№ 179 / 18.4.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 18.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана...…...…...трети наказателен състав в публично
заседание на 27 март..........…...……..………….……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година....…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Николинка Александрова…..……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова.………………………………............АН дело 396 по описа
за 2019г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 15-0996-002249/ 27.01.2016г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на П.Е.В. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 1..00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.180 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 5 контролни точки.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал П.Е.В. xxx, който го обжалва с искане да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си молят съда да постанови решение, с което да се отмени НП, поради наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на пълномощника на жалбоподателя, както и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, с необходимото по закон съдържание. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 06.12.2015г. жалбоподателят П.В., като водач на товарен автомобил „И. 3. 1.” с ДКН М. 3. 6. В., около 15 часа, се движел в град Монтана по ул.” Христо Ботев” към ул.” Индустриална”, като следвало да пресече ж.п.прелез. По това време била спусната бариерата, поради преминаване на влакова композиция. Образувала се колона от автомобила, като жалбоподателят бил пръв в нея. След преминаване на влаковата композиция, служител на БДЖ започнал ръчно да вдига бариерата. Преди да завърши напълно вдигането на бариерата, водачите на автомобилите от колоната започнали да подават звукови сигнали на жалбоподателя, който бил пръв със своя автомобил. Същият преминал през ж.п. прелеза преди напълно да е била вдигната бариерата. С най-високата част от МПС била ударена бариерата, поради което част от нея се счупила. Жалбоподателят В. не узнал за предизвиканото ПТП с материални щети, поради вида на автомобила /товарен/ и продължил до местоработата си. В колоната бил и автомобилът управляван от свидетеля Ц. А.. Последният не познавал жалбоподателя лично, но си купувал от обекта на наказания въглища. Същият ден отивал точно на това място. С пристигането си в обекта попитал наказания, разбрал ли е какво се е случило. Последният останал изненадан и незабавно се върнал на мястото на ПТП с друг автомобил, за да установи щетите. След около 15-20 минути се върнал и казал на свидетеля А., който все още бил там „Превързахме!”. Свидетелят А. си заминал. Малко по–късно по подаден сигнал за ПТП с материални щети се явили служители на въззиваемата страна – свидетелят В.В. и А.А.. Свидетелят В. установил виновното лице по данни от служителя на БДЖ, съставил протокол за ПТП и били описани материалните щети. Съставил АУАН на жалбоподателя за причинено ПТП с материални щети и неизпълнение на задължението му като участник в същото, като възвел същото като нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. При проверката жалбоподателя не представил СУ на МПС и контролен талон към него, поради което актосъставителят счел, че това е нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. В АУАН било вписано и нарушение на чл.52 т.1 от ЗДвП - не спира на ж.п.прелез при спуснати бариери и реализира ПТП.
При предявяване на АУАН на жалбоподателя същият вписал „Не съм усетил, че блъснах бариерата”. В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят не направил допълнителни възражения. Въз основа на горното наказващият орган е издал атакуваното НП, като е наложил съответните наказания за констатираните нарушения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събрани в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите В.В. и Ц. А., като обективни и безпристрастни в унисон със събраните в хода на производството писмени доказателства. Съдът с особено внимание кредитира показанията на свидетеля Ц. А., тъй като същият е пряк очевидец на ПТП и обстоятелствата, при които е възникнало. Нещо повече, този свидетел не поддържа взаимоотношения с наказания и липсва всякаква индиция за заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните мотиви:
По пункт 1 от НП:
Съдът прие за установени само част от фактите, описани в наказателното постановление, а именно – че на посочените дата и място, жалбоподателят действително е ударил вдигащата се бариера с най-горната част от автомобила и така реализирал ПТП с материални щети. Това се установява както от показанията на свидетеля А., който описва щетите по бариерата, чиито показания се подкрепят от тези на актосъставителя, така и от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът констатира, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е несъответствие между факти и квалификация на допуснатото нарушение.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е вписано, че жалбоподателят е реализирал ПТП с материални щети, като не спира и не установява последиците от ПТП. Вписана е като нарушена разпоредба чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Тази разпоредба визира, че „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието”. В тази разпоредба никъде не се сочи за причинени имуществени вреди, каквито факти са вписани в обстоятелствената част на НП. Това е визирано в чл.123 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП – водачът е длъжен „3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието”.
Ето защо съдът намира, че неправилно е посочена правната квалификация на нарушението. Фактите и обстоятелствата вписани в АУАН и НП следва да отговарят, препокриват състава на нарушението. В конкретния случай това не е налице.
Следва да се отбележи още, че освен допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е със самостоятелно отменително основание не без значение е и факта дали изобщо жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение от обективна и субективна страна.
Не се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, че жалбоподателят не е указал съдействие за установяване на вредите от ПТП. Според показанията на свидетеля А., веднага след узнаване за ПТП, жалбоподателят се е върнал с друг автомобил на място. Тези показания не се опровергават от показанията на актосъставителя В., който не е присъствал на място на ПТП, още повече че е дошъл след като свидетеля А. си е тръгнал от обекта, в който работи жалбоподателя. Не се опровергават и от показанията на свидетеля В., че жалбоподателят е установен по данни предоставени от служител на БДЖ. Поради изложеното не се доказва категорично, че жалбоподателят не указал съдействие за установяване на вредите, а са налице данни за обратното.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в тази част НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По пункт II от НП:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства сочената в АУАН и НП фактическа обстановка относно допуснатото нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Няма спор по факта, че при проверката от свидетеля В.В., служител на въззиваемата страна жалбоподателят не е представил СУ на МПС и КТ към него. Жалбоподателят към момента на проверката не е бил водач на МПС, а автомобилът му е бил в покой, тъй като същата е извършена по месторабота на наказания, но тази проверка е инициирана във връзка с управление на МПС непосредствено преди това.
Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова.
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички случаи е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП жалбоподателя.
С оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че в случая не са причинени вредни последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл.93 т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Освобождаването от административно наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Следва да бъде отбелязан и факта, че датата на нарушението е 06.12.2015г, което се явява на ръба на абсолютната давност, за което изобщо на жалбоподателя може да му бъде вменена административно-наказателна отговорност. От датата на нарушение до настоящият момент по делото не са приложени доказателства, от които да се обоснове извода, че жалбоподателят е допускал нарушение на правилата за движение по пътищата по смисъла на ЗДвП и ППЗДвП.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление в тази му част, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
По пункт III от НП:
След внимателна преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
На жалбоподателя е вменена отговорност по чл.52 т.1 от ЗДвП от наказващият орган, за това, че „не спира на ж.п.прелез при спуснати бариери.ПТП.”
Видно от обстоятелствената част на НП сам наказващият орган въз основа на констатираното от актосъставителя е отразил, че „...при вдигане на спуснатите бариери, тръгва и удря вдигащата се бариера...”. Налице е пълно разминаване между факти и право. Видно от диспозитивната част на НП се установява, че е вменена отговорност за деяние осъществено при спуснати бариери, а от обстоятелствената част се установява, че се касае до вдигане на бариера.
В наказателното постановление е описано, че жалбоподателят не е спрял на ж.п.прелез при спуснати бариери. Както актосъставителят, така и наказващия орган са квалифицирали тези му действия като нарушение на разпоредбата на чл.52 т.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че на водачите на МПС е забранено да преминават през железопътен прелез, когато бариерите са спуснати, започнали са да се спускат или се вдигат, т. е. изпълнителното деяние на нарушението се състои в преминаването през ж.п. прелез, в някоя от посочените три хипотези. Спирането не е визирано като изпълнително деяние на нарушението на нормата на чл.52 т.1 от ЗДвП, а само на нормата на чл.51 ал.3 от ЗДвП. Независимо, че санкционната норма и за двете нарушения е тази по чл.180 ал.1, т.3 пр. 2 от ЗДвП, то законът ясно отграничава тези задължения на водачите на МПС, съответно изпълнителните деяния на нарушенията, когато не бъдат изпълнени.
Следва да се има предвид, че по своята правна природа наказателното постановление е вид правораздавателен акт, с който се възлагат неблагоприятни последици на адресата му, поради което и в него следва да е налице пълно единство между словесното описание на извършеното нарушение, цифровата му квалификация и приложимата санкционна норма. В противен случай съществено се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като той има право да знае точно какво нарушение му се вменява и съответно е санкциониран, за да може да организира и реализира това си право в пълен обем. Неизпълнението на тези изисквания, при всички случаи е съществено процесуално нарушение и в разглеждания случай това не е направено, което е довело до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и съответно отмяната му единствено на формално основание, без да се разглеждат доводите на страните по същество на делото. И доколкото законът позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН (чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за наказателното постановление.
При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя. Не на последно място, това процесуално нарушение препятства съда, в рамките на своята компетентност да прецени извършено ли е нарушение на разпоредбите на ЗДвП, тъй като не е ясно какво е нарушението предвид неточната му квалификация.
Във връзка с последното, от доказателствата по настоящия случай не се установи по категоричен начин извършването на нарушението по чл. 52, т.1 от ЗДвП.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление в тази му част, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 15-0996-002249/ 27.01.2016г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на П.Е.В. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 1..00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.180 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 5 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: