Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 09.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 15573 по
описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск на „В.2.“ ЕООД, ЕИК***, с правно
основание чл.45 ЗЗД за
осъждане на Т.В.Н., ЕГН**********, за сумата 650.00лв. – претърпяни имуществени вреди (платен адвокатски хонорар за защитата
по изп.д. №*** на ЧСИ Хр.
Г.), които вреди са резултат от
незаконните действия на ответницата, изразяващи се в образуването и
непоискване прекратяването на посоченото изпълнително дело въз основа
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д. №10455/2017г. на
ВРС, то-образувано
по заявление на ответницата срещу настоящия ищец, като длъжник.
Ищецът твърди, че по заявление
на ответницата Т.Н. е било образувано ч.гр.д. №10455/2017г. на
ВРС, по което били издадени срещу
ищеца, като длъжник, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист. Чрез тях е било образувано
от Н. и изп.д. №*** на ЧСИ Хр. Г.,
по което ПДИ било връчено на
длъжника на 05.06.2018г. Научавайки за делото
„В.“ ЕООД предприело
защита срещу заповедта по реда
на чл.423 ГПК, която е била
успешна. С определение
№10862/29.08.2018г. по
ч.гр.д. №10455/2017г. на ВРС били
обезсилени издадените ЗИ и
ИЛ. Отделно „В.“ ЕООД предприело защита и по изп.д.
№*** на ЧСИ Хр. Г., като подало
молба за прекратяване на делото. С постановление
от 26.08.2019г. ЧСИ уважил молбата и прекратил изпълнителното дело на осн. чл.433, ал.1, т.3 и 4.4 ГПК. По повод на нужната
за „В.“ ЕООД
защита по изпълнителното дело, дружеството платило на адв. Б. Ф. хонорар от 650.00лв., който
разход се тъврди да съставлява
вреда от неправомерното поведение на ответницата, с оглед прекратеното изп.д., образувано по нейно искане,
срещу „В.“ ЕООД.
По същество моли за уважаване
на иска и за съдебни разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.
В него той
не оспорва твърденията на ищеца по образуване
на ч.гр.д. на ВРС и изп. д. на ЧСИ, не
оспорва и развитието и прекратяването на тези дела със
сочените актове.
Предявеният иск обаче счита за
неоснователен.
Твърди, че „В.“ ЕООД изобщо
не е направил разходи по изпълнителното
дело от 650лв; че описаната в договора за защита
и съдействие от
17.07.2019г. сума не е платена; ако
е платена не е декларирана от адв. Ф. пред НАП. Самият договор,
като документ, не е с номер от
АК-В., което
го опорочавало. Отделно е и с недостоверна дата. Още нямало и пълномощие за адв. Ф. по
изп. дело.Възразява също за злоупотреба
с права, поради предишните брачни отношения и развод между ответницата и управителя на ищцовото дружество.
По същество моли за уважаване
на иска и за съдебни разноски.
След съвкупната преценка, заедно и поотделно, на приетите
доказателства по делото, при отчитане
на становищата на страните и при
съобразяване на приложимата за случая нормативна регламентация, съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предпоставките за
уважаване на предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД се свързват с доказването
от ищеца на:твърдяното виновно
и противоправно поведение на
ответника, при и по повод образуваното
и воденото
от него изпълнително
производство; описаните по вид и размер
вреди, пряка последица от поведението
на ответника; изпадането в забава на ответника и размера и периода на предявения иск; допълнително
ищецът следва
да докаже плащане на възнаграждението
в полза на адвоката по соченото
изп. дело, в сочения размер и още следва
да докаже достоверна дата на договора за защита
от 17.07.2019г.
С изрично
определение по делото, срещу което не бяха направени никакви възражения от
страните, изрично се приеха за безспорни, на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК
(л.37), следните обстоятелства: че по заявление на отв.Т.Н.
е било образувано ч.гр.д. №10455/2017г. на ВРС, по
което били издадени срещу ищеца, като длъжник,
заповед за изпълнение и изпълнителен лист; че чрез
тях е било образувано от Н. и изп.д. №*** на ЧСИ Хр. Г., по
което ПДИ било връчено на длъжника
на 05.06.2018г.; че „В.“
ЕООД е предприело
защита срещу заповедта по чл.423 ГПК, която била успешна;
че с определение
№10862/29.08.2018г. по ч.гр.д. №10455/2017г. на ВРС са били
обезсилени издадените ЗИ и
ИЛ; че „В.“ ЕООД предприело
защита и по изп.д. №*** на ЧСИ Хр. Г., като
подало молба за прекратяване на делото; и че с постановление
от 26.08.2019г. ЧСИ уважил молбата и прекратил изп. дело
на осн. чл.433, ал.1, т.3 и 4.4 ГПК. Тези безспорни данни освен
това се потвърждават изцяло и от приобщените в оригинал и цялост, а отделно и в
преписи от части от тях, ч.гр.д. №13876/2019г. по описа на ВРС; ч.гр.д.
№10455/2017г. на ВРС; и ч.т.д. №1196/2018г. на ВОС (по чл.423 ГПК). С оглед на
което съдът приема тези обстоятелства несъмнено доказани по делото.
При
горните данни е очевидно, че с образуването на изпълнително дело по издадените
в нейна полза заповед за изпълнение и и изп. лист Т.Н. е въздействала върху
патримониума на „В.2.“ ЕООД, търсейки изпълнение по принудителен начин от него.
