Р Е Ш
Е Н И Е № 91
гр.Кюстендил 26.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, в публично заседание,
проведено на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР БАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
БОГДАНОВА ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при участието на секретаря
Любка Николова, като разгледа докладваното от съдия Милена Богданова гр.д.№274
по описа за 2017 г. на КнОС, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от РПК „*****“, със
седалище и адрес на управление: гр.Сапарева баня,
ул. “***“ №***, представлявана от председателя Е.Г.Т.
против Решение от 01.03.2017г., постановено по гр. д. №397/2016 г. по описа на
Районен съд Дупница.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен като неоснователен
предявения от РПК „*****” гр.Сапарева
баня, ул.“ ***“
№*** по чл.108 ЗС срещу ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД,
гр.София, ул. “***“
№*** за предаване на владението върху самостоятелен обект в сграда, представляващ Магазин за хранителни стоки,
построена в ПИ с идент.№*** по КК на гр.Сапарева баня, състоящ
се от три обекта единия от които е процесния самостоятелен обект с иднет.№ *** с площ 46 кв.м.
Отменил е
констативен НА № ***, Т ***, рег.№ ***,
н.д.267/07г, издаден в полза на РПК ***** гр.Сапарева баня, касаещ собственост
върху обект с идент. №3.
Осъдил е
РПК „*****“ гр. Сапарева баня да
заплати на ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД 300лв. деловодни разноски.
Въззивникът РПК „*****“ гр.Сапарева
баня обжалва съдебното решение на районната инстанция изцяло. Изразява
становище, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при
съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Прави се оплакване, че съдът е коментирал само доказателствата, представени от
ответника и е кредитирал показанията на неговия свидетел. Не били взети в
предвид констатациите на вещото лице, че трафопоста, офиса и намиращото се под
него на кота -3.00 складово помещение са отделни помещения. Развиват се доводи
в тази насока. Счита, че не е доказано, че ответникът е владял повече от 20 години
процесните помещения.
Въззивникът сочи, че ответното
дружество не е представило никакви строителни книжа и документи за собственост
за трафопоста, с което обосновава интереса си да поиска във въззивното
производство нови доказателства, включително и назначаване на експертиза със
задача да изследва регулационната история на ПИ с идентиф.*** върху който е
построена сградата, както и за това идентична ли е сградата, построена през
1978г. с тази, за която е учредено право на пристрояване и надстрояване и кога
е нанесена първоначално сградата по плана на гр.Сапарева баня, както и кога за
първи път е нанесен вградения в сградата трафопост по плана на Сапарева баня.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е допуснал допълнителна задача на
вещото лице. Въззивникът обосновава искането си за събиране на нови
доказателства с обстоятелството, че след постановяване на решението бил
уведомен за това, кой е бил бившия собственик на земята, върху която е построена
сградата. Тогава им били предоставени писмени доказателства от бившите
собственици, които доказателства иска да бъдат приети. Иска
се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск, а в
случай, че се приеме, че ответника е собственик на вградения в сградата на РПК
„*****“ трафопост, то да бъде отменено решението само в частта, касаеща
помещението, ползващо се като офис и това, което се ползва като склад на кота
-3.00м. и да бъде уважен иска по отношение на тези помещения.
По реда на чл. 263 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от страна на ответника по същата ЧЕЗ Разпределение
България АД. Намира за неоснователни възраженията срещу правилността на
решението на РС Дупница. Посочва се, че жалбата е неоснователна. Изразява се
позиция за оставянето й без уважение. Сочи, че първоинсатнционния съд е
допуснал и събрал всички доказателствени искания на страните. Твърди се, че
атакуваното решение на ДРС е правилно и законосъобразно, постановено при точно
спазване на материалния и процесуален закон и моли да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Възразява срещу допускането на представените
с въззивната жарба писмени доказателства и направени доказателствени искания,
като мотивират, че това не са нововъзникнали, новонастъпили или новоузнати
доказателства.
С определение от 03.01.2018 г. въззивния
съд е оставил без уважение искането за събиране на доказателства във въззивното
производство, преценявайки го като преклудирано. С уточнителна молба от
08.12.2017 г. е отстранена нередовност по депозираната искова молба, чрез
конкретизиране на нейния петитум.
С оглед извършената от съда служебна проверка настоящият
съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на обжалваното съдебното решение, съдът, след преценка на събраните
от първа инстанция доказателства приема решението на ДнРС за правилно в частта,
с която е отхвърлен като неоснователен предявения от РПК „*****” гр.Сапарева
баня, ул.“ ***“ №*** по чл.108 ЗС срещу ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД, гр.София, ул.
“***“ №***за предаване на владението върху самостоятелен обект в сграда,
представляващ Магазин за хранителни стоки, построена в ПИ с
идент.№ *** по КК на гр.Сапарева баня, състоящ се от три обекта
единия от които е процесния самостоятелен обект с иднет.№
65365.602.118.1.3 с площ 46 кв.м. и потвърждава
решението в тази му част. Направените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като
въззивният съд след подробно обсъждане на събраните в производството
доказателства, достига до правни и фактически изводи, които водят до извод за
неоснователност на предявени иск с правно основание чл.108 ЗС. В частта, с
която ДнРС е отменил констативен НА № ***, Т ***, рег.№***, н.д.267/07г, издаден в полза на РПК ***** гр.Сапарева баня, касаещ
собственост върху обект с идент. №3 решението е неправилно и подлежи на отмяна.
За
да се произнесе, Кюстендилският окръжен съд взе
предвид следното.
Производството пред Районен съд гр. Дупница е образувано
по искова молба, подадена от РПК „*****”, гр.Сапарева баня, ул.“***“ №*** по силата на която е предявен иск по чл.108 ЗС срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД гр.София ул.“ ***“ №*** с искане да бъде признат ищеца за собственик на самостоятелен обект от
сграда с идентификатор ***, състоящ се от офис и
трафопост и със съседи: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** и да бъде осъден
ответника да предаде на ищеца владението върху имотите. В исковата молба се
излагат твърдения, че ищеца е собственик на сграда „Магазин за хранителни
стоки”, построена в ПИ идент. №
65365.602.118 по КК на гр.Сапарева баня, състоящ се от три обекта, единия от
които се ползва без основание от ответника. Същият е самостоятелен обект с
иднет. № ***. Многократно ответника бил канен да сключи с РПК ***** договор за наем за
обекта или да го освободи.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД
гр.София ул.“ ***“ №*** оспорва иска. Твърди, че ползва собствен недвижим имот, представляващ
площадков енергиен обект по смисъла на §1, т.23 и т.41 от ДР на Закона за
енергетиката, а именно трафопост, при който поради денивелацията на имота, в
който е изграден, е обособено второ ниво за административни нужди. Сочи се, че
трафопоста бил въведен в експлоатация през 1958г. с наименование „Сапарева баня
– център“. Същия бил собственост на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД по силата на правоприемство и е притежаван от
дружеството в съответствие с предмета му на дейност. Трафопоста, видно от АДС
№26/03.07.1991г. бил държавна собственост по силата на чл.2, ал.1 от Закона за
електрофикацията от 1948 г. /отм./ впоследствие през 1991 преминал в
собственост на НЕК ЕАД, като собствеността била трансформирана от държавна в
частна. Ответникът като купувач на Електроразпределение го е придобил в своите
активи. Същият го владеел повече от 10 години.
По делото с оглед приетите доказателства, се установява
следната фактическа обстановка:
Видно от НА №***, том ***, рег. № ***, нот. дело №267 от 2007 г. РПК ***** е призната за изключителен собственик
на основание продажба право на строеж и извършено строителство на пристрояване
с площ от 40.00 кв. м. и надстрояване с площ от 134 кв.м., ведно със законно
построена едноетажна масивна сграда с предназначение „Магазин за хранителни
стоки“, към която спада и процесния имот с идентификатор .№
65365.602.118.1.3 с площ 46 кв.м.
По делото е приложена Схема на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 65365.602.118.1.3, от която е видно, че обекта е с
площ от 46.00 кв.м. и се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № ***, като собственик е записан РПК *****.
С договор от 20.04.2007г. Община Сапарева баня е
прехвърлила на РПК ***** вещно право на строеж, както следва: пристрояване с
площ от 40.00 кв. м. и надстрояване с площ от 134 кв.м., към законно
построената едноетажна масивна сграда с предназначение „Магазин за хранителни
стоки“ със застроена площ от 90 кв.м., собственост на РПК *****, построена в
урегулиран поземлен имот, представляващ парцел LXXIX – 2835, кв.74 по плана на гр. Сапарева баня, целия с площ от 471 кв.м.,
съгласно ПУП, одобрен със Заповед №75/07.03.2005 г. и №417/09.11.2006 г. на
Кмета на гр. Сапарева баня.
По делото е приложен протокол от 26.12.1978 г. на
Приемателна комисия за приемане и въвеждане в експлоатация на обект „Павилион“
гр. Сапарева баня.
Приложени са и уведомителни писма от РПК ***** до
ответника „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД
първото датиращо от 2007 г. с искане да бъде освободено собственото на
РПК ***** помещение, представляващо Склад на Магазин за хранителни стоки със
застроена площ от 90 кв.м., находящ се в гр. Сапарева баня, УПИ №2835, за който
е отреден парцел LXXIX в кв.74 по действащия регулационен
план на гр. Сапарева баня.
Ответникът по иска „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД е лицензирано дружество за разпределение на
електрическа енергия, видно от приложена към делото Лицензия
№Л-135-07/13.08.2004 г.
По силата на Разпореждане №46 на Министерския съвет от 07
ноември 1991г. е образувано еднолично търговски дружество с държавно имущество
„Национална електрическа компания“ ЕАД, като същото е регистрирано като
търговско дружество с решение от 28.12.1991 г. на СГС, фирмено отделение.
Със заповед №Дв – 143-А от 24.04.2000г. на Председателя
на Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси НЕК ЕАД е преобразувано
чрез отделяне на „Енергоразпределение –
София – област“ ЕАД, в последствие е преобразувано в „Енергоразпределение –
Столично“ АД, което впоследствие с решение №21 от 29.01.2008 г. на СГС, фирмено
отделение е преименувано на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД.
По делото е приложен Акт за държавна собственост №26 от
03.07.1991г., от който е видно, че като държавна собственост е записан трафопост – вграден, застроен през
1958 г., едноетажен. Отбелязано е, че имота е преотстъпен за оперативно управление
на държавна организация, както и че върху имота е отстъпено право на ползване
на кооперативна или обществена организация. Имота по АДС е с местонахождение
гр. Сапарева баня, център.
От Счетоводна справка на
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД е
видно, че имота „Сграда ТП /трафопост/ Сапарева баня – Център“ е включен в
баланса на дружеството – ответник по иска.
За
изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е назначил
съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението
на вещото лице е,
че на място самостоятелен обект с идентификатор № *** не съществува като един обект, като предназначението на обекта е:
инфрастуктурен обект в сграда с помещение, което се ползва от ответника за офис
на кота 0.00 и част от трафопоста на кота -3.20 м., тъй като трафопоста е с
височина 5.10 м. офиса и трафопоста са със самостоятелни входове. До трафопоста
на кота -3.20 м. има склад със застроена площ от 45 кв.м., който се ползва от
ответника и се намира под офиса и част от магазина /самостоятелен обект с
идентификатор № 65365.602.118.1.1./ със светла височина 3.00 м. и самостоятелен
вход към дворното място.
За изясняване на делото от фактическа страна ДнРС
е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.П.и Н.Т. Свидетелката П.установява, че от 40 години работи в
РПК ***** и там винаги е имало трафопост на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД,
като предполага, че същия е построен от кооперацията през 1976 г. сочи, че
процесния обект се ползва от ответника повече от 5 – 6 год. без наемен договор.
Същия твърдял, че трафопоста е
негова собственост и отказвал да освободи помещението. Свидетелят Тръмбев от
своя страна твърди, че като служител на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД
ползвали сграда в РПК ***** за складово помещение и офис. Точно от кога не
знае, но твърди, че той самия е служител от 15 години, а от колеги знаел, че
имота се ползва повече от 20 години. Незнаел РПК ***** да има наемни претенции
към дружеството. Сочи, че от помещенията освен служителите на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД друг нямал
ключ и респективно достъп до помещенията. През 2011г. дружеството правило
основен ремонт на помещенията. Не знае кога точно е изграден трафопоста, но сочи,
че е един от най-старите в гр.Сапарева баня.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното.
