РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Тутракан, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20243430100054 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на „Е. м. з.“
ЕАД с ЕИК *** срещу В. И. Р. с ЕГН **********.
Касае се за установителен иск по реда на чл. 422 ГПК във връзка с
издадената по ч.гр.д.№ 312/2023 на ТнРС Заповед № 138/27.06.2023 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по
посочения от ищеца адрес на ответника в гр. Тутракан, който съвпада с
регистрирания му настоящ и постоянен адрес – чл. 113 ГПК, и от цената на
иска, която е 1272,07 лева.
Ищецът „ЕРМ запад“ излага подробни доводи в исковата си молба,
като твърди, че предоставя електрическа енергия в процесния апартамент в
*** въз основа на правоотношение, възникнало от договор с ответника
отпреди 2007 г. (според уточнителната молба вх.№ 3938/18.09.2023). При
проверка на 22.08.2022 г. установили неправомерна манипулация върху
електромера, от която последвало начисляване на сумата от 1199,50 лева във
фактура № 3432112/24.08.2022. Моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
Ответникът В. Р. оспорва иска. Твърди: че не е потребявал услугите на
„ЕРМ з.“ ЕАД в периода 23.05.2022-22.08.2022; не е уведомен за проверката
на електромера на 22.08.2022 г.; не е получил писмо изх.№
1
**********/24.08.2022 и фактура № 3432112/24.08.2022. Набляга на факта, че
е обитавал въпросния апартамент в периода от 1992 до юли 2007 г., тъй като
същият бил ведомствен на „М. Б. д.". Обръща внимание, че в констативния
протокол е записано, че обитател на апартамента и присъстващ на проверката
е друго лице – Р. И. С., а не В. Р.. Излага подробни съображения от правно
естество за незаконосъобразност на извършената корекция в сметката за ток.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват.
Правят неотносими към указаната им доказателствена тежест искания.
Считат, че делото не е изяснено от фактическа страна.
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
Правната квалификация на иска е по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ във вр. 4, ал. 2 или чл. 5, ал. 1 от ОУ
на „Чез р. Б.“ АД сега с фирма „ЕРМ з.“ ЕАД.
От значение за делото е периода 23.05.2022-22.08.2022, за който се
отнасят преизчислените количества ел.енергия, съгласно фактура №
3432112/24.08.2022 г. Към този период е действал Законът за енергетиката с
редакция към ДВ – бр. 9 от 1.02.2022 г., в сила от 1.02.2022 г. Неговият чл. 92
гласи, че страни по сделките с ел.енергия са, освен всички други, крайните
снабдители и крайните клиенти. Член 97, т. 4 казва, че по регулирани цени се
сключват сделки с ел.енергия между крайните снабдители и битови крайни
клиенти – за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на
ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗЕ, крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, които
задължително съдържат срок на договора и права и задължения на страните
по договора.
Представените по делото Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на „Чез разпределение България“ АД в чл. 4
посочват, че страни по същите са 1. „Е. м. З.“ АД и 2. собственикът или
титулярят на вещното право на ползване на обект, който е присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство и е
приел общите условия за продажба на крайния снабдител или има договор за
продажба на електрическа енергия с друг доставчик, наричано за краткост
„КЛИЕНТ“. По изключение, изведено от чл. 5, правата и задълженията на
КЛИЕНТ-а може временно да упражнява и друго лице при условие, че
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота е
представил изрично писмено съгласие. В Раздел IV са описани редът и
условията за встъпване в договорни отношения. Впечатление на съда прави не
толкова изискването за писмено заявление, а липсата на изискване за
сключването на писмен договор, ако заявлението бъде одобрено. Все пак
съдът приема, че ако е налице писмено заявление по чл. 15 от ОУ и липса на
отказ по чл. 17, ал. 2 от ОУ, щом няма изискване за форма за действителност,
значи такова правоотношение ще да е валидно възникнало на база
неформален договор. Липсата на форма обаче не означава невъзможност за
2
доказване с писмени доказателствени средства. Както съдът посочи, такова
би могло да е заявлението на кандидат КЛИЕНТ-а.
Съгласно Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на
III Г.О. на ВКС, което се позовава на ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/
2017 г. ОСГК на ВКС, длъжникът на цената за потребена електрическа
енергия, независимо дали е битов или небитов клиент, е собственикът на
електроснабдения имот или носителят на вещно право на ползване, или трето
лице, което е сключило договор с крайния доставчик на ел.енергия.
