Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 14.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на 14 октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Коюмджиева ч.гр.д.№ 2747 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.П.Г., като длъжник по изп.д. № 1454/2018г. по описа на ДСИ при СРС срещу постановлението
за разноските, обективирано в поканата за доброволно предаване на дете изх. №
32747 от 30.11.2018г. Твърди, че в случая претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение не му се дължи, тъй като с поведението си не е станала
причина за образуване на изпълнителното дело. Заявява, че не е възпрепятствала
контактите помежду им. Излага доводи за пълна недължимост на разноските по
изпълнителното дело.
Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436,
ал.3 ГПК
излага становище за неоснователност на частната жалба.
ЧСИ, в
изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, сочи,
че жалбата е основателна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият
съд намира за установено следното:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, тя е частично основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № № 1454/2018г.
по описа на ДСИ при СРС, е образувано въз
основа на молба от 26.11.2018 г. на А.Г.Г., чрез адв. Г.Ф., към която е
приложен изпълнителен лист от 19.11.2018г., издаден по гр. дело № 27084/2016г. по
описа на СРС, съгласно който на бащата А.Г.Г. са определени лични контакти с роденото
от брака дете А.А.Г., подробно описани. С молбата за образуване на делото е
представен и договор за правна защита и съдействие, съгласно който страните
договорили възнаграждение в размер на 300 лева, като е посочено, че същото е
платено в брой.
До
длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на същия на 13.12.2018г. В същата, като задължение, са вписани 324 лв. разноски
по изпълнителното дело. На 17.12.2018г. длъжникът
по изпълнителното дело е депозирало възражение пред съдебния изпълнител по
отношение на разноските в размер на 324 лева, като твърди, че не се дължат, тъй
като с поведението си не е станала повод за образуване на делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С
влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В
чл. 435 от ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично кои действия
на съдебния изпълнител може да се
обжалват по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл.
435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е
предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които
длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба
даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които
страната по делото счита, че са незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно
чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за извършеното
действие.
Съдът
намира, че за разликата от исковото производство, в изпълнителното дело
отговорността за разноски се преценява с оглед разпоредбата на чл.79 от ГПК.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, а по силата на ал. 2 – когато таксите по изпълнението не са внесени
от взискателя, се събират от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл. 79,
ал.1 от ГПК в следните случаи, а именно когато делото се прекрати, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, ако
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, и
т.3 – ако разноските са за изпълнителни способи, които не са приложени. Следва да се отбележи, че хипотезата на чл.
78, ал.2 от ГПК относно разноските е приложима в исковото производство, а за
изпълнителното такова е налице специалната норма на чл. 79 от ГПК, която не
обуславя отговорността за разноски с оглед причините и поводът за образуване на
изпълнителното дело, а с оглед факта дали дължимата по изпълнителният лист сума
е платена преди или след образуване на изпълнителното дело. Съдебният
изпълнител е обвързан от изпълнителния лист, който той няма право да преценява
до евентуалното му обезсилване от издалия го съд или друга инстанция, а по
делото не се твърди и не се установява да е налице такава хипотеза. Предвид
горното не е налице основание същият да бъде освободен от разноски и те да
бъдат възложени на взискателя, тъй като регламентацията на чл. 79 от ГПК
предпоставя за да не бъде ангажиран длъжника за разноски, не да се преценява
дали е дал повод или не за образуване на изпълнителното дело, тъй като имаме
изпълнителен титул, а дали влязлото в сила решение се изпълнява. Доводите на
жалбоподателя, че не дължи разноски, а такива следва да бъдат възложени в
тежест на взискателя, са изцяло неоснователни.
По
отношение на размера на разноските, в случая взискателя е представляван от
адвокат, за който е представено пълномощно, както и договор за правна помощ, по
който заплатеното възнаграждение е 300 лв. В случая се касае за изпълнително
дело, образувано след последните изменения на Наредба № 1/2004г. и съгласно
приложимата редакция на чл. 10 от същата, дело възнаграждението е: по т.1 за
образуване на изпълнително дело - 200 лв. Следователно минималното адвокатско
възнаграждение по процесното изпълнително дело е 200 лв., това е размерът на
дължимото минимално адвокатско възнаграждение по процесното изпълнително дело,
а то не може да бъде намалено до сума под минимума, поради което жалбата е
частично основателна и приетото адвокатско възнаграждение на взискателя следва
да бъде намалено от 300 лв. на сумата от 2000 лв.
От
материалите по изпълнителното дело безспорно се установи, че са извършени
следните действия от съдебния изпълнител, а именно: образуване на
изпълнителното дело, връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника по
изпълнителното дело. За така извършените действия от страна на съдебния
изпълнител се дължат следните такси: за образуване на изпълнителното дело се
дължи такса 20 лв. (двадесет лева) – чл. 1 от ТТР към ЗЧСИ. Или дължимите се в
настоящия случай обикновени такси съобразно извършените от съдебния изпълнител
действия възлизат в общ размер на 24 лв.с вкл. ДДС.
Предвид
горното жалбата е частично основателна досежно размера на приетото адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде намалено със сумата от 100 лв., а именно
на 200 лв., а в останалата част се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба, подадена с вх.№ 26488/26.02.2019г.
от длъжника по изпълнителното дело М.П.Г., постановлението за разноските,
обективирано в поканата за доброволно предаване на дете изх. № 32747 от
30.11.2018г., като НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 от ГПК адвокатското
възнаграждение на взискателя А.Г.Г. от сумата от 300 лв. на сумата от 200 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ уважение жалбата в останалата й част.
Решението
съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.