Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2
гр. Перник,
25.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 756/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба, подадена от
****ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя М.Н.Х.
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-С757-0085390/02.11.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности”
– София в главна дирекция „Фискален контрол” при Централно управление на Националната
агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект - магазин за бельо ”„****, находящ се в гр. Перник, ул. ****,
стопанисван от ****ЕООД, ЕИК **** и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.
Жалбоподателят счита оспорената
заповед за незаконосъобразна, поради нарушения на административнопроизводствените
правила и на материалния закон. Изложено е оплакване за немотивираност на
приложената административна мярка досежно срокът и.
Твърди се несъответствие на оспорения акт с целта на закона и издаването му в
противоречие с принципа за съразмерност. Искането към съда е да отмени
оспорената заповед и да присъда направените съдебни разноски.
Ответният административен орган –
началник отдел „Оперативни дейности” –
София в главна дирекция „Фискален контрол” при Централно управление на
Националната агенция за приходите, в придружаващото преписката писмо е оспорил
жалбата и е изложил съображения за законосъобразност на заповедта, предмет на
съдебен контрол. Искането към съда е да отхвърли оспорването и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
е изпратил представител.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт П. оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли оспорването
и да присъди направените разноски.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите
на страните и прецени по реда
на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства,
намери за установено от фактическа
страна следното:
На 21.10.2020 г. инспектори по приходите при главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски
обект – магазин за бельо „****”, находящ се на адрес: гр.
Перник, ул. ****, стопанисван от ****ЕООД, представлявано от М.Н.Х..
Констатациите от нея са отразили в протокол за извършена проверка серия АА, № 0085390,
съставен на 21.10.2020 г. От него се установява, че в хода на проверката органите
по приходите са извършили контролна покупка на един брой чорапи на стойност
10.00 лв., заплатени в брой. Плащането е прието от Н.В.П.на длъжност
продавач-консултант, за което не е издаден фискален касов бон или друг
документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. от монтираното в
обекта и в работещ режим фискално устройство модел „Датекс DP-
Протоколът за извършена проверка е
подписан от съставителите и присъствалите лица – продавач консултант в обекта и
управителя на проверявания търговец. Към него са приложени опис на паричните
средства и дневен отчет.
Въз основа на констатациите, направени в хода на проверката
началникът на отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП е издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-С757-0085390/02.11.2020 г. Същата е връчена на адресата и – **** ЕООД чрез
управителя на 29.11.2020 г. и е оспорена от него с жалба вх. № 1354-608#2/24.11.2020 г.
В хода на съдебното производство страните не са направили
доказателствени искания и не са събрани нови
доказателства. Фактите, установени в административното производство са обективирани в протокол за проверка серия АА, № 0085390 от
21.10.2020 г., който е съставен в писмена форма, от органи по приходите в
изпълнение на правомощията им, съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК и е
подписан от съставителите и управителя на проверявания търговец съгласно
изискването на чл. 50, ал. 4 от ДОПК. Затова на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК
има доказателствена сила за отразените в него
действия, изявления и обстоятелства. Фактическите констатации в протокол не са
оборени в хода на съдебното производство, поради което съдът ги възприема
изцяло.
При така установеното от фактическа страна, Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1
от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния
акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага
от орган по приходите или упълномощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите. В т. 3 от същата разпоредба, като
такива са посочени началниците на отдели. Оспореният административен акт е
издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, в съответствие с предоставената му компетентност по чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗНАП.
Същият е в изискуемата писмена форма и е с предвиденото в
чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание. Отговаря на изискването по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност. В обстоятелствената част ясно и точно са изложени
фактите, послужили като основание за прилагането на принудителната
административна мярка, както и тези, относими към
преценката на продължителността и. В тази връзка, неоснователно е оплакването
на жалбоподателя за немотивираност.
В проведеното административно производство не са допуснати
нарушения на административно-производствените правила, които да обуславят
незаконосъобразност на акта, с който то е приключило.
Оспорената
заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целта му. Като нейно основание са посочени разпоредбите на чл.
186, ал. 1, б. А от ЗДДС, във вр. с чл. 118, ал. 1 от
ЗЗДС, според които принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не изпълни задължението си да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начинът за
издаване на фискални касови бележки са регламентирани в Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.
По
силата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. В настоящия случай
безспорно е установено, че жалбоподателят не е издал фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, за извършената от органите по приходите на
21.10.2020 г. контролна покупка на стойност 10 лв., с което е нарушил чл. 3,
ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена при наличие на
основанието по чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 186, ал.
1, б. А от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка –
запечатване на обекта, в който е осъществена продажбата и следващата от нея на
основание чл. 187, ал. 1, изр. 1 от ЗДДС забрана на достъпа до него. При
осъществяване предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. А от ЗДДС
компетентният административен орган по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС действа при
условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да приложи
принудителна административна мярка. Той разполага с оперативна самостоятелност
при определяне продължителността на мярката, която не може да превишава 30 дни.
В случая, тя е приложена за срок от 14 дни. Настоящият състав счита, че
административният орган законосъобразно е приел, че с оглед начина на създадена
организация за отчитане на продажбите в обекта,
тази продължителност не се явява несъразмерна за постигане на целения
резултат - промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект
съобразно нормативните изисквания. Затова неоснователни са оплакванията за
несъответствие на оспорения акт с целта на закона и издаването му в
противоречие с принципа за съразмерност.
Предвид
всичко изложено, Административен съд – Перник намира, че по отношение на оспорената
заповед не са налице отменителни основания по чл. 146
от АПК, затова подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Предвид
изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от ****ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от
управителя М.Н.Х. срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-С757-0085390/02.11.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности” – София в главна дирекция „Фискален контрол” при Централно управление
на Националната агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – магазин за бельо „****”, находящ
се в гр. Перник, ул. ****, стопанисван от ****ЕООД, ЕИК **** и забрана достъпа
до него за срок от 14 дни, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ****ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ****за заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/