Определение по дело №85/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 83
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20217120700085
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Кърджали, 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Кърджали, в закрито съдебно заседание на първи юли две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                       

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:   АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                                   МАРИЯ БОЖКОВА

           

                                                                                                                                                                                             

при секретаря

и с участието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА адм.д. № 85/ 2021 г.по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

          Делото е образувано по жалба на фондация „Върховенство на закона” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез упълномощен от председателя, процесуален представител. Оспорва се разпоредбата на чл. 13 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Джебел. Изложени са съображения за наличие на правен интерес на оспорващия,както и материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Джебел.

          Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес от страна на фондация „Върховенство на закона” да оспори разпоредба от посочения подзаконов нормативен акт на ОбС – Джебел. Основанията за този извод са следните: единствено от посочените от фондацията цели и средства за тяхното постигане, свързани с осъществяването на дейност по реализиране на граждански контрол върху законосъобразността на издадените от общинските съвети подзаконови нормативни актове, не може да бъде изведено заключение за наличието на правен интерес за фондацията от оспорването на нормата на чл.13 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Джебел тъй като в случая не се засяга негативно правната сфера на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК, правото да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2009 г. на Върховния административен съд не води до различен извод. Това е така, защото в цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес от това. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. е обсъждано правото на оспорване на подзаконови нормативни актове от страна на съсловни (браншови) организации и други сдружения с нестопанска цел, които имат право на участват в административното производство по издаването на подзаконов нормативен акт. В конкретната хипотеза обаче, жалбата е предявена от фондация, която не е съсловна, съответно браншова организация. Фондацията-жалбоподател не е и „друго сдружение с нестопанска цел“ по смисъла на цитираното тълкувателно решение, защото правното положение на лицата с нестопанска цел е уредено в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Глава втора от който закон е озаглавена “Видове лица с нестопанска цел“. Раздел I от тази глава регламентира правния статут на сдруженията, а Раздел II урежда фондациите, като правни субекти с различен правен статут от този на сдруженията.

Следва да се има предвид, че наличието на правен интерес от оспорване на административните актове, е конституционно изискване, изрично прогласено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която конституционна норма регламентира обжалваемост на всички административни актове, но при задължително условие – актът да засяга лицето, което го обжалва. Този конституционен принцип е предвиден и в разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 АПК, които нормативни текстове задължават съда да извършва преценка за наличието на правен интерес във всеки отделен случай. Възприемането на становище, че само посочените цели и предмет на дейност на фондацията сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния интрес от съдебно оспорване на всеки подзаконов нормативен акт, за който фондацията прецени, че е незаконосъобразен, би се превърнало в надзор за законност върху актовете на администрацията, каквото правомощие е възложено изцяло на Прокуратурата. Ако се сподели тезата на жалбоподателя, тогава във всеки случай на оспорване би било достатъчно само бланкетно твърдение, че оспореният подзаконов нормативен акт или разпоредба от него са незаконосъобразни, за да се счете, че фондацията има интерес от оспорването им, което обаче не е така. Посочените цели в чл. 5 от Учредителният акт на Фондация „Върховенство на закона“ (между които отмяна, а не обжалване, на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове или отделни техни норми и разпоредби, приемани от общинските съвети и органите на изпълнителната власт на Република България) не лишават съда от преценката му относно наличието на изискуемата абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Фондацията не твърди и не сочи доказателства, че тя или някой от нейните членове са или в бъдеще ще бъдат лично, пряко и непосредствено засегнати от оспорената разпоредба. При липсата на такива данни правилно първоинстанционният съд не е пристъпил към разглеждане на спора по същество. От съществено значение е и обстоятелството, че обжалваният подзаконов административен акт е изцяло с местно значение, а частният жалбоподател не обосновава наличие на някаква териториална връзка или отношение с община Крумовград, на територията на която действа процесната наредба. Поради изложените съображения, АС – Кърджали приема, че целите на фондацията следва да бъдат постигнати не чрез пряко обжалване по реда на АПК, а чрез сезиране на Прокуратурата, която да упражни правомощията си по надзора за законност. В този смисъл са решение по административно дело № 14120/2017 г. и определения по административно дело № 9953/2017 г., административно дело № 3297/2017 г., административно дело № 7242/2020 г. 

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.4 от АПК АС – Кърджали

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

Оставя без разглеждане жалбата на фондация „Върховенство на закона” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез упълномощен от председателя, процесуален представител срещу, разпоредбата на чл.13 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Джебел.

Прекратява производството по адм.д. № 85/ 2021 г. на АС – Кърджали.

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба, пред ВАС в 7-дневен срок от получаването му.

Препис от определението, на основание чл.138, ал.3 от АПК, да се изпрати на страните.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.    

         2.