.д. № 2683/2017 година по описа на
РС-Хасково.
Жалбоподателят
внася оплаквания за неправилност на обжалваното определение, изразяваща се в неговата
незаконосъобразност и необоснованост, както и за допуснати нарушения на
процесуалните правила. На първо място настоява, че атакуваният съдебен акт не
отговаря на изискванията по чл. 254 ал. 2 т. 1,2 и ГПК, а освен това е
немотивиран. На второ място жалбоподателката твърди нарушение на принципа за
равенството на страните в процеса. Не ѝ била предоставена възможност да
се запознае с исканията на ответника К., формулирани в молба от 09.02.2018
година, да вземе становище по тях, както и да упражни предоставените ѝ
права. По същество частната жалбоподателка настоява, че именно в делбеното
производство следва съдът да се произнесе – между кои лица и за кои имоти да се
извърши делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник. Следователно,
претенциите, заявени по гр.д. № 2683/2018 година на РС-Хасково следвано да
бъдат разгледани именно в делбения процес, още повече, че първото съдебно
заседание в делбеното дело все още не било проведено и съделителят К. имал
възможността да заяви своите възражения. Именно това обосновавало
основателността на искането за съединяването на делата. На следващо място,
предмет на исковете по гр.д. № 2683/2018 година били само три ниви, докато
предмет на делбеното производство били много повече имоти и при спиране на същото
останалите съделители били лишени от възможността да упражнят правото си на
делбата им. Жалбоподателката акцентува, че възражение по чл. 23 СК вече било
въведено от ответника К. по делото за делба при висящността му пред
РС-Казанлък. То не било прието за разглеждане, но определението подлежало на
отмяна по реда на чл. 253 ГПК. Освен това, били направени и други искания за
отмяна на актовете на съда: на определение, с което е било отказано приемане на
възражение на Г.М.К. за наличие на пълна трансформация на лично имущество на М.И.К.
в имотите, описани като пунктове 2,3 и 4 от исковата молба на В.К.; както и на
определение от 01.06.2018 година в частта, в която е оставено без уважение
искането на В.К. за съединяване на гр.д. №
1763/2017 година и гр.д. № 2683/2018 година на ХРС.
С тези и останалите доводи частната жалбоподателка
прави искане за отмяна на атакуваното определение за спиране производството по
делото и за връщане делото на РС-Хасково за продължаване на
съдопроизводствените действия. Претендира деловодни разноски за настоящото
производство.
Ответниците по частната жалба – Д.М.К., В.М.К. – Р. и Г.М.К.,
уведомени за жалбата, не подават отговор в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
твърденията на жалбоподателката, приема за установено от фактическа страна
следното:
Частната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима. Преценена по същество е основателна.
Производството по гр.д. №
190/2017 година на РС-Казанлък е образувано по искова молба от В.Г.К., с която
срещу Д.М.К., В.М.К.-Р. и Г.М.К. е предявен иск за делба на недвижими имоти,
останали им в наследство от М.К.. С определение № 149/26.01.2017 година в
делбената маса са включени: жилище в град Стара Загора и и 8 земеделски имота, - посочени в ИМ на В.К.; УПИ, ателие, етаж от
къща, кабинет, магазин, два склада, гараж – всички имоти в град Стара Загора,
ПИ № 227 ведно с постройките в село М., община Любимец, две ниви в землищата на
с. О. и с. Т., - посочени в отговора на исковата молба на Д.М.К.. С отговора на
исковата молба ответникът Г.М. е поискал включване в делбената маса на: втори
етаж от двуетажна жилищна сграда в град Стара Загора, ул. ****; ПИ № 227 в с. М.
(с твърдения за различни квоти). Тези имоти са били включени в делбената маса.
Освен това, с отговора на ИМ Г.К. е направил възражение за наличие на пълна
трансформация на лично имущество на М.И.К. в имотите, включени в делбената маса
по искане на ищцата (по пунктове 2, 3 и 4), а именно: нива от 3 дка в местността *** в землището на с. Т.,
община Опан; нива с площ 9,403 дка в местността ***, в землището на с. О.; нива
с площ 11,289 дка в местността ***, землището на с. О. С Определение № 149/ 26.01.2017 година по гр.д.
№ 190/2017 година на РС-Казанлък това възражение е преценено като недопустимо и
не е прието.
Ответникът Г.К. е депозирал
молба вх. № 4821/21.04.2017 година по гр.д. № 190/2017 година на РС-Казанлък и
е поискал спиране на производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК. Заявил е, че е завел иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 23 СК с предмет – установяване, че наследодателят М. К. е бил изключителен
собственик на три земеделски имота, предмет на процесната съдебна делба: нива от 3 дка в местността *** в землището на с. Т,
община Опан; нива с площ 9,403 дка в местността ***, в землището на с. О; нива
с площ 11,289 дка в местността ***, землището на с. О.
Образуваното делбено
производство е продължило по гр.д. № 1763/2017 година по описа на РС – Хасково.
С Определение № 1167/19.09.2017 година съдът е спрял производството по делото,
на исканото основание, до влизане в сила на съдебен акт по гр.д. № 2089/2017
година на ОС-Стара Загора, образувано по предявения от Г.К. иск с правно
основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 23 СК досежно описаните по-горе три
земеделски имота. С определение № 26/10.01.2018 година, постановено по
в.ч.гр.д. № 12/2018 година определението за спиране е отменено, като е прието,
че страните по делбеното производство и по предявения установителен иск не са
тъждествени, т.е. не на всички участници в съдебната делба ще бъде
противопоставимо решението по установителния иск с правно основание чл. 124 ал.
1 ГПК вр. чл. 23 СК.
Видно от молба вх. № 2785/09.02.2018 година и
приложенията към нея, ищецът по иска с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр.
чл. 23 СК Г.К. е насочил претенцията си и срещу другите две съделителки - Д.М.К. и В.М.К. – Р. и с това са уеднаквени
страните по съдебната делба, предмет на гр.д. № 1763/2017 година на РС-Хасково
и по гр.д. № 2683/2017 година на РС-Хасково (производно от гр.д. № 2089/2017
година на РС-Стара Загора). Поради това, с молба вх. № 2785/09.02.2018 година Г.К.
отново е поискал спиране на делбеното производство до решаване на
установителния иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 23 СК. С
определение № 389/19.03.2018 година, постановено по гр.д. № 1763/2017 година по
описа на РС-Хасково молбата за спиране на делото е уважена, като спирането е
постановено на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до влизане в законна сила на
съдебен акт по гр.д. № 2683/2017 година на РС-Хасково.
С определение № 431/31.05.2018
година по в.ч.гр.д. № 350/2018 година по описа на ХОС, последното определение е
отменено. ХОС е изложил съображения в смисъл, че преди да се произнесе по
искането на Г.К. за спиране на делбеното производство, районният съд е дължал
отговор на направеното от В.К. с молба вх. № искане за съединяване на гр.д. №
1763/2017 година и по гр.д. № 2683/2017 година – двете по описа на РС-Хасково.
С ново определение - № 789/01.06.2018 година
РС-Хасково е оставил без уважение искането на В.К. за съединяване на двете дела и едновременно с това е постановил
спиране на делбеното производство по гр.д. № 1763/2017 година до влизане в сила
на съдебен акт по гр.д. № 2683/2017 година. Именно това определение е предмет
на настоящата въззивна проверка.
С молба вх. № 12515/28.06.2018
година ищцата В.К. настоява за съединяването на делата с аргумент, че именно в
делбеното производство следва да се даде отговор относно съделителите, които да
участват в делбата и квотите им на собственост. Акцентува на това, че и по
двете дела досега не е проведено първото съдебно заседание по смисъла на ГПК.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
ХОС в настоящия си състав
счита, че първостепенният съд не е допуснал твърдените от частната
жалбоподателка съществени процесуални нарушения, които да опорочават атакувания
съдебен акт изцяло. Действително, възприетият от РС-Хасково начин на оформяне на определението е
непрецизен и не съответства на предвидените за определенията образци. Но не се
касае за такова нарушение, което да налага обезсилване или отмяна на акта на
самостоятелно основание. В достатъчно степен са изложени мотивите, поради които
РС е стигнал до извода, че не следва да бъдат съединени делбеното производство
и това по установителния иск, както и защо според РС-Хасково следва да бъде спряно
производството по съдебната делба. Процесуалният закон не предвижда размяна на
книжата с насрещната страна при депозирано искане за спиране производството по
делото. Поради това, като не е изпратил препис от молба вх. № 2785/09.02.2018
година на ищцата В.К., районният съд не е извършил твърдяното процесуално
нарушение.
Принципно правилно е възприетото от РС-Хасково становище, че
повдигнатият по гр.д. № 2683/2017 година спор с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 23 СК има значение за правилното решаване на иска за делба. В
конкретния казус, обаче, спирането на производството по гр.д. № 1763/2017
година на РС-Хасково ще доведе до ненужно забавяне разглеждането и приключването
на делбеното производство, което може и следва да се преодолее посредством
исканото от ищцата съединяване на делата. ХОС няма правомощия да ревизира,
респективно да отмени необжалваемото в тази част (относно отказа на ХРС да
съедини гр.д. № 1763/2017 година и гр.д. № 2683/2017 година) определение № 789/01.06.2018
година. Но доколкото този въпрос е обуславящ решението – дали да бъде спряно
делбеното производство, следва да се каже, че съдът в настоящия си състав не
съзира пречки делбеният иск и този за установяване на трансформацията по чл. 23 СК да бъдат разгледани едновременно, в първата фаза на делбата. Първото съдебно
заседание по гр.д. № 1763/2017 година на ХРС все още не е проведено, което
означава, че страните ще разполагат с всички предвидени в ГПК средства за
защита и преклузиите не са настъпили. Съединяването на делата не само няма да
накърни правата на страните, но и същото очевидно е желано както от ищцата В.К.,
така и от ответника Г.К.. Тук не следва да се забравя, че първоначално
ответникът К. е въвел възражение по чл. 23 СК именно в делбеното производство,
т.е. и неговата цел е била – тази му претенция да бъде разгледана в
производството по съдебна делба. Последното е особено исково производство, като
с решение по чл. 344 ГПК по допускане на делбата съдът се произнася именно по
въпросите – кои имоти да бъдат включени в делбената маса, между кои лица да се
допусне делбата и при какви квоти да бъде извършена. Респективно, отнесено към
конкретния казус – каква е частта на всеки от сънаследниците, получена по
наследствено правоприемство, и то за всеки имот поотделно. Така че, делбеният
съд така или иначе ще дължи отговор по всички тези въпроси, за всички посочени
от страните имоти и разглеждането на предявения иск по чл. 124 ал. 1 ГПК вр.
чл. 23 СК няма да затрудни делбения съд.
ХОС в настоящия си състав намира за основателен и довода на частната
жалбоподателка за това, че спирането на цялото делбено производство ще даде
съществено отражение върху правото им да реализират делба на останалото
наследствено имущество по съдебен ред. Предявеният в отделно производство
установителен иск на Г.К. има за предмет три земеделски имота, които на фона на
останалото поделяемо имущество се явяват една малка част от наследствената
маса. Липсва всякаква логика – и житейска и правна, повдигнат спор относно
размера на дела, който е допустим в делбеното производство с оглед разпоредбата
на чл. 342 ГПК и касае една малка част от посочени за включване в
наследствената маса имоти, да спира развитието на цялото делбено производство.
Ето защо, с оглед процесуална допустимост и за процесуална икономия, делото с
предмет предявен от Г.К. установителен иск следва да бъде съединено с делбеното
производство, така че да се получи едновременен отговор за всички имоти, всички
съделители и техни квоти за участие в делбата.
Поради
гореизложените съображения атакуваното определение се явява неправилно и следва
да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на ХРС за продължаване на
съдопроизводствените действия и нова преценка на основателността на направено
от В.К. искане за съединяване на гр.д. № 1763/2017 година и 2683/2018 година –
двете на РС-Хасково. Атакуваното определение в тази част не формира СПН и няма
пречки за пререшаването му.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ Определение №
789/01.06.2018 година, постановено по гр.д. № 1763/2017 година по описа на
РС-Хасково за спиране производството по същото дело до влизане в сила на акт по
гр.д. № 2683/2017 година на РС-Хасково.
Връща гр.д. № 1763/2017 година
по описа на РС-Хасково за предприемане на съответните процесуални действия.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/