№ 192
гр. И, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20221840100512 по описа за 2022 година
«...» ЕАД ЕИК ...., адрес на управление: гр. С, пл. «П» № 5 е предявило против АПИ»,
адрес на управление: гр. С, бул. „М“ № 3, иск за заплащане на сумата от 227,28 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Б“ във връзка с
щета № 470421212158039, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 08.11.2021 г. по пътя от с. В по посока с. Б в района
на 14 км. лек автомобил „М“, рег. № ... е реализирал ПТП, преминавайки през необозначена
и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени материални
щети на лекия автомобил. Съставен бил протокол за ПТП № 1532754 от 08.11.2021 г., като
на същата дата при ищеца е постъпило заявление за щета на МПС, като според направения
опис – заключение по претенция № 51-0500-04823/21/08.11.2021г. и доклад по щета №
470421212158039 стойността на щетата е 227,28 лева, като на 22.11.2021г. е изплатено
застрахователно обезщетение на застрахования в пълен размер. Сочи се, че ищецът е
встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата, за това което е платил.
Претендират се и сторени по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Твърди се, че не са представени действащи към датата на евентуалното
ПТП – 08.11.2021г. и сключен застрахователен договор – 07.10.2021г. ОУ за застраховка на
„...“ ЕАД; също че представеният протокол за ПТП е непълен, неточен и противоречив и не
установява по несъмнен начин механизма и условията, при които е настъпило
произшествието, както и че не са представени снимки от извършен оглед и заснемане на
мястото на произшествието. Навеждат се доводи, за това че по делото няма данни за
скоростта, с която се е движил водачът, имало ли е други движещи се МПС, бил ли е под
въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не удостоверява
основанието за изплащане на застрахователно обезщетение. Евентуално се твърди наличие
на съпричиняване. Претендират се и сторени по делото разноски. Правят възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
От представената по делото преписка по щета № 470421212158039 от 2021 г.,
включваща заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователна
полица за застраховка „К“, опис на претенция № 51-05000-04823/21 от 08.11.2021 г., фактура
от 08.11.2021 г., доклад по щета и справка да движение по сметка, се установява, че «...»
ЕАД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил „М“, рег. № ..., е
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 227,28 лева.
В цитираното заявление управлявалият лекия автомобил Р. Р. е заявил, че на 08.11.2021
г. движейки се по от АМ „Тракия“ към П е попаднал в дупка, в резултат на което са били
спукани предна и задна десни гуми и има повреди по джантите на автомобила.
Това обстоятелство е установено и от приложения протокол за ПТП №
1532754/08.11.2021 г., в който е отразено, че автомобилът „М“, рег. № ... е попаднал в
необезопасена дупка с големина 2 кв. м и дълбочина около 20 см в района 14 км по
третокласен път от с. В към с. Б.
На 01.03.2022 г., видно от представената обратна разписка, на Областно пътно
управление – С е била връчена регресна покана по щета № 470421212158039 за заплащане
на сумата от 227,28 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение.
От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на
08.11.2021 г. около 5,30 часа е свързан с преминаване върху и през необозначена и
необезопасена дупка, при което са били увредени предна дясна гума с джанта и задна дясна
гума с джанта. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са
в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, пописано в
протокола за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза
на 254,64 лева.
В показанията си св. С. М., който е служител на РУ на МВР – И потвърждава, че е
посетил ПТП, настъпило по пътя между с. В и с. Б. На място е установил, че има множество
дупки на пътното платно, които не биха могли да бъдат избегнати. Водачът е бил тестван за
употреба на алкохол, като пробата му е била отрицателна.
От показанията на св. Р. Р., се установява, че на 08.11.2021 г. рано сутринта пътувал
към гр. П, като се движел с 50-60 км/час, тъй като пътят не позволявал повече, когато
преминал през дупка на пътя, в резултат на което и двете му десни гуми се спукали.
От правна страна
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба,
които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на
застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване
причинителя на вредата и размера на същата.
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал
застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 08.11.2021 г. е възниквало
2
застрахователно събитие.
Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 227,28 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.
От приложения по делото протокол за ПТП недвусмислено се установява наличието
на пътното платно на необезопасена и необозначена дупка в района на третокласен път ме-
801, на 14 км, а от изслушаната автотехническа експертиза - че застрахователното събитие е
настъпило при попадане на застрахования лек автомобил в дупката на пътя, т.е. е установен
механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Следва да се има предвид, че
съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика /решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., ТК, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II
ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ,
страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените
в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа.
В настоящия случай от страна на ответника не са представени каквито и да е
доказателства, които биха могли да оборят доказателствената сила на протокола за ПТП.
Следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на
пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Във всички случаи
наличието на дупка на пътното платно представлява нарушаване на целостта на пътното
покритие и създава непосредствена опасност за движението.
В чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП е предвидено, че републиканските пътища се управляват от
АПИ“, която съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съдът приема, че от
събраните по делото доказателства е установено, че застрахователното събитие е настъпило
в участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа и отговорността за неговото
поддържане е на ответника – АПИ“. Това означава, че възложител на работата по смисъла
на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило
застрахователното събитие, е именно АПИ“. Налице е бездействие на ответника, тъй като
пътят нито е ремонтиран и поддържан, нито е сигнализиран за препятствията по него, от
които са причинени вредите по автомобила. Затова и според настоящия състав това
противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността на евентуалния
ответник в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.
По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си водачът на лекия
автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – нито, че се е движил с
несъобразена скорост, нито, че е употребил алкохол, както и каквото и да е друго
обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на вредите.
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите
по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на
3
автотехническата експертиза към момента на настъпването им е по-висока от изплатеното
обезщетение.
Ето защо, съдът приема, че така предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските
При този изход на спора, на ответнико на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски в производството в размер на 810,00 лева,
включващи 50,00 лева заплатена държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице по САТЕ,
100 лева депозит за възнаграждение на разпитаните свидетели, както и 360 лева адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения договор за адвокатска защита и съдействие.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК ... седалище и адрес на
управление гр. С, пл. „М“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на «...» ЕАД ЕИК ...., адрес на управление: гр.
С, пл. «П» № 5 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 227,28 лв. /двеста двадесет и
седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща регресна претенция по щета №
470421212158039, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.04.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 810,00
лв. /осемстотин и десет лева/, разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – И: _______________________
4