Според съда, както ОУ, така и законовите разпоредби, а и решенията на
ВКС са в един и същи смисъл. Трите хипотези се прилагат в условията на
„каскадно“ изключване. Наличието на договор, по силата на който
електроснабдителното дружество продава ел.енергия на третото лице
(КЛИЕНТ), което нито е собственик, нито е носител на вещно право на
собственост върху електроснабдения обект, е достатъчно да го легитимира
като длъжник за цената на консумираната ел.енергия. При липсата на договор
с трето за собствеността лице, материално легитимираният ответник по иск за
неплатена цена ще е носителят на вещното право на ползване, ако такова
право е учредено. И едва при липса на договор с трето лице и липса на
учредено вещно право на ползване, длъжникът би бил собственикът на обекта
към момента на консумацията на ел.енергия.
Понеже ищцовото дружество изрично, след дадени указания в тази
насока, се позовава на наличен договор, съдът не изследва собствеността и
нейните вещни ограничения върху електроснабдения обект.
Въпреки указаната доказателствена тежест ищецът не успя да докаже
твърдението си, че е в договорни отношения с ответника. Представената
писмена справка от трето за делото лице – „Е. П.“ АД (на л. 58 от гр.д.№
462023 ТнРС) не е нищо повече от повтаряне на твърдението, че между
някогашния доставчик (отпреди 2007 г.) и В. Р. имало „валиден договор за
продажба на електроенергия за битови нужди“, заведен под някакъв номер.
От справка в търговския регистър, съдът установява, че както ищцовото
дружество, така и „Е. П.“ АД са дъщерни дружества на „И. ю. е. к.“ б.в.,
Идентификация 75462788, Чуждестранно юридическо лице, държава: Н.
Тоест, те са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР към ТЗ. На съда му е
чудно защо бе нужно да се издаване съдебно удостоверение за снабдяване с
доказателства от „Е. П.“ АД, при положение че дори техните адреси на
управление съвпадат. В крайна сметка съдът не приема твърдението на
свързаното с ищеца лице за доказателство, че действително е налице договор,
че даже и „валиден“. Справката на л. 22 от гр.д.№ 460/2023 на ТнРС, че
ответникът фигурира като клиент на дружеството в неговите регистри, също
не е доказателство.
Съдът не споделя тезата, че наличието на „валиден“ договорът може да
се извлече от някакво фактическо положение по ползването на ел.енергията.
Действително ответникът признава, че навремето е обитавал
електроснабдения имот, което се потвърждава от справките за историята на
регистрираните му адреси (настоящ и постоянен), но съдът отново обръща
3
внимание, че няма никакво значение кой е обитателят на имота и
фактическият ползвател на ел.енергията, а е важно кой е клиент на
дружеството според това дали има сключен договор между двата субекта, а
ако няма – от значение е кой е собственикът или носителят на вещно право на
ползване. Ако фактическият консуматор беше от значение, каквато теза плахо
се загатва в становищата на ищеца, повдига се въпросът защо не са отразили в
своята клиентска база лицето Р. И. И., който е бил установен по време на
проверката в електроснабдения обект (виж протокол на л. 18-19 от гр.д.№
460/2023 на ТнРС), и който е привлечен като обвиняем за престъплението по
чл. 234в, ал. 1 от НК във връзка със същия случай (вж. Писмо на РУ на МВР –
Бобов дол на л. 37).
В обобщение на гореизложеното съдът намира, че не се доказа
твърдението на ищеца, че е в договорни отношения с ответника за продажба
на ел.енергия в процесния апартамент, откъдето следва, че същият не е
материално легитимиран да отговаря за неплатената цена, начислена в
процедура по преизчисляване на количества ел.енергия.
При това положение излишно е съдът да се спира на становището на
ищеца относно задължението да се спазват общите условия, защото не е
спорно, че общите условия са задължителни, но те са такива само за страните
по правоотношението, а както стана ясно, между ищеца и ответника липсва
правоотношение, основано на договор, каквото се твърдеше, че в основата на
ищцовата претенция.
С оглед на гореизложеното искът следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е. м. з.“ ЕАД с ЕИК *** срещу В. И. Р. с ЕГН
********** за установяване, че ответникът дължи сумите, за които е издадена
Заповед № 138/27.06.2023 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№ 312/2023 на Районен съд – Тутракан, а именно за:
главница 1199,50 лева /хиляда сто деветдесет и девет лева и петдесет
стотинки/ по фактура № **********/24.08.2022 г., дължима по чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 23.05.2022-22.08.2022 г.,
относно електроснабден обект в ***;
лихва за забава 72,57 лева (седемдесет и два лева и петдесет и седем
стотинки), изчислена върху главницата за периода 06.09.2022-
31.03.2023;
законна лихва за забава върху главницата от 22.05.2023 г. до изплащане
на задължението;
поради невъзникване на задължението за тях.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
4
съд – Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5