Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
при
участието на секретаря Галина Стоянова, като разгледа търг. дело № 500 по описа за 2021
година, взе предвид следното:
Производство
е образувано по искова молба на Н.В.П., с ЕГН **********,***, срещу „Г.Б.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, с която е предявен
конститутивен иск с правна квалификация по чл. 74 ТЗ за отмяна като
незаконосъобразни на приетите на 22.03.2021 г. решения от Общото събрание на
съдружниците на „Г.Б.“ ООД за освобождаване на ищеца като управител, избор на
нов управител и приемане на нов дружествен договор.
С
исковата молба се твърди, че ищецът е съдружник, притежаващ 3 /три/ дружествени
дяла, равняващи се на 30% от дружествения капитал, като е и един от двамата
управители на дружеството „Г.Б.“ ООД.
Излага
се, че на 22.03.2021 г. по партида на „Г.Б.“ ООД в ТРРЮЛНЦ, със заявление
образец А4 вх. № 20210322125032 са заявени за вписване промени в обстоятелства
на дружеството, касаещи неговото управление и представителство, както и
обявяване на нов дружествен договор.
Ищецът
твърди, че приетите на 22.03.2021 г. решения от Общото събрание /ОС/ на
съдружниците на „Г.Б.“ ООД са незаконосъобразни, тъй като ОС не било свикано по
законоустановения ред, а освен това се нарушавали и разпоредби от дружествения
договор.
Твърди,
че не е бил уведомяван за насроченото общо събрание по надлежния ред, нито по
какъвто и да било начин. Сочи, че не е посочено по чия инициатива се свиква
събранието, не е спазен едномесечния срок на предизвестие до съдружниците,
установен в чл.25, ал.2 от дружествения договор, в поканата не е включен дневен
ред.
Моли
съда да отмени решенията на ОС на съдружници на „Г.Б.“ ООД, проведено на
22.03.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 367,
ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който ответното
дружество признава предявения иск, не оспорва изложените в исковата молба
твърдения. Сочи, че общото събрание е проведено в разрез с разпоредбата на
чл.25, ал.3 от дружествения договор. Сочи, че регистърното производство е било
спряно.
Излага твърдения,
че на 05.05.2021 година било проведено редовно общо събрание на дружеството, на
което ищецът бил представляван от адвокат с нотариално заверено пълномощно и
съответно бил съставен протокол в присъствието на нотариус, със заверка на подписи и съдържание. Твърди, че на 07.05.2021
година е подадено ново заявление за вписване на промени по партидата на
дружеството, съгласно решенията, отразени в протокол от 05.05.2021 година.
В срока по чл.372,
ал.1 ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която моли на
основание чл. 376 ГПК съдът да се произнесе в закрито съдебно заседание, съобразно
направеното признание на исковете.
В срока по чл.373,
ал.1 ГПК, ответното дружество, чрез процесуалния си представител поддържа
изложеното в отговора на исковата молба. Не взема становище по искането на
ищеца за разглеждане на делото в закрито заседание на основание чл. 376 ГПК.
Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът поддържа искането за постановяване на решение, с оглед
признанието на ответника.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Конститутивният иск с правно основание чл. 74 ТЗ, с който е сезиран съдът,
е процесуално допустим – предявен е пред компетентния да го разгледа съдебен
орган в законоустановения срок. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, искът е предявен от лице, което има качеството на съдружник към
датата на провеждане на общото събрание на дружеството, чиито решения се
атакуват.
С отговора на исковата молба ответникът е направил признание на иска,
чрез процесуалния си представител - адв. Ч., с надлежно учредена представителна
власт, включваща признание на исканията на другата страна.
В проведеното открито съдебно заседание по делото, ищецът отново е направил
искане съдът да се произнесе, съобразно направеното от ответника признание.
Признанието
на иска е процесуално действие на ответника, с което същият приема, че искът е
основателен. Съгласно чл. 237 ГПК
при признание на иска съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия
по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените
твърдения, и постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и
да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът
следва да бъде уважен така, както е предявен.
Съгласно
чл. 237, ал.
2 от ГПК решението при признание на иска не се мотивира, а е
достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на
иска.
В случая е налице признание на иска
и не се установява да са налице отрицателните предпоставки по чл. 237,
ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Предвид горното съдът намира, че с оглед
процесуалното поведение на страните –признание от страна на ответника и
направено искане от ищеца по реда на чл.237, ал.1 ГПК, следва да се постанови
решение при признание на иска.
По разноските
Съобразно изхода на спора и
направеното искане, на ищеца се следват разноски, като не е налице хипотезата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
С приемане на процесните решения и
заявяването им за вписване в търговския регистър, макар и да признава иска,
ответникът е дал повод за образуване на делото, поради което той следва да
понесе отговорността за разноски по настоящото дело.
Ищецът е представил списък за
разноски по чл.80 ГПК в общ размер 1580 лева, от които 80 лева – платена държавна
такса и 1500 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой , съгласно
договор за правна защита и съдействие от 07.04.2021 година.
Съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото и
извършения обем процесуални действия с оглед направеното признание на иска,
следва да бъде уважено искането на ответника за намаляване на претендираното
адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото в чл. 7, ал. 1, т.10 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно: 800 лева.
Предвид
горното, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 880 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът на основание
чл.237 ГПК
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ, по
предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ от Н.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:*** като незаконосъобразни решенията, приети на проведеното на 22.03.2021
година Общо събрание на съдружниците на „Г.Б.“ ООД, ЕИК ******** за
освобождаване на Н.В.П. като управител, избор на нов управител и приемане на
нов дружествен договор.
ОСЪЖДА „Г.Б.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.В.П.,
с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените по делото разноски
в размер на 880 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: