№ 302
гр. Пазарджик, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20235220200490 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на А. Д. З. от село П., обл.Пазарджик,
ЕГН: ********** против наказателно постановление № 23-1006-000302 от
24.02.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор
„Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал.2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182, ал.5 във
връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателят го обжалва
като счита, че същото е процесуално незаконосъобразно. Видно от
съдържането на жалбата, държал да отбележи, че евентуалното
потвърждаване на НП в частта на наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС ще се отрази негативно на детето му, което имало
здравословен проблем, заради който редовно го транспортирал до град
Пловдив, а в семейството само той имал СУМПС. Изявление със същото
съдържание прави и в първото открито съдебно заседание, в което поддържа
жалбата.
Административно наказващият орган не се явява и не се представлява.
1
Постъпило е становище от надлежно упълномощен юрисконсулт по
съществото на спора, видно от което жалбата се оспорва като неоснователна,
прави се възражение за прекомерност на разноските и на свой ред се иска
присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и е срещу годен за
обжалване акт. Спазен е срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, доколкото НП е било
получено лично от жалбоподателя на 10.03.2023 година, а жалбата е подадена
до компетентния съд на 24.03.2023 година.
Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на
жалбоподателя, представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение серия АД и бланков № 109575 за нарушение
заснето с мобилна радарна система АТСС ARH SAM S1 № 120cс9е, с
приспадната допустима грешка от - 3%.
На 07.09.2022 год. около 13,55 часа, на първокласен път № 8, км.195,
водач на лек автомобил „Ф.г.“ с ДК № ... управлявал с наказуемата скорост
от 91 км/ч, след въведено ограничение с път незнак В26 60 км/ч. Скоростта
била фиксирана и заснета с автоматизирано техническо средство за скорост
ARH SAM S1 № 120cс9е, клип № 0062945 с приспадната допустима грешка
от - 3%. След установяване собственика на лекия автомобил в лицето на
жалбоподателя /вж. справка на л.17 в делото/, същият бил поканен да се яви
в РУ - Пазарджик, където на 07.12.2022 год. попълнил и подписал декларация
по чл.188 от ЗДвП, че на 07.09.2022 год. около 13,55 часа лично той е
управлявал собствения му лек автомобил с ДК № ....
При това положение до жалбоподателя била изготвена покана за
явяване на 10.02.2023 год. в сектор Пътна полиция при ОДМВР Пазарджик за
съставяне на АУАН. Тази покана /л.14 в делото/ била връчена на
жалбоподателя на 02.02.2023 год., чрез неговия баща, който поел задължение
да предаде същата на адресата.
На 10.02.2023 год. жалбоподателя се явил в сектор Пътна полиция,
гр.Пазарджик, където му бил предявен срещу подпис и връчен процесния
2
АУАН, който той подписал без възражения.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен
начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя -
свид.И. Р., като ги счита за безпристрастни, като те се намират и в унисон с
обясненията на жалбоподателя, който не отрича че на процесната дата и час е
управлявал собствения си лек автомобил „Ф.г.“ с ДК № ... с измерената
превишена скорост.
Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство за
скорост ARH SAM S1 № 120cс9е, което е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно, което се установява от приетите като писмени
доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол от проверка за техническа изправност – л. 26 – л.28 в делото.
Като се имат предвид приложените фотоси направени от ARH SAM S1
№ 120cс9е / л.21 – л.25 в делото/, имащи статут на веществени
доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се
заключи, че същите тези фотоси, заснети от техническото средство, с което е
било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в
съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотосите напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на
движение на МПС. Засичани са били отдалечаващите се автомобили, какъвто
е процесният автомобил. Установява се и конкретно засечената скорост на
процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата
странични края на фотосите, се виждат малки стрелки, които като се свържат
хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там,
където на пътното платно е заснет процесния автомобил и по-точно в средата
на неговата задна част, в областта на регистрационния номер, което
недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил.
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и в съставения
3
протокол за използване на АТСС /лист 19 от делото/. В този протокол,
съставен на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е
отразено наличието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта,
до 60 км/ч. Отразено е че АТСС е било в режим на измерване „С” –
стационарен, с посока на действие „О” – отдалечаващ, както и разстоянието
от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри.
Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а
именно направена е била снимка /л.20 в делото/, отразяваща разположението
на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.
Въпреки че нарушението е било заснето със система за видеоконтрол ,
т.е. констатирано без участието на контролен орган, е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, а не електронен фиш, тъй като
санкцията на 182, ал. 5 във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда две
кумулативни наказани - глоба и лишаване от право да се управлява МПС.
Недопустимо е в този случай издаването на електронен фиш, тъй като той се
издава в случаите, в които за нарушението в ЗДвП е предвидено само
наказанието глоба.
По изложените съображения, съдът приема, че нарушението и неговия
извършител в лицето на жалбоподателя е доказано по несъмнен начин.
Производството е протекло при спазване на предвидените в закона
правила. АУАН е съставен в тримесечния срок, считано от узнаването, който
се брои от 08.12.2022 год. – денят, следващ този на който жалбоподателят
като собственик на заснетото с превишена скорост МПС е попълнил
декларацията по чл.188 от ЗДвП. НП е издадено в предвидения от закона 6
месечен срок, считано от съставяне на АУАН. Както АУАН, така и НП
съдържат всички реквизити на нарушението, т.е. информацията е в обем,
достатъчен за да очертае рамките на административното нарушение, при
което правото на защита на санкционираното лице не е било нарушено.
Възраженията в жалбата в този смисъл са изцяло неоснователни.
Ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено в
условията на системност в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ серия
К, № № 4583523 и 4629847, приложени на л.30 и л.31 в делото. Съгласно § 6,
4
т.62 от ДР на ЗДвП "Системно" е нарушението, извършено три или повече
пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се
налага наказание за същото по вид нарушение. В случая процесното
нарушение се явява извършено за трети път в едногодишен срок след
влизането в сила на два ЕФ, цитирани в НП по бланков номер, с които на
жалбоподателя са наложени наказания за същите по вид нарушения, т.е. за
нарушения, свързани с управление на МПС с неразрешена скорост и в двете
хипотези на чл.21 от ЗДвП, каквото е тълкуването за същото по вид
нарушение.
В НП обаче погрешно е посочено, че цитираните два броя ЕФ,
обуславящи квалификацията системност са влезли в сила на 08.10.2021 год.
Съдът събра доказателства в тази насока, от които се установи, че 08.10.2021
год. е датата на връчване на двата ЕФ на жалбоподателя, които не са били
обжалвани и са влезли в сила 14 дни по – късно, а именно на 25.10.2021 год. /
вж. писмо на началника на СПП Пазарджик и справки на л.52 – л.54 в делото/
.
Съдът счита, че погрешното посочване в обжалваното НП на датата на
влизане в сила на ЕФ, обуславящи квалификацията системност не е
съществено процесуално нарушение, тъй като не се касае за съществен
реквизит, още повече че в случая по-ранния момент на влизане в сила на
двата броя ЕФ, посочени в НП е изцяло в полза на жалбоподателя, тъй като
едногодишния срок би изтекъл в един по - ранен момент. Обективен признак
от състава на вмененото административно нарушение е предхождащите най -
малко два ЕФ да са влезли в сила в едногодишен срок от датата на
процесното нарушение, което от една страна е посочено ясно и
недвусмислено, а от друга страна е налице и в действителната обстановка,
доколкото процесното нарушение датира от 07.09.2022 год.
По горните съображения съдът намира, че се касае за изменение в
обстоятелствената част на нарушението, което не е съществено, и което води
до прилагането на закон за същото, еднакво наказуемо нарушение, при което
и без изменение на административното нарушение, съдът разполага с
правомощието по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН да измени НП в тази част.
Законосъобразно са определени административните наказания и техния
5
размер, доколкото разпоредбата на 182, ал. 5 във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП
за превишаване от 31 до 40 км./час извън населено място предвижда глоба в
размер на 600 лева /двоен размер на посочената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП
глоба/ и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС.
Административните наказания са определени като вид, размер и метод за
изчисляване по абсолютен начин, поради което за административните органи
и за съда не съществува правна възможност да ги обсъждат, нито да ги
намаляват. Достатъчна е констатацията че те са съответни на тежестта на
нарушението и на неговия извършител, доколкото процесното деяние не би
могло да се квалифицира като маловажно с оглед обществената опасност
неговия извършител, който видно от справката за нарушител е
изключително негативно охарактеризиран като водач на МПС – с множество
нарушения, санкционирани с НП и ЕФ и с нито една платена глоба за тях.
Що се касае до изявленията на жалбоподателя, че евентуалното
потвърждаване на НП в частта на наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС ще се отрази негативно на детето му, което имало
здравословен проблем, заради който четири пъти в седмицата го
транспортирал до град Пловдив на терапия, следва да се отговори, че
транспортирането на детето с непозволена скорост го поставя в не по – малък
риск. Жалбоподателят не може да влече изгоди от собственото си
противоправно поведение, още повече че нарушавайки закона той сам се е
поставил в ситуацията, която приема за неблагоприятна за собственото му
дете. Към обясненията на жалбоподателя в този смисъл съдът се отнася
критично и съзира в тях липса на такова отношение от негова страна към
нарушаването на правилата по ЗДвП.
По изложените съображения, НП следва да бъде изменено само в
обстоятелствената част досежно датите на влизане в сила на двата броя ЕФ,
обуславящи квалификацията системност, а в останалата част следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото в полза на ОДМВР Пазарджик следва да се
присъди претендираното от гл. юрисконсулт Пенова юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 80 лева, преценявайки фактическата
и правна сложност на делото.
По изложените съображения, РС Пазарджик на основание чл.63, ал.2,
6
т.4 и т.5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1006-000302 от
24.02.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор
„Пътна полиция“, с което на А. Д. З. от село П., обл.Пазарджик, ЕГН:
**********, за нарушение на чл. 21, ал.2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 182, ал.5 във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 600 (шестстотин) лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 (шест) месеца, като го ИЗМЕНЯ само в частта в която е
посочено че ЕФ серия К, № № 4583523 и 4629847, са влезли в сила на
08.10.2021 год., вместо което ПОСТАНОВЯВА че същите са влезли в сила
на 25.10.2021 год.
ОСЪЖДА А. Д. З. с ЕГН: **********, адрес: село П., обл.Пазарджик,
ул. „Двадесет и втора“ № 28А, да заплати на Областна дирекция на МВР
Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, представлявана от
Директор, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7