За това дружеството е узнало на 05.06.2018г. с получаването на ПДИ по изп.д.
№*** на ЧСИ Хр. Г.. За да се защити дружеството е провело
успешна процедура по чл.423 ГПК, а след това с определение №10862/29.08.2018г.
по ч.гр.д.
№10455/2017г. на
ВРС са били
обезсилени издадените ЗИ и
ИЛ. Очевидно обезсилването на заповедта по чл.410 от ГПК и
изпълнителния лист по нея лишава от правно основание действията по водене и
поддържане висящността на изпълнителното дело срещу длъжника, от страна на Т.Н..
Следователно и действията й са противоправни по смисъла на чл.45 ЗЗД. Дотук
съставът не се и оспори от ответника.
Всъщност
видно от съдържанието на отговора и позицията в първо о.с.з. цялата защита на
ответника се изчерпва с възражения за непретърпяване на щети от ищеца по
делото. Тези възражения обаче са неоснователни. Видно от приети на л.46-52 от делото
заверени за вярност преписи от изп.д.
№*** на ЧСИ Хр. Г., действително на 25.07.2019г. е била подадена и входирана
от ЧСИ молба от „В.2.“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Ф. (приложено към молбата до
ЧСИ пълномощно) за прекратяване на изпълнителното дело, при съобразяване с определение
№10862/29.08.2018г. по ч.гр.д. №10455/2017г. на ВРС за обезсилване издадените
ЗИ и ИЛ. И с постановление
от 26.08.2019г. ЧСИ е уважил молбата и прекратил изп. дело на
осн. чл.433, ал.1, т.3 и 4.4 ГПК.
Така става ясно на първо място, че близо една година взискателят
не е поискал да се прекрати изпълнителното дело, въпреки обезсилване на
основанието за него, а е поискано и инициирано това именно от длъжника, със
съдействието на надлежен пълномощник адв. Ф.. На второ място за последното адв.
Ф. представил пред ЧСИ договор за правна защита и съдействие (л.8 и л.50),
съдържащ изрично признание „платена в брой сума 650.00лв“ и подписи и на клиент
и на адвокат. С този документ без всякакво съмнение се изпълняват изискванията
както на чл.77 от ЗЗД, така и на ТР на ВКС за разноските по ГПК, а именно че
получена сума се доказва с разписка. По всички правила разписката за получена
сума е напълно и изцяло достатъчно доказателство за плащането на ръка, до доказване
на друго, но каквото друго изобщо не беше доказано в случая. В тази връзка е
без всякакво значение дали документът е „договор по кочан“ или не, или дали
сумата е била декларирана пред НАП или не, защото и в двата случая би се
касаело евентуално за административна отговорност към НАП или съответния
адвокатски съвет, но не накърнява по никакъв начин доказаността на плащането,
т.е. претърпяването на вредите. Съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013г. на ОСТГК на
ВКС разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат от съда, ако са
направени, което следва да се докаже чрез банков превод или разписка-признание
за получаването им в договора за правна защита и съдействие. Какъвто е случаят.
За
пълнота следва да се отбележи и несъстоятелността на възражението за
недостоверност на датата на договора. Съгласно чл.181 ГПК частният документ има
достоверна дата от деня, в който е настъпил факт, установяващ по несъмнен начин
предхождащото го съставяне на документа. Трайно утвърдено е, че когато един
документ се представи пред съд, съдебен изпълнител и нотариус, най-късно от
този момент той има достоверна дата. В случая молбата към молбата от дата
25.07.2019г. на „В.2.“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Ф. бил приложен и самия
договор за правна защита и съдействие (л.8 и л.50), поради което точно от този
момент най-късно е достоверната му дата. И точно от същия момент се приема за
извършено плащането и така претърпяването на вредите. А с оглед на всичко
гореизложено не възниква и съмнение в причинната връзка между вреди и
противоправно поведение на ответницата.
Доколкото за
съдебния изпълнител не е предвидено да присъжда разноски на длъжника при прекатяване на делата, а в случая прекратяването е само по
инициатива на длъжника и то сериозно време след отпадане на основанието на
изпълнителното производство, то имуществените вреди за защита на длъжника са
налице и са последица от противоправното поведение на взискателя.
В заключение по изложените съображения съдът приема
предпоставките на предявения иск за доказани по делото, което налага пълно
уважаване на иска.
По разноските:
Предвид изхода по спора и представените доказателства на ищеца следва да се
присъдят разноски от 50.00лв. държавна такса, 40.00лв. такса за обезпечение на
бъдещ иск (присъжда се сега според ТР на ВКС) и 300.00лв. адвокатски хонорар за
делото.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Т.В.Н., ЕГН**********, да заплати на „В.2.“
ЕООД, ЕИК***, сума
650.00лв. – претърпяни имуществени вреди (платен адвокатски хонорар за защитата
по изп.д. №*** на ЧСИ Хр.
Г.), които вреди са резултат от
незаконните действия на ответницата, изразяващи се в образуването и
непоискване прекратяването на посоченото изпълнително дело въз основа
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д. №10455/2017г. на
ВРС, то-образувано
по заявление на ответницата срещу настоящия ищец, като длъжник, на осн. чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Т.В.Н., ЕГН**********, да заплати на „В.2.“
ЕООД, ЕИК***,
сумата 390.00лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………