Спорното
материално субективно право, което се претендира от ищеца и е предмет на
образуваното производство, въз основа на обстоятелствата, изложени в подадената
искова молба и отправеното искане, районният съд правилно е квалифицирал като
иск по чл.108 ЗС, т.е. претенцията е за защита на субективното вещно право на
собственост, включващо в съдържанието си правомощието да се иска предаване на
вещта от лицето, което я владее без основание.
Правилно
първоинстанционния съд от събраните в хода на производството доказателства е
установил неоснователност на иска с правно основание чл.108 ЗС.
Съгласно
чл.88, ал.1 от Закона за енергетиката разпределението на електрическа енергия и
експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори
на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена
територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия
за съответната територия. Към тези електроразпределителни мрежи попада и
трафопоста. По делото не е спорно, че ответника „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД
е лицензирано дружество за разпределение на електрическа енергия. По делото е установено,
че сградата, в която се намира „Магазин за хранителни стоки“ на РПК ***** е
строена на няколко етапа, като още при първоначалното застрояване е изграден
трафопост „ Сапарева баня – Център“ още през 1958 год., видно от Акт за
държавна собственост №26/1991г. Изложения от въззивникът довод, че трафопоста е
построен едва през 1978г. не е доказан от събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства. От представеният от ищеца Протокол акт 16 е
видно, че се приема и въвежда в експлоатация обект „Павилион“ гр. Сапарева
баня, но не е трафопост. Самата св. П.от своя страна установява, че работи в
ищцовата кооперация от 40 години и там винаги е имало трафопост. В тази насока
са и показанията на св. Т.
По изложените
по-горе съображения за несъстоятелен се приема довода на въззивника, че трафопоста
като сграда, не попада в приложното поле на чл.2, ал.1 от Закона за
електрофикацията /отм./. Съгласно тази разпоредба енергийните източници и
всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както
и електропромишлеността, са държавна собственост. Именно чл.88 от Закона за
енергетиката нормира този спорен въпрос, като установява, че елетропреносните
мрежи са собственост на лицензирани за извършване на разпределение на
електрическа енергия дружества, каквото е ответното.
По делото е
безспорно установено, че от 1991г. процесният трафопост е преминал в
собственост на „Национална електрическа компания“ ЕАД, впоследствие на
„Енергоразпределение – София – област“ ЕАД, „Енергоразпределение – Столично“
АД, което е преименувано на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД.
Установено е
също така, че освен трафопоста ответното дружество ползва и прилежащи към него
складово помещение и офис. Самостоятелния обект с идентификатор *** със застроена площ от 46 кв.м.,
съгласно съдебно – техническата експертиза, включва помещението, което се
ползва за офис от ответника на същото ниво – кота 0.00 м. и трафопоста, който е
на кота -3.00 м., т.е. това са два самостоятелни обекта. Установява се също
така, че под офиса и част от магазина има складово помещение, ползващо се чрез
самостоятелен вход откъм дворното място от ответника със застроена площ от 45
кв.м. на кота -3.00 м. Ответното дружество се позовава на изтекла в негова
полза придобивна давност върху трафопоста и прилежащите към него офис и
складово помещение. Събраните по делото гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелите П. и Т. са изцяло в подкрепа на становището, изразено от
ответното дружество, че владее и ползва процесния имот повече от 10 г.
необезпокоявано. Свидетелката П. установява, че „от 40 години работи в РПК *****
и там винаги е имало трафопост на ЧЕЗ Разпределение, те казват, че си е тяхно“.
Св. Т. от своя страна установява, че помещението се ползва повече от 20 години
от ответното дружество, както и че от помещенията освен служителите на ЧЕЗ
Разпределение друг няма ключ и достъп до тях.
Според чл.116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност съгласно чл.84
ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване
на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива в случая не са
установени, а други действия, вън от ограничително посочените - като устни,
писмени, нотариални; фактическите смущения на владението, извършвани от
собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест
месеца, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност.
В случая
ответното дружество чрез своите праводатели е упражнявало фактическа власт
върху процесния трафопост и прилежащите му складово помещение и офис за срок
повече от 20 години, като към момента на владението анимуса е налице, доколкото владението е
продължило е продължило спокойно, несъмнено, непрекъснато и явно до момента на
предявяване на настоящия иск. По делото
не се събраха доказателства, установяващи наличието на действия от страна на
невладеещия съсобственик, отблъскващи неговото владение. Владението на
невладеещия съсобственик се счита отблъснато, когато с действията си владеещия
съсобственик, го отблъсква и препятства да упражнява правото си на собственост.
