Р Е Ш Е Н И Е
№: 1091 12.10.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На петнадесети септември, две
хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Златина Бъчварова
2. Веселин Белев
Секретаря: Д. Ф.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер дело
№ 1397 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Венделюкс“ЕООД,
ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Охрид №5, ет.2, представлявано от Н.Т., чрез
пълномощника адвокат Д.Д. от САК, против решение № 616/15.06.2022г., постановено
по НАХД № 20212120205040/2021г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 1789/06.10.2021г. на зам.директора на ТД“Митница
Бургас“, с което за шестнадесет нарушения по чл.84, ал.6, т.8 от Закона за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на основание чл.126а, ал.1 от ЗАДК, са му
наложени шестнадесет имуществени санкции, всяка в размер на по 500 лева.
Касаторът счита оспорения съдебен акт за
неправилен и незаконосъобразен, като постановен при нарушение на материалния
закон. Моли да бъде отменен с отмяна и на издаденото от ответния орган НП.
Заявява, че районният съд не е обсъдил направените от него възражения, а
единствено се е ограничил с мотиви по повод твърдението му за маловажност на
допуснатите нарушения. Не са били обсъдени и представените писмени
доказателства. От тях се установява, че за превозването на процесните стоки не
са били използвани услугите на транспортно дружество, а стоката буквално е била
пренесена от единия негов склад, който е данъчен, в находящия се в съседство
друг негов склад, който е стандартен търговски склад. По тази причина не са
налице визираните нарушения на чл.84, ал.6, т.8 от ЗАДС. Поддържа възраженията
си за маловажност на нарушенията.
В съдебно заседание касаторът не изпраща
представител, не ангажира доказателства. Представя писмена молба чрез
пълномощника адвокат Д.Д., с която поддържа касационната жалба и пледира
присъждане на съдебно-деловодни разноски по нарочен списък.
Ответникът по касация – зам.директор на
ТД“Митница Бургас“, се представлява в процеса от юрисконсулт Г. Р., която е
представила писмен отговор на касационната жалба. В него счита същата за
неоснователна и пледира за отхвърлянето й. Намира за недоказано твърдението на
касатора, че стоката била пренесена от единия склад в другия, без да се
използват услугите на превозно средство. Освен това в процесните електронни акцизни
данъчни документи (е-АДД) липсвал задължителен реквизит и не било ясно дали
стоките са напуснали данъчния склад, тъй като нямало как да бъде осъществен
митнически контрол. Ако извеждането на акцизните стоки се извършвало от самия
търговец счита, че в е-АДД следва се посочват неговите идентификационни белези
и вида на превозното средство което ще се ползва, ако то няма регистрационен
номер. Намира, че не е налице маловажен случай с оглед повторяемостта и
характера на нарушенията. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение платено от касатора. Пред съда ответникът, чрез юрисконсулт Г. Р.,
оспорва касационната жалба и пледира същата да бъде отхвърлена, като поддържа исканията
си относно разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за основателност на оспорването, тъй като по делото е
установено, че превозвач на стоката не е бил използван, поради което и
обективно няма как такъв да фигурира в съответния данъчен документ.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.
При разглеждането й по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав установи
следното:
Районен съд - Бургас, с оспореното съдебно
решение е потвърдил НП № 1789/06.10.2021г. на зам.директора на ТД“Митница
Бургас“, с което за шестнадесет нарушения по чл.84, ал.6, т.8 от ЗАДС, на
основание чл.126а, ал.1 от същия закон на „Венделюкс“ЕООД са наложени 16 броя
имуществени санкции, всяка по 500 лева.
Санкциите са били наложени на дружеството
за това, че в качеството му на лицензиран складодържател на данъчен склад,
находящ се в гр.Бургас, ул.Одрин №114, УПИ ХІІ-528, кв.23, Промишлена зона
„Север“, в периода 16.06.2021г.-16.09.2021г. е издало шестнадесет броя е-АДД за освободени за потребление акцизни
стоки от данъчния склад, в които липсвали задължителните реквизити по чл.84,
ал.6, т.8 от ЗАДС – идентификационни данни за превозвач, ЕИК и регистрационен
номер на превозното средство. Нарушението било установено чрез извършена
проверка в информационната система на Агенция Митници и срещу дружеството бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1779/16.09.2021г.,
въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно
постановление.
В хода на производството пред районния съд
„Венделюкс“ЕООД е ангажирало доказателства – договори за наем, анекси към тях,
писмо до директора на Агенция Митници, в подкрепа на твърдението си, че
данъчният склад и складът на освободените за потребление стоки се намират на
един адрес – в съседни помещения в гр.Бургас, ул.Одрин №114, УПИ ХІІ-528,
кв.23, Промишлена зона „Север“. Поради това е направено твърдението, че за
преместването на стоките не са били използвани превозвач и превозно средство и
не са налице нарушения по чл.84, ал.6, т.8 от ЗАДС.
За да постанови оспореното решение
районният съд, цитирайки установените в АУАН и НП факти, без да се съобрази с
представените от дружеството доказателства, е приел, че са осъществени
съставите на визираните шестнадесет нарушения, за които подробно е обяснил защо
не могат да бъдат квалифицирани като маловажен случай. Това го мотивирало да
потвърди НП и да присъди на органа юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Съдът приема касационната жалба за
основателна.
Неправилна е преценката на районния съд за
осъществяване съставите на сочените в АУАН и НП шестнадесет нарушения. В чл.84
ал.1 от ЗАДС законодателят е дал легално определение за данъчните документи,
като е извършил тяхно отграничаване. В т.8 на ал.6 от същия член е посочено, че
освен реквизитите по чл.6 от Закона за счетоводството данъчните документи
задължително съдържат и „т.8. превозвач - идентификационни данни, ЕИК и
регистрационен номер на превозното средство“.
В конкретния случай обаче, нито административно
наказващият орган, нито районният съд са съобразили, че данъчния склад и склада
на освободените за потребление стоки се намират на един адрес – в съседни
помещения в гр.Бургас, ул.Одрин №114, УПИ ХІІ-528, кв.23, Промишлена зона
„Север“. Това се доказва от приложените по делото писмени доказателства. Този
адрес е посочен и от актосъставителя в АУАН, като адрес на складодържателя и адрес
на стоките за потребление, следователно фактът е установен от самите контролни
органи и неоснователно е направеното от ответника по касация възражение, че не
е доказано пренасянето на стоката от единия склад в другия. Принципно няма забрана
данъчния склад и склада за потребление да са в съседни помещения, като в този
случай е и житейски логично стоките да не се преместват от единия склад в
другия с превозно средство и да не се използват услугите на превозвач.
След като стоката не е преместена чрез
превозвач и моторно превозно средство, няма как в е-АДД да бъдат вписани такива,
тъй като това не би отговаряло на действителното фактическо положение.
Разширително е тълкуването на закона от страна на ответника по касация, че ако
извеждането на акцизните стоки се извършвало от самия търговец, в е-АДД следва
се посочват неговите идентификационни белези и вида на превозното средство
което ще се ползва, ако то няма регистрационен номер. Такова изискване няма в чл.84,
ал.6, т.8 от ЗАДС, а тази норма говори за вписването в данъчния документ на
конкретни субекти и обстоятелства – идентифициран превозвач и регистрационен
номер на превозно средство. Собственикът на стоката не е превозвач, а вида на
превозното средство е различно по обхват понятие от регистрационния му номер.
След като се установява, че в случая няма превозвач и превозно средство, не
може по пътя на тълкуването да бъде вменявана отговорност на „Венделюкс“ЕООД за
непопълването на реквизити за такива в е-АДД.
Ето защо при съобразяване на събраните по
делото писмени доказателства касационната инстанция достигна до извод, че
изводите на първата инстанция не съответстват на установената фактическа
обстановка и в случая не е установено осъществяването на визираните шестнадесет
състава на нарушения по чл.84, ал.6, т.8 от ЗАДС. Като е достигнал до изводи
различни от посочените, районният съд е постановил неправилно решение, което
следва да се отмени и процесното наказателно постановление да се отмени.
Предвид обстоятелството, че подадената
касационна жалба е основателна, искането за присъждане на разноски на касатора
следва да бъде уважено, на основание чл.143, ал.1, вр. чл.63д, ал.1 и 2 от ЗАНН. Представени са доказателства за направени такива в размер на 700 лева –
за платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и
извлечение от сметка за плащане по банков път, на л.21 и 22 от делото. Не може
да бъде уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
защото същото е под минималния размер, съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като размерът на наложените санкции е общо 8000 лева.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 616/15.06.2022г., постановено по НАХД №
20212120205040/2021г. по описа на Районен съд - Бургас
и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 1789/06.10.2021г. на зам.директора на ТД“Митница
Бургас“.
ОСЪЖДА ТД“Митница
Бургас“, да заплати на „Венделюкс“ЕООД,
ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Охрид №5, ет.2, сумата от 700 лева за направени по
делото разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.