Такива действия могат да бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия него
и пред трети лица, че владее за себе си както и други, които изключват
недвусмислено властта върху вещта. Изпратените писма – покани не са действия,
които да са в състояния да отблъснат владението. В настоящия случай безспорно се установява,
че „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД е владяло имота като своя собственост.
Дружеството е упражнявало фактическа власт върху процесния имот, манифестирало
е спрямо ищеца намерение да свои имота, което е съществения елемент от
предвиденото в чл.79 ЗС придобивно основание.
Към момента
на предявяване на настоящи иск безспорно в полза на ответното дружество е
изтекъл законоустановеният давностен срок
по чл.79 ЗС. Осъществен е и субективният елемент от фактическия състав
на чл. 79, ал. 1 ЗС, както бе отразено,
като това намерение за своене е достигнало до знанието на ищцовата кооперация.
Ответника е придобил на това оригинерно основание правото на собственост върху
спорната част от имота – трафопоста и прилежащите му складово и офис помещение,
поради което към датата на предявяване на иска същия се легитимира като
собственик на спрония имот, поради което предявеният иск по чл.108 ЗС е
неоснователен, което е основание да бъде отхвърлен, до какъвто краен извод е
достигнал и районния съд.
Като
последица от неоснователността на иска по чл.108 ЗС ДнРС е отменил констативен
НА № ***,
Т ***, рег.№*** н.д.267/07г, издаден в полза на РПК *****
гр.Сапарева баня, касаещ собственост върху обект с идент. №3. В тази част
решението на районния съд е неправилно, доколкото разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК гласи, че при уважаване на иска за разрешаване на гражданския спор относно
правата върху спорния имот, издадения акт се отменя или изменя. В случая иска с
правно основание чл.108 ЗС е отхвърлен като неоснователен, с оглед на което не
следва да се прилага разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК.
По изложените
съображения и при съвпадане на крайните изводи на първата и въззивната инстанция, атакуваното в настоящото
производство решение следва да бъде потвърдено като правилно в
частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от РПК „*****”
гр.Сапарева баня, ул.“ ***“ №*** по чл.108 ЗС срещу ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД, гр.София, ул.
“***“ №*** за предаване на владението върху самостоятелен обект в сграда, представляващ
Магазин за хранителни стоки, построена в
ПИ с идент.№ *** по КК на гр.Сапарева баня, състоящ се от три обекта единия от които е
процесния самостоятелен обект с иднет.№ *** с площ 46 кв.м. и потвърждава
решението в тази му част. В частта, с която ДнРС е отменил констативен НА № 86, Т ІІ, рег.№4253,
н.д.267/07г, издаден в полза на РПК ***** гр.Сапарева баня, касаещ собственост
върху обект с идент. №3 решението е неправилно и подлежи на отмяна..
По
разноските.
С
оглед изхода от делото пред въззивната инстанция на въззиваемата
страна следва
да бъдат присъдени сторените по делото разноски пред въззивния съд
в размер на 20 лева такса за съдебно удостоверение и 400 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от
01.03.2017г., постановено по гр. д. №397/2016 г. по описа на Районен съд
Дупница, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от РПК „*****”
гр.Сапарева баня, ул.“***“ №*** по чл.108 ЗС срещу ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД, гр.София, ул.
“***“ №***за предаване на владението върху самостоятелен обект в сграда,
представляващ Магазин за хранителни стоки, построена в ПИ с
идент.№ *** по КК на гр.Сапарева баня, състоящ се от три обекта
единия от които е процесния самостоятелен обект с иднет.№ *** идентичен със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** с площ 46 кв.м.
ОТМЕНЯ Решение от 01.03.2017г., постановено по гр. д.
№397/2016 г. по описа на Районен съд Дупница, в частта, с която е отменен
констативен НА № ***, Т ***І, рег.№***, н.д.267/07г, издаден в полза на РПК ***** гр.Сапарева баня, касаещ
собственост върху обект с идент. №3.
ОСЪЖДА
РПК *****, гр.Сапарева баня, ул.“ ***“ №*** да заплати на ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ АД гр.София, ул. “***“ №*** 420 лв. деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.